Сьорен Киркегор “Дневникът на прелъстителя“
Има нещо възмутително в това да поведеш един странник, объркал пътя, по погрешни пътеки и после да го оставиш на произвола на съдбата. Ала тази постъпка е дребна работа в сравнение с онова да накараш един човек да се заблуди в самия себе си. На заблудения странник му остава все пак утехата, че местността край него непрекъснато се променя и с всяка промяна се ражда нова надежда да намери изход. Този, който се заблуждава в самия себе си, няма на разположение толкова обширна територия, където би могъл да се движи. Той скоро разбира, че върви в кръг, от който не може да излезе.
- ...една нечиста съвест поне е в състояние да направи живота интересен.
- ...целият му живот беше насочен към насладите. В първия случай лично се наслаждавал на естетичното, във втория се е наслаждавал естетически на личността си.
Доста истини им в тази книга и същевремено е възмутително вчувстваща прелъстителя като неустоима съблазън, осъждаща "жертвата" на любовно страдание.
И красива е:
"Има едно момиче, по - красиво от мечтите на моята душа, по - чисто от светлината на слънцето, по - дълбоко от дълбините на морето, по - гордо от полета на орела, о, има такова момиче! Сведи глава към ухото ми и към това, което изричам, тъй че тайната ми да се прокрадне в нея - това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот, обичам го повече от всичките си мисли, защото то е единствената ми мисъл, обичам го по - горещо, отколкото цветето обича слънцето, по прочувствено, отколкото страданието обича съкровението на натъжената душа, обичам го с копнеж, по - силен от копнежа по дъжда на горещия пясък в пустинята."
Поздрави и хубава вечер!
Доста истини им в тази книга и същевремено е възмутително вчувстваща прелъстителя като неустоима съблазън, осъждаща "жертвата" на любовно страдание.
И красива е:
"Има едно момиче, по - красиво от мечтите на моята душа, по - чисто от светлината на слънцето, по - дълбоко от дълбините на морето, по - гордо от полета на орела, о, има такова момиче! Сведи глава към ухото ми и към това, което изричам, тъй че тайната ми да се прокрадне в нея - това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот, обичам го повече от всичките си мисли, защото то е единствената ми мисъл, обичам го по - горещо, отколкото цветето обича слънцето, по прочувствено, отколкото страданието обича съкровението на натъжената душа, обичам го с копнеж, по - силен от копнежа по дъжда на горещия пясък в пустинята."
Авторът, познавайки женската същност, гради умело красива илюзия, трудна за разкриване. Благодаря за коментара!
Поздрави и хубава вечер!
Колкото и да сме уравновесени и да знаем какво искаме, понякога идва момент, когато нещо се обърква, стъписва ни и ни завърта в кръг. Благодаря за коментара!