Мислим си че щастието е когато се сбъдват мечтите ни. Аз имах мечти като всички други. Мислех че щом техните се сбъдват , значи и моите щяха .И те се сбъднаха. Но не по начина, по който очаквах.Щастието рядко е това което си представяме.
Запозанх се с Павел в универистета. Бяхме в един поток и често се засичахме на общи лекции из аулите. Обичах да го търся сред групите по коридорите или в кафто където се събирахме всички студенти в свободното си време.Първите дни в университета са безкрайно вълнуващи.Попадаш в една нова среда, срещаш нови хора и все пак прилича и малко на училището ,което токущо си напуснал. Чустваш се удоволетворен, защото мечатата ти да следваш се е изпълнинла.Усилените месеци на учене токущо са отминали, тревогите дали ще издържиш изпита, дали ще те приемат в желаната специлност, са останали назад. Бяха вълшебни мигове. Точния момент да се влюбиш от пръв поглед.
В нашия малък свят връзки се изграждаха лесно.Неусетно се оформяхме като една група, която почти винаги навсякъде е заедно. Следя Павел с поглед, но така че да не  разбере. Харесвам усмивката му, очите му, косата му.Дните преминават шеметно,лекции, после нашата шумна грпуичка превзема кафето в подземието на факултета, където продължаваме да разискваме лекциите, смеем се, разменяме си шеги и закачки.Студенството е шанс да удължиш детството още малко.Още няколко безгрижни години, в които всичко за кото трябва да се притесняваш е дали си учил достатъчно за предстоящите изпити.
Естествено с наближаването на декември на дневен ред изникна въпроса за нашия пръв студентски празник.Дали да последваме традицията за шумно парти в някое заведение или да си направим наш купон в някоя къща за гости. В крайна сметка се спирме на второто.Там с Павел станахме двойка, за пръв път се отделихме от групата като той и аз. Колко познато и колко банално.Последваха срещи, лекции и разбира се изпити.Нормалните неща в една студентска връзка. Естествено беше и в един момент да заживеем заедно. И аз като всяко момиче мечтах за голямата любов, с която да създадем семейство след като завършим. Но както винаги нещата не се развиха съвсем така. В трети курс забременях. С Павел решихме да подпишем за да сме истинско семейство. Все пак чакахме бебе, а завършването нямаше да отпадне, а само малко да се забави във времето. Та кое момиче не мечтае за сватба? За бяла рокля и както завършавт всички приказки " и заживели щастливо"" Истината обаче е че след този финал животът продължава. И по-често той няма общо с това което сме си представяли.