Седемте духовни закона на успеха
Дийпак Чопра

СЪДЪРЖАНИЕ
Увод
1. ЗАКОН ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ 
2. ЗАКОН ЗА ДАВАНЕТО 
3. ЗАКОН ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО 
4. ЗАКОН ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ 
5. ЗАКОН ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО 
6. ЗАКОН ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА 
7. ЗАКОН ЗА ДХАРМАТА ИЛИ ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
Обобщение и заключение 
За автора

 УВОД

Тази книга е озаглавена „Седемте духовни закона на успеха", но заглавието й би могло да бъде и „Седемте духовни закона на живота", защото природата прилага едни и същи принципи при сътворението на всяко нещо в материалния свят — всичко, което можем да видим, чуем, усетим с обонянието си, вкусим или докоснем.

В книгата си „Създаване на благосъстояние: съзнанието за богатство в полето на всички възможности" аз очертавам стъпките към разбирането за богатство, основаващо се на реално проумяване на начина, по който функционира природата. Седемте духовни закона на успеха представляват квинтесенцията на това учение. Когато познанието за тях стане част от вашето съзнание, то ще ви даде способността да създавате с лекота неограничени богатства и да се радвате на сполука във всяко свое начинание.

Успехът в живота може да бъде определен като непрекъснато разрастване на щастието и прогресивно домогване до стойностните цели. Успехът е способност да осъществяваш желанията си без усилие. И все пак, успехът, включително създаването на богатство, винаги е бил считан за процес, който изисква упорита работа, и често се приема, че се постига за сметка на другите. На нас ни е необходим по-духовен подход към успеха и благосъстоянието, коетопредставлява поток от всички добри неща, щедро изливащ се към нас. Познаването и прилагането на духовните закони ни поставя в хармония с природата и ние съзидаваме безгрижно, с радост и любов.

Успехът има много аспекти: материалното благосъстояние е само един от компонентите му. Нещо повече, успехът е пътуване, а не цел. Материалното охолство във всичките му прояви е само едно от нещата, които правят пътуването по-приятно. Ала успехът включва още и доброто здраве, жизнеността и любовта към живота, удовлетворяващите взаимоотношения, творческата свобода, емоционалната и психическата стабилност, чувството за благополучие и душевния покой.

Но дори да притежаваме всичко това, пак ще останем неудовлетворени, ако не полагаме грижи за семената на божественото в себе си. Всъщност ние самите сме замаскирани божества и зародишите на богове и богини вътре в нас се стремят към пълно материализиране. Ето защо истинският успех е проява на свръхестественото, разгръщане на божеството вътре в нас. А също и усещането за божественост навсякъде, където отидем, във всичко, което възприемаме чрез сетивата си-в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си като вълшебно проявление на божественото — не само на моменти, а постоянно - ще узнаем какво е истинското значение на успеха.

* * *

Преди да дефинираме седемте духовни закона, нека си изясним какво разбираме под закон. Закон е процесът, при който се проявява непроявеното; процесът, при който наблюдателят се превръща в наблюдаван; процесът, при който гледащият се превръща в гледка, процесът, посредством който мечтаещият материализира мечтата.

Цялата Вселена, всичко, което съществува във физическия свят, е резултат от непроявеното, което се трансформира в проявено. Всичко, което виждаме, идва от неизвестното. Нашето физическо тяло, предметният свят -всичко, което сме в състояние да възприемем чрез сетивата си - е трансформация на непроявеното, непознатото и невидимото в проявено, познато и видимо.

Физическият свят не е нищо друго освен Висшата сила, която се връща в себе си, за да се прояви като дух, разум и материя. С други думи, всички процеси на сътворение са процеси, чрез които се проявява Висшата сила или Бог. Съзнанието в движение се проявява в обектите от Вселената, изпълняващи вечния танц на живота.

Вселената е сътворена от Бога (или Духа); процесът на сътворението е Бог в движение (или Разум); а обект на сътворението е физическият свят (включително физическото тяло). Тези три компонента на реалността - дух, разум и тяло, или наблюдаващ, процес на наблюдение и наблюдаван - в основата си са едно и също нещо. Всички те идват от едно място: от полето на чистата потенциалност, която е напълно непроявена.

Физическите закони на Вселената представляват всъщност целия този процес на Бог в движение, или Съзнание в движение. Когато ги проумеем и започнем да ги прилагаме в живота си, ще бъде създадено всичко, каквото пожелаем, защото същите тези закони, които природата използва, за да създаде гора или галактика, звезда или човешко тяло, могат да реализират нашите най-съкровени желания.

А сега нека се запознаем със Седемте духовни закона на успеха и видим как можем да ги приложим в живота си.

Законза чистатапотенциалност

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ... ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.

И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ,НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,

 нито съществуващо имаше тогава;

нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...

Едното То дишаше без дихание, от само себеси....[1]

„Химн на сътворението", „Ригведа"

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови признаци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството.Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа на чиста потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме под влиянието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.

Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, докато е на лице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла - президент сте на страната или управлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят вашите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата". То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от истинската любов.

* * *

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възможности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се задължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изискват периодично да се оттегляте от речевата активност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражнявате мълчание, това води до нарушаване на вътрешния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълчание. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в продължение на един час. От време на време упражнявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, които направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и безпокойство. Но ако проявят упоритост, вътрешният им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие - богът, духът, този, който решава - няма да проговорите, точка. После, когато вътрешният диалог се уталожи, вие започвате да възприемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарвате известно време в медитация. В идеалния случай би трябвало да медитирате най-малко по трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате полето на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корелация (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свързано с всичко останало.

От петия духовен закон, закона за намерението и желанието, ще разберете как да внесете в това поле слаб импулс на намерение, който ще бъде последван спонтанно от сътворяване на желаното от вас. Ала преди това трябва да практикувате мълчание. Мълчанието е първото изискване, за да покажете своите желания, защото в покоя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрайност от елементи.

Представете си, че хвърляте камъче в спокойно езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъче. Точно това правите и когато навлизате в полето на чистата тишина и внасяте своето намерение. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватното съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите нищо. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ." Това може да бъде постигнато само чрез медитация.

Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно определяне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, класифицирате, лепите етикети, анализирате, вие внасяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката" между мислите.

Пролуката е вашата връзка с полето на чистата потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мислите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.

В „Учебник за чудеса" има една молитва, в която се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става." Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се придържате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо" или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка." След това можете постепенно да удължавате времето.

Посредством мълчанието, посредством медитацията и посредством въздържането от преценка вие ще получите достъп до първия закон, закона за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно време в пряко общуване с природата. Времето, прекарано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всички елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувство на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на природата също ще ви помогне да стигнете до полето на чистата потенциалност.

Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинска същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.

Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимоотношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате вина, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Колкото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основни проблеми на битието ви; само близостта с Бога ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато действително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъстоянието или изпълнението на желанията си, защото ще разберете, че в основата на всяко материално богатство е жизнената енергия, че то е чиста потенциалност. А чистата потенциалност е вашата истинска природа.

Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на безкрайната съзидателност и чистото знание. Австрийският мислител и писател Франц Кафка е казал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти."

Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзидателния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до неговата безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще трябва да преодолеете турбуленциите на своя вътрешен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, ограничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществуване на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, обстоятелства, хора и предмети.

Приемайки спокойно това деликатно съвместно съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията - квантовата мощ, нематерията, която е източник на материалния свят. Този свят на енергия е флуиден, динамичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.

Покоят сам по себе си е потенциал за съзидание; движението само по себе си е съзидание, ограничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески заложби във всички направления - там, където ви отведе силата на вашето внимание.

Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотичното движение около вас никога няма да ви предложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чистата потенциалност.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ

Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:

1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.

2. Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката или просто ще вдишвам аромата на цвете. В екстаза на собственото си мълчание и чрез общение с природата ще се наслаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.

3. Ще се упражнявам във въздържане от преценки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва", и непрекъснато ще си напомням да не правя преценки.

 

Закон за даването

ВСЕЛЕНАТА ФУНКЦИОНИРА ПОСРЕДСТВОМ ДИНАМИЧЕН ОБМЕН... ОТДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО СА РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА ДАДЕМ ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, НИЕ ПОДДЪРЖАМЕ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЦИРКУЛАЦИЯ НА ВСЕЛЕНСКОТО ИЗОБИЛИЕ В ЖИВОТА СИ.

Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд

 и с пресен живот го пълниш винаги.

Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и

долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни...

Неспирните ти дарове стигат до мен само през

моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти

все лееш и все остава място за доливане.[2]

Рабиндранат Тагор, „Гитанджали"

Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.

Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.

Английската дума за изобилие „affluence" идва от френското „affluere", което значи „тече към". Думата „affluence" означава „тече в големи количества". Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency" и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу" идва от латинското „currere", което означава „тича" или „тече".

Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнена енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също както реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.

Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.

Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.

Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяващ изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.

Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост - разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.

Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.

Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата „съзнание" означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.

Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.

Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.

* * *

Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването (да стартирате целия процес на циркулация) е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила.

Едно от нещата, на които са ме учили като малък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо - никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на другите, когато в момента и аз самият нямам достатъчно?" Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.

Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличат.

Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО

Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:

1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.

2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.

3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.

 

Закон за кармата или за причината и следствието

ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ГЕНЕРИРА ЕНЕРГИЙНА СИЛА, КОЯТО СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС В ПОДОБЕН ВИД... КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕМ.

И КОГАТО ИЗБИРАМЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НОСЯТ ЩАСТИЕ И УСПЕХ НА ДРУГИТЕ, ПЛОДЪТ НА НАШАТА КАРМА Е ЩАСТИЕ И УСПЕХ.

 

Карма е вечното утвърждаване на човешката

свобода... Нашите мисли, нашите думи и дела са

нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.

Свами Вивекананда

Третият духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш." Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.

По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.

Харесва ли ни или не, всичко което става в момента, е резултат на някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че саимали избор. Ала са имали.

Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.

Дори да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дори да ви направя комплимент, вие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.

С други думи, независимо че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов. Павлов е доказал експериментално, че ако звъним с камбанка всеки път, когато даваме храна на кучето, скоро самият звук на камбанката ще е достатъчен, за да предизвика слюнкоотделяне, защото животното е започнало да свързва единия дразнител с другия.

В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.

Ако за момент се отдръпнете и погледнете отстрани изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзнателното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.

Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?", и след това, „Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?" Ако отговорът е положителен, спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хората около вас, не го правете. По-просто не би могло и да бъде.

Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.

Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?" Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дискомфорт, изборът не е сполучлив.

При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора - физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.

Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно от всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насочвате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзнато и осмислено равнище, толкова по-често изборът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.

* * *

А как стоят нещата с предишната карма и какво е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предишната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така - несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселена има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от".

Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята карма в по-привлекателно преживяване. Това е много интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да науча от това, което се случва с мен? Защо става така и какво е посланието, което ми изпраща Вселената? Как да направя опита си полезен за своите събратя?"

Постъпвайки по този начин, вие търсите семето на благоприятната възможност и после обвързвате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще говорим във връзка със седмия духовен закон на успеха. Това ще ви позволи да видоизмените кармата в ново проявление.

Например, ако счупите крака си при спортуване, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Вселената?" Може би посланието е, че трябва да понамалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опита си полезен за своите събратя?", може би ще решите да споделите поуките и ще напишете книга за безопасния спорт, ще конструирате специални обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.

Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се облагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително преживяване. Вие всъщност не сте се избавили от кармата, ала сте успели да приемете кармичния епизод и да създадете от него нова и положителна карма.

Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.

Всички действия са кармични епизоди. Изпиването на чаша кафе е кармичен епизод. Това действие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната система на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и желанието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съзнателно да генерирате действителността. Научавайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са еволюционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.

Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същност, така и за всички, повлияни по някакъв начин от нея.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.

2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избора, който правя?" и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?"

3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към него. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилен избор за себе си и хората около себе си.

 

Закон за най-малкото усилие

РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ... С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ.

И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДАВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.

 

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.

Лао Дзъ

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече". В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Което означава, че е достатъчно само да се появи някаква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чудо", всъщност е проявление на закона за най-малкото усилие.

Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарен; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-малкото усилие.

Най-малко усилия се изразходват, когато действията ви са мотивирани от любов, защото природата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия. Когато се стремите към пари или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в момента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивирани от любов, вашата енергия се умножава и натрупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което желаете, включително неограничено богатство.

Мислете за своето тяло като за уред за регулиране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да генерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно голямо богатство. Вниманието към егото консумира най-голямо количество енергия. Когато вътрешният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одобрението на другите, вие прахосвате енергия.

Ако тази енергия бъде освободена, тя може отново да бъде канализирана и използвана за създаването на всичко, каквото поискате. Ако вътрешният ви ориентир е вашият дух, ако сте неуязвими за критиките и не се боите от никакви предизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието и еволюцията.

В „Изкуството да мечтаеш" Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: „...повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото... Ако бяхме готови да загубим част от тези позиции, щяха да ни се случат две изключителни неща. Първо, бихме освободили енергията си от усилията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили достатъчно енергия, за да... добием представа за действителното величие на Вселената."

* * *

Законът за най-малкото усилие има три компонента, три неща, които бихте могли да направите, за да задействате принципа „прави по-малко и постигай повече". Първият компонент е приемането. Приемането означава просто да вземете решение: „Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са." Тоест, ще помните, че „този момент е такъв, какъвто трябва да бъде", защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Този момент, същият който преживявате точно сега, е кулминация на всички моменти, преживени от вас в миналото. Той е такъв, какъвто е, защото цялата Вселена е такава, каквато е.

Като се противите на този момент, вие всъщност се противите на цялата Вселена. Вместо това можете да вземете решение днес да не се противите на Вселената, противейки се на момента. Това означава, че приемате този момент напълно и безрезервно. Приемате нещата такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искали да бъдат в този момент. Важно е това да се разбере. Можете да си пожелаете в бъдеще нещата да бъдат различни, но в този момент ще трябва да ги приемете такива, каквито са.

Ако сте обезсърчени и разстроени от някого или от нещо, спомнете си, че не реагирате на човека или ситуацията, а на своите чувства по отношение на човека и ситуацията. Това са ваши чувства и за тях друг няма вина. Когато приемете и осъзнаете това напълно, вие сте готови да поемете отговорността за начина, по който се чувствате, и да го промените. А щом сте в състояние да приемате нещата такива, каквито са, вие сте готови да поемете отговорността за своето положение и за събитията, на които гледате като на проблем.

Ето че стигнахме до втория компонент на закона за най-малкото усилие: отговорността. Какво е отговорност? Отговорност означава да не обвиняваш никого и нищо за своето положение, включително и себе си. Отговорност означава, приемайки дадено обстоятелство, дадено събитие, даден проблем, да си способен на градивна реакция към положението, такова, каквото е в момента. Всеки проблем съдържа в себе си семена на възможности и съзнанието за това ви позволява да вземете момента и да го преобразите в по-добро нещо или в по-добра ситуация.

Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за мъчител или тиранин, ще се превърне във ваш учител. Реалността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочетете да интерпретирате реалността по този начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие.

Винаги, когато се сблъскате с тиранин, мъчител, учител, приятел или враг (по същество между тях няма разлика), напомнете си: „Този момент е такъв, какъвто трябва да бъде." Каквито и взаимоотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни за живота в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на вашата еволюция.

Третият компонент на закона за най-малкото усилие е непротивенето, което означава, че вашето съзнание е настроено да не се противи и вие сте отхвърлили необходимостта да убеждавате другите в своята правота. Ако наблюдавате хората около себе си, ще установите, че те прекарват деветдесет и девет на сто от времето си, отстоявайки своите становища. Ако вие просто се отърсите от необходимостта да защитавате схващанията си, в резултат ще разполагате с огромни количества енергия, прахосвана преди.

Когато заемете отбранителна позиция, когато обвинявате другите, не приемате момента, не се примирявате с него, животът ви среща съпротивление. Винаги, когато срещнете съпротивление, си давайте сметка, че ако насилвате ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Нали не искате да сте като висок дъб, който не се превива пред бурята, а се прекършва и рухва. Положително бихте предпочели да бъдете гъвкави като тръстиката, която се свежда под поривите на вятъра, но оцелява.

Напълно се откажете да защитавате становището си. Като нямате становище, което да защитавате, вие не позволявате да се породи спор. Правите ли го постоянно, престанете ли да се борите и съпротивлявате, вие ще изживеете в пълна мяра настоящето, а това е подарък. Веднъж някой ми каза: „Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. Затова се нарича „the present"[3] (настояще)."

Ако прегърнете настоящето и се слеете с него, ще почувствате, че във всяко живо същество пулсира огън, светлина, искра на екстаза. А щом започнете да усещате това тържество на духа във всичко, което е живо, щом го възприемете напълно, във вас ще се зароди радост и вие ще отхвърлите ужасното бреме на противенето, възмущението и уязвимостта. И едва тогава ще станете весели, безгрижни и свободни.

В тази радостна, проста свобода вие ще знаете без всякакво съмнение в сърцето си, че всичко, което искате, е достъпно за вас, когато и да го пожелаете, защото вашето желание ще идва от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да давате обяснения; просто заявете своето намерение пред себе си и ще изпитвате удовлетворение, задоволство, радост, свобода и автономност във всеки момент от живота си.

Обещайте си да следвате пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие. Когато постигнете деликатната комбинация от приемане, отговорност и непротивене, животът ви ще потече без всякакво усилие.

Ако продължавате да бъдете открити за всякакви становища, да не се придържате упорито само към едно, вашите мечти и желания ще се слеят с желанията на природата. Тогава ще можете да освободите намеренията си без остатък и просто да чакате подходящия момент, когато вашите желания ще разцъфнат в реалност. Можете да бъдете сигурни, че ако моментът еподходящ, желанията ви ще се реализират. Това е законът за най-малкото усилие.

 

ПРИЛОЖЕНИЕНА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

 

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъдат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възможност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моето гледище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

Продължава>Седемте духовни закона на успеха - Дийпак Чопра - Продължение

Преди година живях около , 3 месеца според законите , и колко интересно , Деистваха :)
Упсех на всички.