Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
27.11.2007 06:17 -
Помен за казармата
Помен за казармата
Дизелът червен отнесе с последния набор цяла епоха
Илиян Савков Мартин КАРБОВСКИ
Жена, която не е била в казармата, не е истинска жена. Носталгията на онези времена, когато момичетата ходеха на свиждане на своите войници, свършиха. Свършиха наборите, които служеха на страната си за един лев и 50 стотинки на месец за редниците, два лева за ефрейторите и пет лева за младши сержантите. Свършиха котловата храна, въшкарниците, ракетите СС-22, белите якички, които лесно ставаха черни, кубинките, произведени наистина в Куба. Свършиха новобранските вечери, където цяло село изпраща едно момче да стане мъж. И да се сражава за Родината. Ако трябва. Когато трябва. Свършиха разказите за войнишките курви, за мешката с пиене, за геройството да отидеш до кръчмата в селото и да станеш стар войник. Няма ги свижданията, като в затвора (и не точно). Няма го уволнението. Няма вече кой да каже - "Огин, служба не остана!", както няма кой да напише и да снима титаничната битка на момчетата на една епоха. Епохата свърши. Пийнете една пълна чаша водка - тая вечер по тоя повод. Сега какво ще правим без новобрански вечери и войнишки изпращания
- не знам. Животът на мъжете в тази страна е с един житейски жалон по-малко. И с един смисъл по-малко. Смисълът, кодиран в песента "Щом на гарата пристигне/дизелът червен/ний на него ще напишем/набор уволнен!"
Преди мъжкият живот беше така подреден, знаеше се - раждане, кръщене, войнишко изпращане, сватба, мъжко чедо, челяд, смърт. Сега - само раждане, кръщене, сватба-развод, сватба-развод, трета сватба, последен развод (макар че не се знае дали е последен!). Не се живее така.
През 1988 година на територията на България имаше 111 000 щика. По един за всеки квадратен километър територия. Не я сравнявайте с днешната бройка бойци. Армията никога не е била просто политически или военен еквивалент на историята. Армията беше човешки параметър на нацията, на жизнеността й, на проверката и формирането на правилата, живота и всичко останало. Така беше - нищо че като пишеш за армията, винаги звучиш като много тъп военен.
Едно от момчетата, завършили вчера със службата си цялата тази историческа епоха, каза нещо просто - армията те кара да откриеш едни неща в себе си, които не можеш да откриеш сам. Прекрасно момче. Точно така е. Един английски писател беше казал - във всяка една къща на благородник трябва да има револвер. На балкански преведена, тази суетна мъдрост звучи така - винаги е добре да познаваш устройството на автомата "Калашников". За какво ни е?! - казват децата тия дни. За да не ти потрябва - би трябвало да им отговорим.
Нищо не може да лиши поколения български момчета, които отидоха и стояха в казармата, от гордостта, че са били там и че знаят неща, които само там можеш да разбереш. Неща за себе си, неща за живота, Вселената и всичко останало. Всеки български човек днес има запазена територия или чекмедже за спомените от армията - номер на автомата, откраднат патрон за АК47, парче от ракета със среден обсег, снимка на ротата, приятел от казармата. Направо не е за вярване колко е романтично. Подигравахме се с това, мразехме го, а то някак ще вземе да ни долипсва.
Старата казарма е като комунизма колкото и да не е справедлив тоя строй, все пак в него ти е минала младостта и няма как да не ти е мил. Това не е просто носталгия - това е парче от живота, което ще се отбранява до последната амбразура, за да запази правото си да бъде разказвано и преувеличавано.
Никой не съжалява за казармата, в която е бил. Ако въобще е бил, човек може само да се гордее, че е бил. Нещо, което никога няма да стане ясно на жените и на следващите поколения мъже. Единственото, което трябва да си пожелаем тия дни, е: историята и новата епоха да не ни наложат да си я върнем - наборната казарма. Ако се наложи да си я върнем - значи много ще сме я закъсали.
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-11-27&article=212708
Илиян Савков Мартин КАРБОВСКИ
Жена, която не е била в казармата, не е истинска жена. Носталгията на онези времена, когато момичетата ходеха на свиждане на своите войници, свършиха. Свършиха наборите, които служеха на страната си за един лев и 50 стотинки на месец за редниците, два лева за ефрейторите и пет лева за младши сержантите. Свършиха котловата храна, въшкарниците, ракетите СС-22, белите якички, които лесно ставаха черни, кубинките, произведени наистина в Куба. Свършиха новобранските вечери, където цяло село изпраща едно момче да стане мъж. И да се сражава за Родината. Ако трябва. Когато трябва. Свършиха разказите за войнишките курви, за мешката с пиене, за геройството да отидеш до кръчмата в селото и да станеш стар войник. Няма ги свижданията, като в затвора (и не точно). Няма го уволнението. Няма вече кой да каже - "Огин, служба не остана!", както няма кой да напише и да снима титаничната битка на момчетата на една епоха. Епохата свърши. Пийнете една пълна чаша водка - тая вечер по тоя повод. Сега какво ще правим без новобрански вечери и войнишки изпращания
- не знам. Животът на мъжете в тази страна е с един житейски жалон по-малко. И с един смисъл по-малко. Смисълът, кодиран в песента "Щом на гарата пристигне/дизелът червен/ний на него ще напишем/набор уволнен!"
Преди мъжкият живот беше така подреден, знаеше се - раждане, кръщене, войнишко изпращане, сватба, мъжко чедо, челяд, смърт. Сега - само раждане, кръщене, сватба-развод, сватба-развод, трета сватба, последен развод (макар че не се знае дали е последен!). Не се живее така.
През 1988 година на територията на България имаше 111 000 щика. По един за всеки квадратен километър територия. Не я сравнявайте с днешната бройка бойци. Армията никога не е била просто политически или военен еквивалент на историята. Армията беше човешки параметър на нацията, на жизнеността й, на проверката и формирането на правилата, живота и всичко останало. Така беше - нищо че като пишеш за армията, винаги звучиш като много тъп военен.
Едно от момчетата, завършили вчера със службата си цялата тази историческа епоха, каза нещо просто - армията те кара да откриеш едни неща в себе си, които не можеш да откриеш сам. Прекрасно момче. Точно така е. Един английски писател беше казал - във всяка една къща на благородник трябва да има револвер. На балкански преведена, тази суетна мъдрост звучи така - винаги е добре да познаваш устройството на автомата "Калашников". За какво ни е?! - казват децата тия дни. За да не ти потрябва - би трябвало да им отговорим.
Нищо не може да лиши поколения български момчета, които отидоха и стояха в казармата, от гордостта, че са били там и че знаят неща, които само там можеш да разбереш. Неща за себе си, неща за живота, Вселената и всичко останало. Всеки български човек днес има запазена територия или чекмедже за спомените от армията - номер на автомата, откраднат патрон за АК47, парче от ракета със среден обсег, снимка на ротата, приятел от казармата. Направо не е за вярване колко е романтично. Подигравахме се с това, мразехме го, а то някак ще вземе да ни долипсва.
Старата казарма е като комунизма колкото и да не е справедлив тоя строй, все пак в него ти е минала младостта и няма как да не ти е мил. Това не е просто носталгия - това е парче от живота, което ще се отбранява до последната амбразура, за да запази правото си да бъде разказвано и преувеличавано.
Никой не съжалява за казармата, в която е бил. Ако въобще е бил, човек може само да се гордее, че е бил. Нещо, което никога няма да стане ясно на жените и на следващите поколения мъже. Единственото, което трябва да си пожелаем тия дни, е: историята и новата епоха да не ни наложат да си я върнем - наборната казарма. Ако се наложи да си я върнем - значи много ще сме я закъсали.
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-11-27&article=212708
за мъжете и казармата
Случка в казармата. Или как опазих парла...
КАК СЕ КРАДЕШЕ В КАЗАРМАТА [05.10.2007]
Случка в казармата. Или как опазих парла...
КАК СЕ КРАДЕШЕ В КАЗАРМАТА [05.10.2007]
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително