Приеман е за едно от чудесата на света и съществува във въображението на всяко дете 
 

Най-истинските неща са невидими за очите
 

През декември 1897 г. 8-годишната Вирджиния праща писмо до в."Ню Йорк пост" с един-единствен въпрос "Има ли дядо Коледа?". 

Ето какво й отговаря журналистът Франсис П. Чърч:
"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота.
Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
Честита Коледа и весела Нова година!!!"

(Вестник "Ню Йорк пост" публикува писмото в навечерието на всяка Коледа до 1949 г., когато изданието е спряно от печат)

***
Santa Claus в САЩ, Pere Noel във Франция, Sinter Klaas в Холандия, Papa Noel в Испания, Дед Мороз и Свети Андрей в Русия... Милиони деца и родители по света с нетърпение очакват мига, в който ще получат подаръци от Дядо Коледа. Любопитните малчугани често искат да знаят откъде идва белобрадият старец и как успява винаги да ги зарадва с желаните от тях дарове. Кой е той всъщност?
Общоприето е схващането, че първобразът на този странник е историческа личност - Свети Никола Мирликийски, роден през 270 година от новата ера в Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследява голямо богатство от починалия си баща и раздава всичко на децата и бедните си съграждани. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една притча, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Скоро след това Никола става епископ в град Мира (днес гр. Демре, Турция), а през 325 година взема участие в Никейския събор, където "разобличава еретика Арий". Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят.
През 1809 г. във Вашингтон Ирвинг публикува сатирическата "История на град Ню Йорк", където иронизира холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе.
Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата "Разказ за посещението на свети Николай". В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
През 1841 г. във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наема човек и го облича като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.
Издателят Луи Пранг пък разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия. Ето как вестник "Ню Йорк Таймс през 1927 г. описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

***
Днес, макар и далече, чак в приказната страна Лапландия, Дядо Коледа съществува. Когато не посреща гости и не позира за снимка, от сутрин до вечер е зает в работилницата си в градчето Корвантунтури, на Полярния кръг, съвсем близо до столицата Рованиеми. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана всекидневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа.
Популярността на Лапландия датира от началото на 50-те години на XX век. Тогава в Рованиеми пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елинор. Малко преди да пристигне съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".
Декември в Лапландия е времето на полярните нощи и северното сияние. Небето е оцветено в леко розов цвят, несравним с никакви фойерверки. Вечер, след работния ден, Дядо Коледа се отпуска в люлеещия се стол и си прави записки в дебела книга. Може би и вие фигурирате в своеобразния му дневник? Но това не е толкова важно. По-важно е да носите Дядо Коледа в себе си. Това означава, че сте повярвали в детските си сънища и мечти.

Притежава и шофьорска книжка

Освен с традиционната шейна, теглена от елени, в някои държави Дядо Коледа се придвижва с автомобил, камион и дори с мотор. Добрият старец притежава шофьорска книжка, която му дава възможност по-бързо да достига до милионите деца, които го чакат във всички точки по света. Проучване на американски тв канал показва, че Дядо Коледа има издадени шофьорски книжки в 29 щата - от Флорида до Аляска. Оказва се, че Дядо Коледа може да управлява самолет, балон, кораб. В държавите, където не вали или пък много рядко има сняг, той пристига по въздух или вода.

Тийнейджърите го искат по-модерен и без брада

Дядо Коледа трябва да бъде по-модерен, без брада и да съблече традиционния си червен костюм, смятат британските тийнейджъри, цитирани от в. "Таймс". Изданието се позовава на изследване, направено сред младежите над 16 години, за това как трябва да изглежда добрият старец, който раздава подаръци.
Голяма част от тийнейджърите, участвали в проучването, искат Дядо Коледа да има по-модерен външен вид. Според тях старецът трябва да захвърли червения си костюм и да започне да се облича в дрехи, изработени от известни модни дизайнери. Младежите намират голямата дълга брада за старомодна, а мобилният телефон - задължителен аксесоар, който Дядо Коледа трябва да притежава.

500 000 писма пристигат в пощенската му кутия

500 000 писма получава Дядо Коледа всяка година в пощенската си кутия. Пликовете започват да пристигат в пощенската станция в Лапландия още в началото на декември. В нелеката кореспонденция му помага Снежанка, която е сред най-доверените му хора. Служителите, облечени като джуджета, отварят писмата, които пристигат от целия свят и лично предават желанията на Дядо Коледа. Повече от 10 милиона желания са пристигнали в последните 20 години в пощата на Дядо Коледа, която се намира извън столицата на Лапландия - Рованиеми. Ако сте пропуснали да изпратите писмо до Дядо Коледа, адресът, на който можете да му пишете догодина е Santa Claus"s workshop village, Arсtic Circle, Finland 96030.

Въпреки че, като беше малък синът ми на шега му казвах, че подаръците му ги е донесла Мама Коледа. Но има някакво вълшебство в тази илюзия, а коледните филми са ми едни от най-любимите.
Поздрави :)))

И аз смятам, че децата не трябва да спиат да вярват в него, защотот иначе така си отива една магия.

Още си спомням, когато бях малка, как всяка Нова година точно в 24часа (преди на Коледа не с еподаряваха подаръци, и не беше Дядо Коледа, а дядо Mраз) пред вратата имаше оставен човал с подаръци. За което съм благодарна на моите родители, че поддържаха вярата ми в него :)

а децата обичат и Дядо Мраз!
Та нали два подаръка ще донесат
Дядо Коледа и Дядо Мраз!!! :)))