Майко усвоява сложното изкуство на японските танци
Представата, че гейшата е проститутка, е пълна измислица. Думата означава "талантлив изпълнител" или "личност, която живее чрез изкуството". Гейшата е учена да бъде ненатрапчива, но да е навсякъде, като леката мъгла, която пъпли в подножието на японските върхове. Това е жената, която професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е лицето и гаранция за престижа в Япония. Задачата й е отговорна. Тя трябва да създаде спокойствие и уют, за да могат гостите да се отпуснат и да се забавляват. Нейното основно умение е познанието, че мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, сервира му сакето и деликатесите, като в същото време упражнява брилянтното си изкуство да разговаря. Тя го гледа в очите, готова да угоди на всяко негово желание и дори да го изпревари. Според тяхната философия гейшата се "грижи за мъжа като за градина, която разцъфтява". Дали ще има секс с клиента зависи от нея самата, никой не я задължава да го прави. Обикновено клиентите й не го искат. В миналото момичетата са започвали да изучават занаята на гейшата, навършвайки точно 6 години, 6 месеца и 6 седмици, като обучението им траело 10-12 години. Днес студентките постъпват в Академията за салонна култура на 16 години и я завършват на 21. Като ценз образованието им е приравнено към това на обикновените колежи. Учебното заведение допуска и по-малки ученички, но само като слушателки на определени курсове по изискано поведение.
 Възпитаничките на академията живеят в нея на пълен пансион. Занятията се водят от опитни гейши, които преподават походка, красноречие, танци, музика, чайна церемония, грим и всички други тънкости на изкусителната женственост. Докато усвоява професията, девойката е наричана майко. Обучението е съпроводено и от "производствена практика". Когато клиент поръча група гейши, те вземат със себе си и някоя майко. Нейната задача по време на увеселението е да долива чашите и да наблюдава майсторството на по-опитните си колежки.
 Дипломирането на абсолвентките се ознаменува със специален ритуал - еригае (буквално - смяна на бордюра). Работата е там, че под горното кимоно гейшите и майко носят долно. Това на ученичките е бяло с червени орнаменти, а на гейшите - чисто бяло. Именно подаващата се отдолу снежна тъкан показва, че девойката е завършила обучението си. Оттук нататък новоизлюпената професионалистка се втурва да гради кариера. Ако си е учила съвестно уроците, цената на нейното присъствие ще започва от 50 хил. йени (500 долара) на човек, като трябва да се уточни, че услугата най-често се поръчва от големи мъжки компании. Продължителността на ангажимента й не се измерва с часове, а с горящи благовонни пръчици. Обикновено, докато изгори първата, гейшата е успяла да попее, да потанцува, да разлее питиета и да се разговори с гостите. Ако развеселените господа не искат да се лишат от компанията й, тя запалва втора пръчица, което автоматически означава удвояване на уговорения хонорар.
 През 30-те години на миналия век имало 80 000 гейши. По време на Втората световна война и след нея броят им рязко спада заради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди, и то предимно в Киото, където е и най-престижното училище за гейши. Обикновено момичетата се занимават с този занаят, докато се омъжат. В Япония по принцип е прието жената да напусне работа, след като си намери съпруг.

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-16&article=218155

---

За първи път японските метреси допускат чужденка Гейшите приеха австралийка Ново кимоно струва колкото кола

 

Типичното облекло, грим и излъчване на гейшите
Казват, че гейшите знаят как да накарат мъжа да се чувства щастлив. Не само физически, но и във всяко друго отношение. Цели 400 години тайнственият свят на японските компаньонки е затворено общество, в което не се допускат чужденки. Сега обаче табуто е нарушено. Австралийската антроположка Фиона Греъм успя не само да влезе в този интересен свят, но да го изучи и в крайна сметка да овладее професията в тънкости. Греъм е защитила докторска дисертация в "Оксфорд". И обещава, когато един ден напусне новото си амплоа, да обясни какво се крие зад очарованието, финеса и интелекта на гейшите. Тя смята и да заснеме филм за експеримента, който е направила.
 Родената в Мелбърн Фиона за пръв път посетила Япония, когато била едва 15-годишна. Попаднала там по ученически обмен. Впечатлена от културата на Страната на изгряващото слънце, тя завършва японско средно училище. След това учи в японския университет "Кейо" и защитава докторска степен в "Оксфорд".
 През пролетта миналата година я осенява решението да се посвети на професията гейша. "Беше трудна година, защото обучението отнема повече време, отколкото очаквах. Макар да съм живяла дълго време в Япония и да познавам добре културата й, беше много трудно", разказва австралийката. Тя приема новото си професионално име Саюки и спазва изискването да не разкрива възрастта си. За да бъде допусната до институцията на гейшите, Греъм е трябвало да усвои основните им умения - биене на барабан, изкуството на чайната церемония, воденето на приятни разговори, традиционните танци, както и умението да забавляваш мъжа. Наложило се дори да се научи да свири на флейта, за което се упражнявала всеки ден.
 По време на обучението прекарвала целия ден, посещавайки над 100 чайни, ресторанти и домовете на известни гейши. Антроположката изминавала част от този път с рикша, за да привлича вниманието на туристите и местните хора по оживените улици на един от шестте останали квартали на гейшите в японската столица. "По време на моята подготовка никога не съм получавала чужда помощ или облекчения, защото съм чужденка - допълва Греъм. - В действителност бях дори повече навиквана, защото моите учители или главната гейша забравяха, че японският все пак не ми е роден език", разказва тя. "Чест е за мен, че ме приеха в техния свят, и съм много горда, че съм първата западна гейша", казва тя.
 Саюки, чието име означава "прозрачно щастие", дебютирала като гейша в един от кварталите на Токио - Асакуса, на 19 декември. Но продължава да усъвършенства по няколко часа на ден уменията да си боядисва лицето с плътен бял слой грим, да си поставя сложната декоративна перука и изящното кимоно. За началото на професионалната си дейност тя си облякла кобалтовосиньо кимоно с бял бордюр, напръскано на ивици със златен прашец, което принадлежало на нейната "окия", или настойничка. То струвало според нея около 2 милиона йени (18 000 долара).
 И други жени от Запада, антроположки и журналистки, са писали за света на гейшата от "кухнята", но нито една от тях не се е подлагала на суровата подготовка, която се изисква, за да попаднеш в професията. Точно преди новогодишните празници Саюки била изключително заета да следи за перфектното обслужване на банкети и партита, на които тя и нейните сестри наливали саке, грижели се чиниите на гостите да бъдат винаги пълни и цигарите им - незабавно запалени. Двучасовите вечери неизменно включвали танцови и музикални изпълнения, често под съпровода на шамизен - триструнна лютня.
 Сега Саюки получава около 30 000 йени (280 долара) за двучасов ангажимент, преди да премине в следващата степен, когато ще работи вечер. И макар гейшата да признава, че се печели добре, тя подчертава, че само поддържането на начина на живот струва много над 100 000 йени месечно (935 долара), а ново кимоно може да надхвърли и стойността на кола.
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-16&article=218154

я прочети. Мисля, че между майко и хетерата има много общо. Това е книга в която и за живота на Александър Македонски може да се научи много.
Това ми е любимата книга, колкото и пъти да я чета, не се насищам. Толкова е истинска.
А другата книга е - Кукузел на Георги Попов. Това са невероятни книги. Също и книгата Синухе египтенина. Има и много други, но тези са книги - класика, чрез тях отваряш душата си и живееш, те са филмирани в теб в момента, в който започнеш да ги четеш.
Лека и спокойна вечер. :)

В личната ми библиотека е "Синухе Египтянина", която много обичам.

Цитати от "Синухе Египтянина"
"- Великият пълководец и владетел е длъжен да прозира думите и представите на всички и да умее сам да използва думи и представи като оръжие в ръката си.

Признавам, Синухе, че това е твърде изнурително и прави живота безрадостен, но може би чувството, че с волята си властваш над другите и ги насърчаваш към велики дела, замества липсващата радост.

Като бях по-млад, аз вярвах в копието и сокола си. Сега вярвам в собствената си воля и знам, че в нея е моята съдба. Но волята ми ме изтощава, както водата излъсква камъка. Затуй нямам нито миг спокойствие - ни денем ни нощем, ни наяве ни насън. Река ли да си отпочина, нямам друг начин, освен да се напия до припадък.

Като бях по-млад, вярвах в приятелството, бях убеден, че обичам една жена, чието презрение и непреклонност ме вбесяваха. Сега обаче знам, че за мен никой не е цел, към която да се стремя, за мен всеки човек е само средство и тази жена вече също е само средство за мен.

Аз, Хоремхеб, съм средоточието, всичко тръгва от мен и се връща пак при мен. Аз съм Египет и народът. Затуй възстановявайки величието и могъществото на Египет, аз самият ставам велик и могъщ.

Виждаш, Синухе, че това е естествено и справедливо."

” - Виното е дар от боговете. Ако се пие с мярка, то радва сърцето. Една чаша не вреди никому, две развързват езика, но който изпразва цяла делва, събужда се пребит и обран в канавката.”

Те също са класика, и са много истински. Щом децата още от първи клас мисля, че учат Малкия принц! Има какво да научат от тази малка, но изключително съдържателна книжка.
Опитах се да направя сравнение с отдавнашните времена, затова споменах по-горе изписаните заглавия. Радвам се, да те чуя. До скоро Иле. Успешна седмица. Нина