Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2008 06:07 - Загадъчният Вен Тин
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.02.2008 06:08


Кой е той нежният и непознат лирик Стефан Тинтеров, чиито стихове Подвързачов и Дебелянов включват в своята антология на българската поезия "от Вазов насам"?

Христо Черняев

imageНе е възможно жадното за честна и вглъбена поезия око да не открие краткото творчество на поета-символист Вен Тин (Стефан Тинтеров). В неговите стихове, израз на една фина и изтънчена душевност, тихо тържествува дълбокопреживяна мъдра и жизнена философия, сякаш белязана свише да загатва за мисия в своето време.
Кратък е и житейският път на Вен Тин (Стефан Тинтеров). Роден е на 22 март 1885 г. в Бургас, където завършва основно образование. Учи в Пловдив - в класическия отдел на мъжката гимназия. Следва в Софийския университет - Юридически факултет. По време на студентството си дълго време е стенограф в Народното събрание. По-сетне е заместник-прокурор в Стара Загора. Веднъж, при изпълнение на служебния дълг, конят му го хвърля и на 6 юли 1912 г. загива едва 27-годишен.
Заслужава да се отбележи, че Вен Тин е роден и раснал в будно българско семейство. Баща му - Константин Тинтеров, родом от подбалканския Калофер, е възрожденец, сподвижник на Петко Рачов Славейков, адвокат и общественик. И, което е доста интересно, той е автор на текстовете на популярните някога песни "Цвете мило, цвете красно", "В цветя, в треви зелени", които се пееха навсякъде.
Едни от първите поетически творби на Вен Тин излизат през 1906 г. в редактираното от Тодор Влайков списание "Демократически преглед". Свои творби печата и в изданията "Листопад" и "Женски глас". От голямо значение е фактът, че Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов включват десет негови стихотворения в "Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам". По-късно (през 1922 г.) негови творби са представени в антологията "Български поети" под редакцията на Христо Цанков-Дерижан, както и в "Антология болгарской поезии", преводач и съставител А.М. Федоров - София, 1924 г. А през 1939 г. негови стихове присъстват и в "Антология на българската любовна лирика", съставена от Ангел Любимов.
Освен поезия, Вен Тин пише и художествена, и публицистична проза, както и статии. Подобни творби публикува в периодичния печат, статии, които се характеризират със задълбоченото му вникване в същността на разглежданите проблеми. Такива са например "Литературата ни през 1907 година", "Жената в обществото" и др. Особено лъчение има великолепната му студия "Подир сенките на облаците" (Отбрани стихотворения на П.К. Яворов), излязла през 1910 г. в "Демократически преглед".
Освен в полето на критиката, се проявява и като преводач. В негов превод излизат стихове на Лермонтов, Верлен, Метерлинк, Мария Конопницка...

image image

Поезията на Вен Тин, поради своята загадъчност и душевния си финес, като тълкуване на изконния смисъл на човешкото битие, е устремена към божественото. Тя не е натоварена с всевъзможни проблеми. Тъкмо затова е изчистена в своята насоченост - да осветли божествените искри и черти на земния човек, тъй като земята, на която той е стъпил, е също звезда - пътничка в Космоса. Въпреки нейната вездесъща елегичност, тази поезия има небесен дъх. Това е нейно изключително качество, което са забелязали и изследователите на Вен Тин.
Неслучайно предговора към книгата "100 неизвестни писма" литературоведът Стефан Памуков пише: "Не вярвам, че на тези стихове е предопределено забвение, но може би е необходимо някой да ги извади от праха и да ни ги посочи в тяхната истинска светлина, дори да ни разкрие, че това е поезия, която навремето е вълнувала Д. Дебелянов и той не се е стеснявал да се влияе от нея. Всичко това ни навежда на идеята за субективното и обективното в присъствието на един автор."
А Христо Цанков-Дерижан, който се спира на Вен Тин в литературните си обзори за 1910, 1911 и 1912 година, далновидно изрича следните слова за поезията му: "Неговият стих звучи като падащ върху плоча водопад. Нищо правено, нищо съчетано изкуствено няма в него. (...) Стихът на Вен Тин е нов, свеж, завладяващ. Аз бих казал, той е стихът на новата българска поезия. Той е вскърмен и израснал на почвата на родния български стих."
Тези думи се отнасят за цялостното поетическо творчество на Вен Тин и особено за стихотворенията "Съзерцания", "Metamorphosa", "Георгика", "Когато девствена, в смущенье свела взори...", "Ти, може би, ти таз...", "Молете се за нас на всички вери...", "Дете, нощта ни свързва без приют...", "Душата ми е монахиня бледа...", "Другари", поемата "Lunaria", "В дрезгавината", "Керван от сенки...".
С какво прозрение за божествената човешка участ в "Lunaria" Вен Тин пророкува:

Човекът:

Ох! мрака, който пълни ми живота,
ти няма ли най-сетне да го пръснеш?
Защо ме тласкаш се къмто Голгота?...
Глас из дълбочините:
За да възкръснеш!

А с каква покъртителна тъга и същевременно с гняв към бездушните и лицемерите е заредено стихотворението "В памет на П.П. Славейкова":

Един от малкото, които своя дял
от скръб понесоха на тоя свят с величье
- той бе самотен жрец на своя идеал...
Тълпа го с лаври не обкичи.

Дух, в който рвение бездушни вред видял,
той беше твърде горд, за да го тя обича,
- но, глуха към това, що живий бе създал,
пред мъртвий тя ще коленичи.

Коментарът е абсолютно излишен.
За творчеството на Стефан Тинтеров (Вен Тин) са писали Димитър Бабев, Христо Цанков-Дерижан, Петко Росен, Стефан Памуков, Михаил Неделчев. В тази насока специално внимание заслужават литературоведските изследвания на Владимир Стоянов. Особено в книгата "Трилогия на сърцето", където е представено творчеството на поета и където Владимир Стоянов прави твърде интересен и изчерпателен анализ на поезията на Вен Тин. Неслучайно тази книга получи наградата на Съюза на българските писатели за 2006 г.
В нея с преклонение към делото на Вен Тин и със завидна дълбочина Владимир Стоянов изследва творчеството на поета, като нарича творбите му "пейзажи на душата". Той пише: "Лирическият персонаж на Стефан Тинтеров постига себе си чрез съпричастността към вселенската болка, преосмислена като лична болка и трагедия, като вечно битие и дом. За него опорна точка е милосърдието и състраданието, които го зоват." По-нататък Владимир Стоянов продължава: "Поет на обертоновете, на плътността и звучността на детайла, Вен Тин търси словесната полусянка, вербалния полунамек. Емблематична особеност на поезията му е нейната елегична интонираност. Тя може да се аргументира и като наследство от традицията (...) и като лична нагласа: "Само повърхностните ликуват на тоя свят" (думи на Вен Тин - б.м.). Стиховете му звучат съкровено, приглушено, молитвено."
Не намирам по-верни думи за творчеството на Стефан Тинтеров (Вен Тин).

02.02.2008 - http://www.duma.bg/2008/0208/020208/index.html


 

ВЕН ТИН
(СТЕФАН ТИНТЕРОВ)
=============================

imageСтефан Тинтеров е роден през 1885 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Пловдив, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. "Демократически преглед". Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Умира през 1912 г. Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга "Призраци" (1994).

 

ПОЕЗИЯ

Книги
image  Призраци

 

* * *
Критика за Вен Тин 
http://liternet.bg/publish2/ventin/index.html




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8307340
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95680
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031