СНИМКА: ВЕНЕТА РАЙНОВСКА

Духовниците от Св. синод обявиха, че категорично отхвърлят програмата на Даниел Вълчев.

"Свещен съюз" сключиха висшите духовници от Св. синод на Българската православна църква (БПЦ) и Главното мюфтийство на мюсюлманите у нас. Православните отци и имамите забравиха религиозните си различия заради вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев. Християни и мюсюлмани дружно негодуват срещу инатенето на вицето Вълчев за въвеждането на религиозно обучение в училищата според концепцията на БПЦ....
От Св. синод се похвалиха още, че възгледите на БПЦ се споделят и от католическата църква у нас. Така министър Даниел Вълчев се оказа "изолиран" от трите най-разпространени вероизповедания у нас. ...
Клирът: Всяка вяра да се изучава отделно Иначе можело да възникнат религиозни конфликти

Даниел Вълчев

"Все пак имаме и близки позиции, каза доц. Татяна Борисова от ведомството на Вълчев. ­ Общото ни мнение се състои в това, че религията трябва да се изучава от най-ранна детска възраст. 

http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=147703&cid=20&eid=1285

---

СРЕЩАТА МИ С ЕДИН ОТЕЦ  - ЙЕРОМОНАХ В ЕДИН ОТ НАШИТЕ МАНАСТИРИ

По понятни причини за момента няма да спомена името му, защото не съм получила неговото разрешение за този коментар.

Живота ме срещна с него в далечната 1985 година. Започнах работа в едно предприятие и по стечение на обстоятелствата ме направиха комсомолски секретар на организацията към Администрацията, която наброяваше 48 членове. В нея членуваха млади инженери, конструктори, технолози, чертожници и от охраната на завода. Живеех с проблемите на хората си, с техните радости, скърби, върхови постижения или спадове. Не бях от лесните ръководители, но хората държаха за мен и ме обичаха.
Отстоявах пред ръководтвото на предприятието и жизнения им стандарт да бъде добър.
С много труд, но нещата се постигаха. Веднъж при мен дойде един от охранителите, младо момче, което живееше на квартира. На село беше оставил болни майка и баща, брат му също живееше под наем. Подаде молба за квартира от предприятието - гарсониера, за да може да прибере родителите си и да се грижи за тях. На него време, ако нямаш семейство и деца беше много трудно да разрешиш проблема. Наложи се да пледирам пред комисията, че същия иска да се ожени и няма къде да заведе младата си жена. Как съм го обосновала и защитила - не помня точно, но той получи гарсониерата. 
Пожелах му наистина скоро да се задоми, защото и възрастта му напредваше. Докато работех там - радостното събитие не се състоя. Той само се грижеше за болните сродници.
След напускането ми на предприятието преди 9 години - повече не срещнах този млад човек. Живота ни раздели пътищата.
Аз започнах собствен бизнес - компютърни и копирни услуги. Веднъж през 2005 год. в офиса ми влезе един отец в расо. Подаде листовете за копиране. Имаше и други клиенти. Обикновенно всички обичат в в кварталния офис да споделят проблемите си, без дори да съм предизвиквала разговора. Може би, защото винаги с усмивка и добра дума посрещам и по същия начин изпращам. Не обичам да огледаждам хората, но отново погледнах отеца в лицето, защото гласът му ми навя забравени приятни спомени за един млад човек. Тогава разпознах същото лице, благо и усмихнато, но вече с посивели коси. Попитах го направо - Вие не бяхте ли ... и не работехте ли в ... 
Радост се изписа и на неговото лице, защото аз също съм му се  сторила позната, но не бил сигурен.
"Илка, седем години те издирвам, за да ти благодаря, за това което направи за моето семейство и никой не можеше  да ми каже къде да те намеря!" - радостни сълзи се стичаха и на двамата по лицета ни. Идвал на близо на гости на свой братовчед, но ползвал услугите на друг офис, просто там за момент имали проблем и го препратили при мен. Така живота отново ни срещна. 
И разказа на кратко къде е в момента  - послушник в един манастир. Завършил Търновския университет - богословски факултет. Решил да се замонаши.  Разказа също, че още навремето е изпитвал влечение към по-висшата мисъл, лутал се в различни посоки, четял неистово различна езотерична, фантастична, психологична, църковна  литература. 

Много години загубил, докато намери своята духовна същност, защото нямало кой да му обяснява и разяснява разликите в ученията. Случайно живота го среща с духовни хора, които му помагат да оцелее, когато е без работа. Подават му ръка в най-трудните моменти от живота му, както битово (с парични средства, помагал в църквата и манастира като общ работник), така и с напътствия да учи висшето си духовно-образование. Помагал в църквата на отеца и слушал и поглъщал всяка проповед. Любовта към бога станала първа и неотменна в сърцето му.
На много теми говорим при срещите си, едната от които е за въвеждане на изучаване на  Православното вероучение. 
Стигнахме до извода, че лутането в живота ще е по-кратко, ако се изучава като общ предмет "История на религиите", а всеки като свободно избираем - своята религия, според религията на своите семейства. 
Докато не опознаеш основите на различните религии, не можеш да бъдеш толкова убеден, непоколебим, непоклатим  в правотата на собствената си религия и да я съхраниш в сърцето си.
Повечето родители са атеисти, защото времената когато са израснали са били други и не могат да осигурят на децата си адекватна подкрепа в духовното им израстване. За самите родители БПЦ също трябва да направи училище в което да намерят своите корени и подкрепа, а не само когато имат здравословен или друг проблем да се обръщат към светата църква. Сигурен е, че изучаването на религията е полезно в чисто духовно-нравствен аспект, за да спре ескалираната агресия, да се намали наркоманията сред най-младите, да се спре влияните на различните "духовни" секти, които ограбват сърцата и душите на младите хора.
Сега е ЙЕРОМОНАХ в манастира.

благодаря, че сподели! :)

п.п. а що се отнася до Даниел Вълчев...целия народ го видя колко и какво може...

Радвам се за вас двамата, че сте се преоткрили. Молитвено желая на Всепреподобния отец иеромонах щото това му пребиваване в манастира да му е за спасение. Днес болшинството манастири не са нито духовни центрове, нито културни. В някои български манастири човек може по-скоро да погуби душата си, отколкото да намери там възможност за усъвършенстване.

Колкото до въпроса за вероучението, не ми е известно в каква форма се предвижда това вероучение в България. В Белгия въпросът е разрешен великолепно. Моето скромно мнение е, че въвеждането на вероучение в България, ще навреди. Първо, не може всички деца да изучават едно и също вероучение. Второ, кой ще пише тези учебници? Като православен, аз съм песимист. То няма учебници за семинаристите, а какво остава някой да напише свестен учебник за децата. Богословските школи бълват като заводски дим дипломирани богослови, но горко ни, ако те ще обучават децата. Религията не се учи толкова, колкото се живее. При положение че самият Синод не живее във вярата както подобава, а се грижи за банковите си сметки, както и не се е погрижил за нормално духовенство, то, Боже, упази от нещастните момичета, завършили богословие и живеещи в блудодеяние без брак. Хора, които се гордеят с дипломите си и не познават Христа, хора, които не живеят според Евангелието, те могат само да осакатят духовно децата.

Понеже сте съчетали двата разказа за синодалните старци и преоткриването на Вашия познат, станал монах, то позволете ми да Ви обременя с още едно мое съждение. Църква без здраво монашество, не е Църква, а чисто и просто игра на шикалки. Точно това става в момента у нас в България. Играем си на Църква, т.е. на шикалки. Нямаме нито един истински манастир, спазващ същинския манастирски устав. От осакатеното монашество се назначава и висшият клир. Ето го и омагьосаният кръг. От свидетелството Ви става ясно, че познатият Ви иеромонах е човек със жива вяра. Да пази Бог да не си я увреди или душата му да бъде смазана от убийствената действителност. Пожелавам му крепост душевни и телесни сили за да си носи избрания кръст с достойнство и да не пада под тежестта му.

""Който иска да спечили душата си, трябва да я жертва за Мен и Моето евангелие", казва нашият Бог. Монахът е човек, който откликва на този повик. Той е човекът, който като намерил скрито съкровище в една нива, продал цялото си имущество, за да придобие нивата със съкровището. Това съкровище с безмерна стойност е самият Бог, а нивата е монашеският живот, който външно не притежава висока стойност, но който крие в себе си вечно съкровище."
Вярно е, че живота им е по-тежък и труден, отколкото в армията, защото той е минал и по този път.
Но приел в душата си вярата - тя го учи на търпение и смирение.

Вярвам на думите Ви. От свидетелството Ви, че "животът им е по-тежък и труден, отколкото в армията" мога да предполагам че се намира в Кюстендилско. Поне засега в два единствени манастира се спазват точь в точь монашеските правила.

Пожелавам му сили в носенето на своя коъст!