1/14/ март 1841 г. - При църквата “Св. Никола” е открито светско взаимно училище с главен учител Атанас Иванов

За смисъла на записаното

        Нищо, което не е записано, не се е случвало. Историята пази само онова, което понякога напълно случайно, друг път съвсем съзнателно е било съхранено за потомците… И ние, съзнавайки своя дълг към вървящите след нас, записваме тези редове и ги оставяме на грамотните старозагорци – за да знаят откъде минава пътеката в планината от знание. И нека тази “маркировка” да попадне в добрите ръце, които ще продължат да проправят пътя на идващото.

        В едно писмо до Найден Геров от 24 януари 1866 година  руският дипломат Скалон се впечатлява: “В Ески Загра ми достави истинско удоволствие  запознаването ми с братята Павлович. Видях училището, което завежда д-р Павлович и мога да кажа, че това е едва ли не най - доброто училище в цяла България, че то е най-близо до реалните училища, от които така много се нуждаят българите”.

        С такъв атестат започва съществуването си най-старото и най-голямо просветно заведение  в Стара Загора – училище “Иван Вазов”. А оттогава?

        Оттогава минават 160 години и представете си колко поколения българи са получили духовна светлина и патриотична закваска,  колко страници от старозагорската и националната летопис са започнали именно от тук.

        Достатъчно е да изречем имената на самият Апостол на българската свобода – Васил Левски, на  поетите Гео Милев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, писателите Димитър Талев , Чудомир, изключителната оперна звезда Анна Томова – Синтова, класиците в българското изобразително изкуство проф. Антон Митов, проф. Никола Кожухаров, Атанас Гюдженов, Атанас Кожухаров… Този списък винаги ще бъде непълен и незавършен…

        Но да се върнем в началото - там светлината от газената лампа е оскъдна, но духовният светлик е траен, защото е запален от обаятелни и талантливи хора, основоположници на националното просветно дело в България – като се започне с даскал Атанас Иванов, Неофит Рилски, Иван Богоров, Тодор Шишков, д-р Димитър Павлович,  Петко Р. Славейков и много други, чиито имена значат много повече от имена,  поради осезателния им принос за съграждането на образовани и будни старозагорци.

        В началото стои жизнената потребност за българското население в Стара Загора  от образование, която осъзнават мнозина по-будни граждани. Александър Екзарх, Господин хаджи Славов, Иван Стоянов чувствително подпомагат даскал Атанас Иванов и на 1 /14 / март 1841 година той основава първото общинско светско училище при църквата “Свети Никола”. То веднага става огнище на българщината и опорен пункт срещу гръцкото влияние. В новото училище, обзаведено по примера на Априловска гимназия в Габрово, се стичат множество ученици не само от Стара Загора, но и от Нова Загора, Чирпан, Сливен,  Казанлък и пр.

        Основател и пръв учител в Светиниколското училище е даскал Атанас Иванов – прекрасен образец на възрожденски учител и патриот. Роден на 12 февруари в Стара Загора, получил завидно за  времето образование: учил се е в килийното училище на Хилендарския метох при църквата “Св. Димитър” с учители светогорските монаси Иван и Данаил, но обиква най –силно учителя си Неофит Рилски. С него той кореспондира дълги години и постоянно се консултира по училищни въпроси. Строг, но справедлив, учителят Атанас Иванов винаги се е стремял да подготви своите ученици, за да знаят и да могат. Освен учител, неуморно и от сърце изпълнявал ред обществени длъжности: касиер на общината, по-късно председател на читалището, управител на девически пансион, подпредседател на женското дружество “Майчина любов”. “ Почти нямаше грамотен човек през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години от миналия век – пише в спомените си Атанас Илиев, - който да не бе учил при него”. Цели 44 години той е учител – чак до 1881 г. По случай неговия 70 годишен юбилей през 1893г в сторозагорския общински вестник му е дадена следната висока оценка: “Историята на Българското духовно възраждане с гордост ще отбележи на страниците си трудните, но благородни подвизи на този тих и скромен труженик, който за оръжие е имал само книгата и перото”.

        Именно Тодор Шишков през април 1860 година е инициатор и основател на Първото читалище “Родина” в града ни. “То бе вторият “разсад”, второто огнище на светлината”  - пише в спомените си даскал Атанас Иванов. През следващата 1961 година старозагорци  се разделят с учителя Тодор Шишков, който отива да продължи образованието си в Париж. Той оставя добри свои ученици и достойни заместници: Пенчо Друмев,  Атанас Беляев, Наньо Тодоров, Георги Бойчов, Тодор Стоянов и др.

        Благодарение на плодотворната дейност на Главното петокласно училище се повишава и националното самосъзнание на българското население от града ни. През 1857 година старозагорци отказват да плащат данъка “владищина” на гръцкия владика и събраните пари употребяват за поддържане на училището.

        С името на д-р Димитър Павлович, син на известния възрожденски учител Христаки Павлович се свързва направената реформа в преподаването по примера на европейските учебни заведения. Освен преподаваните до тогава български език, история и география, земеописание на европейска Турция (т.е. на българските земи ), свещена история, катехизис, богословие, математика, естествени науки, чужди езици (гръцки, турски, френски), той въвежда и физика, химия, логика, риторика.

        До 1865/66 година всички класове се обучават  от един учител като в една класна стая се учат слято два класа. Но с идването на д-р Димитър Павлович всеки клас се отделя в отделна класна стая и по всеки предмет или два сродни преподава отделен учител. Така в Главното мъжко училище преподават вече четирима учители: Атанас Иванов, Ненчо Минев, Атанас, Беляев и Христо Богоров / брат на Иван Богоров/   

        Благодарение на новото училище учебното дело и просветата в Стара Загора достигат голяма висота. Д. Страшимиров отбелязва: “ Този град представляваше малка Атина, или един вид Оксфорд на Южна България.” Затова и през 1869 година тук се провежда Първият учителски събор в страната ни. На него присъстват над 50-60 учителя от околията и за първи път в историята на българското образование се поставя въпроса за уеднаквяване програмата на обучение във всички училища, за ограмотяване на възрастното население, та дори и за събиране и записване на български роден фолклор. През следващата 1871 година сред учениците в Главното мъжко училище се формира едно от първите ученически дружества  - “Здравец”. То си поставя за цел да се прилагат на практика  придобитите знания – факт, твърде прогресивен за своето време.

        През 1873-74 учебна година като учители идват по-младите Георги Бенев, Атанас Илиев и Петър Иванов. Те са не  само с по-високи знания, но и са запознати с революционните идеи и са преки участници в борбите за национално освобождение. Петър Иванов е участник във Втората българска легия в Белград през 1867 година, взема дейно участие в Старозагорското въстание през 1875 година и е хвърлен в затвора. След това съчинява популярната песен: “ Ах, другари, чуйте мене, може би за сетен път”…

        В навечерието на Руско-турската освободителна война в Главното мъжко училище са назначени като учители Петър Загоров, Петър Кабакоев и много известния народен учител, писател и общественик Петко Рачов Славейков. При него идва да се учи и Димитър Благоев. Заедно със своя учител той участва в тържественото посрещане на руските войски в Стара Загора на 11 юли 1877 и взема участие в боя край гр. Стара Загора. Опожаряването на Стара Загора превръща в пепел и развалини цветущите дотогава старозагорски училища, в това число и Главното мъжко училище. След освобождението на България и старозагорци възстановяването на града. На 1.09.1878г. разпръснатите ученици и учители отново са събрани и учат дори в частни квартири. Преди да издигнат собствените си домове, жителите на Стара Загора събират средства за издигането на Главното мъжко училище. Така през 1880г. се построява нова триетажна сграда за училището на ул.”Граф Игнатиев”, и за нея е използван плана на Априловската гимназия в Габрово.

        От 1881 година до 1947 г. в тази сграда, в която сега се помещава Строителния техникум се водят учебните занятия. Училището се превръща в средищен център за просвета и култура, в неговият голям салон се провеждат представления, изнасят се сказки, устройват се вечеринки, забави и други културни прояви на старозагорското население. През 1893 година  училището устройва тържествен юбилей, послучай 40 годишната учителска и общественополезна дейност на своя любим основоположник даскал Атанас Иванов.А през 1895 година Мъжкото училище приема и досега носи с чест името на народния поет Иван Вазов.

        През 1902-03 учебна година към Мъжкото петокласно училище се откриват постепенно и по-горни класове  - шести, седми, осми и от 1.09. 1907 година то се обособява в Пълна мъжка гимназия “Иван Вазов” – с двайсет паралелки и 933 ученика , а през 1908 г завършва и първият випуск гимназиални ученици. Сред тях са бъдещият министър на народната просвета Стоян Омарчевски, акад. Петко Стайнов, проф. Димитър Гюдженов – най-големият български художник баталист, лит. и  муз. критик Георги Стоянович – Берсенев, писателят Георги Илиев и др.

        През време на  Балканската война сградата на Мъжката гимназия “Иван Вазов” е превърната в главна квартира на цар Фердинанд.

        През 1916 сградата на училището е превърната във военна болница и оръжеен склад, в който неочаквано избухва пожар и унищожава голяма част от нея. Оцелява само западното крило. Но сградата скоро е възстановена и учебните занятия продължават.

        През 1919 година учителският колектив запитва народния поет Иван Вазов – патрон на училището, коя дата е най-подходяща за празнуване на патронен празник на училището. Той отговаря – “Датата 25 ноември, тъй като тогава излезе от печат първата част на романа ми “Под игото” и считам, че този ден е най-щастливия в живота ми”.

        През 1920г. в мъжката гимназия “Иван Вазов” се създава първото ученическо въздържателно дружество. Председател е ученикът Георги Табаков. На следващата година то е преименувано на името на проф. д-р Густав фон Бунге. Дружеството развива разностранна просветна дейност: агитатори обикалят околните села и изнасят беседи и сказки. По това време в училището преподават Димитър Ангелов, Христо Райков, Никола Рачев и др.

В по-нови дни

        На 20 Май 1937 г. в двора на училището е поставен бронзов бюст на патрона Иван Вазов, изработен от учителя Кипро Николов.

        Нарасналият брой на учениците изисква нова, по-голяма сграда и  през 1939г. започва строеж и – между пощата и пожарната. Автори на проекта са арх. Борис Капитанов и А. Попов. От 16 Септември 1947г. в нея вече се водят учебни занятия и се обособява за Първа мъжка гимназия (на ул. “Ген. Столетов”).

        През учебната 1946/47 е извършена реформа в образованието и гимназиалния курс е намален на 4 години - от IV до VII (VIII- IX) клас. Сградата, в която се нанася  училището (1947г.) е незавършена; не достигат средства. За това през 1952г. учители и ученици решават да гледат копринени буби.  За целта целият таван и третият етаж са заредени, всички са на крак и обикалят града и околните села да набавят черничеви листа. Акцията завършва успешно - със събраните средства се облицоват коридорите и колоните, озеленява се двора и се благоустрояват спортните площадки. По иниациатива на учителя по география Иван Симеонов, по негов проект и с негов и на учениците труд в двора на училището е изработена релефна географска карта на Черноморския басейн. Това е една от малкото такива карти в страната, при това изработена безвъзмездно /по-късно само за реставрирането й е поискана такава голяма сума, че не е по възможностите на бюджета/. Към нея има уреди за метеорологични наблюдения и резултатите редовно се изпращат в София. В училищния двор е изработен и алпинериум по инициатива и под ръководството на учителя по биология Христо Жеков, отново с труда на учители и ученици.

        Пак с труда на учители и ученици таванът на сградата е преустроен и там е настанена градската астрономическа обсерватория, а по-късно е създаден и планетариум. На таванският етаж има и картинна галерия, дело на учителите художници Зафир Георгиев, Д. Караджов и др. Училището притежава най-богатата библиотека в града, днес предадена за съхранение в библиотечния фонд на Стара Загора.

        През учебната 1953/54г. в училището са приети и момичета и гимназията става смесена. На 26.11.1957г. със заповед на МНП училището се определя за опитно /базово/ по политехнизация на обучението, а през 1960г. гимназията е обявена за национален първенец и наградена с орден “Кирил и Методий” I степен. През 1966г. училището е определено за базово към МНП, НИИП “Тодор Самодумов” и ИУУ - Стара Загора – за въвеждане на нови програми, а през 1968г. то става базово към Педагогически институт по БАН. През 1981г. новата образователна реформа е проверена най - напред отново тук – и училището става първото ЕСПУ в града, а от         - СОУ.

        През периода 1950 – 1972 директор на гимназия “Иван Вазов” е Цаньо Цанев, а от 1972 до 1972г. – Диана Динчева.       

        Изстрадани са моментите, свързани с отбелязването на годишнината на училището. През 1966г. във връзка с 125 годишнината от отбелязването на Светиниколското училище градското ръководство не разрешава по-широко честване под предлог, че годишнината не е кръгла. Същото се случва през1981г. В продължение на 2 год. учителите подготвят 140 год. юбилей на училището, но ОК на БКП и дирекция “Просвета” при ОНС решават честването да не се провежда – мотиви: Гимназия “Иван Вазов” не е наследник на Светиниколското училище, създадено в 1841г. Не са представени никакви научни факти и доказателства за това решение. Въпреки това и двата юбилея са отбелязани тържествено. Едва през 1991г. с писмо П-02-04-01-01-15 от 21.VI.1987г., издадено от Националния музей на образованието в Габрово е потвърдено, че наследник на Светиниколското училище е училище “Иван Вазов”. Така през 1991г. е отбелязан 150 годишния юбилей - тогава в сградата е открит музей и е изработено ново знаме, копие на старата реликва, а през 1995г. е отбелязана 100 годишнината с името на Иван Вазов.

        От 1981г. училището се помества в сегашната си сграда на ул.”Ген. Гурко”. През 1985/86г. бюст - паметникът на Иван Вазов е поставен пред нея.

        И така прекосихме вековете, за да стигнем до днешното сериозно и забързано към бъдещето настояще. А юбилеят е само поводът да проследим пълната сполука и величави страници на това видно в миналото и едно от първите в страната училище.

История на училищното знаме

        На 1 май 1942 година Старозагорската мъжка гимназия записва още една светла дата в своята история. На този ден е осветено новото училищно знаме, скъпа реликва, която в момента се съхранява в училището. Ето как е станало това:

        В десет часа сутринта, в присъствието на официалти лица, граждани, учители и ученици се отслужва молебен от Негово Високопреосвещенство старозагорският митрополит Климент. След молебена от името на родителския комитет г-н Куман Тенев предлага скъпият дар на представителя на Министерството на просветата и кръстник на знамето – областния училищен инспектор г-н П. Сяров. Негово Високопреосвещенство митрополит Климент след като осветява знамето, произнася прочувствена реч, която всички следят със затаен дъх. Обръщайки съм към учениците, той им посочва за пример великто дело на духовния водач на българския народ Иван Вазов, чийто лик е изобразен върху знамето. Предавайки знамето на директра на гимназията, кръстникът г-н Сяров се обръща към учениците с пожелание да пазят свято и неопетнено новото знаме – символ на културен напредък, духовно единение и предана служба към родината. След това директорът – г-н Стоилов, предавайки знаемто на знаменосеца Иван Трифонов, изказва вярата, че учениците от старозгорската гимназия “Иван Вазов”, верни на заветите на своите родители и училище ще носят гордо и високо тази светиня…..

        През 1991 г. във връзка с честването на 150-годишният юбилей на училището е изработено копие на това знаме и всички тържествени прояви се откриват с него.

на Старозагорската гимназия “Иван Вазов”

	И мойте песни все ще се четат - литературни творци, възпитаници на училището
	Художниците
	Музикални дейци
	Дейци на науката
	Лекари
	Други
	Галерия

            И мойте песни все ще се четат - литературни творци, възпитаници на училището

     Гео Милев –поет, лит. критик, театрален режисьор, художник и публицист, една от най-ярките фигури в европейската култура

    Иван Хаджихристов – поет

    Георги Илиев  - писател,

    Иван Мирчев – поет

    Веселин Ханчев - поет

    Димитър Талев - писател

    Димитър Чорбаджийски – Чудомир - писател

    Генчо Узунов - писател

    Янко Димов - поет

    Стоян Стаев – лит. критик

    Веселин Йосифов - журналист

    Димитър Рачев - писател

            Художниците - художници  и скулптори, възпитаници на училището

    проф. Антон Митов - художник, създател на Художестваната Академия

    проф. Никола Кожухаров - художник

    проф. Димитър Гюдженов – художник

    Атанас Михов - художник

    Димитър Караджов  - художник

    Атанас Гюдженов - художник

    Атанас Кожухаров - художник

    Иван Попчев - художник

    Валентин Старчев - скулптор

    Васил Маринов – художник

    Иван Димитров – художник

    Христо Танев - художник

    Васил Костаков

            Музикални дейци, възпитаници на училището

    Анна Томова – Синтова – оперна певица

    Минко Минев - тенор

    Георги Стоянович – Берсенев - литературен и  музикален критик

            Дейци на науката, възпитаници на училището

    проф. Асен Киселинчев – философ, психолог

    проф. Атанас Илиев – философ, преподавател в СУ

    проф. Никола Бонев - астроном

    проф. д-р Георги Шишков - математик, с голям принос във философия на математиката

    Бончо Бонев – създател на Астрономическата обсерватория в Стара Загора, един от първите конструктори на радиоприемници в Стара Загора

    инж. Иван Азманов - инж. химик, създател на старозагорската химическа промишленост

            Лекари, възпитаници на училището

    д-р Прокопи Андреев – въвел пръв кръвопреливането в България

    д-р Станислав Славов – кардиолог, кандидат на медицинските науки

    д-р Рашо Рашев – известен хирург

    д-р Стоян Нанчев - инфекционист

            Други, възпитаници на училището

    Стоян Омарчевски - министър на народната просвета през управлението на БЗНС

и много други талантливи и достойни българи…

http://sou-ivanvazov.hit.bg/history1.htm