Преди 131 години, още преди подписването на договора в Сан Стефано, дядо Вазов пише едно стихотворение, започващо с "Нека носим йощ срама на челото"... И малко по-надолу припомня "Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно". Не е нужно да припомняме от коя творба са цитатите и да анализираме какво е искал да каже авторът. Макар че с оглед на вчерашния ден вероятно би било актуално. Защото той се люшкаше много силно между "срама на челото" и "славното нещо", което нацията ни чества всяка година на Трети март.
 Спорът във властта да има или да няма чествания след трагедията във влака София - Кардам, да се обяви ли траур и точно кога, лиши и двете събития - и трагедията във влака, и националния празник, от онова, което им се полагаше - достойно отбелязване. Взаимните нападки, които си размениха политиците в един такъв ден, се превърнаха в удар по държавността Не защото единият е прав, а другият - по-прав. А защото не бе времето и мястото да се дискутира дали траурът или празникът е по-значим. Всички съчувстваме на болката на хората заради жертвите на трагедията във влака, но не е необходимо тя да бъде противопоставяна на един ден, в който става дума за съхранението на националната ни памет. Двете неща не се изключват взаимно, а политически рейтинги не се мерят с наполовина свалени или вдигнати знамена. Нито пък с това да броим колко жертви е взел пожарът във влака и колко - Руско-турската война, за да решаваме кое е по-важно.
 Ако смисълът и на празника, и на траура бе да се усетим единни и съпричастни към тях, то политиците първи го съсипаха. А всъщност далеч по-важно е не дали ще мълчим една минута или един ден за жертвите, а какво правим в делничните дни за да предотвратим нови трагедии Защото май напоследък те са единствен източник за единение на нацията. Нека си припомним случая "Индиго" например, когато милиони българи съчувстваха на семействата на загиналите деца пред дискотеката. Да си припомним обаче и как завърши делото по него - с неразкрити виновници и с две-три смешни парични глоби за небрежност. Имаше и един друг по-отдавнашен случай със изгорелите 14 войници на Околовръстното в София. Държавата свали знамената наполовина в знак на почит за жертвите, но да не би съдът да въздаде справедливост за невинно загиналите? Затова е интересно къде ще бъде делото за влака само след година - когато отново честваме Трети март подобаващо и (дай Боже!) не ни се налага да мислим дали да обявим поредния траур. Дали в този момент то ще вехне в някоя папка, по него ще са се сменили трима прокурори и четвъртият ще се чуди как да го върне за доразследване? Или ще го закрие поради липса на доказателства за виновност? Ще приключи с глоби за шафнера, машиниста или някоя друга дребна бурма, носила отговорност за заключените врати във влака? Повече от сигурно е, че ще се случи точно това. Защото е по-лесно да спорим как да отбележим случилото се, но не и
 да се намерят и осъдят отговорните за него Ако това стане поне веднъж, именно то ще е тест за зрелостта на нацията и политиците.
 Да отбелязваш великите дела на предците си не означава да не съчувстваш на жертвите на настоящи трагедии. Празникът не е непременно митинг и трапеза, както и траурът не е само забрана на тържествени мероприятия. Да не говорим, че в крайна сметка "Атака" пак си проведе митинга в центъра на София, все едно забраните не важат за нея, и успя да оплете и двете неща в конците на политическите и дългосрочните предизборни дивиденти. За което и ставаше дума в "срама на челото"... 
Стела Стоянова

Стига популизъм на железничарски гръб

 Стига популистки атаки срещу железницата след трагедията край Червен бряг! Задръжте критиките си, докато не стане абсолютно ясно каква е причината за него и съответно - кой е виновен. А това ще стане едва когато приключат следствените действия на компетентните органи.
 Спрете! Защото да се говори предварително, да се обвинява този или онзи, е най-малкото кощунство. И то не само спрямо хилядите служители на БДЖ, които честно и почтено, в студ и пек, денонощно и срещу мизерни заплати дават всичко от себе си влаковете да се движат. И 30-годишните грохнали композиции, и новите дизелови и електрически мотриси "Сименс". Кощунство е и спрямо жертвите и техните роднини. Не е ли нелепо популисткото ни бързане да сипем обвинения наляво и надясно, без да изчакаме резултатите от следствието? Няма ли опасност така да обвиним някой невинен и да пропуснем - може би, истинския виновен?
 Когато се сблъскат два влака, причината е грешка на конкретен човек. При пожар тя трудно се установява най-малкото защото повечето улики и доказателства също се оказват изгорели.
 Затова не бързайте! Нека следствието посочи причините за пожара, а на тази база виновните лесно може да бъдат определени.
 Ами ако се окаже и докаже, че някой пътник, без да иска, е подпалил шесто купе и двата вагона? Какво да правим тогава? А ако той се окаже жив, сред нас? Да го обесим ли? Защото има няколко версии, включително и за умишлен палеж, който се връзва с атаката срещу железниците, която тече от известно време.
 Вредно е да се оказва натиск върху БДЖ и следствието, защото резултатът от натиска винаги е негативен. Бързата кучка слепи ги ражда, казва народът. Ако целта е да вземем главата на този директор или онзи министър - лесно. Казваме, че Олег Петков и Петър Мутафчиев са виновни, вземаме им оставките и слагаме на тяхно място нови хора. Но ще спре ли това пожарите и катастрофите? Не! Затова е важно да се установят спокойно и категорично причините за пожара, да се вземат мерки повече това да не се случва, а главите на виновните лесно ще вземем. Не съм чул Мутафчиев да си е стегнал куфарите да бяга при Уго Чавес, нито Петков да иска да кара старините си в Андите. Още повече че Мутафчиев категорично заяви, че поема политическата отговорност за инцидента и ще си подаде оставката, ако се докаже, че политиката на министерството му води до такива инциденти. Ако се докаже, че причината за пожара е технически проблем, немарливост или неизпълнение на служебните задължения.
 Нелепо е, че вагонът е бил ремонтиран десетина дни преди да се подпали, че отоплителната му инсталация е била подменена с пожаробезопасна.
 Трагичното е и че инцидентът се случи, когато нещата около железницата тръгнаха необратимо нагоре. Когато бяха доставени 25 дизелови мотриси и започна пускането в експлоатация на други 25 електрически - все "Сименс". Когато се доставят по-добри вагони от Германия и когато в оперативна програма "Транспорт" са заложени милиони за подобряване параметрите на железния път. И когато тече изпълнението на програма за развитие на БДЖ до 2017 година. Програма, в която пише какви приходи се очакват и какво ще се инвестира за подобряване на положението.
 Но най-циничното е, че както винаги, шефът на парламентарната комисия по транспорта Йордан Мирчев започна популистки изяви на гърба на жертвите и на невинните железничари. Човекът, който 6 години и половина не си мръдна пръста да защити нито едно увеличаване на капиталовия трансфер от държавата към железниците, сега започна да говори, че едва ли не причина за 8-те жертви била липсата на стратегия за жп транспорта. Ако стратегиите решаваха проблемите, от писането им от 1995 г. досега България щеше да е цъфнала и вързала. Но Мирчев иска да му напишат стратегия и да му я вкарат в парламента, за да може да изявява ораторските си способности от трибуната. Лесно е, когато за нищо не отговаряш и всичко можеш да критикуваш. Въпросът е какво е свършил Мирчев, докато отговаряше за първата оздравителна програма на БДЖ и докато само една година ръководеше компанията? Да го попитаме къде изчезнаха над $300 млн. и с колко години се забави ремонтът на няколко километра железен път? Ще отговори ли колко струваше на държавата превозът на полската пшеница с влакове през гладната зима на 1997 г.? Или доставката на хилядите македонски траверси, които се рушат веднага след монтирането им? Нека Мирчев види гредата в своите очи, а не да налива масло в огъня, който погълна 8-те невинни жертви!
 Вместо да се занимава с популизъм, по-добре би било Мирчев да вземе да предложи въвеждането на система за кратко обучение на пътниците в железницата по подобие на това, което правят стюардесите преди полет в самолетите. Защото истината за загиналите трябва да се търси и в паниката сред пътниците, настъпила след пожара. Те са се бутали, пречили са си един на друг. Вероятно някои са били задушени, паднали са на пода, а здравите са ги затъпкали - като в дискотеката "Индиго". 
Белчо Цанев

www.standartnews.com

Първо искам да изкажа искрените си съболезнования към близките на загиналите в тази нелепа трагедия.
И да каажа, че ако служебните лица си бяха на мястото и бяха обучени как да реагират в различни ситуации, нямаше да се случи това.
А питам, защо пожарогасителите са били в служебно помещение, при положение, че вагоните са направени от лесно запалими материали? И защо вагоните трябва да се заключват? Защо няма автоматично задействане на механизъм при пожар и други подобни ситуации? Как могат да се правят или облицоват вагони с такива материали? Чия е била тази уникална идея застрашаваща живота на пътниците?
Дали ще има виновни? Сигурно ще се намери кого да обвинят. Но си мисля, че министър Мтафчиев трябва да си подаде оставка, а не да поставя условия, че ще я подаде при еди какви си условия, ако се докажело това, че онова и т.н. Във всяка цивилизована страна при такава ситуация министъра си подава оставката. То е ясно, че нищо няма да се докаже, ще намерят изкупителна жертва и всичко ще утихне.
Трябва всички вагони изработени с подобни материали да се извадят от употреба и да не се ползват за превозване на пътници. И този който е дал идеята да се правят с такива материали, и този който е разрешил (си е сложил подписа)те да бъдат изработени от лесно запалимите материали да си понесат отговорността. Ето кой според мен е виновен за трагедията.
Нека първо се установят тези причинители, а после да търсят другите следствие на които е възникнал пожара.

но не за това публикувах този материал.
Направих го защото се преекспонира темата в неподходящ момент. Без окончателни доказателства кой е крив и кой прав не беше необходимо да съсипваме един от най-чистите и велики празници за България. Прекалено делвалвирало е обществото като ценостна система, за да отнемем и малкото мигове на гордостта от славните ни деди, оставили костите си по урвите, села и паланки в неравна битка с поробителя. Това са моменти на възпитание на обществото ни, а не моменти за политически популизъм.
И ще цитирам текст който съвпада с моето мнение напълно:
"Сол в раната
Това, че в България всичко може да бъде използвано от политиците за нуждите на тяснопартийните им цели, отдавна го знаем. Но все си мислехме, че има някакъв предел на “всеядността” на политическата ни класа, или ако повече ви харесва каста. Удивително е с каква лека ръка някои политици и политикани решиха да експлоатират темата с трагедията край Червен бряг, при която загинаха осем души. При това не от гледна точка на компетентността на властите, което би било поне разбираемо, а решиха да правят политика от това кога да бъде обявен национален траур и съответно да вменяват вина за това, че все още не са спуснати черните знамена. И то при положение че вече се знае, че ще има траур и е казано защо няма да бъде обявяван веднага.
Какво се демонстрира с подобно поведение? Загриженост? Съпричастност? Състрадание? Или вярност на принципа “на всяка манджа мерудия”. Само че мерудията в случая е сол и се сипва директно в кървящата още рана. - Георги Георгиев"

някакви лигльовци по радио Витоша пуснали анкета "кое е най-опасното превоно срество?" и се обажда някакво момче и казва - лекия автомобил - ежегодно по пътищата загиват над 1000 човека .... и въпросните лигльовци започнаха "ама не е ли влака - виж как можеш да си игориш като едното нищо?" толко ми стана гадно, че изключих радиото и едва ли в бъдеще ще слушам точно това радио.

Всеядността на политическата класа няма край. Не се заблуждавай. Понякога си мисля, че е необходимо за много кратко време да се въведат крумовите закони. Но и това отхвърлям, нали живеем в демократично време и се борим за по-добър живот. Вчера ми хареса едно изказваме по предаването на Милен Цветков на един слушател, който каза, че плащаме по-високи данъци, за да живеем по-зле, а не по-добре. Наистина съм съгласна с него. Това е гаврата и цинизма на това време.
Искам да ти кажа, че в никакъв случай не подценявам светлия празник - 3 март, както и жертвите които са дадени за свободата на България. Защото без тези жертви, ние нямаше да сме тук и сега, нямаше да ни има и да имаме възможността да се прекланяме пред тях, и пред тяхното велико дело.
Но пак се връщам към тази трагедия. Не зная как точно да изразя мислите си. Много ми е трудно. Може би с едно изречение. Жертвите за свободата на България и жертвите от некадърността на едно правителство пред които да се прекланяме дойде по едно и също време. Може би това трябва да ни подскаже нещо! Но на кого, на тези които пишем, на тези които разбираме нещата, но не можем по никакъв начин да противодействаме, или на цялото общество което обвиняват, че няма гражданско общество, или на тези които управляват.
Според мен трябваше да се обяви национален траур, независимо, че предстоеше национален празник. Всеки щеше да го отбележи както е решил и да отдаде почит на жертвите и за освобождението на България и на жертвите от тази трагедия. Но не беше направено. За мен това е гавра с негово величество Човека. Няма по-силна болка от загубата на близък човек особено, ако тя е с неестествен край.
Няма да пиша повече, мисля, че ме разбра какво исках да кажа. Боли ме за всички загнали, мир на праха им.

Не. Няма да се намери!

!!!