Диплома без стойност - цената на корупцията в образованието  Лора Филева loraf@dnevnik.bg

 

---

---

Ако сте студент в България, сигурно ви се е случвало да си изкарате изпита само като си купите учебника по съответния предмет и го поднесете за автограф на преподавателя. После можете гордо да покажете "отличен" в книжката. Да, вие сте в онази половина от академичната младеж, за които това е начинът да се вземе изпит. Най-често това се случва на онези, които следват медицина - 58%, химия и право - около 50%. Същите проблеми имат и студентите в Сърбия, само че там само около четвърт са принудени да си купуват учебници, осигуряващи изпита. Това са данни от изследването "Цената на корупцията във висшето образование", направено от преподаватели в университета "Ван дер Билт" в щата Тенеси, САЩ, представено от радио "Дойче веле". Той е направено в университети в България, Сърбия, Молдова, Хърватия, Казахстан и Киргизстан.

Дипломите от университети и държави, добили известност като корумпирани, се обезценяват, е един от изводите в доклада. Друго следствие от явлението е, че студентите от тези страни са с по-малки шансове да си намерят добре платена работа или да продължат образованието си по програми в чужбина.

Щетите от фалшивите знания

Анализът очертава кръга от изключително сериозни последици от корупцията в образованието. В него се включва негативният ефект върху Болонския процес - програмата за приравняване на образованието в Европейския съюз, в която участва и България. За държавите с високо реномирани висши учебни заведения да се съгласят на приравняване на дипломите със свидетелствата от университети от страни със съмнителна репутация ще е равносилно на едностранно разоръжаване, казват авторите на доклада. Обществото търпи негативи заради фалшивите професионални знания. Така се подлъгват и работодателите. Подкупността във висшето образование демотивира и кандидат-студентите. Близо 68% от студентите от Казахстан и Киргизстан определят университета си като корупционен.

Проучването на университета "Ван дер Билт" посочва и случаи на корупция не само вътре в университетите, но и при акредитирането на учебни заведения в България. Най-много корупция според авторите има при най-търсените специалности - медицина, право и икономика, съответно в тях се издават и най-много дипломи без покритие.

Поносимост към подкупите

По-голямата част от студентите в България, Сърбия, Хърватия и Молдова не биха съобщили за случаи на корупция, а ще се се опитат да се възползват от тази практика, ако така могат да получат по-висока оценка. Едва между 11% и 14% не са си купували оценка и смятат предлагането на подкуп за неприемливо.

Процентът на студентите в тези държави, които не са чували, че могат да влязат в университет по втория начин, е между 16% и 21%. В Хърватия са "най-наивни", защото този процент достига до 40%. Между 35% и 45% от студентите от Югоизточна Европа са си мислели, че кандидатстването във висше училище може да бъде заобиколено, а близо 36% са си представяли, че могат да подобрят резултатите от кандидатстудентските изпити, като си платят на когото трябва.

Според анализа корупцията е по-разпространена при оценяването, отколкото при приема. Около 20% от студентите в България са казали, че са използвали незаконни методи, за да постъпят в университета.

На въпроса какво трябва да се направи със студентите, които са хванати при корупция, 34% от анкетираните в България смятат, че провинилите се трябва да бъдат изключени, 36% от сръбските им колеги са на мнение, че онези, които са давали подкуп, трябва да попаднат в затвора или да бъдат подложени на публично унижение.


Разпространение на корупцията в университетите (в %)

Държава	България	Хърватия	Молдова	Сърбия
Никога не съм чувал за нелегални методи на прием	21	40	21	16
Мислели са, че има заобикаляне на официалния начин за прием	37	35	38	45
Студенти, които биха променили по незаконен начин оценките от приемните си изпити	33	28	36	36
Студенти, които използват нелегални начини за прием	18	18	40	5-20
Студенти, които знаят за случай на корупция	60	62	80	66
Студенти, които биха предложили подкуп за добра оценка	17	15	31	20
Студенти, които поне веднъж са плащали за изпит или оценка	7	0.5	28	4

Данъчни облекчения за спонсорите на университетите Бизнесмени изместват професорите във ВУЗ Индустриалци внасят промени в Закона за висшето образование ТОДОР ГОСПОДИНОВ Снимка:Бойко КИЧУКОВ

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов е категоричен, че бизнесът и университетите трябва да реформират образоването заедно.

Водещи бизнесмени с доказани качества и отлична подготовка да бъдат поканени за лектори в университетите, за да се подобри качеството на обучението. Това е едно от предложенията за промени в Закона за висшето образование, което обсъдиха вчера индустриалци и преподаватели от частни и държавни висши училища. Срещата се проведе по време на изложението "Образование", което се организира за 11-и път от фирма "Меридиан 22" ООД и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Шефовете на успешни фирми могат да преподават само ако в закона се впише, че за да четеш лекции, не е задължително да имаш ценз на преподавател. Предлага се да има  възможност представители на бизнеса да водят до 10 на сто от спецкурсовете в университетите, като отпадне условието лекторите да имат научни степени и звания.
Приетите от участници в срещата предложения за промени в Закона за висшето образование ще бъдат внесени от експерти на БТПП в Министерския съвет за обсъждане, заяви вчера председателят на най-старата бизнес организация у нас Божидар Божинов.
Да има данъчни облекчения за бизнеса, когато подпомага финансово науката и образованието. Това е другото важно предложение, което цели да подобри работата на висшите училища. Според Божидар Божинов, председател на БТПП, са необходими промени в Закона за висшето образование, данъчното и трудовото законодателство. Бизнесът предлага още в състава на академичните и факултететните съвети да има представители на бизнеса, които да помагат за връзката между кариерното развитие и образованието. В експертните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация да има и представители на големите фирми, които наемат студенти, искат още от БТПП.
Организаторите на изложението са провели анкета сред 11 ректори на висши училища, 2000 фирми от БТПП и студенти. Според проучването между ръководителите на висшите училища, връзката между бизнеса и образованието трябва да се осъществява от самостоятелно действаща структура. Ректорите са единодушни още, че бизнесът трябва да се включва в начинания на университетите, както и да предоставя задължителен платен стаж на студентите.
Изложението "Образование" предлага и кандидатстудентска борса, на която младежите получават пълна информация за учебни заведения, където могат да продължат образованието си. Участници от държавните университети са спонсоринани от фирми, членуващи в БТПП. Тази година по време на изложението за първи път се организира и трудова борса, която ще даде възможност на младите хора да направят правилен избор за професионална реализация, а на фирмите - да подберат висококвалифициран и мотивиран персонал.


























































































































































































































Бизнесмени искат да преподават  

студенти

Шефове на големи фирми трябва да преподават в университетите, въпреки че нямат изискваните научни степени, каза вчера председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов на кръгла маса за проблемите на образованието и бизнеса. Идеята е те да поемат поне 5-10% от учебните часове. Според представителите на фирмите у нас шефовете на успешни компании трябва да участват и в управлението на университетите, както и да правят собствени оценки на учебните заведения.
Предприемачите ще предложат на правителството и парламента още няколко законови промени. Например да се въведат данъчни облекчения за всеки, който спонсорира учебни заведения, защото в момента това не е така, каза председателката на “Меридиан 22” Радка Стаменова. Според декана на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Петър Славейков трябва да се отмени забраната от закона за висше образование от 2005 година, според която фирми не могат да подписват договори с университети за обучение на специални кадри. Според бизнесмените, когато те финансират обучението и осигуряват работа на студентите, висшистите напускат фирмата, след като завършат. Единственият начин после е да го съдим да ни връща парите, обясни Божинов. Ректорите и собствениците на частни фирми обаче са единодушни, че завършващите имат много ниска езикова подготовка.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов е категоричен, че бизнесът и университетите трябва да реформират образоването заедно.

Ректорите и собствениците на частни фирми обаче са единодушни, че завършващите имат много ниска езикова подготовка.

===================

нали и здравеопазването е по "търговския закон..."