Прибързано е да се каже, че знаем името на Боянския майстор 
Разговор - Николай Овчаров:

Свети патриарх Евтимий е служил в Търново година след падането на града под турско робство, твърди известният археолог

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново в семейството на доайена на археолозите в България проф. Димитър Овчаров. Още като 3-годишен баща му го води на разкопки. Преподава в Нов български университет и в Московския славянски университет, старши научен сътрудник е в БАН. Има издадени 18 книги и 250 статии, преведени на всички европейски езици. Най-голямото му откритие е светилището на Дионис на каменния хълм Перперикон, на 15 км североизточно от Кърджали. Участвал е в много международни експедиции, представял е свои проучвания и анализи на повече от 40 конгреса и симпозиуми в чужбина. Проф. Овчаров е член на УС на секция "История" на Съюза на българските учени, член на научния съвет на Македонския научен институт в София, член на изпълнителния съвет на Фондация за християнско изкуство и култура "Никола Фичев - Захарий Зограф", член на Американския библиографски институт - САЩ, и почетен гражданин на Кърджали.

Разговаря Борис Аврамов

- Съвсем наскоро българската общественост научи за надписа: "Аз Въл...ан" от Боянската църква. Преди десетилетия в храма "Свети Йоан Продром" в Кърджали, върху която вие работихте, бе открит надпис "Аз, Добромир писаах в светия Продром". И двата текста са от XIII век. Може би е съвпадение, но дали пък българските творци още тогава не са изпреварили Ренесанса и са започнали да афишират себе си, напук на църковните изисквания за анонимност на зографа?
- Този въпрос е много интересен и аз внимателно следях коментарите на колегите. Те бяха интересни, но явно много хора нямаха подготовка в тази насока. По принцип формулата "Аз....еди кой си" е много често срещана в Средновековието. Мога да цитирирам стотици такива надписи, в по-голямата си част графити. От тях имаме в църквата "Свети Четиридесет мъченици", от храма "Свети апостоли Петър и Павел" във Велико Търново и още десетки други примери.
Всъщност това е една характерна форма, с която започват средновековните надписи и приписките по книгите. С тази фраза могат да започнат художници, преписвачи на книги, но могат да започнат и най-обикновени хора. Просто тези, които отиват в една църква, се подписват по този начин: "Аз Никола (ако използвам своето име) писах в този храм". "Писах" в Средновековието има по-широко значение. Този глагол може да означава пиша книга, ни и рисувам, но също така да означава и подписах се. Така че един такъв надпис може да означава "Аз просто се подписах тук..." Затова е доста прибързано откритият графит неотдавна да се отъждествява с художника на Боянската църква.
В случая с храма "Св. Йоан Предтеча" на едноименния манастир в Кърджали нещата бяха точно такива. Добромир е бил единственият посетител българин, който се е подписал. Всички останали надписи са на гръцки език. И затова този надпис е важен - от една страна, научихме името на църквата, а, от друга страна, това е най-южният български надпис от това време. Аз не изключвам човекът от Бояна да е художник, но има някои неща, които смущават.
- Какво точно ви смущава?
- Защо този човек се е подписал точно под стенописите например е въпрос, водещ след себе си доста други въпроси.
Що се отнася до изображението, което е отстрани, то е едно, бих казал, стандартно изображение в религиозен стил за XIII век. И аз не мога точно да си го обясня то какво прави там, но е възможно това да е един ескиз. С това аз не казвам, че сме решили този проблемен въпрос. Затова и казвам, че не бива да бързаме с изводите.

12.03 05:33 - Разкриха името на Боянския майстор след 749 години - Вълкан или Вълчан

Предполага се, че той е българин
Боянска Църква
Царица спасява храма, Лили Иванова го възпява Категория: Изкуство
Прочетен: 396 Коментари: 6
Последна промяна: 13.03 06:40

- Ситуацията е като с тази с плащеницата, която вие изкопахте в кърджалийската църква в края на XX век. Много хора тогава твърдяха, че в притвора на църквата е погребан самият патриарх Евтимий?
- Мнозина говореха, аз казах да почакаме малко. И наистина, когато се направят необходимите изследвания, нещата си идват на място. Оказа се, че плащеницата е от края на XII век, което не я прави по-малко ценна. Тя по същество представлява уникална константинополска везба. А на всичко отгоре стана ясно, че сме намерили мощите на един от епископите на Ахридос - една област, която не познавахме допреди няколко години.
След разкопките в Кърджали стана ясна и като оловни печати, и като имена. Това беше една област, която до 1939 година практически беше неизвестна. Та до разкопките под Перперикон ние бяхме в непрекъснати предположения. И ето че в архива на областния управител на Перперикон ние намерихме десетки печати, свързани с църковната организация на областта. Имаме епископи на Ахридос, от които имаме четири нови лица - Теодор, Евстатик, Константин и Стефан. Всички те са от XI-XII век и вече можем да направим цял поменик на епископите от тази област. Погребението в "Свети Йоан Предтеча (Продром)" е на един от тях.
- Археологическато лято е сезон, който понякога не започва. И все пак накъде гледа професор Овчаров?
- Това лято ще се гледа към Перперикон, защото без него не можем. Но първо трябва да кажа, че миналата година приключихме със светилището в Татул. В момента се водят усилени консервационни дейности и около 5 май се надяваме да спазим пусковия срок за завършване на реставрацията по трансевропейския проект. Татул е един сравнително малък обект, докато Перперикон е необятен. Е, хайде, няма да се работи хилядолетие, но още няколко десетки години ще има какво да се прави там. По линия на комитета "Съзидание", чийто съпредседател съм, аз поех няколко други ангажимента по културната програма на няколко кметове. През юни започвам нови разкопки във Велико Търново в Асеновата махала под егидата на общината. Ще търсим една изключително важна църква за българската история. Става дума за втората църква "Свети Йоан Рилски", за която документално знаем, че е съществувала като руини до началото на XX век. В нея българският патриарх Евтимий е служил една година - през 1393-1394 г.
- Излиза, че свети патриарх Евтимий не е бил заточен веднага след падането на престолнината?
- Точно това имам предвид. Оказва се, че след превземането на Търново патриарх Евтимий не е бил интерниран веднага в Родопите, както се твърдеше досега, но е продължавал да служи. Само е бил свален, т.е. не му е било позволявано да служи в Царевец. Впрочем там са били пазени чак до XV век мощите на свети Иван Рилски, преди те да бъдат проводени в Рилския манастир. Това е една много амбициозна задача, с която се надявам да се справим.
Другата ми идея за тази година е през септември да отида до Русе, до нашумелия некропол край село Нисово, така наречения Тамплиерски некропол. Там с братята тамплиери сме решили да вложим малко средства и да проучим един интересен некропол от късното средновековие - от XIV-XVI-XVII век. Той е важен като западно влияние, много интересни са големите каменни кръстове.
- Да се върнем в Родопите, където планината е разделена от две държави. А историята е една.
- На 30 март в Кърджали има насрочен българо-гръцки симпозиум, който върви по една от европейските трансгранични програми. Симпозиумът е етап от нашата съвместна работа с гръцките колеги през последните две години. Чрез европейските проекти ние непрекъснато сме ту в Софли, ту в Александрополис, ту в Самотраки. Но с хора като Атанасис Горидис от Софли, който е прекрасен археолог и мой приятел, разработихме много неща. С него планираме да продължим проучванията край Димотика, където се намира "сестрата на Перперикон".
Преди месец ми се обади Горидис една събота и ми каза: "Професоре, във втория по тираж вестник в Гърция излезе статия от десет страници за Перперикон. И действително, когато ми изпрати статията, видях, че гръцките журналисти, без никой да им е въздействал, са нарекли Перперикон "Българският Мачу Пикчу", като при това бяха приели всичките ни тези за Дионис, за Орфей и така нататък.
Гърците отдавна не са наши съперници, те са наши партньори и това го виждам на многобройните форуми, от които става ясно, че развитието на туризма в Северна Гърция иска сътрудничество с нас.
- Когато стана дума за статии, нека попитам, коя е следващата книга, която ще напишете?
- Тя вече е написана и в момента се печата в издателство "Захарий Стоянов" на Иван Гранитски. Това ще бъде една много луксозна книга с едно много предизвикателно заглавие "Големите открития на българския Индиана Джоунс". В нея са събрани петдесет мои най-големи открития. Чакам книгата да излезе през май.

24.03.2008