---

Удобно закъснение

След години мълчание бившият главен прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте обвинява лидерите на косовските албанци в търговия с органи

Георги Георгиев

Трети април 2008 г. има всички шансове да се превърне в един от върховете на цинизма в международната политика, ако някога се докажат последните твърдения на бившия главен прокурор на Международния трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте. На този ден НАТО фактически обяви в Букурещ, че е съгласно да приеме в своите редове Албания, същия ден от Хага пристигна новината, че е напълно оправдан един от лидерите на косовските албанци и бивш полеви командир Рамуш Харадинай - обвиняван преди това във военни престъпления срещу сърбите в областта. И пак в същия ден италианското издателство Feltrinelli пусна за продажба в интернет мемоарите на Дел Понте - "Лов - аз и военните престъпници". Самата книга няколко дни по-рано се появи в книжарниците в Швейцария. Скандалното в случая е, че бившият главен прокурор твърди на страниците на книгата, че високопоставени лидери на косовските албанци и по-точно на Армията за освобождение на Косово (АОК) са участвали в търговия с органи, които са били вземани от отвлечени от Косово сърби и други неалбанци през 1999 г.

Докато Хашим Тачи - бивш ръководител на АОК, известен с прозвището си "Змията", се радва на повишено внимание от страна на десетки държавни ръководители от НАТО и ЕС, а Харадинай въздъхваше с нескрито облекчение в Хага, близките на стотици изчезнали и хиляди убити сърби в Косово сипеха проклятие по адрес на Дел Понте. Основният им упрек е, че госпожата със стоманения поглед е мълчала години за важна информация, която е получила по времето, когато е заемала отговорния си пост. Особено цинично е, че твърденията и обвиненията на Дел Понте идват точно в момента, в който виновниците за драмата са вече почти недосегаеми за каквото и да било правосъдие.
Ако данните й, разбира се, се потвърдят. Някога.

Хирургия по косовски

Трябва да се признае все пак на Карла дел Понте, която в момента е посланик на Швейцария в Аржентина, че въпреки всичко е успяла да намери сили и да разкаже на света това, което знае за евентуалните престъпления на лидерите на Армията за освобождение на Косово (АОК). Тя прави това практически веднага, след като напусна поста си на 31 декември 2007 г. Извадки от биографичната й книга, английският вариант на която е подготвен от журналиста от "Ню Йорк Таймс" Чък Судетич, излязоха по медиите в средата на миналия месец, в това число и в български издания.
В книгата, която основно е посветен на опитите на Международния трибунал да задържи ген. Радко Младич и лидера на босненските сърби Радован Караджич, се твърди, че през лятото на 1999 г., когато сръбската армия е напуснала Косово и там цари безвластие, около 300 млади сърби, а същото така и неалбанци са били отвлечени от областта, натоварени на камиони и откарани в Северна Албания, в районите на градовете Кукъс и Тропоя. Първият град се намира на 100 км от столицата Тирана, а Тропоя е на границата с Косово. Там отвлечените, между които е имало и жени от други бивши югославски републики и Русия, са били подлагани на щателен медицински преглед, след което част от тях са откарани в местност на 20 километра от друг албански град - Бурел. Там са били държани като животни в барака, като периодично са били извеждани и откарвани в близка къща, където органите им, предимно бъбреци, са били изваждани и след това продавани на черния пазар. Каналът за износ на органите е минавал през летище Ринас край Тирана. Някои хора са минали тази процедура по два пъти, като при повторното изваждане на орган са умирали на операционната маса. По свидетелства на очевидци обречените са знаели какво ще се случи с тях и са молели да бъдат убити. Информацията за отвлечените сърби и за отвеждането им в Албания е дошла от група "надеждни", по израза на Дел Понте, журналисти от "Дойче веле", "Скай нюз" и Би Би Си още през 1999 година. През 2001 г. пък председателят на координационния център по Косово и Метохия Небойша Чович предава на Карла дел Понте карта на масови погребения на сърби в областа, а също и на местата в Косово и Севрна Албания, където е имало тайни затвори.
"Скотобойната" край Бурел е била посетена от група следователи на Временната администрация на ООН в областта, журналисти и албански прокурор през 2003 г. В книгата си Дел Понте пише: "По-рано къщата е била в жълт цвят, а сега бе пребоядисана в бяло... Следователите намериха следи от жълта боя, но стопанинът отричаше да я е пребоядисвал." Близо до дома са били намерени парчета марля, използвани спринцовки, шишета от медикаменти, в това число такива, които се използват от анестезиолозите. На пода и по стените на една от стаите са открити следи от кръв. Не е било установено каква е кръвта. Чист е бил само един участък от пода с размери 180 на 160 см, което съответствало на размерите на хирургична маса. Собственикът дал две обяснения за кръвта. Първото, че жена му раждала в тази стая. Съпругата му обаче отрекла. Второто обяснение гласяло, че той е колел животни в нея за един от мюсюлманските празници, пише Карла дел Понте. Албанският прокурор съобщил обаче, че и двамата братовчеди на мъжа са членове на АОК. Албанският прокурор казал още: "Тук няма гробове на сърби... Обаче, ако те са хванали сърбите на границата с Косово и са ги убили, то са постъпили правилно." Карла дел Понте пише, че в тези условия провеждането на по-нататъшно разследване е било признато за невъзможно. В меморите си бившият главен прокурор твърди още, че тогавашното ръководство на АОК е било в течение на случващото се. Следователно в това число попадат и Хашим Тачи и Рамуш Харадинай. Белградският вестник "Прес" пише, че Тачи лично е контролирал кървавия бизнес, който му е донесъл милиони долари.
На естествения въпрос - защо Дел Понте като прокурор не е продължила все пак разследването и не е огласила информацията, с която е разполагала към момента, авторът на "Лов" дава следното обяснение: "Аз съм уверена, че много високопоставени сътрудници на Временната администрация на ООН в Косово, както и миротворческият контингент на КФОР се опасяваха за своя живот. Заплаха съществуваше и за други членове на мисията. Мисля, че някои съдии от Международния трибунал за бивша Югославия се страхуваха, че албанците ще се разправят с тях." Нещо повече - Дел Понте, а и бившият прессекретар на Трибунала в Хага Флоранс Артман твърдят, че някои ръководители на Временната администрация на ООН не са желаели да съдействат на главния прокурор по разкриването на търговията с човешки органи от страна на албанците.
Сърбите имат обаче и друга версия за мълчанието на Карла дел Понте. Според тях Трибуналът е трябвало да докаже само военните престъпления на сънародниците им и да ги представи като единствено отговорни за насилието в областта. Има и трето обяснение, което е особено гнусно, но Карла дел Понте спокойно го дава пред италианския вестник "Ла Стампа". В интервю за всекидневника тя признава, че преследването на военнопрестъпници е политически въпрос и ако информацията е била разгласена по-рано, то независимостта на Косово би била невъзможна.
Разбира се, албанците отричат всичко. Още през 2000 година Хашим Тачи заявява на Дел Понте, че косоварите са извършвали престъпления, но това не били бойци на АОК, а други лица, преоблечени в униформи на сепаратистката войска. Говорителят на Корпуса за защита за Косово Шемси Суля коментира наскоро пред вестник "Коха диторе": Всеки може да пише каквото си иска, но в това няма никаква истина." Допълва го зам.-председателят на Алианс за бъдещето на Косово Ахмет Исуфи: "Не е имало действия срещу цивилни от която и да е нация. Тези обвинения са преди всичко политически, което може да се забележи от всекиго, а не само от политиците."

Свидетел К-144

Публикуването на откъси от книгата на Карла дел Понте стана повод за възбуждането на дело по случая в окръжния съд в Белград. Властите в Сърбия дори се опитаха да спрат излизането на мемоарите, като изпратиха писмо до Трибунала в Хага и генералният секретар на ООН Бан ки-Мун с такова искане. Според тях в книгата се съдържа информация, която, ако види бял свят, ще попречи на започналото разследване и на залавянето на виновните лица. От Хага обаче прессекретарят на Трибунала Нерми Йеремич отговаря: "Не е в нашите правила да коментираме книгата. Ние не сме рецензенти. Трибуналът произнася присъди."
На 27 март т. г. сръбският вестник "Прес" съобщи, че прокуратурата разполага със защитен свидетел под кодовото име К-144, който твърди, че най-малко 100 сърби, умъртвени при изваждането на органите им, са били заровени в един масов гроб край град Бурел, Албания. Общо убийците в бели престилки извадили от телата на жертвите над 400 бъбрека и други жизненоважни органи, съобщил К-144.
Слободанка Кръстич от 10 години търси двамата си сина, изчезнали през 1998 г. в Косово. Десет години, през които майката успява да проследи последния път на децата си от концентрационния лагер на АОК в Лапушник до планински път, водещ към Северна Албания. Там следите се губят. Това разказа на 30 март в свой репортаж от Сърбия журналистът от "Първи канал" на руската телевизия Евгений Баранов.
Г-жа Кръстич научава за разкритията на Карла дел Понте и така придобива представа каква е била възможната участ на двамата й сина. "Тя изобщо има ли чувства? Знае ли какво са това деца? Господ ще я накаже. Няма да има живот за нея. Това е толкова просто: излизаш в оставка, пишеш мемоари, а ние разбираме от тях за нашите деца! Умолявам ви, предайте й, че за нейната душа няма да има спасение, докато не пострада така, както страдам аз!"
Организацията на роднините на безследно изчезналите сърби в Косово се готви да заведат дело срещу Дел Понте по обвинение за укриване на информация и съучастие в престъпленията. Пред "Първи канал" председателят на тази организация Симо Спасич заяви: "Ако има Бог и истина, Дел Понте повече не трябва да види слънцето. За нас тя е съучастница. Ако те са знаели всичко това през тези години, защо са го скривали от света и от нас? Надявам се, че световното обществено мнение най-накрая ще разбере, че нашите умираха като праведници, а такива любимци на света като Хашим Тачи и другите се разхождат на свобода като президенти и премиери, и гаврейки се, получиха още една албанска държава."

07.04.2008

---

var r=window.document.location.toString(); document.write(""); «Железная Карла» рассказала, как резали сербов
Выдержки из книги экс-прокурора Гаагского трибунала Карлы дель Понте, выход которой должен состоятся лишь третьего апреля, уже стал причиной скандала.
Бывший обвинитель Гаагского трибунала по бывшей Югославии (МТБЮ) Карла дель Понте, чье неприязненное отношение к сербам многие годы формировало негативное представление Запада о них, вдруг разоткровенничалась. Книга «Охота: я и военные преступники» в красках повествует о том, как стоящие сейчас у власти независимого Косово люди зарабатывали огромные деньги, торгуя внутренними органами, изъятыми у похищенных сербов.

Как сообщает газета «Известия» в связи с фактами, упомянутыми в этой книге в Сербии возбуждено уголовное дело о похищении летом 1999 года около 300 косовских сербов и транспортировке их в Албанию для подпольной торговли человеческими органами. Если приведенные в ней данные подтвердятся, разразится громкий международный скандал.

Непосредственным контролем над этими преступлениями в духе Третьего рейха, координируя действия целой сети концлагерей и подпольных лабораторий, в которых люди умирали в страшных мучениях, занимались лидеры Армии освобождения Косово. Один из ее вождей, Хашим Тачи, по прозвищу Змей, сейчас занимает пост премьер-министра независимого Косово.

Этот человек всегда считался в Сербии военным преступником. На его счету десятки зверств, которые отважный борец за независимость чинил над сербами в Косово. Однако, в силу странных обстоятельств Гаагский трибунал всегда больше интересовали «преступления Белграда».

Бывшая судья Окружного суда в Приштине Даница Маринкович на процессе против Слободана Милошевича в Гааге неоднократно пыталась дать показания о том, что косовары занимаются торговлей органами, изъятыми у живых людей. По ее словам, миссия ООН в Косово (UNMIK), которую тогда возглавлял нынешний министр иностранных дел Франции Бернар Кушнер, препятствовала расследованию случаев пропажи и похищения людей в крае.

Миссия ООН в Косово эти обвинения полностью отвергает, сообщает «Коммерсантъ». Представитель UNMIK Александр Иванько категорически заявил: «Я это отрицаю, потому что мы всегда сотрудничали с трибуналом по бывшей Югославии». Однако если сербским следователям удастся найти подтверждения приведенным в книге Карлы дель Понте данным, разразится международный скандал.

Сама дель Понте и Флоранс Артман, помогавшая ей в те годы говорят о том, что администрация ООН, под юрисдикцией которой в крае многие годы продолжали истреблять сербов и уничтожать православные храмы, препятствовала попыткам призвать албанцев к ответственности. В одном из интервью Артман заявила, что именно функционеры UNMIK не дали «железной Карле» возбудить дело против албанцев в связи с исчезновением людей и торговлей донорскими органами.

По признанию дель Понте, уже в 1999 году она располагала информацией об убийствах сербов и о торговле их органами. Председатель Союза семей, пропавших без вести, косовских сербов Симо Спасича говорит, что он сам несколько раз встречался с Карлой дель Понте и передавал ей доказательства похищения и уничтожения косовских сербов в концлагерях. Однако даже после того, как в 2003 году прокурор лично побывала на месте преступления в местечке Бурел на севере Албании, в доме, где совершались изъятия органов, она не дала делу ход — хотя, по ее собственному признанию, там были обнаружены следы крови и медицинское оборудование.

Бывший министр юстиции Владан Батич заявил, что если описанное госпожой дель Понте в ее книге — правда, то это «самое зверское преступление со времен доктора Менгеле», и оно должно стать предметом не для сербского, а для гаагского правосудия. Причем дель Понте так же должна быть привлечена к ответственности за то, что скрыла от правосудия вопиющие факты чудовищных преступлений, став, таким образом, соучастницей.

Point.Ru