Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2008 06:03 - Днес е Лазаровден, а утре Цветница - Вход Господен в Йерусалим.
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 7598 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 19.04.2008 06:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Името Лазар идва от Елеазар - Бог помага.

Днес е Лазаровден. Празникът припомня възкресението на Лазар - брат на Марта и Мария, жител на Витания, близо до Ерусалим. Исус Христос го извежда от гроба и го възвръща към живот на четвъртия ден след неговото погребение в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.

Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на Китон /о-в Кипър/. Възкресението на Лазар засилва недоволството срещу Христос и ускорява неговата смърт. Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден, т.е. съботата преди Връбница /Цветница/.

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.

Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.

В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството.

Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното. В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут - могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

image
Съботата преди Цветница, една неделя преди великден, е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците и помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия.

Лазаровден е свързан с лазаруването — един отколешен момински пролетен обичай. Но в Тракия девойките лазаруват в неделята - на Цветница, а съботния ден му викат „Цигански Лазар", защото тогава по домовете ходят малки деца и циганчета да сбират дребни подаръци.

Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.

Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.

Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Веднъш взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.

Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват. Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдешите лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици (9. ІІІ. ). 
image

На самия празник Лазаровден те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет.
Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора.
image
Автор: penka_tcakowa 

В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участичките както в останалите крайища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се препомнят старите. Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестенската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булченска премяна и е забулено с невестенско було.

При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанка, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадай каква ще бъде годината.

С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден (Възкресение Христово). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница.
Ето и някои лазарски песни:

Изгряло е ясно слънце,
Ой. Лазаре, Лазаре,
Изгряло е е ясно слънце,
у Радкини равни двори,
не е било ясно слънце,
най била сама Рада,
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.

Песента е записана от Мария Калчева-род. на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци (кметство Тодювци), общ. Елена

Блаза на момина мама
Блаза на момина мама,
Добро чедо ранила:
Мама си не засрамила,
Татко си не посрамила!
Ранила и отгледала,
Гледала и отгледала,
Със шекер ли ъ ранила,
Във сандък ли го ъ държала.
Майка си не засрамила,
Татка си не зачернила,
Петлите пели, не пели,
Момина мама разсмели.
Аферим момина майко,
Добро си чедо ранила!

Източник: Васил Стоин "Народни песни от Средна Северна България “, С. 1931г. 

 Източници
 http://goodnews.actualno.com/news_98172.html?catid=14804
http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=568


Шеста Неделя на Великия пост - Вход Господен в Йерусалим. ...
image

Неделя на Великия пост. Шеста Неделя на Великия пост - Вход Господен в Йеросалим.

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден. Посвещава се на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на младо осле (магаренце) и е приветстван от хората с "Осанна на Сина Давидов!". Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.

Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените
отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.




Гласувай:
2



1. mmmmmmmmm - Да е честит празника на всички!
19.04.2008 10:59
Да са живи и здрави именниците!:))
Илче,специални благодарности за тази красота.Ще се запазят традициите и българското щом се говори за това!:)
Поздрави слънчеви,Лазарови за теб!:)))
цитирай
2. avangardi - Да е честит, Марианче!
19.04.2008 14:07
Христос, Който за всички е радост, истина, светлина, живот и за света възкресение,
поради Своята благост се яви на тези, които са на земята,
и стана първообраз на възкресение и на всички дава божествена прошка.

Господи, глас Твой разруши адово царствие
и слово власти Твоея возставило из гроба четверодневного,
и бысть Лазарь пакибытия спасительное проображение:
вся возможна Тебе, Владыко, всех Царю.
Амин
цитирай
3. georgiev - Милостта на Господ е безкрайна. ...
19.04.2008 16:17
Милостта на Господ е безкрайна. Нека в страстната седмица се молим Той да ни прости всички волни и неволни грехове и да ни даде живот и здраве.
цитирай
4. анонимен - kn38
06.04.2009 10:51
xudava e
цитирай
5. tili - Честит празник
27.03.2010 10:35
на всички !!!
цитирай
6. анонимен - reny
31.01.2011 13:10
offfff ne6to ne noje da se nameri za doklad
цитирай
7. анонимен - reny
31.01.2011 13:11
stava :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305925
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95675
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031