Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2008 08:14 - СВЕТИ ГЕОРГИ УБИВА ЛАМЯТА
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 7773 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 03.05.2008 16:30


За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга. 

СВЕТИ ГЕОРГИ УБИВА ЛАМЯТА
image

Бог да биет краля от Трояна!
Ми пособрал троянци христяни:
- Ел чуете, троянци граждани:
разсипите Бога единего,
напишите бога стребренаго!
Наткале бога стребренего -
що ми текле у Трояна града
триест и три точки студна вода,
тамо фати да ми протечвит
бело сребро и светлоно злато.
Тоа бога молиха, тоа ми найдоха!
image

Ми й прати крал троянски,
ми й прати под Трояна града,
под езеро, кай глубок бунар -
тамо имат тая вода студна,
тамо имат змия халовита,
на ден му е по еден таин.
Тамо одат троянски христяни
да откупват водата со стребро,
со стребро и со жежено злато.
Бог да биет краля от Трояна,

image

промени негова мила керка,
негова керка, най-мила Мария;
и наполни джебе и пазуи
се со стребро и злато жежено;
во ръце й даде стребрен ибрик:
- Ай ти, керко, мила Марио!
Ти пойди ми край бунара,
налей ми она студна вода,
да откупиш ти вода со стребро!
А що беше девойка Мария,
се прекръсти, Богу се помоли:
- Дейди, Боже, мене поможи ми!
И киниса по бели друмове,
и си стрети незнайна делия,
делия со коня дория.
- Поможи Бог, троянска девойко!
Ако Бог да, кай ке ми одиш?
- Я ке одам под Трояна града,
да налеам она студна вода.
Отговоре назнаен делия:
- О, девойко, хубава Марие,
тамо имат змия халовита,
ке загиниш млада и зелена!

Чудо Георгия о змие -
Болгарская икона

image
Я не сум незнаена делия,
току съм си свети Георгия.
Я ке легнам на твои скутови,
мало перче да ми приобидиш -
я сум вреден тебе да откинам.
Па си слезе от коня на земи,
легна на нейдзини скутови.
Бог да биет змия халовита!
Се издаде от глобоко езеро,
сама себе гласови издаде:
- Дейди Боже, дейди мили Боже!
на ден имах само еден таин,
а денеска имам три таина!
И що беше хубава девойка,
я догледа змия халовита,
на девойка тежко жал й падна,
от жалости тая не ми скорна,
не скорна светаго Георгия;
и порони солдзи по образи,
си паднаха по образо негов -
от жалости солдзи го изгореха.

ГЕОРГИЙ ПОБЕДОНОСЕЦ
Москва, Первая половина XVI века
Музей им. Андрея Рублева

image

И со стана свети Георгия,
изговоре на троянска девойка:
- О, девойко, хубава Марие,
що ми рониш тие дробни солдзи!
Изговоре троянска девойка:
- Брату мои, свети Георгия,
опули се по бели друмови -
що ми идет хала халетина,
що говорит змия халовита:
"На ден имах я по еден таин,
а денеска имам три таина!"
Се опули свети Георгия,
я догледа змия халовита,
ал му велит троянска девойка:
- Сега ние, брате, загинахме!
А що беше свети Георгия,
се уплаши свети Георгия. . .
Па си слезе сам едини Господ:
- Ал ме чуеш, свети Георгия?
вели сам едини Господ.
Я извади стрела от пояса,
и фърли на змия халовита -
може и аз на помощ да дойдем.
И що беше свети Георгия,
па изтръгна стрела от пояса,
и фърли на змия халовита.
Я погоди мегю църни очи,
и си кутна змия халовита.
И си явна коня дориега,
па велит на троянка девойка:
- Оди пред мене, пред коня.
С себе зеде змия халовита,
па я върза с дребнаго синджира,
и му велит свети Гьорги на коня:
- Ели чуеш, конье дорие,
си фатихме змия халовита,
влечи, конье, сега да се влечи.
И киниса по бели друмови.
Кога дойде у Трояна града,
кога гледат троянци христяни,
ги прифати треска тригодишна.
- Ейди Боже, сполай ми за тебе,
откога се Троян заградило,
ваква хала не беше ни дошла.
Па си ходит свети Георгия,
па си ходит по Трояна града;
па си слезе от коня на земи,
па си пракя девойка Мария:
- О, девойко, хубава Марие,
ти да пойдеш у ваши дворие,
хабер ти стори на твои татко.
Си отиде на свои дворови,
па говори она на татка си:
- Ел ме чуеш, мои стари татко!
Дойде еден незнаен делия,
и те викат твой кай него.
Па киниса той крал Латина,
па отиде край свети Георгия:
- Добре дойде, незнаен далия!
- Добре найдох, кральо Латинине!
- Ако сакаш я да ми ти даам,
да ти даам моя мила керка!

Чудо Георгия о Змие,
с житием в 16 клеймах
Икона XVIII века.
image

Изговори свети Георгия
на онего краля Латинего:
- Кюти, Латин, уста да ти капнит!
Не сборувай ти такви речови!
Я не сум ти некои делия,
току я сум еден ангел Божи,
ангел Божи - свети Георгия.
Али гледаш хала - халетина,
да собереш троянци христяни,
да разсипиш бога стребренаго,
да напишеш Бога единаго!
Оти гледаш страшна халетина,
ако пущим змия халетина,
три пъти градо ке преопачит,
жива душа от вас не остават.
Изговоре той крал Латина:
- Прости мене, свети Георгия!
Се собраха христяни троянци,
разсипаха бога стребренаго,
направиха Бога единаго,
и що текли триест и три чешми
чисто стребро и жежено злато,
пресекоха и ми протекоха,
протекоха тая студна вода -
от тогай е песна останала.

Македония (Миладиновци, № 38). 


ЧЕТЫРЕ СВЯТЫХ ВОИНА
(слева направо): Димитрий, Георгий, Артемий и Прокопий

Джорджие Митрофанович. 1618 г. Монастырь Хиландар на Афоне.


image

Деисус со святыми великомучениками Георгием и Димитрием.
Триптих. Греция. Начало XVIII века.
Москва, Государственный Исторический музей.


image


Отец Васил Коцев, свещеник в столиЧниЯ храм "Св. Георги": Православието трябва да стане държавна религия
“Св. Георги е спечелил най-важната битка - със самия себе си”

Маргарита Върбанова

 

- Празникът на св. Георги Победоносец е един от най-светлите християнски празници. Защо отец Васил, църквата почита особено тържествено един воин?
- За да ви отговоря, нека в кратце да спомним подвига и личността на свети великомъченик Георги Победоносец. Той е просиял в 3 и началото на 4-и век със своите дела и със своята геройска смърт, като е защитавал убежденията и вярата си. По професия е бил военен с много висок чин. Бил е военен трибун на Империята и член на Държавния съвет. Но е възпитан от детинство във вярата в Христа. Израснал е като голям военен стратег, водел е много битки. Житието му разказва, че няма загубена бран. Накрая обаче печели най-голямата битка, битката със самия себе си. Като не пожалил младия си живот, на 23 април 303 г. мъченически загинал с вярата. Бил е посечен с меч по заповед на император Максимилиан. На едно от заседанията на Държавния съвет в период на много тежко гонение на християните, което се осъществявало по заповед на императора, св. Георги се опълчил смело: "Защо ти, императоре, преследваш християните, които са най-верните ти поданици - по убеждението на своята вяра. Защото за християнина всяка власт - и добрата, и лошата, е от Бога и ние сме длъжни да й се подчиняваме, да бъдем добри граждани, да спазваме законите." Така е от векове: християните по своите убеждения сме добри граждани и добри поданици на всяка държава. Император Максимилиан обаче бил много зле настроен срещу християните, освирепял от това зачитане на нашата вяра и затова подложил свети великомъченик Георги на тежки и дълги гонения, на мъчения, които той изтърпял с безпримерна храброст. Храбростта и силата на духа му били толкова големи, че самата императрица Александра, като виждала неговия бляскав пример, повярвала в Спасителя и с това предизвикала още повече ожесточението и гнева на императора. Тя също била посечена с меч. Ние я тачим като света великомъченица Александра, загинала със свети великомъченик Георги. Това е житието на този велик войн, светец и мъченик за вярата.
-  Кой празник е бил по-напред: църковният или народният Гергьовден?
- Свети Георги е изключително тачен от нашия народ. Той се свързва с храбростта на нашата армия и затова е неин патрон още от Средновековието. И днес едно от най-големите български отличия е орденът за храброст "Св. влкм. Георги Победоносец". Светецът се тачи и от земеделците, ако щете дори заради името му /от гръцки Георгиус значи земеделец/. Той се смята за покровител на овчарите, стадата, на животните. Затова още от древни времена нашият народ, който е земеделски народ, отдава почитанието си към паметта и делото на св. влкм. Георги Победоносец с празненства, които се превръщат и в народен, а не само църковен празник.
- Каква е съдбата на храма, в който служите?
- Храмът, в който служа, и който е посветен на бляскавата личност на Св. Георги, е сравнително нов. Първият му камък е положен през 1899 година. Строен е доста дълго, с прекъсвания поради войните, които България е водела - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война. В края на 1918 г. той е осветен и оттогава изпълнява функциите на енорийския храм. "Св. Георги" е единственият централен храм с древната форма на базилика, той е кораб. Докато всички други столични църкви - "Св. Неделя",, "Св. Александър Невски", "Св. Седмочисленици" , "Св. Параскева" са ротонди. Нашият храм е трикорабна базилика с три олтара, отделени с колонада един от друг. Южният е посветен на патрона на българския народ Св. Иван Рилски,  северният е посветен на паметта на Св. Василий Велики, централният е на св. влкм. Георги Победоносец.
- По иконите св. Георги пробожда с меч ламята. Кога и къде се е случило това?
- Това е привнесена легенда. Появила се е значително по-късно след неговата смърт. В околностите на Бейрут се явила страшна ламя, чудовище, което тормозело местното население, стигало се дори до човешки жертви. Тогава прежалили една хубава девойка - да я изяде  това чудовище, за да го омилостивят някак. В ужас очаквало момичето съдбата си и му се явил светъл момък, яхнал бял кон. Не бой се, казал, аз ще те защитя. И убил чудовището. Тази легенда още повече подчертава светлия, ярък, героически образ на този велик светец. Единственият, на който църквата от всичките мъченици, е дала прозвището победоносец. Защото, освен че е бил голям военен стратег, е спечелил най-важната битка - битката със самия себе си.
- Празникът на св. Георги се почита и от много мюсюлмани. Тази ли е единствената "заемка" от християнската религия?
- Някъде мюсюлманите наистина почитат св. Георги. В Сирия, например, има не само християни, а и мюсюлмани, които отправят почитанието си към този велик светец. Още повече, той е водил битки на изток с враговете на империята и е пострадал в гр. Никомидия. Това е била временната столица на източния император Диокациан. Св. Георги е оставил ярък вековен спомен в източните хора. Вероятно се чества и от други вероизповедания като един героичен образ. Колкото до заемките на мюсюлманите от християнската религия, те почитат в своето вероизповедание и Исус Христос като един от пророците, и Света Богородица - неговата майка. Мюсюлманството е компилативна религия, то е създадено като примес от древните източни религии християнство и юдаизъм.
- Вас като свещеник изкушава ли ви политиката?
- Не. И не бива църквата да се занимава с политика. Това е огромна грешка. Допускат я някои духовни дейци, което води до печални резултати. Църквата има друго призвание - първо, спасението на човешката душа и след това в обществен план. Църквата е структура от обществото, тя е призвана да работи в социалната област, не в политическата. За изкушени от политиката свещеници има примери и от нашата, и от световната история. Кардинал Ришельо е цяла епоха. А виждате до какви печални последици ни доведе Христофор Събев. Как един човек, който в началото изглеждаше благородно, стана за посмешище на цялото общество. Църквата има други задачи и дейности, не по-малко важни.
- А защо църквата не е опора на миряните и вярващите са малко?
- Защото църквата няма пари. Знаете, че социалната дейност се осъществява със средства. Парадоксът на съвремието ни е, че църквата, която е една от най-едрите собственици в България, не може да вземе своите имоти и не може да се издържа дори. В онова комунистическо общество, в което живяхме и бяхме идейни противници, държавата ни даваше субсидии - всяка година по 2 милиона лева. Откакто дойде демокрацията, никой не ни е дал една жълта стотинка. А ние се афишираме пред света като православна християнска държава.
- Трябва ли в българската конституция православието да бъде записано като официална държавна религия?
- Трябва, разбира се, както е в Гръцката република. Сега православието е традиционна религия на българския народ, но е равнопоставена с религиите на протестанти, мюсюлмани, евреи, арменци... По какво личи, че сме българи?! Два са великите фактори, които съхраниха и опазиха българското национално самосъзнание през вековете - свещеният език на светите братя Кирил и Методий и православната религия. Не случайно митрополит Климент Търновски е казал знаменателните думи: "Има ли православие, има и България. Няма ли православие - загива и държавата." Рано или късно нашите политически дейци ще го осъзнаят. Независимо, че общата тенденция на развитието на обществото, на народите и на света е към глобализация. Аз я приемам с голямо недоверие. Тя води до размиване на националното самосъзнание, на културата ни, която е самобитна и оригинална. Глобализацията размива традициите и обичаите. Ние трябва да влезем в обединена Европа с идентичността си. Това ще бъде нашият принос. Но нито езикът, нито православната ни вяра се опазват. Езикът ни е пълен с чуждици, с анахронизми, с жаргони. Малцина владеят и показват на обществото красотата му. Бях възхитен от една реч на Петър Увалиев, когато стана доктор хонорис кауза на СУ, бях омагьосан от красотата на нашия език, когато той се използва от майстор.
- Повече от десетина години се спори да се преподава ли в българското училище вероучение. Трябва ли децата да учат религия, според Вас?
- Безспорно. Църквата отдавна води борба за това, но за съжаление все още безплодна. Имаме и отпечатани учебници, съвместно с Министерство на образованието. Имаме добро сътрудничеството на просветните министри още от времето на Веселин Методиев до днес. Но на средно ниво, на ниво директора на училища тези идеи пропадат. С голяма трудност преди година успяхме да извоюваме вероучението да се изучава като свободно избираем предмет. Но има директори, които не искат да го пуснат в класните стаи и няма сила, която да ги убеди - нито инспекторат, нито министерство.
- Ако директорите спират вероучението, какво пречи на военните свещеници да се върнат в армията?
- Имаме уверението на Генералния щаб и на военния министър, че ще възстановят военните свещеници. Навремето в армията имаше длъжност заместник командир по политическата част. Тя замести военния свещеник, който е бил част от българската армия още от Средновековието, и трябва да се върне към задълженията си. Военният свещеник е нужен, особено в задграничните ни мисии, в които България участва по силата на ангажиментите към Алианса. В чужбина войниците често са в стресови ситуации, а свещеникът е подготвен да даде успокоение, да даде вяра и упование, да помогне психически на нашите войни. Виждате ли колко много работа й предстои на църквата. Ако имаме съдействието на държавата, ако възстановим своите имоти, откъдето ще дойдат необходимите доходи, ще можем да поемем голяма част от социалната дейност и на държавата. Както е във всички уредени западни държави. Болници, сиропиталища и други социални структури са в ръцете на църквата. Тя ги издържа. Тя ги ръководи. Същото е било и в България до 1944 година. А сега сме стигнали до парадокса да не можем да изплащаме заплатите на нашите свещеници, които и без това са мизерни - около 200 лв.
- Ако се върнем към легендата за св. Георги и змея, кой днес е змеят?
- Змеят е злото в света, не само за нашата държава. Борбата на св. Георги със змея е вечната борба между доброто и злото. Злото в цялото световното общество идва от една много дълбока морална криза. Злото е непрестанното нарушаване на 10-те божи заповеди, това се е превърнало в ежедневна практика и дори не ни прави впечатление. Лъжата е майка на другите злини, защото те са вързани като верига. И ето как моралният упадък взима връх. Но това не значи, че трябва да се откажем от борбата. Но борба не с меч и огън, а с диалога. Диалогът е велико нещо. Човекът има най-големия дар от бога - разум и език. И трябва успешно да ги използва, за да се противопоставя на злото. Нека така да четем днес притчата за св. Георги и змея. Ще си позволя от сърце и душа да поздравя всички читатели с този светъл празник, традиционен за българския народ, със светлото Възкресение Христово, защото сме в периода на воскресните дни до Петдесятница.

 

ВИЗИТКА
Отец Васил Коцев е роден на 3 март 1946 г. в София. Завършил е Духовната академия.  От 1982 г. е свещеник в софийския храм "Св. Георги Победоносец". Женен, с две деца. Синът му е асистент по география в СУ "Св.Климент Охридски". Дъщеря му работи в националния статистическия институт.


 




Гласувай:
0



1. soho - Моят Светец!
03.05.2008 14:27
Моят Светец!
цитирай
2. avangardi - soho, нека винаги
03.05.2008 17:51
твоят светец да е с теб!
Желая здраве и много щастие.
Весело посрещане на празника!
Поздрави.
цитирай
3. eien - Blessings!
04.05.2008 07:12
Приятни мигове! И Бог с Вас!
цитирай
4. avangardi - eien-сан,
04.05.2008 07:42
Благодаря за поздравите.
Пожелавам ти нашият светия и закрилник на Българския народ, да бди над теб, твоето семейство, приятели и в далечна, прекрасна Япония!
С обич - Илка
цитирай
5. soho - Благодаря много за пожеланията!
04.05.2008 10:20
Благодаря много за пожеланията!
цитирай
6. анонимен - Какъв коментар? Много е хубаво! :)
16.07.2009 13:13
Какъв коментар? Много е хубаво! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8304120
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95670
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031