Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2008 06:11 - Разгадаха тайната на Казанлъшката гробница
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 5040 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 13.05.2008 06:24


Разгадаха тайната на Казанлъшката гробница Вътре е погребан синът на Севт III цар Ройгос, а стенописите са зографисани от Кодзамакис Петър МАРЧЕВ image

Вече се знае името на пируващия владетел от Казанлъшката гробница - Ройгос.

В световноизвестната Казанлъшка гробница е погребан тракийският цар Ройгос, а автор на стенописите шедьоври е тракийският художник Кодзамакис. Това е сензационният извод от изследването на стенописите в Казанлъшката тракийска гробница, която от 1979 година е в списъка на ЮНЕСКО на историческите и архитектурните паметници със световно значение. В основата на това проучване е  доцент Константин Бошнаков от Катедрата по стара история, тракология и средновековна история в Софийския университет. Това съобщи д-р Косьо Зарев, директор на Регионалния исторически музей "Искра" в Казанлък. Сензацията излиза с помощта на казанлъшкото студио за фотореклама и дизайн "ВИФОР", което прави инфрачервено заснемане на стенописите. По този начин става възможно да се прочете невидимият с невъоръжено око надпис "Роiгос", от който са запазени във видимия спектър само първите две букви.  От историята е известно, че тракийският цар Ройгос наследява на трона своя баща Севт III, за когото има данни, че е убит в сражение с войската на Лизимах в района на днешен Сливен. Новото откритие е на път да промени основни датировки в тракийската история. Досега се предполагаше, че столицата Севтополис е разрушена от келтите през 282 г. пр. Хр. Сега вече може да се твърди, че древният град, чиито останки днес се намират под водите на язовир "Копринка", най-вероятно е унищожен 30 години по-късно - през 252 г. При инфрачервеното заснемане се забелязва и още един надпис -  зад воина, който води една от бигите /колесниците/, пише на гръцки "Кодзамакис изографиса". Това е втората част от сензацията. Художникът Кодзамакис е известен в античната история, неговият автограф бе открит и върху стенописите в гробницата край с. Александрово, Хасковско, която е с 30-40 години по-стара от Казанлъшката гробница.  image

От 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на историческите паметници със световно значение.

image

Кликнете , за да видите слайд шоу на Казанлъшката гробница


Уникалната Казанлъшка гробница - един от деветте български обекта под защитата на ЮНЕСКО
Казанлъшката гробница, която се намира в пределите на днешния град,  е открита случайно на 19 април 1944 г. под могилен насип. Датира се от края на четвърти и началото на трети век пр. н. е. – периода на разцвет на тракийската държавност.

В своята архитектура спада към куполните гробници, открити още в Южна Русия и Мала Азия. Състои се от три части – правоъгълно предверие, следвано от тесен коридор, от който се влиза в кръгло помещение – погребалната камера. Корпусът е тухлен, а камерата е с кошеровидно камбановиден купол. Стените на коридора и погребалната камера са украсени с орнаментална и фигурална живопис, която заема 40 кв. м. и показва отделни моменти от земния, военния и задгробния живот на тракийския вожд, погребан в нея. В т. нар. Долина на тракийските царе до момента са открити над 20 храмове и гробници. А на дъното на язовир Копринка се намира Севтополис – градът на могъщия тракийски владетел Севт Трети, основан около 325 г. пр. н. е. Наскоро българските археолози се натъкнаха на бронзова глава с неговия образ и златна маска, за която се предполага, че е на неговия баща цар Терес. Казанлъшката гробница обаче остава уникална със своите стенописи, тъй като повечето тракийски съоръжения от онова време не са били изрисувани. По тази причина е включена и в списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО.
“Това е една типична семейна малка imageгробница” – каза за Радио България д-р Косьо Зарев, директор на Регионалния исторически музей “Искра” в Казанлък. “Даже напоследък стигаме до един много интересен извод - че е възможно да е на цар Ройгос, който управлява долината на тракийските царе веднага след Севт Трети. Ако приемем, че Севт Трети е убит около 292 г. пр. н. е., след него идва Ройгос, който управлява Тракия до падането й под келтско владичество през III в. пр. н. е. Иначе Казанлъшката гробница е била ограбена още в древността и когато българските археолози влизат в нея, намират само една малка сребърна каничка с позлата и пълен комплект от глинени съдове. Погребението е царско и затова със сигурност е имало златни съдове, но за съжаление, от тях няма и следа. Важни обаче са стенописите, тъй като досега са открити само 3 други рисувани гробници. Може да се каже, че това е една цяла школа.”
Въпреки че Казанлъшката гробница е била напълно открита в продължение на 2 години, стенописите, които са рисувани с истински земни глини, са се запазили почти непокътнати. При траките червеното е цвета на живота. Когато животът ни свърши и преминем през смъртта /изобразявана в сиво-черно/, отиваме във вечния живот, символ на който е бялото. И тьй като предстои вечен живот, траките слагат в гробницата всичко необходимо – облекла, накити, храни..., които също са изобразени на стенописите. В Казанлъшката гробница откриваме още един интересен образ – на майката Земя-кърмилница, която за последен път слага даровете на природата. Фигурират и образите на тръбачите, които известяват за кончината на големия владетел, както и великолепните образи на двата коня, използвани от владетеля – за всеки ден и бойната колесница за време на война.
“Това е гробница от третия етап на тракийското гробищно съоръжение, при който се използва тухла и хоросан – поясни Косьо Зарев. “Най-старите са мегалитите, след това са тези от дялан камък /периода до четвърти век пр. н. е./, които приживе се използват като храмове, а когато местният тракийски владетел почине стават гробници. Тогава се слага вторично ложе, върху което се полага тялото. В Казанлъшката гробница телата на владетеля и съпругата му са били поставени върху земята, или върху дървени решетки, за което свидетелстват намерените гвоздеи. Посоката винаги е изток-запад, като главата е на изток, към изгряващото слънце. А наоколо се слагат даровете. До монумента в Долината на тракийските царе са открити над 20 гробници, половината от които вече са туристически обекти. При някои остава да се асфалтират вече прокараните пътища, а други са напълно достъпни с изградена инфраструктура.

imageЧуйте пълното интервю на Мая Пеловска с директора на Регионалния исторически музей “Искра” в Казанлък Косьо Зарев.

Мая Пеловска



ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА В СЕЛО АЛЕКСАНДРОВО    image             Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи.             На 1,25 км източно от покрайнините на селото се издига височината „Хасара" („Коруджиевското кале"), най-imageвисоката точка на която се намира на 312,7 м над морското равнище. Тук личат следи от антична и средновековна крепост. Керамиката, която се открива в многобройните иманярски изкопи, се датира във II-IV и IX-XIV в. Във фонда на музея в Хасково се пазят една бронзова монета на Йоан 1 Цимисхи (969-976 г.) и един неразчетен оловен печат. Разкритите на места зидове са строени от помени камъни, споени с бял и червен хоросан. Намират се и отделни керамични фрагменти от късножелязната епоха. Широко разпространена легенда, базираща се на „автентични записки" и разказваща за закопаното на височината огромно имане на кърджалийския предводител Емин ага, е превърнало височината в обект на мащабни иманярски търсения от края на XIX в. до наши дни. През 60-те години останките на крепостта са почти напълно унищожени с булдозер.             Във всички посоки околностите на „Хасара" са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой сега е 21. Повечето са пострадали в различна степен от иманярски набези като някои са почти заличени.             На 1,9 км югоизточно от „Хасара", в местността „Садлажа" - в землището на с. Поляново, са запазени четири надгробни могили. В една от тях, през пролетта на 2001 г., иманяри разрушават тракийска гробница. Могилата, наричана imageот местното население „Садлажка чука", има диаметър от около 35 м и височина 6 м. Гробницата е изградена от варовикови квадри на суха фуга. Гробната камера има правоъгълен план с размери 2,11 Х 2,60 м и височина около 2 м. Покривната конструкция представлява фалшив триъгълен свод, изграден от трапецовидно обработени конзолни квадри. Гробницата е без пластична или живописна украса. Намерените в изкопаната от иманярите пръст керамични фрагменти и характерът на конструкцията на гробното съоръжение, дават основание да бъде датирано най-общо в IV в. пр. Хр.            На около 700 м югоизточно от „Хасара", през есента на 2000 г., от екип, ръководен от д-р Китов, е проучен могилен некропол от три надгробни могили, попадащи на трасето на бъдещата автомагистрала „Марица". В тях са открити гробове от ранножелязната епоха (VII-VI в. пр. Хр.). През средновековието (XII-XIV в.) в насипа на едната могила са извършени 15 погребения, повечето от които унищожени при оран. В тях са намерени стъклени и бронзови гривни и фрагменти от други гробни дарове.             През 1926 г. Ив. Велков публикува няколко предмета, открити от иманяри в надгробна могила в местността "Сослуджа" в землището на село Фердинандово (сега Поляново), като ги датира в IV в. Горният топоним е заличен в спомените на местното население, но упоменаването от страна на автора, че „наблизо има местност Хисара", дава основание да се приеме, че материалите са намерени в някой от гореизброените могилни некрополи. По сведения на автора, наблизо има втора могила, в насипа на която се виждат зидове.             Името на село Александрово става популярно в края на 2000 г., когато в могила край него е открита тракийскаimage гробница със стенописи от IV в. пр. Хр. Цялостното археологическо проучване на гробницата е завършено през есента на 2003 г.             На около 90 м на изток от тази могила, в гората по склона на височината, има втора - значително по-малка, върху която личат множество иманярски изкопи.             При сондажни разкопки, на мястото на бъдещия музеен център, на около 300 м северно от „Рошавата чука", екипът на д-р Китов попада на гроб от късножелязната епоха, погребението в който е извършено в керамичен саркофаг.             На 17 декември 2000 г. екип от археолози, ръководен от д-р Г. Китов, забелязва прясно изкопана пръст imageвърху насипа на могилата „Рошавата чука" край с. Александрово. Професионалният рефлекс сработва веднага и извършения оглед изправя археолозите пред едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с невероятно добре запазени стенописи. Още първият оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралели сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.             „Рошавата чука" се намира близо до западните покрайнини на селото, в източното подножие на масива „Асара". Височината на могилния насип е около 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м.             Гробницата има дълъг около 15 м коридор, ориентиран в посока изток-запад. Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток, на около 10 м от периферията на могилата. Той е изграден отimage каменни квадри с различни размери, без каквато и да е спойка помежду им. Височината му - при входа на изток, е 2,25 м, а в края - на запад 1,8 м. Широчината на коридора също е променлива - от 1,17 до 1,25 м. Покритието му е плоско, от грубо обработени каменни плочи.             От коридора се влиза в правоъгълна камера с размери 1,92 Х 1,5 м, издължена в посока север-юг. Покривната и конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма с височина 1,20 м и широчина 0,70 м.             През вход с приблизително същите размери се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3,30 м и imageвисочина 3,40 м. Засводяването и е с камбановидна форма като стесняването започва непосредствено от пода. До южната и периферия е прилепено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. При откриването на гробницата, то вече е разрушено, а частите му - разхвърляни безразборно по пода на камерата. В тесните страни на изток и запад е имало каменни „възглавници", подобни на тези от леглото на Мезешката гробница. Запазените следи от мазилка по някои от камъните свидетелстват, че ложето е имало живописна украса, унищожена при разбиването му от иманярите.             Проходът между кръглата и правоъгълната камера се е затварял с двукрила каменна врата, разбита при някое от множеството иманярски imageпрониквания. Едното й крило е открито изцяло запазено в дъното над ромоса, а другото - разбито на части, в коридора и кръглата камера. По тях има запазени следи от мазилка, оцветена в червено. Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка.             Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които е положена мазилката и извършено изписването. Това говори за поне два периода на използване на съоръжението.             Доказателство в тази насока са и откритите две подови нива в кръглата камера - първото от каменни блокове, а второто - от трамбована глина. Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край - пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописният слой вimage дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия, а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Какви са били причините за това, сега можем само да гадаем. Гробницата от с. Александрово се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. Най-богато е украсена кръглата камера. Тук стенописите са разпределени в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. imageПървият фриз, разположен долу - при пода, е силно пострадал от иманярските набези. Все пак, точно срещу входа - на запад, личат изображенията на три седнали фигури. Най-лявата е на мъж с брада, обърнал глава настрани към прислужница, поднасяща му рог с вино. Върху облегалката на стола, на който е седнал, е окачен меч. Вдясно от него седят мъж и жена, с ръце поставени една върху друга. Тук видимо художникът е изобразил владетеля и съпругата му - сюжет и жест, познати ни от сцената на погребалното угощение от Казанлъшката гробница. Още по-вдясно от тях се вижда права фигура на втори прислужник, който поднася златен ритон към владетеля. Пред пируващите личи маса, отрупана със златни и сребърни съдове. imageНадясно от сцената фризът е унищожен, но върху голям запазен фрагмент се виждат изображения на различни съдове, вероятно част от интериора на залата за пиршества. Над фриза с погребалното угощение следва монохромен пояс, украсен в червено. Точно тук бе направено едно от най-интригуващите, но и загадъчни открития в гробницата. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА. Според д-р Китов, графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата.image Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре - от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки. Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. Височината му не е голяма- едва 38 см. imageЛовът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Срещаме я върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана- въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус. Върху бял фон са изобразени четири конника, придружени от пешаци, атакуващи глигани и елени. Те яздят различни по цвятконе - сив, жълт, бял и червен. Първите трима препускат наляво и само конникът с червения кон - надясно. Последният е изрисуван надкаменното ложе и, въпреки че фризът е с форма на окръжност, попада в „централната" му част там, където естествено се насочвапогледът на влезлия в камерата наблюдател.Стремежът на художника да подчертае именно тази фигура личи и от обстоятелството, чеза разлика от другите трима конника, наметката върху гърба на коня му (седлото), е от леопардова кожа - свидетелство за по-висок статус. И още - останалите препускат след животните, атакувайки ги в гръб, а той напада глигана пред себе си фронтално. Пронизал го е с две копия и замахва с трето към застиналото от болка животно, докато помощникът му - imageгол гигант, го връхлита в гръб, размахвайки двойна брадва. Имаме всички основания да приемем, че именно това е изображението на хероизирания владетел, погребан в гробницата. Доказателство за това, че именно южният сектор на кръглата камера и интериорът в нея следва да се възприема като главен (централен), откриваме в една интересна подробност на архитектурния и план. Вертикалните страници на рамката на входа къмкамерата са срязани не под прав ъгъл както е нормално, а косо, така че да насочват погледа и движението на влизащия на юг къмложето и разположените над него стенописи. И тук, както при гробницата от Казанлък, е налице една детайлно обмислена ипредварително планирана взаимовръзка между архитектура и живопис, съчетани в хармонично единство. Не по-малко интересни са и изображенията на останалите конници. Те са облечени с различни по цвят дрехи, imageатакуватпреследваните животни с копия, а на поясите им висят мечове. Придружаващите ги пешаци също са облечени и нападат животните сразлични оръжия, някои от които неизвестни до сега. Заедно с тях в лова участват и десетина кучета - черни, жълти и бели. Ако конникът, яздещ червения кон, е владетелят, то кои са останалите трима, изобразени върху фриза от кръглата камера? Логически и визуално могат да бъдат обособени четири отделни сцени, независими една от друга. Много вероятно е художникът да епредставил само владетеля в различни моменти от неговото битие. Възможно е и второ, по-елементарно и профанизирано тълкуване -царят е изобразен в момент на лов, придружаван от свои съратници, представители на тракийската аристокрация.Стилът на художника е изключително реалистичен, предадени са в подробности и най-дребните детайли от облеклото,въоръжението и конската сбруя. Не са убягнали от вниманието му дори такива дребни подробности катоimage шевовете по дрехите. Над ловния фриз следва пояс от кима, който го отделя от горната част на купола. Първоначално е бил оцветен в жълто, но сегапочти изцяло е посивял, в резултат на естествени процеси на стареене. На върха на купола ключовият камък е образувал поле сформата на плосък диск. Той също е оцветен, като в изписването му е кодирана характерна за тракийските религиозни представисимволика. Дискът е разделен на четири различни по големина сектора. Източният и западният са по-големи и са оцветени - съответнос червено и черно. Червеният цвят - на изток, символизира изгрева, денят, слънцето и живота, а черният на imageзапад - залеза, нощта,смъртта и подземния свят. Двата по-тесни сектора между тях образуват форма на двойна брадва - царски символ, който подчертавазначението на съоръжението.             Сцените от кръглата камера показват пътя на починалия владетел и изпитанията, които той е трябвало да преодолее до получаването на статуса си на херой-полубог. Първото, което влизащият в гробницата е виждал, са няколкото бойни сцени в дъното на коридора и правоъгълната камера. С тях художникът е искал да представи воинските подвизи на погребания като още една аргументация за особения му статут.             За съжаление, тези участъци от стенописите са силно повредени. Детайлите се губят, но все пак изображенията са imageдостатъчно ясни, за да се тълкуват като сюжет. Всъщност, и върху северното и южното пано на коридора, и в преддверието, той е един и същ - владетелят на кон в бой с пехотинец. Само на южната страна на дромоса той се бие с двама пехотинци. Единият е прав, в пълно бойно снаряжение, вдигнал меч в дясна ръка. Вторият е коленичил и, в жест на смирение, подава меча си към атакуващия го конник.             Смелостта и воинските достойнства на владетеля са подчертани и в стенописа върху северната стена на коридора. Тук той атакува въоръжен с копие и голям кръгъл щит гол пехотинец, който бяга панически, обърнал глава назад.             Силно пострадали са и стенописите в правоъгълната камера. В долната част стените и са били оцветени в черно. imageХоризонтални пояси с растителен орнамент, ограничени отгоре и отдолу с редици от кими, отделят черните полета от оцветения в червено свод на камерата. В трапецовидните полета над двата входа е имало изображения, но от тях частично е запазено само едно това на запад, към кръглата камера. Горната му част е унищожена. Тук отново виждаме двубой между конник и пехотинец.             Стенописите от гробницата в с. Александрово са дело на умел художник, владеещ прекрасно техниката на живописта и познаващ в детайли тракийската действителност. Те се отличават коренно от познатите ни стенописи от гробницата в Казанлък, изпълнени в характерния за епохата на елинизма стил, при който боговете се изобразявали като хора, а хората - съвършени и красиви, като богове.             Персонажите от Александрово са различни. Наред с конниците, виждаме грубоват гигант да напада благороден елен,image въоръжен само с крив тракийски нож. Гол дебелак, посича глиган. Кучета, стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на истински, живи същества, взети от реалния свят.             Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки. За похватите, прилагани при използването на различните оръжия, в бой и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкри нови, неизвестни до сега, подробности от изображенията, които ще допълнят натрупаната до сега информация.            Гробницата в Александрово е построена през втората половина на IV в. пр. Хр. Предназначението й е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи.



Гласувай:
0
0



1. letisi - богата история имаме ..наситена с
13.05.2008 08:44
драматизъм и красота....поздрави:))))))))))
цитирай
2. avangardi - letisi, сторията ни е необятна и много странна.
13.05.2008 11:29
Тълкуваме я по косвени доказателства, а дали е била точно така, вековете са я забулили в своите тайни.
Дори и съвременната ни история интерпретираме, на кой както му отърва.
Истината е може би някъде по средата. Кой знае?!
Но, определено имаме какво да кажем на света, прекрасна Родина имаме. Дано се опазим като народ и нация!!!
Поздрави и прегръди за теб - Илка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6355321
Постинги: 1856
Коментари: 10007
Гласове: 79140
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31