Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2008 06:31 - Журналистите са мъртви, да живеят дизайнерите
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 467 Коментари: 1 Гласове:
0



Модерните медии търсят нови начини да печелят читатели - image

Австрийският вестник "Ди пресе" от няколко години организира престижната европейска награда за най-добър вестник. Снимки архив "Новинар"

image

Нестандартна страница от германския "Мителбайрише цайтунг". Статията се занимава с проблемите на ин витрото в Германия.

image

Фолио от "Ди велт" - дизайнът е също толкова важен, колкото и текстът.

image

Фолио от германски вестник, което сякаш е извадено от енциклопедия за авиацията.

image

Снимката понякога казва повече от текста.

Какви статии предпочитат читателите ни? Кои реклами им въздействат най-силно? Измества ли интернет печатните издания? Настъпи ли ерата на безплатните вестници? Това са все въпроси, на които тези, които се занимават с правене на вестници и списания, биха искали да знаят отговорите. Цяла армия от медийни анализатори, особено в по-развитата част на Европа и Америка, се занимава с бъдещето на печатните медии, което въпреки честото успоредяване, е по-проблематично от бъдещето на книгата. Последните тенденции в медийния бранш показват, че вестниците и списанията разчитат все повече на илюстрациите като средство за въздействие, отколкото на текста. Според проучванията на медийните анализатори, представени на последния конгрес на вестниците във Виена, сутрешното ни четиво трябва да изглежда приблизително така – таблоиден формат (дори още по-малък от този на българските вестници), разнообразни и многоцветни шрифтове, много снимки, графики, комикси и карикатури и по възможност по-малко текст. Явно времето на вестниците с пространни текстове безвъзвратно отмина, сега на мода e булевардната преса – аналогия на булевардните и вулгарните романи.

Вестниците стават списания

Нова тенденция в правенето на вестници в Европа е те все повече да заприличват на списания. Идеята тръгва първоначално от скандинавските страни, но постепенно намира последователи в цяла Европа. „Магазинизирането” на вестника означава "повече въздух" по страниците, акцент върху дизайна, а не върху съдържанието на статиите. Вече не е модерно на първа страница на вестниците да има по няколко текста, няколко снимки и безброй отправки. Достатъчно е едно модерно дизайнерско виждане. Гръцкият вестник „Елефтерос типос” (Свободна преса) спечели медийния Оскар за 2007 година именно с дизайна си, който се доближава до този на списанията. Заради супермодерната си визия вестникът с най-висок тираж сред всекидневниците в Гърция беше обявен за най-добър европейски вестник на изминалата година.
Историята на белгийския „De Morgen” e доказателство за това как промяната в дизайна може да увеличи тиража и да спаси едно издание от загиване. Основаният през 1978 година вестник отказва да промени формата си в таблоиден през 90-те, когато всички останали вестници го правят. Това естествено не се отразява добре нито на тиража, нито на печалбите на собствениците. Това, което те правят обаче, е да разчупят дизайна и да вкарат нови цветове във вестника. Така днес, въпреки че продължава да излиза в големия формат, „De Morgen” има собствена, уникална физиономия и е лесно разпознаваем сред останалите белгийски вестници. Което естествено се отразява положително и върху тиража му.

Интерактивните медии

Голяма част от изданията, които излизат в България, отказват да използват новите технологии и интернет като средство за привличане на допълнителна аудитория. Според германски проучвания, ако интернет се развива със същите темпове, както и сега, през 2015 година потреблението на он-лайн медии в световен мащаб ще изпревари многократно тона на печатни издания. Затова медиите търсят различен начин да се възползват от бързото развитие на новите технологии. За много от европейските интернет е вече минало, а сега на дневен ред са новите интерактивни или индивидуализирани медии. Т. нар. Remote Publishing или Web2Print портали позволяват на читателите сами да определят съдържанието на хартиеното издание на дадена медия. „Редакторската намеса” на потребителите не се ограничава само до избора на теми и илюстрации, той може сам определя и съдържанието. Предпоставка за създаването на собствени медии, разбира се, е владеенето на специални програми за графичен дизайн и страниране като Adobe FrameMaker, InDesign или QuarkXPress. Интерактивността революционно преобръща представите за медиите и комуникацията с читателите. В началото на тази година авторитетното германско политическа списание „Цицеро” прави нетрадиционен годишен обзор за своите читатели. Издателите подготвиха 160 000 тираж, като всеки екземпляр от него беше снабден с различен от другите баркод. Така освен самото книжно тяло срещу 15 евро и този код читателят получава достъп до място в интернет, което е „запазено” само за него. По този начин Цицеро създава 160 000 различни картини за изминалата година.

Какво вълнува аудиторията?

В Западна Европа издателите на вестници и списания не разчитат вече на добрите стари социолози, за да разберат от какво се интересуват техните читатели. Практика на големите издателства е да раздават на читателите си специални четци – малки устройства, подобни на химикали, които дават подробна информация за най-предпочитаните теми, заглавия, снимки. Събраната по този начин информация е пълна и достоверна. За съжаление в България е трудно приложима, защото повечето вестници и списания не разчитат на абонамент, т.е. постоянната аудитория е трудно определима.
За разлика от българските си колеги западните медии откровено признават за проблемите с тиражите си. В повечето европейски държави има и органи, които правят одит на тиражите. У нас цифрите, които самите издатели съобщават, често са стари и в повечето случаи откровено завишени. Друг въжен въпрос е, че при българските медии липсва обективна информация за това колко от отпечатания тираж всъщност се реализира.

Безплатните вестници и талони

Безплатният вестник е нова тенденция в световните медийни условия. Той става масов и популярен в Европа и Америка едва след 2000 година. Всъщност тези издания са безплатни само са читателите, но не и за рекламодателите. Липсата на безплатни вестници у нас е доказателство за това, че собствениците на големите медии все още нямат необходимата финансова мощ, за да си позволят такива издания. Нова тенденция на европейския медиен пазар са безплатните талони към вестниците и списанията. Ако в България все още изданията са ниво вестник плюс подправка за манджа, някои от повечето големи европейски издания вече са забравили за предметните подаръци като дискове, книги или козметични продукти. Вместо това те подаряват на читателите си цели притурки с безплатни или талони за намаления за ресторанти, магазини, козметични салони и дори екскурзии в чужбина. Така, купувайки си вестника, читателят автоматично получава 10 или 20 процентна отстъпка от екскурзията до Майорка, например. Именно тези талони помагат за увеличаване на тиражите.
Но каквито и рекламни и пазарни трикове да използват издателите, най-важното нещо за успеха на един вестник си остава качественият текст и добрата визия.

[20-05-2008] от Десислава Апостолова


Тагове:   мъртви,


Гласувай:
0
0



1. krotalka - С навлизането на интернета
21.05.2008 10:22
в живота на хората, печатните издания започнаха да губят позиции. Това накара издателите да търсят нови начини за привличане на читатели!
Получавам седмично 3 безплатни вестника с местни и регионални новини. Освен тях в пощенската кутия непрекъснато има пуснат някой вестник на големите издатели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6316921
Постинги: 1856
Коментари: 10003
Гласове: 78833
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930