Какво да правя, ако попадна на сводници?
1. Да проуча внимателно фирмата или човека, при когото отивам.
2. Преди да замина, да се погрижа роднините и приятелите ми да имат:
- моя снимка и копие на паспорта ми
- телефона и адреса ми в чужбина
- телефона и адреса на работодателя ми
- координатите на посолството/консулството в страната, където отивам
- копие от договора ми.
3. Да съгласувам с роднини и приятели "фраза за спешни случаи". Трафикантите обикновено разрешават да се говори по телефона само веднъж-два пъти, и то под зоркия им поглед.
4. При заминаване на работа в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано:
- кой е работодателят ми
- къде точно ще работя
- условия на работа/плащане/живеене
- срок на договора.
5. Задължително да взема координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам, и да ги пазя на скрито място.
6. Ако пътувам с виза, да проверя с какъв срок е и кога изтича.
7. Да науча някои основни фрази на езика на страната, в която отивам.
8. В никакъв случай да не давам на никого документите си!
9. Ако се почувствам застрашена, непременно да се свържа с:
- българското посолство/консулство
- местната полиция
- местни, български и международни неправителствени организации
- роднини, приятели и познати.
10. Ако нямам достъп до телефон, да помоля непознати за съдействие. Трябва да дам по възможност личните си данни (име, откъде съм), къде се намирам и от какво съм заплашена. 
Смениха обявите за компаньонки в чужбина с оферти за сервитьорки Ловят сексробини с 1000 евро заплата Ако ви одобрят за работа без език, значи ви вземат за друго
"Търсим млади момичета за сервитьорки във Великобритания. 1000 евро заплата плюс бакшиши и осигурено жилище". Напоследък интернет и трудовите борси преливат от подобни атрактивни обяви за доходна работа зад граница. Какво обаче се крие зад обещанията за лесна печалба и безоблачно бъдеще в чужбина? Нерядко - сложни схеми за трафик на хора. В капана на търговците на жива плът най-лесно хлътват млади момичета от бедни семейства. Девойките искат да се спасят от мизерията по най-популярния в момента начин - като отидат на гурбет. Подмамени от някоя бомбастична обява и услужлив приятел, българките стягат бързо багажа си. Обикновено, без да знаят език или да имат елементарна представа къде точно отиват. Така хиляди българки всяка година свършват не като сервитьорки, а като сексробини.
Илюзиите обаче се разбиват още със стъпването на чужда земя, обясняват експертите, които се борят срещу трафика на хора. Момичетата веднага остават без документи, а новите им "собственици" се заемат да ги "възпитат" - с много бой и системни изнасилвания. После се започва със здравата работа - българските момичета обикновено обслужват по 10-15 клиенти на нощ, за да си изпълнят нормата. От омагьосания кръг се излиза трудно. Някои момичета все пак успяват да избягат. Най-често благодарение на влюбен клиент. Немалка част от българките завинаги остават в графата "безследно изчезнали". И умират анонимно, най-често след поредния побой.
Може ли да се избегне този зловещ сценарий? Да, убедени са от неправителствената организация Face to face. Вече пет години те се борят срещу трафика на хора. "В началото бяхме единствените, които работеха по превенцията, а не за рехабилитацията на жертвите", спомня си директорът на Face to Face Магдалина Вълчанова. Известната красавица е доволна, че за пет години отношението към трафика на хора в България се е променило. "За този проблем вече се говори, макар че обществото ни остава пасивно", обяснява Вълчанова. По-ангажирани са станали и институциите. "В началото държавата беше недосегаема, но вече работим много активно рамо до рамо", доволни са от неправителствената организация. В момента Face to face придвижва четвъртия си пилотен проект, насочен към превенцията на трафика на хора. Този път на фокус са родителите. "Учим възрастните какво е трафик на хора, как да запознаят децата с него и как да ги предпазят", обяснява Магдалина Вълчанова. Шефката на Face to face е доволна, че кампанията протича супер успешно и се радва на голям интерес от родителите. "Защото добрата информираност е най-добрата превенция от трафика на хора", убедена е Маги Вълчанова.
Лора СИМЕОНОВА

Цифрите
Над 10 000 души стават жертва на трафик годишно
Момичетата се препродават между 3 и 6 пъти между сводниците
55 на сто от сексробините са пребивани и изнасилвани от трафикантите
Средната възраст на момичетата, жертва на трафик, е 21 години
Всяка сексробиня обслужва между 10 и 15 клиента на нощ
Годишно една проститутка докарва на сутеньора си между 96 300 и 160 500 долара