Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2008 07:06 - Светът говори на 39 000 езика
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 6305 Коментари: 3 Гласове:
1



Светът говори на 39 000 езика

Сред нашите писатели най-богат речник, с най-много думи е имал Иван Вазов

Велиана Христова

imageНастоящата 2008 г. е обявена от ООН за Година на езиците. Който не знае чужди езици и не е компютърно грамотен, остава извън света. Тази максима дотолкова ни е обсебила, че в последните години изучаването на езици и компютри като че ли се превърна в основна цел на училището. Въвеждат ранно изучаване на чужд език - един, че втори; хиляди българчета се явяват на международните тестове за владеене на английски или немски; сега управленците замислят целият VIII клас да бъде посветен почти само на езици и компютри.
Целта на цялата тази лингвистична еуфория е общуването. Средството за това общуване е езикът - система от правила и речниково съдържание. Колкото повече национални езици усвои човек, толкова по-широк отрязък от земното кълбо превзема. Светът днес говори на 6912 живи езика - така твърди лингвистичният портал Global Language Monitor. Всеки знае, че има стари "мъртви" езици - като древногръцкия и латинския, но и днес непрекъснато изчезват малки езици, говорени от неголеми общности, които дори така и се наричат - изплашени от изчезване. На Канарските острови например някога е живял народът гуанчи, който е бил избит от испанските завоеватели (слава богу, местни говори изчезват не само по такива жестоки причини). Гуанчите общували помежду си на странен език - с думи и с подсвиркване. Науката е документирала техния език като "силбо гомера", но той е напълно изчезнал. Следи от общуване чрез свиркане обаче са се запазили и днес у баските. В Индия пък на официалните езици - хинди и английски, говори едва 40 на сто от населението, а планинските народи, населяващи страната, използват над 400 свои езика и понякога не се разбират помежду си. Официалният език в Китай - мандаринът, също не се владее от голяма част от жителите на страната, които използват около 130 местни диалекта. Общо населението на Земята говори на около 40 000 езика.
С отстояването на малките езици понякога са свързани и куриозни истории. Преди две години индианското племе мапуче например, живеещо на територията на Чили, заведе съдебен иск срещу Бил Гейтс заради това, че "Майкрософт" без разрешение бе въвел в окончателната версия на Уиндоуз Виста езика мапуцугун, ползван от 400 хил. индианци.
Смята се, че над 3000 езика може да отмрат още през този век. Но езикът е израз и основа на културната идентичност, а културното многообразие е основна традиция и опазването му е основна цел на Евросъюза. ЮНЕСКО също полага непрекъснати усилия да запази редките езици в света.

10-те най-ползвани езици:

Китайски - 1 075 млн. души
Английски - 514 млн. души
Индийски (вкл. хинди и урду) - 496 млн. души
Испански - 425 млн. души
Руски - 275 млн. души
Арабски - 256 млн. души
Бенгалски - 215 млн. души
Португалски - 194 млн. души
Малайски и Индонезийски - 176 млн. души
Френски - 129 млн. души

Само шест от всички езици обаче са избрани от ООН за световни езици - английски, арабски, испански, китайски, руски и френски. В 27-те страни на Европейския съюз се употребяват общо 23 официални езици, включително български (разликата в бройката е заради ползването на английски, немски и френски в по няколко държави. А иначе българският език е в сърцето на стария континент от времето на Кирил и Методий, неслучайно обявени за съпокровители на Европа. В Кипър пък официален език е и турският, но той не е сред европейските езици). В ЕС езиковото разнообразие е част от политиката, законодателството и практиките на общността от самото начало. Равенството на официалните езици на страните членки е потвърдено за пръв път с регламента, приет от Съвета на Европейската общност на 15 април 1958 г. - точно преди 50 години. С договора от Маастрихт през 1992 г. поощряването на езиковото обучение и на индивидуалното владеене на няколко езика станаха основен принцип в образователната политика на общността. Днес съюзът си поставя за цел да опази цялото си културно многообразие и за символ на многоезичието в общността е избран хамелеонът. Нова стратегия за езиковото разнообразие на континента се очаква да бъде приета във втората половина на 2008 г.
imageНе може да не споменем, че от 2007 г. азбуките, използвани в ЕС, благодарение на България станаха три - кирилицата; латиницата, която е официална писменост в общността от 1957 г.; и гръцката азбука - въведена с приемането на Гърция през 1981 г.

Българският се смята за труден

Българският език се причислява към южнославянските езици от индо-европейската група. Смята се, че той е труден за усвояване, макар че произнасянето на думите е еднакво с написаните букви. В граматиката сложността идва от времената и от пълния и краткия член. Известно е, че дори руснаците, чийто език е много близък до нашия, не успяват да усвоят членуването, дори когато живеят дълго в България. И обратно - българите много самоуверено смятат, че говорят руски, но знанията им често се свеждат до едновремешното изпълнение на нашия футболен отбор от Михайловград (Монтана), чиито играчи, бидейки на гости на побратимения тим от гр. Житомир, авторитетно си поръчали: "три чинийками с фъстъчками". За жалост, престъпни политически напъни за доста години изгониха руския език от българското училище, поради което младите у нас в момента трудно схващат дори елементарна руска реч. А ако са в чужбина, им се налага да се връщат например от Германия лятно време да учат езика на Пушкин и Толстой, понеже германските работодатели увеличават заплатата за владеене на руски език...

Иван Богоров и Александър Балан

Двамата книжовници са останали в литературната памет на народа ни като ревностни радетели за чистотата на българския език. Малцина знаят, че първата граматика на българския език и първия "Академичен български речник" дължим на езиковеда, журналиста и медика Иван Богоров и той ги съставя още в средата на ХIХ в. Несправедливо от ранно детство го запомняме с неговото "драсни-пални-клечица" за назоваване на кибрита и по-скоро се забавляваме с това чистоезичие, доведено до крайност. Парадоксът е, че въпросното наименование на кибрита... не принадлежи на Богоров. Той употребява за кибрит народни думи като паличе и палерка, а самият предлага думата огниво. В течение на десетилетия той води борба срещу чуждиците в българския език, опитва се да запази в употреба много народни думи. Добре че днес не може да чуе речта ни!
Иван Богоров въвежда в езика ни множество думи, които са останали в употреба в днешния български книжовен език, на него дължим думи като: предимство, приемлив, обноски, книжнина, дъждобран, чакалня, вестник, часовник, четец, пратеник, кланица, забележка, дейност, разноски, цветарник и много други.
imageОще по-несправедлива е паметта ни за доживелия до 100-годишна възраст академик Александър Теодоров-Балан. Всеки се сеща веднага иронията на Смирненски в стиха "Гърбосложен на кревата аз бленувам твоя стан", но самият Балан не е бил привърженик на сложните думи. Макар че е известна историята с писмото, което той написва до министъра на просветата, когато през 1935 г. е нарочен за пенсиониране. Просто си заслужава да напомним това писмо:
"Г-н министре, с душесмут окосъзрях известилище във вестодавците всекидневни, че е сторена изпъдица на себеличността ми от Висшенаучното просветилище заради немощие старешко. Това вля злочинно горчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия, защото ако е окосъзрете, ще умозаключите, че съм душесвеж и сърцемлад. Храноглътните ми желания са като на млад юнец, коремието и продължающите телесни добавки са в пълна изправност. Ето защо с това си буквописно заявилище ви моля да не ме изпъждате в пенсионно кракоклатие, а да ме оставите на бъднодневна трудотворна занимавка във Висшенаучното просветилище."
Принос на Балан в съвременния български език са думите: възглед, заплаха, излет, летовище, общувам, съвпадеж, гледище, становище, влияние, творба, украса, усет и др.
А литераторът, чието творчество се слави с най-голямо словно богатство, е Иван Вазов - използвал е близо 100 000 думи. За сравнение, смята се, че в поризведенията на Шекспир има 24 000 думи. Е, сред нашите ученици след 18-годишни реформи в средното образование днес има немалко аналфабети, които си служат с не повече от стотина думи. Училището на роден език не ги е научило, затова пък се явяват на международни конкурси и на Тойфел като богове. О, неразумний юроде...

Народът е казал:

Езикът по-зле сече и от ножа.
Езикът кости няма, но кости троши.
Ухапала го змия за езика.
Със змийски език съска.
Кой те дърпа за езика?
Език мой - враг мой.

Полиглотите

Не всеки има биологична склонност към овладяване на езици. Други пък, попаднали в автентична чужда среда, много бързо проговарят на съответния език без всякакъв акцент - според специалистите чистият говор зависи от музикалния слух на човека. Обикновено първият чужд език се учи най-трудно, следващите - все по-лесно. Това най-добре го знаят полиглотите - хората, които усвояват и владеят множество езици.
Като рекордьор на многоезичието в историята на човечеството изобщо е известен Джузепе Гаспардо Мезофанти (1774-1849). Той говорел свободно около 100 езика и половината от тях били диалекти. Водещият жив полиглот днес е 54-годишният Заяд Фазах, който освен родния си арабски говори още 62 езика.
Първият български полиглот вероятно е възрожденският учен енциклопедист д-р Петър Берон, който е владеел 9 езика и е пишел на 6. В днешно време не са изключение българите като политика Стефан Тафров, който знае 7 езика. Но може би най-атрактивният многоезичник у нас е доскорошният зам.-ректор на Софийския университет, филологът проф. Александър Федотов. Той живее и работи в България от над 25 години и пише и говори на перфектен български. Сам от Ленинград (Санкт Петербург), той знае 11 езика, сред които: монголски, старомонголски, санскрит, тибетски, манчжурски, бурятски, ойратски (употребяван в Китай и Монголия). Той преподава тибетски, монголски, старомонголски, корейски и превежда на руски и български от оригинал произведения на тези езици. Дай, Боже, всекиму!


24.05.2008

var r=window.document.location.toString(); document.write("");



Гласувай:
1
0



1. wonder - Знаеш ли...
25.05.2008 19:13
... статистиката днес бързо остарява...

Моята племенница говори свободно, пише и превежда на 12 езика, а аз самата зная 7. Хайнрих Шлиман, полиглота-археолог и учен-енциклопедист, открил гръцкото съкровище - Троя, знаел огромен брой чужди езици, но по-впечатляващото е, че е можел да научи всеки език говоримо и писмено за по-малко от месец.

По отношение словото като богатство Иван Вазов - да, но до средата на миналия век. Днес има хора, чиийто речник далеч превъзхожда неговия.

Поздрави за постинга! :)))
цитирай
2. avangardi - wonder, мила Дела,
27.05.2008 11:04
съгласна съм с теб. Тук в блог.бг открих многообразието на словото и неговото богатство.
Приветствам всички полиглоти, това е дар от бога.
Аз, като човек на точните математически науки, съм но Ви с чуждите езици. Трудно ми се отдават, с много труд и постоянство. Ако спра да практикувам, бързо губя форма.
Благодарна съм да срещна толкова ерудирани личности и надарени с таланта на поети.
Българският език е труден, но много красив.
Поклон пред таланта ви и прегръдки за приятелката. С обич - Илка!
цитирай
3. анонимен - Възхищавам се
05.08.2012 11:45
Възхищавам се на такива като вас. Аз "цял живот" съм учил и немски, и руски, и малко английски и в мен остана само разочарованието, че и сега не знам един език.
По принцип и аз съм човек на точните науки и затова може би трябва повече време и постоянство и да се съсредоточа само върху един език. И все пак от езиковата гимназия имам някаква основа и поглед- да кажа, че центърът ми за езици в мозъка не е съвсем закърнял :)Това, което установих, че езикът трябва да се учи от много аспекти и с различни подходи според специфичността на даден характер. Много е важно да не се стига до досадата. Да не се фанатизира граматиката и правилата. Езикът трябва да се чувства, като жив човек, който ние опознаваме и общуваме с него. Трябва да има позитивна емоция и позитивна мотивация. За себе си открих, че когато използвам езика като средство за някаква цел в живота, е много по-лесно да го науча, отколкото когато седна върху сухите граматически упражнения. Поне за себе си това открих самият език не би трябвало да ми е цел, а да го възприемам като средство за една друга цел: опознаването на самия живот (най-общо казано). Така, че любовта към познанието за другите култури, живота, историята и въобще писменото и устното отразяване на мисъл и чувства относно определен аспект от живота на тази планета, ми дава по-голям стимул, отколкото, че не греша окончанията в немския език във всички различни падежи на края на думите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6357132
Постинги: 1856
Коментари: 10007
Гласове: 79173
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31