Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2008 07:00 - В похищението преди 25 години злонамерено бе намесено и името на България
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2008 07:01


Най-вероятно момичето е било убито и тялото му хвърлено в бетонобъркачка Банкерът на Ватикана заповядал отвличането на Емануела Орланди Румен Михайлов, Кореспондент на “Монитор”, ИТАЛИЯ Светият престол възмутен image Снимка: интернет

Архиепископ Пол Марчинкус

Ватиканът вчера отхвърли като клеветническа и невярна изнесената от италианските медии информация за участие на монсиньор Пол Марчинкус и изрази възмущение, че се омърсява името на починал отдавна човек, който няма възможност да се защити. В писмо до медиите Светият престол призова правосъдните органи на Италия да се отнесат отговорно към случая и да се придържат стриктно към професионалната етика. image

Плакати с молба за оказване на съдействие на полицията при издирването на Емануела Орланди покриха Рим през юни 1983 г.

"Емануела Орланди бе отвлечена по заповед на монсиньор Марчинкус… И след като бе държана затворена в апартамент в центъра на Рим, бе убита, а тялото є напъхано в торба за боклук и хвърлено в бетонобъркачка край градчето Торвайаника…" Това заяви пред разпитващите я следователи Сабрина Минарди, която от 1982 до 1984 г. е била любовница на Енрико де Педис - основател и бос на прочутата с жестокостта си римска мафиотска банда „Ла Маляна". В края на миналата седмица жената, която е бивша наркоманка, призна пред магистратите, че самата тя е похитила 15-годишното момиче на 22 юни 1983 г. по нареждане на престъпната организация.
Завчера Сабрина Минарди „обогати" показанията си с цитираните в началото ужасяващи допълнения, които изкарват на преден план в кошмарното събитие името на дългогодишния шеф на банката на Ватикана "Ior" архиепископ Пол Марчинкус. Той е американец, известен е с прозвището
Банкера на Господ-Бог
и на практика е папски ковчежник от 1971 до 1989 г. Тогава папа Йоан Павел II го праща за епископ на градчето Сън Сити в американския щат Аризона, където предава Богу дух преди две години.
Според признанията на Сабрина Минарди тя самата се грижела за телесния комфорт на високопоставения ватикански служител, „доставяйки" често в личния му апартамент „свежа женска плът, обикновено девойки, но никога малолетни".
Понякога любовникът є Енрико де Педис донасял в общото им жилище чанти с милиарди лирети, които на другия ден били прибирани от архиепископ Марчинкус в касите на „Ior". Според разказа на жената тя и босът на „Ла Маляна" по това време били канени два пъти на вечеря в дома на многократния премиер на Италия и сегашен пожизнен сенатор Джулио Андреоти. Той не бил свързан с отвличането на Емануела Орланди, но поддържал много близки връзки с архиепископ Марчинкус. Въпреки някои противоречия в показанията на Сабрина, която преди да заживее с Де Педис е била женена за известния футболист на "Лацио" Бруно Джордано, прокурорите в Рим приемат твърденията є за „достоверни".
Наред с коментарите си на тези признания вчера всички големи италиански вестници припомниха, че имената на ватиканската банка "Ior" и на нейния дългогодишен шеф архиепископ Марчинкус са свързани с доста
тъмни афери по върховете
на Светата католическа църква. Те се отнасят до банкрута на банката "Амброзиано" и показното обесване на лондонски мост на нейния управител Роберто Калви; пране на огромни суми пари; контакти със сицилианската мафия и други престъпни групировки на Апенините. Досега обаче на широката общественост не бяха известни факти за зловещото замесване на Марчинкус и ръководената от него кредитна институция в една от най-мрачните италиански истории от края на миналия век - отвличането на Емануела Орланди. Въпреки че както писа вчера влиятелният всекидневник „Република", още през 1994 г. заместник-началникът на вътрешното контраразузнаване СИСДЕ Винченцо Паризи подписва документ, според който в случая е замесен именно архиепископ Пол Марчинкус. Изглежда обаче, че тогава силите за сигурност не успяват да установят какви са мотивите за отвличането, с каква цел е извършено то, дали чрез него не е било отправено предупреждение към някого на много висок пост, тъй като пари за откуп на момичето никога не са искани.
Непрекият отговор на всички тези въпроси може да бъде намерен, ако се проследи злощастното за Емануела Орланди събитие от първия му ден. 15-годишното тогава момиче живее във Ватикана, тъй като баща є е чиновник към Светия престол. Емануела заедно с родителите си, брат си и сестра си обитава жилище недалеч от катедралата „Свети Петър" и следобеда на 22 юни 1983 г. тръгва пеша от дома си за своя обичаен урок по музика. По пътя обаче е
застигната от черно БМВ
и шофьорът (твърде вероятно Сабрина Минарди според някои от нейните твърдения) є предлага да раздава диплянки по време на предстоящите в Рим модни дефилета срещу 375 хиляди лирети на вечер. Сумата е огромна и Емануела веднага звънва за съвет на сестра си, която се опитва да я разубеди. Това обаче е последният є контакт с нейните близки, които още същата вечер алармират полицията за изчезването є. То е потвърдено официално на следващия ден и цяла Италия е покрита с афиши с лика на 15-годишното момиче. Три дни след безследното изчезване, на 25 юни, на домашния телефон на семейство Орланди позвънява някой си Пиерлуиджи, който твърди, че гаджето му било видяло Емануела на централен римски площад. Родителите є не се доверяват и разпитват за подробности, които не могат да бъдат видени на разпространения из цялата страна афиш с портрета є. Тогава от другия край на жицата идва обяснението, което доказва, че анонимният Пиерлуиджи е в контакт с девойката - тя има астигматизъм и носи очила във формата на капка. Четири дни по-късно пък се обажда някой си Марио, който съобщава, че момичето е живо и здраво и въобще не желае да се върне вкъщи.
Истинският „удар"  обаче е на 5 юли
когато телефонът не позвънява в дома на семейство Орланди, а в пресцентъра на Ватикана. Гласът е на мъж, който говори правилен италиански, но със силен чуждестранен акцент и черните хроникьори от онова време го наричат Американеца. Той иска в случая да се намеси лично Йоан Павел II, който да разпореди замяната на хвърления в затвора заради атентата срещу него на 13 май 1981 г. турчин Мехмет Али Агджа. Американеца потвърждава също така, че „Пиерлуиджи" и „Марио" са хора от неговата организация и иска пряка телефонна връзка с държавния секретар на Ватикана кардинал Агостино Казароли. След като искането му е удовлетворено, анонимният мъж се обажда 34 пъти, винаги от различни улични телефонни кабини и вдигнатата на крак полиция не успява да го засече нито веднъж. Тогава в акцията се включва лично заместник-началникът на СИСДЕ Винченцо Паризи. Той прослушва записаните разговори и пише в споменатия по-горе документ с гриф "строго секретно", че Американеца е… Пол Марчинкус. Впоследствие Банкера на Господа е отстранен от "Ior", а след известно време случаят с отвличането на Емануела Орланди е архивиран.
Сега е започнато трето следствие, в което се набива на очи един потвърждаващ тезата на Сабрина Минарди факт за "топлата връзка" между Ватикана и нейното някогашно гадже
мафиота Енрико де Педис
През 1990 г. той е убит като куче на улицата от килъри на враждуваща банда, след което обаче е погребан в криптата на ватиканската базилика „Сант" Аполинаре". А подобна чест според ватиканските обичаи се оказва на висши прелати с ранг от кардинал нагоре или на благодетели с особена заслуга към църквата.
Освен всичко изредено дотук, тъжното е, че по онова време в Италия и в цяла Западна Европа течеше яростна антибългарска кампания, която приписваше организацията на атентата срещу папата на българи. За "наш човек" много медии и наблюдатели на Апенините навремето нарочиха и анонимния "телефонен глас" в пресцентъра на Ватикана, т.нар. Американец, очерняйки още повече родината ни. Следите от тази злонамерена и гадна кал още не са заличени. Сега, 25 години по-късно, наяве излиза истината за похищението на Емануела Орланди. Дали тя не е прелюдия и към тази за атентата срещу папа Йоан Павел II, който чрез отвличането по всяка вероятност е трябвало да бъде предупреден за „нещо си"? Този въпрос прозираше вчера в публикациите за признанията на Сабрина Минарди.


Тагове:   България,   намесено,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8308623
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95682
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031