Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 06:57 - На 18.07 се навършват 171 години от рождението на Васил Левски - Смъртта идва в миг, но саможертвата живее във вечността
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2828 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 18.07.2008 05:50


Направиха Левски безопасна икона
image
Утре се навършват 171 години от рождението на Васил Левски. Хубаво е, че напоследък все по-често започнахме да се сещаме не само за деня на смъртта на Апостола на българската свобода, но и за деня, в който провидението ни го изпрати. За съжаление политиците продължават да използват името на Дякона за протоколни тържества, зад които да скриват собствената си гузна съвест. В този дух са и размислите на проф. Веселин Нейков, които предлагаме на нашите читатели.

image


Левски е едно огледало, което веднъж или два пъти в годината вадим и гледаме, за да помаршируваме. И все забравяме да се огледаме в него.
 
Цървулът на Левски е свършил хиляди пъти повече работа от мерцедеса на съвременния апостол.
 
Апостол - да! Но апостоли много, а Дякон на свободата един.
 
Това не е "свещ, която свети на другите, но сама изгаря", а светилник, който не гасне.
 
Свободата по-сигурно се постига с два гроша за маслини.
 
Ако апартаментът на Ботев и Левски в букурещката воденица бъде превърнат в школа, бихте ли намерили един кандидат за обучение!
 
Да би живял днес, не би отишъл, а би побягнал да се бори за свободата на други народи.
 
"По пътеките на Левски!" Колко ли са командировъчните, които е получил авторът! Добре е, че като пълноправен наследник не се досеща да потърси и дял от неплатените командировъчни на Апостола.
 
Превърнаха го в икона... Защото е безопасна. Опасен е примерът.
 
Букурещката воденица! Случайно ли природата тях именно двамата избра там за свои квартиранти!
 
Помислете! Кого друг земята ни слави повече? Чии стъпки тя познава по-добре от неговите?
 
Ликът му. Неговият образ! Всъщност Господ ни е оставил изображение на българския дух.
Проф. Веселин Нейков 


Международен конкурс за есета - 2007
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We need to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness

Смъртта идва в миг, но саможертвата живее във вечността

image

International Institute
of Anthropology
Bulgaria 21 Century
Karlovo Municipality
Karlovska Tribuna



Honorary essay:
Professor Evgenij Teodorov
Идеята за нацията, както и националното чувство more ...

Participants in the Contest who submitted their essay via e-mails:

Лиляна Елмирова Асенова, Ямбол / Lilyana Elmireva Asenova, Yambol, Bulgaria
Времето е сега, било е вчера more.... (.doc)
Милеслава Георгиева Богданова, Гоце Делчев / Mileslava Georgieva Bogdanova, Gotse Delchev,
Bulgaria
Представи си, че животът моre ... (.doc)
Петър Стойчев Василев, студент в ПУ ”Паисий Хилендарски”
Времето  е миг от Космоса  more ... (.doc)
Стела Минкова Гатова, Габрово / Stela Minkova Gatova, Garbovo, Bulgaria
Беше късен следобед.
More ...
Надя Геловска, Своге / Nadya Gelovska, Svoge, Bulgaria.     
В забързаното си ежедневие почти не забелязваме света около нас.
More...
Вяра Георгиева, Сливен / Vyara Georgieva, Sliven, Bulgaria
Аз дишам, живея, копнея more ....
Ангел Грънчаров, Пловдив / Angel Gruncharov, Plovdiv, Bulgaria
Наш скъпи апостоле, прости ни! More ...
Калина Николова Гусева, Войнягово, Karlovo / Kalina Nikolova Guseva, Vojnyagovo, Karlovo,
Bulgaria
Времето е абстрактна категория more ...
Силвия Недялкова Делева, Велики Преслав / Silvia Nedyalkova Deleva, Veliki Preslav, Bulgaria
Къде си днес, Апостоле? More ...
Mариана Димиева, Габрово / Mariana Dimieva, Gabrovo, Bulgaria
Поклон пред тебе, Апостоле! More ...
Кристина Панайотова Диманова
Казват, че отечеството е създадено от праха на мъртвите му герои. More...
Златина Велинова Димитрова, Габрово / Zlatina Velinova Dimitrova, Gabrovo, Bulgaria
Времето е вечност more...
Людмила Красимирова Димитрова, Варна / Lyudmila Krasimirova Dimitrova, Varna, Bulgaria
Да  вярваш, това е да бъдеш. More ...
Юлия Димова / Yuliya Dimova  
Вечер, 18.00 часа. More ...
Петър Петров Елицин, Враца / Peter Petrov Elitsin, Vratsa, Bulgaria
Времето е като река more ... (.doc)
Снежина Миткова Живкова, Ямбол / Snezhana Mitkova Zhivkova, Yambol, Bulgaria
Ако искаме времето да бъде в нас, more ...
Вангелина Иванова / Vangelina Ivanova, Bulgaria
Часовниковите стрелки безпощадно се въртят, more ...
Надежда Александрова Иванова, Габрово / Nadezhda Aleksandrova Ivanov, Garbovo, Bulgaria
Трудно се пише за Тебе, Апостоле more ...
Йордан Стоянов Йорданов,Кубрат, Разград / Yordan Stoyanov Yordanov,  Kubrat, Razgrad,
Bulgaria
На 18 февруари хиляди зрители more ... (.pdf)
Христо Мандев, Габрово / Hristo Mandev, Gabrovo, Bulgaria
Странен израз, философски more ....
Ива Едуард Николова, Лом / Iva Eduard Nikolova, Lom, Bulgaria
Времето и пространството, светът в истинската му същност More ....
Велина Здравкова Петкова,Габрово / Velina Zdravkova Petkova, Gabrovo, Bulgaria
Навремето си имахме герои. More ...
Мариела Димитрова Петкова, Казанлък / Mariela Dimitrova Petkova, Kazanluk, Bulgaria
Някак отдалече чувам тиктакането на часовника more ... (.doc)
Петър Иванов Саркизов, Добрич / Peter Ivanov Sarkizov, Dobrich, Bulgaria
Никой от нас не избира времето, more ....
Десислава Стоичкова, София / Desislava Stoichkova, Sofia, Bulgaria
Живеем във века на информацията more ...
Elena Йoрданова Стоянова, Popovo / Elena Yordanova Stoyanova, Popovo, Bulgaria
Една съдба. More ....
Калин Петров Темелков, Пловдив-Сливен / Kalin Petrov Temelkov, Plovdiv-Sliven, Bulgaria
Мекото острие more .... (.doc)
Светла Е. Теодорова, София / Svetla E. Teodorova, Sofia, Bulgaria
Затварям очи. More ....
Антон Тодоров, Кюстендил / Anton Todorov, Kyustendil, Bulgaria
Времето ражда своите герои. More ....
Илияна Цонева Хинова, Габрово / Iliyana Tsoneva Hinova, Gabrovo, Bulgaria
Време, време, време... More ....
Стефания Хицкова, Габрово / Stefaniya Hitskova, Gabrovo, Bulgaria
Времето…Мислено като безкрайност more...
Лора Шумкова / Lora Shumkova, Bulgaria
Любовта към отечеството more ... (.doc)
Мариана Петрова Янева, София / Mariana Petrova Yaneva, Sofia, Bulgaria    
С какво измерваме врeмето more ...

 

Васил Левски - Времето е в нас
Откъси от писмата на Апостола

image

Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.
 Писмо до П. Хитов, февруари – май, 1868

Размислете зряло, работата не е само по Балканът, но революция в място---.
Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега.
Трябва да зимаме опити, па и да се съветуваме един други и да се слушаме; да избегваме даже и най-малка гордост.
Секи каквото заслужи, то не му се изгубва: било каквото – добро или зло.
Ние сме жадни да видим отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да пася патките.
Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.--- Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко.
Българско ще гърми бляскаво като едничка държава в цяла Европа!
На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже грешката, инък той не е наш приятел!
 Писмо до Ф. Тотю, 1 март 1871 г.

Играем с живота на седем милиона българи, трябва зряло да се постъпва...
Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и помежду нази си...
Завсегда остаям послушлив на умно-безстрашливото вишегласие.
 Писмо до Д. Попов, 11 април 1871 г.

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!
Остаям докрай с вас: за свобода чиста или смърт!
 Писмо до Ф. Тотю, 18 април 1871 г.

Имаме пред очите си доста примери: днес е човек, а утре – магаре! Да кажа за мене си, вий сте ме, мисля, познали твърде добре, че аз днешен не съм в работата си, а от 1861-во лято, оттогава и досега... Ако не знаете, питайте и научете се добре: че ако ме земете за вяроване пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истинни във вас! Трябва изпит!
 Писмо до Д. Попов, 30 април 1871 г.

Аз работя с нашите работници различно: според човека и работата му. Трябва да се вардим, че мнозина от днес до утре не са постоянни.
 Писмо до Д. Попов, 10 май 1871 г.

Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Та ти, като чист българин и умен войвода гледай: ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една глава!
Дай боже съгласие и любов най-напред между народните ни главатари! Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.---
Ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода---: чиста свобода българину и секиму своето.
 Писмо до П. Хитов, 10 май, 1871 г.

Защото там аз между всички ви бях най-простият и с думи не можехме да се разберем. Тогава моят път беше: да си се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от вас комуто се хареса, да върви с нас, той ще ни се обади и ний ще го приемем.
Не трябва таквоз бутане и заобикалки, но кажи: „Това и това ти е грешката”, та да се поправя, ако съм чист човек: както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам.
За отечеството работим, байо! Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!
 Писмо до Ив. Кършовски, 20 юни 1871 г.

На думи да не гледаме, но на работа!
Ситият на гладния не знай колко хляб да му даде, затова се и пита гладния: колко хляб искаш? Йоще по-ясно: малките реки се втичат в по-големите и тъй нататък...
Както речат повечето игроводи, така ще играем.
 Писмо до Р. Попхристов, 20 юни 1871 г.

Днешний век е век на свободата и равноправността на сичките народности.
---И ний търсим случай да разкъсаме робските тези вериги--- да повдигнеме несъборим храм на правата наша свобода и дадеме всякому своето.
---Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело на народното освобождение, дело българско.
---Времето за помаганието е сега; подир захващанието на въстанието общо--- вратата за родолюбците ще се затворят. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели (на отечеството), не ще да ги е раждала българка, не са хора!
 Писмо до Хр. Георгиев, 6 октомври 1871 г.

Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!
 Писмо до Хр. Иванов-Големия, 4 август 1872 г.

Аз съм посветил себе си на отечеството още от 1861-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе! --- Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа.
 Писмо до Ан. Попов-Попхинов, 25 август 1872 г.

Не мога да гледам на страшливите ни работници, които от страх засират сичко, и работата да стои на едно място.
Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно добър, в друго го няма. Ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен: ако ли е разсъдителен, то страхът му го не пуща да прекрачи по-нататък…
---На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! --- Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра...
 Писмо до Л. Каравелов, 16 септември 1872 г.

За тия думи, че ги изричам с чисто сърце, кълна ви се в името народно! Така ви казвам, че от едно място тряба да се свири, а сичките други да играят, пък песента ни е отпред очите ни, комуто се хареса, нека се хваща на хорото...
---Аз вярвам очите си, защото досега не са ме излъгали--- с гледание на уста, не си още познал нищо и никого.--- Това да си го кажем в очи не е срамота. Така правят чистите хора.
Съдете умно, че от нас се чакат уж пусто и върло по-големи работи!...
В народната работа няма шега, пазете се...
 Писмо до Д. Попов, 16 септември 1872 г.




Тагове:   МиГ,   смъртта,   навършват,


Гласувай:
0
0



1. avangardi - КЪДЕ СИ ДНЕС, АПОСТОЛЕ - есе СИЛВИЯ НЕДЯЛКОВА ДЕЛЕВА-VІІІ КЛ.
17.07.2008 07:04
Къде си днес, Апостоле? В пожълтелите страници на миналото ни, в спомените на съвременниците си, или призрак, който броди в нощта и стряска сънищата ни. Или може би, сянка си, която се мержелее в бъдещето ни. А може би си вездесъщ. Както някога, когато беше жив. И чудя се коя беше тая магия, която те ориса с толкова много обич към българите, та доброволно положи живота си като на жертвеник пред олтара на българската свобода, и откъде у тебе тая сила и воля, та ден и нощ, в сняг и жега кръстосва поробената ни родина от Видин до Едирне и от Дунав до Бяло море.Откъде у тебе това самочувствие с Али ага кафе да пиеш или с потерята му себе си да търсиш. И от къде у тебе тая честност, та дребните грошове за маслини у тефтерчето да запишеш. И най-сетне, от къде у тебе тоя плам държавата с комитети да осееш, желязо и барут вместо булка да целуваш. И отговорът е един – защото си българин. Българин, пил сила от Балкана, калявал волята си в студ и глад, черпил вдъхновение от мечтата си да видиш България свободна.
И ако не дочака свободата, то не е затова,че не направи достатъчно за нея, а защото за зла врага за всеки велик българин се роди и един предател, един Юда, който за няколко сребреника те предаде.
И тайничко малко ти завиждам, че гордо посрещна смъртта. Мълча, когато връвта от навущата ти те прикова към плета, който неведнъж бе прескачал, мълча, когато свирепи заптиета се мъчеха да изтръгнат нещо за империята, която ти създаде. Мълча, дори когато те окачиха на въжето, защото отровата и полуразбитата ти глава в каменния зид на затвора отдавна ти бяха отнели възможността да говориш…
И в мълчанието си ти стана победител и накара “земя и небо, звяр и природа” да жалят за теб.
Беше 1873 година.
134 години ни делят от онзи студен февруарски ден, в който ти, Апостоле, увисна на бесилото, но не за да останеш там, а за да поемеш своя път към безсмъртието.
И търся те днес в миналото, където е твоят пример за вярна служба на род и родина, в настоящето, където се ражда моята гордост, че съм твой наследник, и в бъдещето – където е моята вяра, че докато те има в спомен или легенда- ще я има и България.
И се питам къде си днес, Апостоле – в далечното минало, в настоящето или в мечтата ми за бъдещето.
Затова, че те е имало, има и ще те има винаги – ПОКЛОН!

ОУ”СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ГР.ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,ОБЛ.ШУМЕН
СИЛВИЯ НЕДЯЛКОВА ДЕЛЕВА-VІІІ КЛ.
цитирай
2. yuliya2006 - ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?
17.07.2008 09:03
- Ех ага, друговерец си ти,
знаеш кой съм а не се страхуваш.
Човечен си знам, цигара ми даваш
а душата ми не от страх,от съмнение гори.

Ех ага, друговец си ти,
дали ще разбера кой бе?
Онзи предател поп Кръстьо ли
или някой друг, кой ли?

- Аз съм вярващ - каза агата -
в Алах, на пророка се моля.
Ще ти кажа, не бе попа
а онзи скитник, одърпан и жал.

За няколко гроша,
те предаде а после изпи ги.
Така е в този живот,
долна твар, светиня погребва.

- Ех ага, друговерец си ти,
само да знаеш, камък ми падна.
Че не другар а помияр,
тази мърша мен ме предаде.

07.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

цитирай
3. kosara2008 - благодаря ти...
17.07.2008 11:25
*безопасен* Апостола!!!!....изключителен силен постинг - послание, благодаря ти ...много!
цитирай
4. roksolana - БЛАГОДАРЯ ТИ!
17.07.2008 12:05
БЛАГОДАРЯ ТИ!
цитирай
5. monna - Много силно!
17.07.2008 12:38
Приветствам те за възпоменанието! Наистина по-често трябва да вадим огледалото, за да се оглеждаме в НЕГО...!!!
цитирай
6. tota - Благодаря ти за постинга, посветен на Апостола !
18.07.2008 11:03
Днес повече от всякога имаме нужда от Апостола и от държавник, който да прегърне неговото верую и да поведе народа ни за да я име утре Родината ни!!
Поклон пред святото ти дело, Апостоле!! Дано да сме достойни за твоя пример и дело как се служи на род и Родина!! Дълбок поклон!!
цитирай
7. lion1234 - Поздравления, аван!
18.07.2008 12:34
Винаги съм се възхищавал на тази чиста, всеотдайна, самоотвержена и безкористна личност! За мен Левски е Учителят по свобода! Неговият пример е вечен, защото ако преди е учел народа как да се бори за свободата си, днес, за жалост, ще трябва да го учи как да понася свободата си.
цитирай
8. jones - Горкият Левски...
18.07.2008 12:58
... ако днес трябваше да прави това, което някога е вършил - щяха да го обявят за терорист... и щяха да го разстрелят. Нищо ново под Слънцето...
цитирай
9. tota - Васил Левски - Ще те помним! Твоята религия беше свободата
20.07.2008 08:53
http://www.youtube.com/watch?v=bmN7mQB3DGY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=_ZoBc7XLdqw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=6upopc8bIIo&NR=1
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6354036
Постинги: 1856
Коментари: 10007
Гласове: 79126
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31