Държавата замириса Ядем боклуци заради безхаберието на фермери, политици и чиновници

Юлияна Узаничева
Сиренето ни е от извара, киселото мляко от нишесте, а луканката от 20-годишни дреболии от Южна Америка. Фермерите ни станаха шоумени, мандрите и касапниците шмекеруват, а държавата се чуди откъде да я захване. Това е накратко ситуацията в родното животновъдство. Но ако се разрови човек... Хич не ми се иска да се ровя, че със сигурност ще замирише. Първо, на мърша. От мъртвите крави, минали под ножа заради липсата на европейски субсидии. Или на поредния показен курбан на фермерите в чест на неизплатени държавни помощи. След това ще се развони на оборски тор, изсипан пред земеделското министерство в знак на протест за умрелите животни. И всичко това ще се смеси с вонята на политически мераци за смяна на властта. Накрая ще се разнесе мирис на безхаберие, нежелание или невъзможност да се върши работа, който идва от скърцащите колела на тромавата държавна машина.
Но и без да се ровим, вонята се носи вече половин година във въздуха от единия край на страната ни до другия и обратно.
Фермерите го удариха на рев и започнаха да бият на чувства още през зимата. Едва ли е случайно, че воплите им се възобновяват всеки път, когато опозицията поиска поредния вот на недоверие към правителството.
"Няма пари! Ще колим животните! Взимат ни имотите заради кредити! Държавата е безхаберна, а чиновниците са корумпирани!" Това крещи представителната извадка на стопаните, която обикаля страната в търсене на справедливост. "Правим всичко възможно, за да облекчим положението ви. Моля, спрете протестите", отговаря почти без глас държавата през устата на земеделския министър. Европа пък гледа отстрани, чака развитието на драмата, стиска мечтаните милиони и тръпне в очакване на реакция от политиците ни.
"И ние сме сбъркали, ще уволняваме който заслужава, взимаме мерки за облекчаване на положението, но пък и фермерите много ни притискат", жалват се държавните мъже. А пътищата за морето остават заприщени от разярени земеделци и стада. С други думи - двама се карат, трети губи. И за съжаление този трети сме всички ние.
Държавата и данъкоплатците вече изгубиха 1 млн. лв., изхарчени за неработещата система за регистриране на добитъка. Предстои да изсипем още 2 млн. лв., докато, дай Боже, наесен системата заработи. Чиновниците в министерствата губят време да пишат едни и същи писма. И да ги пращат колкото пъти им кажат в Брюксел, без да има резултат. Кабинетът губи време да изглажда грешките на министерствата. Фермерите губят нерви и пари в разправии и търсене на субсидии и възмездие за страданията на семействата и стадата си. Данъкоплатците, нещастният честен български електорат пък губи часове в чакане да се налудуват фермерите и да отворят блокираните пътища. Губи и здравето си, докато се тъпче с уж диетичните млека и мръвки в магазините. В крайна сметка всички губят авторитета си и олекват в очите на нашия и европейския данъкоплатец, който поне малко се интересува от съдбата на Единната Европейска общност.
Пък за безвъзвратно загубените пари за кофти манджи даже няма да споменаваме. И всички проблеми идват само от едно-единствено нещо - леност. Защото по стара българска традиция никой не си мръдва пръста, докато ножът не опре до кокала
Чиновниците смятат да учат европравилата в движение на принципа "проба - грешка". "Тази година изпуснахме няколко милиона от Европа, но другата ще знаем и ще си ги вземем." Фермерите с години не направиха нищо, за да покажат, че в сектора има проблем и изведнъж видяха последната спасителна сламка за бизнеса си в парите от Европа. Единствените, които изглежда действат съвсем активно тук и сега, са мандрите и кланиците. Докато фермерите мътят водата на държавата, кашкавалджиите и колбасарите печелят луди пари почти от нищото. Продават изварата за сирене, правят киселото мляко от суроватка, а месните "деликатеси" скалъпват от евтини вносни дреболии. Нашите теленца сукалчета и истинското българско мляко пък се пласират в Македония и Албания. А за българите остава да лапат мухите и да гледат сеир.


Задава се поредната приказка за избиратели ПРОФ. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ Отново сме на път към светлото бъдеще и отново сме обект на социално инженерство. Би трябвало вече да ни е дошло до гуша, но ние очевидно имаме нещо мазохистично в националния си характер. Икономиката ни беше и е доста по-назад от тези на европейските страни, живеем оплетени във връзки, само че сега те са в условията на пазара и поради това се осребряват (модерно e да казваме "корупция"). Хал-хабер си нямаме от национално единение и от национален дух.
Междувременно икономиката се отвори, цените полудяха, изравняват се с европейските, но откъде да постигнем техните заплати. При слабата ни икономика и слабите ни заплати живеехме с ниските си цени. Сега вече няма начин да поддържаме ниските цени. И става страшно, защото отникъде нe се задава висока производителност на труда, нито висока ефективност, нито ниска енергоемкост. Защо ни трябваше да влизаме в ЕС, че да берем този резил. Но да оставим този въпрос - ясно е, че влязохме по политически причини, и по-точно по геополитически.
Така или иначе - в ЕС сме. Първото, което ни идва наум след докладите на ЕК, е да сменим правителството, депутатството и президента. В резултат на което ще се появи национално единение, икономиката ще стане ефективна, връзките ще изчезнат и кражбите ще спрат. Други идеи на хоризонта не се забелязват. Може би наистина трябва да опитаме и ако може основната част от населението да премине през тази процедура (всеки да бъде за известно време във властта, като първи минат телевизионните водещи), и накрая да видим дали нещо ще се промени, или ще сме си все същите. Ако се промени - добре, но ако сме си все същите, ще трябва нещо да измислим. Добре е да попитаме в Брюксел какво биха ни посъветвали, тъй като от години нищо друго освен "да ги сменим" не ни идва наум.
Спомняте ли си, че преди да ни приемат се плашехме, че заради изоставащата Румъния ще ни препънат за ЕС. Днес нещата не изглеждат да са така. За Гърция да не говорим. Утре, когато и Сърбия стане членка, ще гълтаме пушека и след нея. Не защото някой ни мисли злото, а защото не умеем да правим нищо заедно. Проклета работа, досущ като във филма "Мяра против мяра", където четникът се оплакваше "То и нашето беше една революция - ние отгоре пуцаме, а ония отдолу си жънат".
Думата "България" си е празен звук, използван за церемониални нужди на властта. Тази дума не мотивира никого, особено политическото тяло, което за разлика от всички други тела в природата може да съществува и без връзка между членовете си. Избирателите си мислят, например, че гласуват за евродепутати от България, но се оказва, че някои от тях държат България да бъде очернена и сочена с пръст, защото тяхната партия е в опозиция. Излиза, че избираме хора, които да работят против страната, която ги избира. Как при такива нрави да очакваме съдебната система да се промени, престъпността да отстъпи и най-вече - кражбите да спаднат 300 пъти. Има устойчиви неща, описани от дядо Вазов и от Щастливеца, анализирани от Иван Хаджийски, наблюдавани всеки божи ден от всички нас. Тъкмо тях ли иска Европата от нас да променим. Тези от Брюксел определено ни надценяват.
Хората у нас очевидно се уморяват. Но това съвсем не ги прави различни. В политическото си поведение охотно се оставят отново и отново в ръцете на манипулаторите, които им разказват поредната приказка. И избирателите гласуват за тях с широко затворени очи. След което се отвращават от избора си. След което ...

И земеделието и животновъството винаги е изисквало ежедневни и методични грижи. Стопанина прави сметка поне за година напред за министъра прогнозата му трябва да е поне за десет напред. След раздържавяването на земята и кооперациите всички политици дошли на власт не само зарязаха селското стопанство а с отварянето на границите и "свободния пазар" дотираната селскостопанска продукция в "съюзните ' ни страни насила изкорени всякаква възможност за възстановяването на селското ни стопанство.