Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2008 07:12 - Грузия отвори широко кутията на Пандора
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1052 Коментари: 1 Гласове:
0



Проф. Нина Дюлгерова:

Русия утвърди своята стабилност в постсъветско пространство, казва експертът по кавказките проблеми

image Проф. Нина Дюлгерова е родена на 6 юни 1956 г. През 1978 г. завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "История". От 2001 г. е професор на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Директор на програма "Международни отношения, политология" във Варненския свободен университет. Автор на студии и статии за България, Балканите, Русия, Кавказ и много други.

Разговаря Александър Симов

- Госпожо Дюлгерова, очаквано ли беше според вас това, че руският президент Дмитрий Медведев толкова бързо призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия?
- Съветите, които се даваха отвсякъде на Русия, бяха, че не може да се спре руската Дума да вземе подобно решение, но като се има предвид статута на Руската федерация като президентска република, подписването на този указ можеше да бъде един достатъчно сериозен аргумент, за да се продължи дипломатическата игра около решаването на този кавказки въпрос.
- Как оценявате световната реакция по този въпрос?
- Може да се каже, че световната реакция на подписания от президента Медведев указ в общи линии беше очаквана, тъй като тя подобно на реакцията на света около южноосетинския казус от 8 август се въртеше в този широк спектър на предпазлива подкрепа или категорично елиминиране на подобно развитие. Но има и нещо друго, което се очертава като основен елемент в този процес. Както тогава, така и сега, няма единно мнение по въпроса. Имам предвид, че в САЩ официалната политическа и медийна реакция е единна, че президентският указ не трябва да бъде признат. В ЕС и особено големите държави в него като Франция, Англия, Италия, а също така и Швеция, категорично се обявиха против признаването на тези две републики, но една Норвегия заяви, че това на нея няма да й попречи да продължи отношенията си с Русия. Интересен факт е, че Европейската комисия също заявява, че би стимулирала Русия да изпълнява предписанията за влизане в Световната търговска организация. Досега се предполагаше, че след като големите държави там са против, значи и ЕК трябва да е против едно подобно решение, но виждаме, че няма консенсус в политиката спрямо Русия.
По отношение на реакцията на НАТО също се получи много интересно, защото докато алиансът се организира да обяви, че е за замразяване на отношенията с Русия, представителят на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин преди два дни заявява, че Русия замразява за шест месеца сътрудничеството си с НАТО. В това многообразие на политически оценки и дипломатически демаршове не трябва да се забравя един важен момент - процесът на разграждането на биполярния свят.
- Доколко Косово стана причина за всичко, което се случи в Южна Осетия и Абхазия?
- Не знам доколко и докъде Косово отвори кутията на Пандора, но според мен Михаил Саакашвили продължи да отваря тази кутия. Ако Косово просто я открехна, Грузия я отвори доста широко. Това е поредният казус, който отразява процеса на преструктуриране на глобалното пространство. Ако след 1991 се говореше за изграждането на еднополярен свят, то след 2001, 2003, 2005 година вече тази формулировка не е актуална. През 2001 г. 11 септември доведе до войната в Афганистан и срещу световния тероризъм, през 2003 г. - войната в Ирак, а през 2005 г. Русия започна много стремително да увеличава своята икономическа, а оттам военна и политическа мощ. Това стана благодарение на енергетиката и високите цени на нефта. В резултат на това през 2008 г. ние имаме вече една коренно различна конфигурация на силите - една Русия с много високо самочувствие, подплатено с високата цена на нефта и засилващата се енергийна зависимост на Европа и при това от действащата енергийна система на самата Русия. В случая имаме и една очевидно засилващата се конфронтация в досега единно действащи НАТО, ЕС и САЩ. Да не говорим за Съвета за сигурност на ООН, където от 6 години се говори за реформи, но неговата дейност все повече забуксува. Съветът за сигурност не успя да реши проблема с Косово, същото се получава и сега с проблема за Южна Осетия и Абхазия. Много малка е вероятността Съветът за сигурност на ООН да реши тези, а и много други наболели проблеми. Невъзможността на международните организации да стигнат до консенсус, както и драстичните нарушения на международноправните принципи на стария свят, са поредното доказателство, че светът се изменя.
- Защо САЩ реагираха толкова остро по този въпрос?
- В момента за първи път от десетилетия САЩ включи света в своята предизборна президентска кампания. Не може да се отрече, че от 8 август, откакто започна конфликтът в Южна Осетия, процентите за подкрепа на републиканския кандидат Джон Маккейн започнаха да вървят нагоре. От 8 август войнствената и морално-патетичната реторика бе основната, която запълваше политическото пространство на САЩ. Смятам, че това ще продължи и занапред поне до към 4 ноември, докато се реши въпросът за президентския пост в САЩ. Радикални мерки до към март 2009 година едва ли някой ще предприеме, защото САЩ, а и светът не са готови за подобни неща. Също така никак немаловажен факт е обстоятелството, че бързата реакция на Русия за Абхазия и Южна Осетия стимулира и консолидира нейния политически елит и общество. Не ясно обаче дали в САЩ е точно така. Администрацията на Буш е единна в лицето на Кондълиза Райс, на Дик Чейни и други. Но както в републиканския лагер, така и в лагера на Демократическата партия, чийто конгрес в момента номинира Барак Обама за кандидат-президент, разнобоят е силен за позицията на САЩ относно признаването на Абхазия и Южна Осетия. Дилемата е дали САЩ трябва да втвърди окончателно позицията си по този въпрос към Русия или не.
- Откога всъщност е заложен конфликтът в Южна Осетия?
- Проблемите в Грузия са още от съветския период. Те се засилиха много след разпадането на Съветския съюз, където административните, а не етноконфесионалните граници определяха настоящите политически субекти. Абхазия и Осетия по редица причини, най-вече административни, излязоха от Съветския съюз като част от Грузия. Но още тогава, от времето на първия грузински президент Звияд Гамсахурдия, военните му опити да присъедини по радикален начин тези територии се оказаха неуспешни. Следващият президент Едуард Шеварнадзе зае една компромисна, но според мен и печеливша позиция, за т.нар. временно статукво, което често се оказва постоянно. Временното състояние е постоянна величина, но то бе балансирано от разбирането, че всъщност тези територии са загубени за Грузия. Активирането на проблемите започна през 2003 година, когато новият президент Михаил Саакашвили категорично заяви, че интегритетът е основният му вътрешно-външен политически приоритет. Парадоксът бе в това, че за тези, които подкрепяха грузинската кауза, това бяха замразени конфликти, но в международно-правен аспект Осетия и Абхазия бяха от т.нар. непризнати държави.
- Какво имате предвид?
- Такива държави имат цялата структура и механизми, които характеризират един политически субект. Това, че не са признати, също не е ново. Половината държави от новите, които след това стават членки на ООН (организацията, която е своеобразен филтър коя държава е призната или не), е минала този процес на нелигитимна независимост, докато стигне до статута на самостоятелен субект. Тук обаче нещата са малко по-сложни и са свързани единствено със следното - всичко се развива в рамките на бившия Съветски съюз.
Чрез Грузия САЩ се стараеше да разбие това статукво, което от 1991 г. се определяше в следното - всичко, което е в рамките на поссъветското пространство, е работа на Русия и субектите в това пространство. САЩ чрез Саакашвили се опита да наруши това статукво. Тук обаче пак имаме парадокс. Вместо да наруши това статукво, Саакашвили го утвърди. Той задълбочи стабилността на Русия в това постсъветско пространство. Защото признавайки независимостта на Южна Осетия и Абхазия, независимо от реакцията на света, Русия премахна една буферна зона, която за нея беше постоянна зона на напрежение. Нещо повече, ако следваме информационния поток - в момента Русия си възстановява една база в Поти, която за нея е много важна, освен че и Сухуми вече е на разположение. Така Русия още повече утвърждава позициите си в Черноморския басейн.
- А каква според вас ще е политическата съдба на Саакашвили след всичките му действия, които по-скоро навредиха на Грузия, отколкото да помогнат?
- Саакашвили се хвърли напред. Според мен той беше подценен от САЩ, а ако това е по някакъв предварителен план на администрацията на Буш, това е самоубийство за Саакашвили и за Грузия. 4 ноември ще докаже дали това е бил печеливш ход за републиканците. Като цяло обаче действията на Саакашвили са самоубийствена авантюра, бих го сравнила дори с японските камикадзета от Втората световна война. Силна е вероятността Саакашвили да бъде тази политическа фигура, която ще отнесе всички негативи, тъй като дебалансира международното пространство в неподходящ за почти всички участници в този процес момент.

28.08.2008

var r=window.document.location.toString(); document.write("");


Тагове:   отвори,


Гласувай:
0
0



1. vkolev22 - думи, думи, думи...
31.08.2008 17:02
Да пази Бог от такива професори! Като е историчка по образование, защо не държи сметка за фактите?
1. Норвегия не е в ЕС!
2. Статуквото бе разбито с приемането на Литва, Латвия и Естония в НАТО и ЕС, а не през 2003 със Саакашвили!
трябва ли да продължавам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6524581
Постинги: 1864
Коментари: 10037
Гласове: 80781
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930