Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2008 06:32 - Крепостта на легендите
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0



Крепостта на легендите

Укрепленията на гордия Момчил юнак вече привличат туристи край смолянското село Градът

Велиана Христова

image image

Момчиловата крепост е един от най-известните паметници на културно-историческото ни наследство в Смолянския край. Прочута и преди, тази цитадела на героя от ХIV в. при днешното с. Градът сега се нареди сред малкото старини, които не само се проучват от археолозите, но се превръщат и в атрактивно място за туризъм. Току-що завърши работата по трансграничния проект "Момчилова крепост - мит и реалност", финансиран от програма ФАР. Участници в него са община Смолян, местният регионален музей и гръцката община Самотраки.
Археологическите проучвания на крепостта продължават и в момента, но основната част е направена с финасовата подкрепа на община Смолян още миналата година от екип с ръководител ст.н.с. Маргарита Ваклинова, и.д. директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

image image

Нейн заместник в екипа е археологът Николай Бояджиев от регионалния историчеки музей в Смолян. Защо партньорството е с община Самотраки? Защото в региона, а и по целия беломорски бряг, през ХII в. се строят укрепления в съответствие с политиката на Византия за защита на границите й, разказва Маргарита Ваклинова. Всички тези крепости - на днешна българска и гръцка земя, са били градени от камък и здрав хоросан, с дебели стени и мощни кули. За съжаление, Момчиловата крепост не е така добре запазена, както например сродната цитадела в гр. Хора на о. Самотраки, по която сега можем обаче да съдим как е изглеждала и твърдината при с. Градът.

Старите скални светилища

Както на повечето места в българските земи, така и тук, средновековните крепости са разполагани главно по високи планински върхове, където хилядолетия преди това са съществували езически тракийски светилища. Разбира се, при археологическите разкопки следите на траките ясно са се откроили в скалните изсичания на свещеното място, почитано като място на вярата - на преклонение пред Великата богиня майка и божествения й слънчево-земен син, на които са били посветени култови обреди и жертвоприношения. Траколозите наричат такива места топоси на вярата. Обикновено на същите места са били разполагани по-късни светилища, капища и християнски храмове. Високите скали при крепостта, оставила в народното предание името Момчилова, се намират в местност, по която през планината от древни времена са преминавали важни пътища - от север на юг и от запад към изток. Такъв път е минавал по криволиците на р. Чая през Родопите, пресичайки природни места, които и днес са дивни с красотата си - пещери, живописни пътеки, прекрасни борови гори. Наблизо е с. Момчиловци, известно като първото място, предназначено за селски туризъм. Следите на един от древните пътища са останали нависоко, непосредствено под южната непристъпна стена на средновековната крепост, показва Ваклинова.
Както е известно, в VI в. след Христа от север на територията на Родопите проникват нови народи. По това време Източната римска империя, получила името Византия, започва да гради цели укрепителни линии, които трябвало да я защитят от варварите. Така се е появило и първото укрепление на орловото гнездо над с. Градът. То е било жестоко опожарено от нашествениците. По-късната крепост е заела мястото му.

Човекът мит

Кой е Момчил войвода? Блеснал за кратко време на балканския небосклон, славил се като юнак и владетел само миг от историята, но останал завинаги с ореол на герой в паметта на хората, защото е сал надежда в трудните времена на балканския ХIV век, казва поетично Маргарита Ваклинова. Изглежда човек трябва да обича много историята на страната си и да милее дори за най-малките подробности на конкретния обект, който проучва, за да бъде добър археолог.
Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба, разказва археоложката. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция). Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Нейните останки личат днес на скалистия връх на около 1.5 км от с. Градът. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м, разказва Ваклинова. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.
На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля, такъв, какъвто българите биха искали да имат: силен, смел, готов да се бие срещу всички врази, продължава археоложката. То е като в приказките - "непобедимият и изкусен във война", "когото храбростта на напуска никога", когото тачат дори враговете.
Именно тук е мястото на изображението на юнака момчил, смята Маргарита Ваклинова. Във фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици.
При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.

Пиле пее в среде море,
в среде море, на бел камен,
Хем ми пее, хем казува:
"Пу турце ще мор да стане
пу христиене плен да плени,
чи ми нема Мумчил юнак,
да разтвори Буру-града,
Буру-града, чорквица-на,
да навлезот христеане,
да ги турце не пленоват..."

(Народна песен, записана от Стою Шишков, 1890 г.)

Ст.н.с. Маргарита Ваклинова:

Археологическото ни наследство е прекрасно, с грижа го правим и печелившо

imageАрхеологическото проучване на терена при Момчиловата крепост не е завършено, то тепърва ще продължава. Предстои обектът да се доконсервира, вероятно е с него община Смолян да участва и в други проекти. Но в село Градът вече е направена експозиция, има приемен туристически център с подходяща техника. Трябва да кажа, че хората в селото много присърце приемат превръщането на крепостта в истински туристически обект. Община Смолян помага изключително много.
В момента този изумителен паметник на културното ни наследство вече се радва на изключителна висока посещаемост, идват хора от цяла България, идват чужди туристи. До крепостта е направен път 1,5 км, който е удобен за изминаване с кола. Навсякъде са конструирани дървени пътеки и платформи, по които посетителите могат да обикалят обекта. Той вече е достъпен дори за възрастни хора, преди по-възрастен човек не можеше да се качи нагоре поради много стръмния терен. Може да се мине и под самата крепост, има поставени мостове. Предвижда се да започне и програма за алпинисти, тъй като има отвестна скала 300 м. Всеки момент предстои да се включи електрическо осветление, крепостта и върхът ще бъдат осветявани. Има идея Момчиловата крепост и двете крепости наблизо, които са от същата историческа линия - крепостта над Смолян и Кечика над Рудозем, да бъдат свързани с лазерни лъчи в небето. Всъщност, социализирането на паметниците в региона е обмислено като една цялостна концепция. Радва ме, че община Смолян успява да намери допълнителни средства за допроучване, за социализиране на паметниците. Това очевидно говори за едно много добро разбиране как трябва да бъде поднесено миналото - показването на паметниците трябва да бъде адекватно на историческата истина, да не му се измислят различни украшения от небивалици. Българското културно-историческо наследство е толкова богато и прекрасно, че то няма нужда от измишльотини и чужди кръпки, каквито за съжаление наблюдаваме немалко непоследък и които само ни компрометират. А едновременно с това пометниците може да бъдат обект на печеливш и атрактивен туризъм. Както виждате, възможно е тези две неща да се съчетават прекрасно, когато има разбиране и когато нещата се правят интелигентно.

Съюзници и врагове

image

Йоан VI Кантакузин (1295-1383). Император на Византия (1341-1354), автор на исторически и теологически съчинения. Сам се провъзгласява за император в Димотика. Първо се споразумява със сръбския владетел Стефан Душан за съвместни действия в борбата за престола, но после скъсва с него и сключва съюз с Умер бег - господар на Смирна (Измир, Турция). Търсил е помощ в борбата си за власт от османските нашественици и така ги подпомага за настаняването им в Европа. Завладява Турция с помощта на султан Орхан. През 1346 г. получава короната от йерусалимския патриарх и година по-късно влиза в Контантинопол. Бил е женен за дъщерята на българския владетел Йоан III Асен - Ирина. Едната му дъщеря била омъжена за султана Орхан, а другата става византийска императрица, омъжвайки се за Йоан V Палеолог. Кантакузин абдикира като император поради всеобщо недоволство. Отива в манастир.

Стефан Душан (ок.1308-1355). Сръбски крал (1331-1345). При него Сърбия достига най-голямо могъщество. Воюва с Византия, България, Албания и присъединява големи територии към държавата си. Ооженва се за сестрата на българския цар Иван Александър - Елена. Душан е провъзгласен за цар от сръбския патриарх Йоаникий и българския патриарх Симеон. През 1346 г. Душан се провъзгласява за цар на сърби и гърци след завземането на Серес.

Иван Александър (ок. 1300-1371). Цар на България между 1331-1371 г. Опитва се да запази единството на държавата. Иска да уреди отношенията си с Византия и Сърбия. При ранните османски нашествия участва в антиосмански коалиции. във втората част на управлението си има трудности в отношенията си с Византия, от османските нашествия, от откъсването на Видинска област от унгарците, от засилващия се сепаратизъм в държавата. По негово време има забележителен разцвет на книжовността и културата.

"...Когато императорът обсаждаше Перитеорион и се приготви да го нападне със стълби и машини, крепостите Света Ирина и Повисд в областта на Меропа минаха на негоа страна... Като обмисли кого да им постави за началник, императорът реши, че трябва да повери властта над тях на Момчил не само поради това, че са едноплеменни, но и затова, че не му липсваха храброст и смелост в сраженията и е твърде опитен в плячкосванията и грабежите".
Йоан Кантакузин, "История"

"...А Момчил се издигна и стана вече велик поради гражданската война сред ромеите и като сметна, че е достатъчно силен да образува свое царство, едновременно се отметна от император Кантакузин и от императрица Ана (Савойска - майка на малолетния византийски император Йоан V Палеолог), макар че бе удостоен от нея с титлата деспот. Той воюваше едновременно и с двете страни и си подчини градове и села... Той бе събрал близо читири хиляди конници, всички подбрани по храброст, и изглеждаше, че е непобедим поради храбростта си и природната защитеност на местата, които владееше...".
Йоан Кантакузин, "История"

"...Когато войските на Момчил бяха притиснати към стените на града (Перитеорион)... а жителите на Перитеорион (Буруград) не бяха склонни да ги приемат, Момчил пръв слезе от коня, я след него и всички други и се хвърлиха срещу неприятелите. Сражаваха се пеша, като се биеха мъжествено и устояваха дълго време било поради храбростта си, било понеже градът пречеше да бъдат обкръжени и мнозина падаха в сражението. Дакота Момчил бе жив, храбростта не ги напускаше и те не си предаваха оръжието. А когато и той падна в сражението, останалите веднага предадоха оръжието си и бяха пленени от ромеите и персите, без да може да избяга нито един... едните паднаха в сражението, а другите бяха пленени... Императорът проля сълзи за нещастието... защото малко преди това Момчил замисляше големи неща, като мислеше, че е непобедим и опитен стратег, и в един миг загина безславно, мачкан от враговете...".

Йоан Кантакузин, "История"

02.09.2008
http://www.duma.bg/

var r=window.document.location.toString(); document.write("");



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8307578
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95680
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031