Коста Цонев поема ролята на стария си приятел Карамитев играе като демон Българският Лорънс Оливие умира, докато снима в "Сватбите на Йоан Асен"

Герои Шипки 

Митът Апостол Карамитев се възражда с новото тиражиране на "Сватбите на Йоан Асен". Изключителният филм на Вили Цанков утре влиза с първата си част във всяка DVD колекция на България. Поклонниците на родното кино най-после ще могат да се наслаждават на лентата, която разби клишетата в жанра. Най-изтънченият бунтар сред режисьорите прави малка революция в седмото ни изкуство. Вили снима творба, която се вписва както в метафоричния понякога до умора киноезик на големия Андрей Тарковски, така и в екшън хватките на Анджей Вайда. Театралът преобръща представите за екранен епос. Вместо да използва лансираните от соцестетиката инфантилни схеми, той се впуска в експерименти. Най-големият му съмишленик в арт авантюрата е Апостол Карамитев - винаги модерен, недостигнат и досега.
Великият актьор, който има тапия и за режисьор, ненавижда конформизма в театъра, киното, извън тях и по "Раковски". Карамитев е готов да се опълчи срещу всеки, който звучи доморасло-еснафски. Неговите персонажи са освободени, скандални и дозирано агресивни по пътя, който води към целта - професионализъм на живот и смърт. Интелектуалецът, който няма нищо общо с чиновническата скука през 70-те години в родината, създава огледални, доколкото е възможно, на "аз"-а си образи. Така Чочо превръща Иван Асен Втори в непокорен и нахален националист и безкомпромисен Казанова, за когото интересите на България са над всичко останало. И тук Вили Цанков предприема перфектен кинаджийски ход - докато Иван Асен трупа мотивирани и фриволни грехове в името на държавността и на егото си, хрисимият му брат поема наказанието с душата и тялото си. Княз Александър, в чиято кожа влиза Коста Цонев, цял живот е измъчван от ужасна екзема, която разяжда прогресивно плътта му. Получава я, когато войнишко копие се забива многократно в гърба му, докато той подпира оградата, зад която Иван Асен сключва първия си династичен и нежелан за много хора брак. Всъщност този епизод маркира философията на цялата сага - Иван Асен и Александър срещу целия свят. Вероятно в името на България.
Филмът остава в историята и с печалния факт, че в него Карамитев извайва последната си роля. Малко хора знаят за вече фаталната диагноза. Защото дори и камъни да падат от небето, големият Апостол изпипва персонажа си до маниакално съвършенство, както винаги дотогава. Актьорът играе като демон - магнетичен, завладяващ, почти небрежно очарователен въпреки изтощеното тяло и дух, който непрекъснато се бори, за да вземе надмощие. Неслучайно всички жени в сценария и извън него са прехласнати по Чочо. "Когато го гледах как играе, се просълзявах от възторг", разказва Анета Сотирова. Някога тя е приета в неговия клас във ВИТИЗ, но по стечение на обстоятелствата завършва при Кръстю Сарафов. Младата красавица играе Белослава, непокорната дъщеря на Йоан Асен, която отнася шамарите му в седем последователни дубъла. "Цял живот ще помня яките плесници от любимата ръка на гениалния артист. След като свършихме, той дойде, прегърна ме, целуна ме и запита: "Нали не страдаш, че толкова те измъчих", връща спомените звездата на Малък градски театър "Зад канала".
Самият Апостол казва пред Севелина Гьорова за Йоан Асен: "Поради може би случайно, но щастливо стечение на обстоятелствата, пресъздавам ролята на този зрял човек, нагърбил се с много сложна и отговорна мисия - самотен, неразбиран, неодобряван, обвиняван в безсърдечие, но мъдър и далновиден. И цялата сложност на образа ми е интересна и вълнуваща".
Камерите се въртят, каквото и да става. Жегата е страховита, но Вили Цанков няма намерение да спре. Карамитев навлича метални ризници, които тежат 45 килограма. Няколко пъти почти припада. Тогава пъхат лед под метала върху тялото му и под шлема на главата му. За друг кадър пък гази в студено блато, което би изпило силите и на здрав човек. Най-виталният човек в изкуството ни се сражава до последен дъх със смъртта. Тя обаче го побеждава на 9 ноември 1973 г. Всички са в шок. Вили се колебае дали да не се откаже. И тогава решават - Коста Цонев да поеме и двете роли. Напрежението е нечовешко. Монтажът - убийствен. Но филмът става. Така легендата Карамитев остава завинаги на екрана.
Някога в Англия бяха останали изумени как е възможно Апостол Карамитев сам да се превъплъти - защото той не дублираше, а играеше - във всички роли в уникалната първа телевизионна версия на "Форсайтови". И го бяха нарекли феноменален - като националния им идол Лорънс Оливие.
Албена Атанасова 


Knight Without Armour - РИЦАР БЕЗ БРОНЯ

Ивав щастието директор на нашият театър да е асистента на Апостол в тогавашният ВИТИЗ - Стефан Стайчев. Той много ми е разказвал за това чудо с което все още се съизмерват актьорите в България. Браво за този пост!