В Сиракуза живели двама приятели — Дамон и Финтий. Дамон го арестували за дългове и наказали със смърт.
— Позволете ми да се отделя до довечера, за да устроя свои домашни дела, — помолил се Дамон на управителя на града Дионисий, — а вместо мене ще остане Финтий.
Дионисий се разсмял над такава наивна уловка, но се съгласил.
Дошла вечерта, Финтий вече го водили на за изпълнение смъртната присъда. Но тук, провирайки се през тълпата, се появил Дамон:
— Аз съм тук, прости, че се забавих.
Дионисий, виждайки това, възкликнал:
— Ти си опростен! А на мен, моля, да ми позволиш да бъда ваш приятел!

интересно е при Вас!
Поздрави!

Всеки би мечтал за такъв приятел, който няма да те подведе и в най-трудния и страшен момент от живота.
Доверието помежду им е завидно. Дори и смърта като изпитание не ги разделя.
Приятен и щастлив ден! (винаги забравям часовата разлика)
Поздрави и прегръдки!

в днешния меркантилен свят колко такива приятели има около себе си ...

Всеки сам е необходимо да се запита може ли да даде живота си за приятел и имали такъв приятел, който може да му дари неговия си живот в труден момент. Мисля си, че трудно биха отговорили дори сами на себе си, изхождам и от предходната притча за алчността на човека.
Поздрави, Светле! Да си пожелаем в живота ни да има малко, но верни приятели!!!

Красиво! И ми се иска да вярвам, че днес все още го има. Но не ми се иска да го проверя точно по този начин! :))))))))

1 000 000, но го има. По този повод може би е уместна и притчата за "Добрия самарянин"
Поздрави!