Един жаден човек търсил вода. Много пъти той се устремявал към вода и все  грешал, приемайки миража за езеро.
И ето веднъж той действително достигнал до езеро и на него му се струвало че жаждата му е така голяма, и че ще изпие всичката вода. Но не могъл да изпие повече, отколкото му позволявал размера на неговия стомах.
Така и при голямото езеро на Истината стоят много жадни философи и търсачи, които искат да изпият цялата Негова вода, но това е  невъзможно.

Тъжен е факта,че да побереш цялата вселенска мъдрост е невъ*можно,но човек,който веднъж я е потърсил я следва го края си,*а още и още и още...

За това се и казва - Човек се учи, докато е жив!
Не можеш да изпиеш цялото езеро на веднъж. Не можеш въобще и за цял живот да го сториш, защото реките на познанието се вливат непрекъснато...

Харесват ми притчите, които публикуваш. Продължавай!

Спокоен и ползотворен ден ти пожелавам!

по пътя на знанието и мъдростта винаги ще го следваш. После ще учиш и другите.
Поздрави!

Започнах с притчите, защото те са от събраната вселенска мъдрост.
Разказани като приказка, нямат принудителния и нравоучителен характер. Няма назидание и упреци.
Има достигнати истини през вековете. Нали все се опитвам да пия от водите на езерото на Истината ги Срещам и аз за първи път. Реших да споделя с вас, моите приятели.
Благодаря ти!!! Прегръдки!