Балтимор чества 200-годишнината на Едгар Алън По

Едгар Алан По

От началото на 2009 г. град Балтимор в САЩ ще започне едногодишни тържества, за да отбележи 200-годишнината от рождението на американския писател Едгар Алън По.
През януари 2009 г. официално започва фестивалът, посветен на раждането на По под мотото "Nevermore 2009".
В неговите рамки ще се състоят четения, лекции, дегустации на вина, художествени изложби, специални туристически обиколки, театрални представления на произведения от американския автор и други събития. Между април и ноември къщата, където Едгар Алън По е живял от 1832 г. до 1835 г., ще бъде отворена за посетители.
По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън и е погребан в Балтимор, където е починал на 7 октомври 1849 г. Причините за неговата смърт така и никога не са изяснени. Често вината за смъртта му е приписвана на алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване и други, но нищо не е доказано.
По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак зловещи истории. След неуспешния роман "Артър Гордън Пим" (The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket) той създава първия си сборник от разкази - "Истории за Гротеската и Арабеската" през 1839 г.
Сред известните му поеми са "Гарванът" (1845 г.), Lenore (1843 г.), от разказите "Бъчвата с амонтилядо" (1846 г.) "Убийствата на улица Морг" (1841 г.), "Тайната на Мари Роже" (1843 г.), "Разговор с мумия" (1850 г.) и много други.
 
Едгар Алън По е роден на 19.01.1809 г. в Бостън, САЩ. Син на актьорите Елиза и Дейвид По. Баща му умира преди раждането му, а когато е на 3 години малкият По губи и майка си. Осиновен е от бездетния търговец на тютюн – Джон Алън - и живее от шестата до единадесетата си година в Англия, където изучава класически езици и математика. След това семейството се завръща в Ричмънд, САЩ, по-късно Е. По става студент в Шарлотсвилския университет, но поради влошили се отношения в семейството постъпва в армията и обикаля със своята част из цялата страна в продължение на две години.
-----------------------------------------------------------

       Първите три книги на писателия съдържат стихотворения и поеми, написани под влиянието на английските поети Шели и Коулридж. Останал без средства, Е. По започва работа като редактор в литературно списание в Ричмънд. Написаните в него статии и рецензии са едни от първитв прояви на американската литературна критика. Още по това време писателят започва повестта „Историята на Артър Гордън Пим”, публикувана през 1838 г. в Ню Йорк. Това произведение следва традициите на книгите за необикновени морски пътешествия.

       През 1938 г. Е. По се премества във Филаделфия и са шест години написва около тридесет разказа, някои от които поставя началото на детективския жанр. По-късно, изпаднал в крайна бедност, той отново се връща в Ню Йорк, където започва работа като редактор. Стихотворението „Гарванът”, публикувано по същото време, неочаквано се посреща с голямо въодушевление. Но признанието трае твърде кратко. Едгар По умира трагично при неизяснени обстоятелства през есента на 1849 г. в Балтимор. Намерен на улицата в безпомощно състояние, той прекарва 4 дена в болница, но така и не се събужда, за да обясни как се е озовал там в такова състояние и с чужди дрехи на гърба.

      Още Шарл Бодлер е писал: „Съединените щати са били за По един огромен затвор, в който той се мятал като същество, родено да диша в свят с по-чист въздух”.

      Едгар По е автор на седемдесет разказа  и повести, на няколко сборника със стихове и на значителните литературно-критични произведения „Философия на творчеството” и „Поетическия принцип”, които оказват влияние върху развитието на американската естетика. Последователи на неговото белетристично творчество са А. К. Дойл, Р. Л. Стивенсън, А. Бирс, Г. К. Честертън. Френските и руските поети-символисти са го смятали за свой учител.

      Самият писател определя своята проза така: „Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има оттенък на ужас, остроумие, докарано до степента на фарс, необикновеното, превърнато в странно и тайнствено”.Георги Илиев   

ГАРВАНЪТ
Първият български превод на стихотворението е направен от Елин Пелин през 1906. Впоследствие то бива превеждано нееднократно. През 2005 издаделство "Зограф" събира всички преводи и критически текстове в сборника "Гарванът • Български преводи и критиката за тях".

 http://www.vbox7.com/play:dd2575e8

В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
"Гост - прошепнах, - вън похлопа на самотната врата.
Закъснял е вечерта."

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата, опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
Закъснял е вечерта".

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
"Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще ви отворя и ще ви подам ръка!"
Вън ме срещна вечерта.

Ужасин се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.

Тялото ми - трескав огън - стаята прие отново.
Чух похлопването властно, не тъй както досега.
По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
Вятърът и вечерта.

Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
Той изрече: "Вечността!"

Бях учуден и ме стресна отговорът неуместен.
Беше толкова безсмислен и неловък при това,
тъй като - се съгласете! - че не ви се случва често
чест да ви окаже птица върху вашата врата.
Птица или звяр окаян върху вашата врата
с име като Вечността.

Ала Гарванът, притихнал, от местото си не литна,
само с дума изповядал здрача в своята душа.
Повече не се обади и перо не трепна даже.
Плахо аз успях да кажа: "Няма никой у дома!
Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома."
Той изрече: "Вечността!"

"Отговорът беше кратък - си помислих. - Вероятно
е единствното слово, произнасяно в беда.
Господарят му, обречен на страданията вечни,
с отчаяние на грешник е повтарял все това.
И надеждата си светла е погребал след това
в припева на Вечността.

Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,
а креслото си преместих срещу моята врата,
за да проследя по-лесно всички митове известни
и на птицата зловеща тайната да разбера.
Тайната на тази странна птица аз да разбера.
Смисълът на Вечността.

Бях изпълнен със догадки, нито звук не произнасях,
а на Гарвана очите ме горяха вдън душа.
И седях замислен дълго - в кадифен покой обгърнат -
на креслото си безмълвен под неясна светлина.
Чий покой в кресло безмълвно, под неясна светлина,
тя докосва - Вечността?

Въздухът бе плът нетленна, сред ухания неземни
долових на серафими стъпчиците да звънят.
"Бог утеха ти дарява. Чаша призрачна забрава,
клетнико, Линор тогава ще е спомен за света.
Пий до дъно и тогава ще презре Линор света.
Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бог един са небесата и за двама ни съдба.
Там, в градините далечни, моят дух дали ще срещне
с името Линор дарена тази, що е лъч в скръбта,
ангелите, що дариха с името Линор в скръбта.
Той изрече: "Вечността!"

Знак да бъде за раздяла тази дума, черен дявол.
Връщай се отново в мрака, на Плутона там в нощта.
Тук перо да не остава от лъжливата ти слава.
Остави ми самотата - вън от моята врата.
Клюн изтръгвай от сърцето, сянката - от таз врата.
Той изрече: "Вечността!"

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада над самотната врата.
Като в сън потънал черен демонът на мрака древен
сянката си хвърля сведен върху моята душа.
Няма повече да види утро моята душа.
Блясък нямa вечността.

(1845)

В превод от английски - Теменуга Маринова
-----------------------------------------

Творчество Поезия

• „A Dream“ (1827)
• „A Dream Within a Dream“ (1827)
• „Сънища“ (1827)
• „Tamerlane“ (1827)
• „Ал Аараф“ (1829)
• „Сам“ (1830)
• „To Helen“ (1831))
• „Israfel“ (1831))
• „The City“ in the Sea (1831)
• „The Conqueror Worm“ (1837)
• „Тишина“ (1840)
• „Lenore“ (1843)
• „Страна на бляновете“ (1844)
• „Гарванът“ (1845)
• „Ulalume“ (1847)
• „Аннабел Ли“ (1849)
• „Камбани“ (1849)

Разкази

• „Berenice“ (1835)
• „Ligeia“ (1838)
• „William Wilson“ (1839)
• „Убийствата на улица „Морг”” (1841)
• „Черният котарак” (1843)
• „Златният бръмбар” (1843)
• „The Spectacles“ (1844)
• „The Balloon-Hoax“ (1844)
• „Случаят M. Валдемар“ (1845)
• „Бъчвата с амонтилядо“ (1846)
• „The Light-House“ (незавършен, публикуван посмъртно през 1909 и 1942)
• „Убийствата на улица Морг“ (1841)
• „Тайната на Мари Роже“ (1843)
• „Откраднатото писмо“ (1844)
• „Разговор с мумия“ (1850)

Романи

• „The Unparalleled Adventures of One Hans Pfall“ (1835)
• „Историята на Артър Гордън Пим“ (1838)

Есета

• „Философия на мебелите“ (1846)
• „Разказът“
• „The Rational of Verse“
• „The Poetic Principle“ (публикувана посмъртно, 1850)
• „Eureka: An Essay on the Material and Spiritual Universe“ (1848) [1]

Пиеси

• „Politian“ (фрагмент, 1835)

оставил дълбока следа в литературната история и в сърцата на много читатели по света!

Около известните наистина често витае някаква мистерия...

Радвам се, че си почела един моите любимци - гениалният Едгар По! Духом съм в Балтимор!
Поздрави и Приятен ден!

Едгар Алан По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от дедективския жанр, при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители.

Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършенно недостъпно за наблюдателя, но престъпника успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателния герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкия аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.

През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън, към далечните брегове на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17 годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дена на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Весник Тайнмс започнал да побликува материали за хода на процеса и изведнъж, някой си спомнил че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата Повест за приключенията на Артур Гордън Пим. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал родоначалник на някакъв жанър от литературни предсказания.

Скоро в Ню Йорк, малко известния писател Моргън Робъртсън публикувал роман, в който има такъв пророчески епизод. Пътници се отправят през Атлантика на кораб наречен Титан, който стремително плавайки през мъглата се ударя в айзберг Предсмъртните вопли на три хиляди обхванати от ужас пасажери, се понесли към небето. И по-нататък детайлно като следовател, писателят привежда характеристиките на кораба и подробности за катастрофата. Дължина на лайнера - 243 м., водоизместимост - 45 хил. Т., мощност на двигателите - 75 хил. конски сили, максимална скорост - 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти Указано е даже, че непотопяемия, несъкрушим лайнер имал на борда значително по-малко спасителни лодки, отколкото се препоръчвало по морското правило. Трябва да отбележим, че в 1898 г., когато този роман излязъл, подобни кораби не съществували никъде в света. Книгата не била особенно интересна и за нея скоро можело да се забрави, но след 14 години се изяснило, че Робертсън с голяма достоверност е описал гибелта на Титаник. Съвпадали почти всички обстоятелства около катастрофата и даже фамилиите на някои от пътниците.

Сравнително скоро, 100 години след написването на Повест за приключенията на Артур Гордън Пим, в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато уцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновенна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят; движейки се преливала във всички възможни отенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - разказва Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен отенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напреко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновенната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно.

Докторът по физико-математически науки, професор А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест. Трябва да се отбележи, че това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения. В разказа си История с въздушен балон, той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-къно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията. Защо? За това, защото, както е отбелязал Ф.М Достоевски неговото въображение има такава особенност, каквато не сме срещали у никого, - силата на подробностите. Тази сила се проявява и в друг разказ на По - Разговор с мумия, където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помоща на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че именно с помоща на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т.нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но по какъв начин на Едгар По и други като него са успявали да правят такива предсказания? Някои изследователи предполагат, че едновременно могат да съществуват множество светове, еднакви по своята история, но относително разместени по време един от друг. За да се проникне в миналото или в бъдещето е достатъчно само да се надникне в правилния паралелен свят
http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=782

Интересен автор с много интересни разкази