Разговор със самотата

Добър вечер, приятелко стара.
Ще направя по чашка кафе.
Питаш с  поглед лукав как я карам -
както винаги, аз съм добре.

Както винаги - нищо не чакам
и от никой не търся съвет.
Пак се вмъкваш на пръсти. Сърцата
са за теб неизползван билет.

Колко нови земи пропътува,
колко още съдби порази,
на наивна ли пак се преструваш?
Самота, аз живея с мечти.

Ти сълзи ми предрече. Не плаках.
Сила? Не, беше просто инат.
Някой луд поет знам, че ме чака
и открива ме в слънце и цвят.

И все вярвам, че има надежда
с ласка всеки затвор да строша,
а с любов ако в някой се вгледам,
твойта крепост студена руша.

Нощем още строя катедрали
без икони, а с лунни лъчи,
пред олтара неволи изгарям,
вместо куполи, слагам звезди.

Пак ли идваш с дъх парещо леден?
Често чувам на сън твоя глас
да шепти, че си пристан последен,
но над мен си загубила власт.

В тази бяла лунна тишина кой ли свири "Лунната соната"...

Това видео е качено от minko

Много истинско!

zemela
http://zemela.blog.bg/viewpost.php?id=279803
и Д.Дамянов -
http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&VideoID=181629&albID=132034.
Истинско, до мозъка на костите...

за клипа-
"Чуй долу....две ДОБРИ ДУШИ.... тъжно свирят "Лунната соната";)
Нали не е нахално всеки четящ да разбира по свой начин казаното, и чутото!
Благодаря, avangardi !

написаното и при всяко препрочитане, като че ли преоткрива нещо, което е убягнало. Всеки има право на начин на възприятие и коментар.
Благодаря ти и аз за продължението!

На мен ми хареса!
А за клипа, нямам думи...!

Благодаря ти Илче!