Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2009 11:14 - Роза за поет
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1734 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01.2009 11:15


Dan Gerhartz - Renewal
View Artist"s Biography 

image


Роза за поет


Затворена кутия върху скрин.

Разбира ли какво е скрила?!

Събития от кратки времена

и кубчета от мигове

в обков от щрихите на моя цвят -

от огнено на слънчевото лято

и ярко-нажеженото от мисли,

последвали молива в твоята ръка,

така умело сложил всяка точка

в началото за ъгъл,

когато се разтваря в бледата,

очаквана от тебе гама -

небесно синьо за симфония,

в клавишите на мост,

между това, което съм

и този дар, неписана поезия...

По стълбище за среща аленее огън

в рисувано присъствие от стъпки,

оставени от слизане по стъпала

и от изкачване, но не откъм 

горящата страна на светлина...

По моста, вече в синьо,

преливат първите листа

на поетичната ми роза.

Рисувам с пръстите по този цвят,

оставям своите следи червено

и парещият огън неизказаност,

до разтопена нотка на зелено -

цвят от очите ми, когато казват...



Автор: inamay

 





Тагове:   Роза,   поет,


Гласувай:
0



1. inamay - ... Илка... БЛАГОДАРЯ!
23.01.2009 12:19
Не мога да намеря думите...
прокапаха ми между пръстите,
остана само влагата от този цвят
и ехото на моето сърце отвътре,
което с посвещението на този стих
към мой любим поет, отеква с още
от топлото благодаря към теб!
цитирай
2. avangardi - Калинче, само аз съм задължена към теб, Благодаря ти!
23.01.2009 13:17
Ще ти отговоря само със стихотворение, което много харесвам, както и останалите творби на този автор.
-----------------------------------

Живот


Живеем, а живота си минава,
пилеем здравето си за пари,
а смисъла-къде е той тогава?
Накрая в гроба всички сме сами.

Живеем, а часовникът тиктака,
отмерва злобно всички наши дни,
а ние-пак пияни от живота
се клатим между радост и сълзи.

Живеем, но дали ще ни запомнят,
или ще бъдем миг от вечността?
А целите ни - те са материални...
къде останаха духовните неща?

Живеем, сякаш ще сме живи вечно,
улисани в(ъв) ежедневен кръговрат,
а бъдещето...то е тъй далечно,
и сякаш, че сами сме в този свят.

Живеем... но какво ли ще оставим,
с какво ще знаят, че били сме тук,
защо поне за миг не се събудим
и не споделим живота си с(ъс) друг?

Живеем, но не мислим за живота,
не мислим и за тези там след нас,
а времето - то няма да ни чака,
и ниже се неспирно час след час.

Живеем, а оплакваме се вечно,
че нямаме това и онова,
желаейки да правим състояния,
тъй бавно.... задушихме любовта.

Живеем, а живота продължава,
безкраен океан във вечността,
едни умират, други пък се раждат,
и така ... до края на света.

Georgi Pehlivanov - http://the.blog.bg/profile.php
цитирай
3. iliada - Илка !!!
23.01.2009 13:35
Не спираш да ме изненадваш!
Удивително добрия стих на Калина и тази картина в съчетание с изпълнението на Филип Киркоров и то в този красив клип!
Аз просто съм възхитена!
Прегръдки!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8304339
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031