Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2009 07:23 - Спрете гаврата с българина Вапцаров
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3021 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 04.03.2009 07:34


Близките искат ексхумация и разследване на погребална фирма фантом Бутнали с фадрома гроба на Вапцаров Синът на положената Елисавета Николова изнасял вещи на поета в Скопие
image
При погребението на Елисавета Николова е разбит целият паметник на поета
Фото Виктор Леви Далечни роднини са осквернили гроба на Никола Вапцаров. Именно те са разбили дебелата каменна плоча, за да погребат Елисавета Николова през ноември миналата година. Както "Стандарт" писа, името на поета е изрязано с флекс от камъка. Преките наследници на Вапцаров са потресени не само от вандалския акт, но и от редица груби нарушения на закона.
"Погребението на Елисавета Николова в гроба на Вапцаров е абсолютно незаконно", твърди племенницата на поета Мая Вапцарова. Съгласно правилника за погребенията в един и същи гроб могат да бъдат положени само преки кръвни роднини и съпрузи. "Покойната, с която не сме се виждали навярно три десетилетия, се пада някаква пета или десета братовчедка на Никола Вапцаров. Не мога да разбера защо синът й е решил да я погребе именно на това място, след като дори леля Бойка (съпругата на поета - б.р.), която почина преди три години, беше кремирана, за да не се разкопава гробът", недоумява Мая Вапцарова. Не е ясно също и защо директорът на Централни гробища е дал това разрешение на своя глава, без изобщо да пита най-близките на поета. "Опитахме се да издирим и погребална агенция "Фортуна", която е извършила погребението, но такава не се откри в никакви регистри", заяви още Мая Вапцарова.
В момента никой не е наясно дали в гроба все още лежат костите на Вапцаров. "Изрично настояваме за ексхумация на тялото на Елисавета Николова, за да се разбере дали тленните останки на чичо ми са на мястото си", категорична е Мая Вапцарова. Тя определи като недостойни опитите да се прехвърля вината за разкопаването на гроба върху Военноморските сили. "Всъщност хората от ВМС бяха тези, които ме уведомиха за състоянието на гроба. Те са отишли да го огледат във връзка с предстоящото честване на 100-годишнината от рождението на поета и са видели състоянието му", обясни Мая Вапцарова.
"Още утре (днес - б.р.) ще заведем официално искане за ексхумация на Елисавета Николова, както и за полицейско разследване на този вандалски акт. И най-вече - за издирване на погребалната фирма "Фортуна", която липсва в регистрите", заяви Никола Вапцаров, племенник на поета. Става въпрос за съзнателна провокация, категоричен е той. "Разбирам желанието да погребеш майка си в престижна част на гробището, но защо е трябвало да се руши съвсем съзнателно паметникът? А е така, защото той беше масивен, там са влизали фадроми и самосвали и всякаква друга техника. Това е продължило с часове. Къде е гледал директорът на Централните софийски гробища?", възмущава се Никола Вапцаров. Той заяви, че никога не бил в добри отношения със сина на покойната, Теодор Костов. Преди години същият е изнесъл в Скопие лични вещи на поета от къщата музей "Никола Вапцаров" в Банско.
Според Никола Вапцаров един от гробищните работници му е признал, че при разкопаването на гроба е намерил някаква кост, която е сложил по стар обичай в ковчега на Елисавета Николова. "Не мога да твърдя нищо категорично, но няма да се учудя, ако останалите кости изведнъж се появят в Скопие - предположи още Никола Вапцаров. - Там и без това са обявили чичо ми за "македонски поет".
На 7 декември т.г. се навършват 100 години от раждането на поета. Юбилеят ще бъде тържествено честван в различни градове на страната и с участието на много гости от чужбина. Близките на Никола Вапцаров си притесняват, че дотогава няма да са в състояние да възстановят гроба в оригиналния му вид.
Константин Събчев

Спрете гаврата с българина Вапцаров
Мая Вапцарова,
член на СЕМ
Открито писмо
до г-жа Цвета Трифонова
Наистина е дошло време да се обърна към вас, г-жо Трифонова. Първо, искам да ви попитам къде купихте вашата диплома за образование по български език и как си намерихте място да лъжете от името на БАН. Вие имахте наглостта да ми доказвате, че аз и целият ми род сме македонци. Вие ли имате по точна информация, когато сте "тълкували" архивите, или аз, в чиито жили тече тази родова българска  кръв. Както Вапцаров казва за такива като вас, "платени с чужди пари". Защо не цитирате  оригиналните доклади, върху чийто текст така се вайкате. Стигате дотам, че просто да привеждате тези на Коминтерна от 40-те години на миналия век за някаква отделна македонска държава и принадлежността на Вапцаров към нея.
Благодарение на такива като вас, платени с "чужди пари", учени продават ценностите на България.
Просто се учудвам как можа да ви дойде в главата да напишете такава глупост, като "Водевила с архивите на Вапцаров". Защо не се занимавате с поезията на Вапцаров, с това, че той е първият поет, който създава поезия в диаложна форма.
Вие с много лека ръка изведнъж говорите за македонски кръжок, на който Вапцаров е бил член. Ами покажете ми членската му книжка. И аз съм писала първите стихове на унгарски, ама не съм унгарка. Искам да цитирам една мисъл на великия Венко Марковски, който е един от съставителите на македонския език:
"Ние бяхме в Скопие българи, а като дойдохме в София, станахме македонци."
Нищо лошо всеки да е такъв, какъвто се чувства. Но не ми приписвайте особено на мен и на моя чичо Никола Вапцаров всякакви небивалици и ОМО-илинденски забежки.
Първо! Коминтернът днес не съществува и е забравен. Ние всички се помещаваме в една  Европейска общност, която ще даде възможност на територии и народи да забравят миналото.
Второ! Една майка не може да роди три деца от един и същи баща с различна националност.
Трето! Книгите с поезия на Коле Неделковски и Кочо Рацин, които притежавам, са създадени също тук в София. Е, вярно е, и те са се опитали да помогнат на Венко Марковски в тази изключително тежка задача. Но синът на Венко Марковски, който беше един много добър и почтен поет, също пишеше своята поезия на български.
Г-жо Трифонова, вие си живейте със старите комунистически възгледи, но не анализирайте поезията на поетите по този начин. Или ако пишете за пари, елате, аз ще ви ги дам просто за да не пишете повече.
Проблемът на македонската идентичност не можа да бъде решен на базата на историята и стана  проблем на политиците. И аз защитавам тези от тях, които знаят, че българи, македонци, тракийци и мизийци са един народ.
НИЕ СМЕ ЕДИН НАРОД!!!
Македония може да бъде това, което сега създава за бъдещето, а не митове от миналото.
И за да привърша моя принудителен принос към вашето творчество, искам да цитирам стихотворението:   
Илинденска
Вината не беше наша
Вината беше чужда
И другимо тежи
Стотонна отговорност
Когато дойде ден
Когато стане нужда
Ний всичко ще разкажем
На майката история
И бунта почна
Нямаше защо
Да вдигаме ръце
Да изостанем
Ала с кръвта
На простия народ
В Илинден вляхме наше съдържание.

Срам

Велиана Христова

Осквернили гроба на Вапцаров, натрошили паметната плоча на парчета. Неизвестен извършител на светотатството. Гаврата над паметта на мъртвите, дори на национални герои, е омерзителна част от нашия преход. А да посегнеш на поет е убийство, защото големите поети не умират. Животът на думите е вечен. Но степента на кощунството изумява дори циника, когато в последната светая светих на огромен поет като Вапцаров се оказва “приютена” негова племенница! Кои роднини извършиха това и достойни ли са за паметта му? Кой гробищен администратор го разреши? Коя фирма го направи? И как да не си спомним грозния спор, когато близки на поета раздърпваха на парчета къщата му в Банско - за хотел или за кръчма?
image

 Вапцаров бе убит за единствения грях да обича народа си. Светът немее пред гениалния стих: “Разстрел и след разстрела червеи - това е толкоз просто и логично!”
Ние тук немеем от срам.



Никола Вапцаров, народност - българин

95 години от рождението на големия поет антифашист като повод за размисъл върху опитите да се "присвои" неговото творчество и личност

Борис Данков

image

Абсурдно е, че в началото на XXI век трябва да се връщаме отново към тази тема. И да се спори едва ли не за очевадни неща, да се доказва, че черното не е бяло. Особено при положение, че и фактите и историята отдавна са си казали думата за това кой и какъв е Никола Вапцарови; на какъв език са сътворени неговите стихове и на коя литература собствено принадлежи поезията му. Накратко - личността и творчеството на бележития патриот и антифашист, чийто крехък живот бе прекършен на 22 юли 1942 година от изстрелите на ненавистта в софийското Гарнизонно стрелбище.
Сигурно щеше да е лишено от смисъл не само да се спори, но и въобще да връщаме към този въпрос, ако в съседна нам държава не продълвавше гаврата с паметта и личността на Вапцаров, жалките напъни да се "доказва" неговият небългарски произход. Да се сипят лъжи и инсинуации, спекулации с творби на поета.
Нещата едва ли щяха да изглеждат толкова жалки и тъжни, ако това не беше една постояннна кампания, изведена до равнището на хистерична психоза. Гъмжат от измислици учебни помагала и литературни лексикони. Да не говорим за печатните издания или WEB - сайтовете на виртуалното пространство, където специалисти и културолози, историци се надпреврват да внушават колко "Вапцаров не е български", как той никъде, ама никъде в своето житие-битие не е отронил и дума, че е българин. Тъкмо напротив и обратно - в стихотворението на поета "Земя", в целия контект на неговото поетическо творчество едва ли не присъства подтекста, че той е "чужденец" в собствената си родина, която във всеки случай не е България. Най-силният "аргумент" за "дебългаризацията" на Никола Вапцаров е неговото участие в коминтерновската идеологическа креатура, каквото представлява така нареченият Македонски литературен кръжок, където поетът бил произнесъл своя митичен реферат, изричайки сакралното си заклинание, че всички участници в него са... македонци. Гвоздеят на "аргумента" за небългарската принадлежнст на Вапцаров били стиховете:

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя - не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда...

("Земя")

Тези думи на гениалния поет са един от най-сериозните "аргументи" на самозваните литератори и анализатори на неговата поезия, търсещи под вола теле и под телето - своята изсмукана из пръсти "истина" за духовната и национална принадлежност на Вапцаров. Такъв е случаят например с анонимния автор в електронния сайт "Виртуална Македония", който обяснява, че "за време на свойот престой во Бугариа" Вапцаров "я пишува песната "Земьа", в която след първата строфа бил "пишувал за географската определенст на неговата земjа", като споменава Пирин, Егея и Вардар. Ако има нещо жалко в тази логическа инсинуация, това е фактът, че тя се използва не само от самонадеяни и посредствени любители на поезията и лъжемакедонски "патриоти", но и от авторитетни академици и други титлувани специалисти около Вардара, които се опитват всячески да извадят вода от 99 кладенеца, за да докажат "македонската идентификация" на Вапцаров. Жалки и смешни напъни, особено като се имат предвид не само фактите, но и обстоятелствата; безспорната национална, езикова и духовна принадлежност на поета от Банско.
Е, да тръгнем дори от баналния факт, с който е обвързана появата на всеки човек на белия свят и неговата родова принадлежност. На 7 декември 1909 г. в дома на Милана Димитрова Везюва в Банско се ражда първородният син на Еленка и Иван Вапцарови - Никола. И родът Проданичини на Йонко Вапцаров, и Везюви на Елена Вапцарова са стари български фамилии, в чиято "национална идентичност" никой до ден днешен не се е усъмнил. Вероятно затова в почти всички лични документи на бъдещия голям поет съвсем лаконично е записано народност: БЪЛГАРИН или БЪЛГАРСКИ ПОДАНИК. Така е отбелязано в неговата лична карта Nr 2108 от 26 юни 1926 г. и в Зрелостното му свидетелство от 1932 г., и в Личната му служебна книжка като машнист във фабриката в с. Кочериново.
Най-точно е "документирала" родовата принадлежност на поета неговата майка, която в написаното за него, в писмата си, където разказва какво го е привличало още като младеж: най-българските стихове на Ботев и Вазов! А когато през 1932 г. пътува до София и Горна Джумая, където се среща със свои приятели, за да им разкаже за своите пътувания в Средиземно море Морякът възкликва: "Никъде няма по-хубаво от нашата България, мамо. А нашият Пирин с нищо не може да се сравни... (Елена Вапцарова, Спомени за моя син, с. 121, 122). Тази "отчужденост" от България документира в своя "Летопис за живота и творчеството" на поета неговата съпруга Бойка Вапцарова. През втората половина на м. май 1938 г. по повод на излезлия лист за Априлското въстание "Кольо и Борис Ангелушев заговориха за величието на нашите възрожденци, за дълбоките следи, които са оставили в сърцето на всеки българин" - свидетелства тя. Същата вечер двамата ентусиазирано пеят възрожденски песни, като техният обикнат рефрен е:
"Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развее!"

image
Свидетелството от Военно морското училище, в което е записано, че Вапцаров е български поданик

Пак Бойка Вапцарова свидетелства за "шовинизма" на Вапцаров. Когато през септември 1940 г. чете съобщенията в печата за връщането на Добруджа към България Вапцаров не сдържа емоционалните си чувства. В своя кожен бележник "Байер" отбелязва Бойка Вапцарова той е записал набързо: "И тази блага вест като херувимска песен се понесе..." Дори да приемем тази стихова реплика като шеговита ирония към патриотарското опиянение на тогавашните български "шовинисти" това ни на йота не променя факта за емоционалното отношение на Вапцаров към "българските работи". Може на някои сапопровъзгласили се патриоти от държавата с коминформско название всичко това да изглежда странно, но е факт.
А когато поетът антифашист вече е изправен на съд от фашистката клика, малко преди да бъде произнесена фаталната присъда срещу него, като свидетел е призован да свидетелства писателят Светослав Минков. В протокола на съда от 5 юли 1941 г. е записано казаното пред заседанието, че "творчеството на подсъдимия има принос в българската поезия". Към коя литература и коя поезия? Естествено - към българската, защото е написана на български език, а не на някое от неговите наречия, по стъкмения нарочно за случая "книжовен език", на който днес е "преведен" Никола Вапцаров:

Оваа земjа,
сега што jа чекорам,
оваа земьа,
коjа пролетен ветер jа буди,
оваа земjа,
не е моjа земjа,
оваа земjа
простете е туГа.

Добре: "тази" е "оваа", "тъпча" - "чекорам", "чужда" е "туга", но това променя ли с нещо смисъла на казаното от поета, че родината му в онези тъмни времена не му принадлежи, че той я чувства чужда. Не постави ли много преди това Гео Милев лаконичния въпрос: "Прекрасно, но що е отечество?"

image
Медалът, с който "големият поет и национален герой на България" е удостоен посмъртно с наградата на Световния съвет за мир през 1952 г.

Но тъй като "оттатък" едва ли не всеки ред от поезията на Вапцаров се чете през удобната доктринерска призма на така наречения Македонски кръжок всичко е от ясно по-ясно. А приживе, преди да си отиде от този свят, преди няколко години последният жив участник в този прословут кръжок известният художник и бивш преподавател в Националната художествена академия в София Иван Керезиев на въпроса ми на какъв език са протичали занятията в кръжок отвърна иронично, че това е било някаква смесица от български книжовен език и частицата "ке" за бъдеще време. Това той потвърждава и в своята книга "Скици по памет" (1998), като не пропуска да отбележи комичната ситуация, в която са попаднали някои от ратниците на тази идеологическа мистификация.
През 1952 г. на митинг в Банско известният кубински поет Николас Гилен огласява решението на Световния съвет на мира "големият поет и национален герой на България" да бъде награден посмъртно с почетната премия на мира. В устата на безсмъртния латиноамериканец няма и отсянка на съмнение, на колебание, че Никола Вапцаров е великият български поет, че той е българинът, завещал ни гениалното си творческо наследство на езика на Ботев и Вазов, на Паисий, чиито думи "о, неразумни уроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин" той често обича да произнася.

image
Издадената посмъртно членска карта, с която Никола Вапцаров е приет за член на Съюза на българските писатели

Но изглежда, че за днешните "експерти" и "преводачи", заели се с присвояването на личността и творческото наследство на Никола Вапцаров, най-удобно е да пропускат факта на какъв език е написана неговата поезия. В противен случай тя сигурно щеше да бъде "преведена" на ескимоски или на уйгуртски? Все едно на кое езиково наречие, само и само да не е написана на български, да не звучи на родния език на поета. А ако можеше да го няма този език, сигурно всичко щеше да е много по-просто. Така на територията на България много по-лесно щеше да бъде настанено каквото и да е измислено малцинство.
Още в края на 60-те години, докато е още жива, майката на поета реагира недвусмислено на ширещите се още тогава инсинуации с произхода на Никола Вапцаров. Кой ако не майката на поета може да знае какъв е бил той по народност? Звучи абсурдно нали? Човек да не повярва на ушите си, че до такава степен може да достигне политическото и доктринерско "опериране" не с нещо друго, с духа, с поезията на Никола Вапцаров. Затова още тогава в писмо до в. "Пиринско дело" тя пише:"Нека цел свет да ме чуе: "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почудя бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз майката на поета с немощната си ръка. Елена Вапцарова."
Двайсетина години по-късно, на 21 октомври 1980 г., по повод на сключения договор с тогавашното сараевско издателство "Веселин Маслеша" за издаването на лириката на Никола Вапцаров на сърбхърватски Бойка Вапцарова не може да сдържи възмущението си от окастрената редакция на преведените творби. "За непредубедения читател, който прочете предговора към книгата, изпълнен с цитати от изследванията на Д. Митрев, Г. Тодоровски, Г. Станев и Б. Ристовски, остава с впечатлението, че вапцаров е писал своите творби на някакъв македонски диалект. А по целия свят е известни, че всички негови произведения са написани на чист български литературен език, на който той е произнесъл първата дума "мама".
По всичко изглежда, че тази истина обаче и до ден днешен не е проумяна "оттатък", тъй като в учебниците по литература и предговорите, в във вестниците и електронните сайтове продължават да се повтарят имената на същите "специалисти" и "преводачи". Времената са се променили. Говорим за отваряне на духовното пространство, за приобщаване към Европа, за свободно движение на ценности и хора, на идеи, а коминтерновските клишета, върху които се крепи една сбъркана културна политика (пък и само културна ли?) не са мръднали и на йота. Докога?

02.12.2006





Тагове:   Вапцаров,


Гласувай:
0



1. iliada - Илче!
04.03.2009 08:04
Отвратително вандалско отношение към паметта на великия български поет!
Болно е да се чете такава информация ,но поне се успокоявам ,че днес не е началото на седмицата -иначе бих си внушила ,че цялата седмица ще протече под този грозен знак на човешкото бездушие .
цитирай
2. slavuncho - Отвратен съм! Омерзен съм!
04.03.2009 08:50
Не толкова от напъните на македонистите. Там нещата са ясни. За това им плащат, това правят.
Отвратен съм от отношението на роднините, макар и далечни. За кой нормален човек родството с такъв човек и поет не би било гордост и чест?!
Аз съм сравнително миролюбив човек, но в последните години сериозно мисля за "твърда ръка", за "чистка", каквато направи Пиночет в Чили и... такива неща.
Такова морално падение, такава масова деградация може би е имало само в годините преди да ни поробят турците.
Добре, че още не са се събудили тези, които ще обвинят за всичко "онези" 45 години или ще ни припомнят - по подходящия начин, че Вапцаров е бил и член на БКП...
Светотатствено е, но май по-добре да си бяхме останали племе в пределите на Турската империя. Поне щяхме да имаме някакво оправдание...
цитирай
3. krotalka - Вчера го прочетох и се възмутих!
04.03.2009 11:09
Такова отношение от роднина, макар и далечен, не мога да приема и простя. Гаврата с костите на починалите е кощунство! Говоря не само за този случай, а принципно. Припомням си и клипчето с поругаване на християнските гробове...Не отиват на добре нещата в държавата ни. Съгласна съм със Славунчо.
Бог да ги съди!
цитирай
4. kosara2008 - не остана нито една светиня
04.03.2009 11:28
неосквернена!!! и ако и сега тая корумпирана държавна администрация не се намеси то просто са за разстрел...

странно е , че полагат в гроба роднини, по Правилник/има такъв и за гробищните паркове/трябва, задължително да се иска съгласието на роднините, още повече става въпрос ,за далечни роднини на Поета, ох, Господи пиша го и не вярвам...това е Никола Вапцаров!!! ей, че гадини безродни!!!!

извини ме, ...благодаря ти за постинга!
цитирай
5. zaw12929 - Гадни истории, за опорочаване в...
04.03.2009 12:01
Гадни истории, за опорочаване велки българи
цитирай
6. avangardi - Жестоки сме и към мъртвите
05.03.2009 06:41

Мартин Карбовски
Историята на българите винаги е битов проблем. Докато оцеляваме, често губим покрай себе си знаците, от които се нуждаем. След Левски, Ботев сега и Вапцаров е на път да остане без гроб. Нелепа история, която ще ни остави длъжници на най-модерния поет на България.
Счупена надгробна плоча, на която пише името на Вапцаров. Ако някой обича историята си, ще отиде на гробищата и ще я вземе. Да я спаси през следващите години от безумното битуване на българите, когато става дума за тяхната история. Разбира се - ако я прибере обикновен човек, ще кажат, че я е откраднал. Но утре старият камък няма да го има - някой ще го прибере, за да си съгради колиба, в която няма да се чете поезия. В Австрия надгробните камъни са големи и красиви. Има място поне за десетина човека - погребани един върху друг. По-късно върху същия фамилен камък на място се изчуква поредното име на починалия. Там битът и на оня свят сякаш е уреден - може само да си мечтаем да попаднем в австрийско гробище - цветя, история, традиция, приемственост, златни букви за обикновени хора. Тук златните ни хора даже не могат да се радват на обикновени букви.
Нашите гробища са символ на жесток упадък и липса на смисъл. Традициите в тях са сериозно варварски. Особено когато става дума за Вапцаров, е някак смешно роднините му да се опитват да се сместят в неговия гроб. Вапцаров заслужаваше друго. И още не е късно. Трябва ни държавна воля и човешка инициатива - костите на поета да намерят покой на място, където битът няма да ги унищожи. В отделен гроб, отделен паметник на специално място. Ако щете - нека това място да е в Банско. По-добре в Банско, нежели в Скопие. Трябва да се бърза - иначе мудността на държавата ще стане причина камъкът и костите да изчезнат, да бъдат погубени. И то когато наближава негова годишнина. Поне поводът да ни накара да свършим едно изключително дело - следващите поколения да казват - тук почива Вапцаров. Другото е срамота.
Кметът на Банско и банскалии са верните хора за подемане на такава инициатива. Мястото на Вапцаров не е на обикновени гробища. То трябва да е място за поклонение - вечна квартира, ако може, простете, да е самостоятелна за човек като него. Приживе той стана жертва на принципите си и на политическата ситуация. Но онова време, царското и фашисткото, съумя да запази костите на този човек. Днес няма нито принципи, нито политическа ситуация - има нагнетяване на безпринципност, безсмислие, история и бит на едно място. Място два метра на метър и двайсет.
А ако е права Мая Вапцарова, че костите са изчезнали в друга държава - тогава горко ни. Това ще означава, че големият ни поет няма да намери покой - тепърва покрай останките му ще има жалки националистически спорове от времето на Първия комунистически интернационал. Не е възможно да сме толкова неспособни да задържим историята - това ще е позор както за една бивша република от парчетата на Югославия, така и за нас - тия хора, които тия дни разровиха гроба на най-големия ни поет на ХХ век и му счупиха камъка. Отчайващо и неясно е защо така се получава. Невероятна история.
Всъщност това е простото лицемерие и маниерност, с което българите се отнасят към историята си. Празнуваме годишнини без гроб. А става дума за едни скромни 100 години! След хиляда - дали ще остане нещо - поне камък да можеше да остане, ама едва ли. Просто за да има история, трябват личности. Днешното време е толкова безличностно, че започва да обезличава и мъртвите поети. Просто прекратете тази нелепа жестокост. Дайте ни гроб за Вапцаров.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-03-05&article=269197
цитирай
7. avangardi - Писателите пращат писмо до Станишев
05.03.2009 07:12


Съюзът на българските писатели поиска с открито писмо до премиера Сергей Станишев МВР да разследва случая. "Попълзновенията към Вапцаров са всъщност посегателство към народната памет и суверенния български дух," се посочва в посланието, подписано от председателя на СБП Николай Петев.
"Трябва ли всеки път да си напомняме, че националните ни герои принадлежат единствено на нацията, а не на близки, роднини или институции; че гробът на Вапцаров е безусловна собственост на Република България, а неговото творчество - надживяло конюнктури и временни шумове, е безспорен връх в нашата и европейската духовна култура" се казва още в писмото.
цитирай
8. avangardi - Мястото му е в родния град
05.03.2009 07:13

Александър Краваров
кмет на Банско
След като София няма възможност и условия и не иска тленните останки на Никола Вапцаров, ние държим да ги вземем в Банско. Ние сме длъжни, ние имаме такива възможности да отдадем подобаващо своята почит към поета. Вече имаме принципното съгласие на Мая и Никола Вапцарови за това. Разкопаването на гроба на Вапцаров не е случайно. Не трябва да се връщаме в далечната 1946 г., когато си дадохме костите на Гоце Делчев в Македония. Ако ние се отнасяме към светините си по този начин, утре може Скопие да си потърси съвсем официално костите на Вапцаров.

Скопие си пада по наши мощи
Божидар Димитров
В цялата тази история с гроба на Вапцаров наистина има нещо неясно, защото явно става дума за съзнателно, вандалско разрушаване на целия надгробен комплекс. Аз се съмнявам, че някои хора в Скопие ще стигнат чак дотам, та да използват едно погребение, за да отмъкнат костите на Вапцаров, но знае ли човек? Македонистите открай време ги гони подобна некрофилия - по едно време искаха тленните останки на Кръсте Мисирков, когото те смятат за автор на теорията за македонската нация. Така че наистина не е лошо близките на поета да поискат ексхумация, за да сме сигурни, че тленните останки на Вапцаров си е на мястото.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305369
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95674
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031