На моите най-добри приятелки

Момичета мои, към вас се обръщам
и с много любов от сърце ви прегръщам!
Благодарна на Бога съм всяка минута,
че вас да ви срещна, молбата е чута!

Знам, не съм лесна, не съм идеална,
понякога даже съм доста скандална.
Но знам, както знам, че в момента съм жива,
обичате ме такава... и луда и дива!

Мигове в живота на всяка ни има,
когато душата е нЕукротима...
Насреща сме всички да бъдем опора
и здраво да хванем на живота декора!

Когато е тъжно над мене небето
и пълно е само със болка сърцето,
усмихнати, нежни към мене поглеждате
и мигом със радост и смях ме зареждате!

Всички сте силни и борбени, смели,
животът в ръцете си властно сте взели.
Покорството знам е за вас непознато,
но с обич и блян е сърцето богато!

А хората мислят - жените приятелки
не могат да бъдат на другарство ваятелки...
Елате ни вижте и в миг замълчете!
Честни и верни като нас вий бъдете!

Щастлива със вас съм, приятелки мои!
Не само жени сте, за мен сте герои!
Приятел е не който ти бърше сълзите,
а който не дава да са влажни очите!
 fragola.stihovebg.com

 

Antonio Pedro "Two Elegant Ladies Holding Fans"

 

Cesare dell Acqua  "A Shared Moment" 1868

 

Antonio Cristobal  "The Basket Of Roses"

 

 

Gustave Leonhard De Jonghe

 

Henry Siddons "Mowbray"

 

John Morgan

 

Frunchel

 

Joaquin Sorolla y Bastida

 

Eduardo Leon Garrido "A Leisurely Promenade"

 

Louis Edouard Dubufe

 

Belimbau Adolfo "The Lovebirds"

 

Мэри Кассат "Объяснение"

 

Тимофей Нефф

 

Ladislaus Bakalowicz  "Two Elegant Ladies Leaving а Church"

 

Э.де Блаас "Доступная корреспонденция"

 

George van den Bos

Несут нам мудрость сквозь года былые времена.

Заметить надо, не всегда пословица верна.

Мы ищем истину вокруг под кровом темноты -

Вот ты скажи мне, кто твой друг, и я скажу, кто ты.

 

Хочу узнать, тебя сама - на тьму не пролит свет,

И я иду к твоим друзьям, чтобы найти ответ.

Где правда? Слушать мне кого? И как вести себя?

Ведь я всё так же ничего не знаю про тебя.

 

Так будет чьих-то мнений дым, мне на пути вставать...

Придётся способом другим тебя мне узнавать.

Придётся остальных забыть, за ложь их не виня,

И твёрдо мне самой решить, кем будешь для меня. 

На гости

Добър вечер, приятелко!
Виж се, колко си хубава!
Как ли ? .... спряла си времето
във очите ни влюбени .

Как ли ? ...скрила безсъние
на дъжда се усмихваш.
Как ли? ... с полет в душата си
все по облаци скиташ.

Аз кафе ще направя,
ти ще седнеш до мене.
Отеснява ни стаята
от оловно доверие...

Как ли? ... с поглед успяваме
и сълзите си пием ...
От смеха ни съседите
зад вратите се крият.

Нека после одумват
мойте устни червени,
и косите ни черни
и лицата ни бели ...

И така ще посрещнем
всички свои неволи,
и мечти ще зачеркнем,
ще измислим и нови ...

Добър вечер, приятелко !
Виж се, колко си хубава !
Как ли ? .... спираме времето
във очите си влюбени ...


Хубав ден на всички! :)

бЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ЧУДЕСНАТА ИЗНЕНАДА!
ТУК ВАЛИ СИЛЕН СНЯГ - ЖЕЛАЯ ТИ ХУБАВ ДЕН!:)

Радвам се, че съм между тези най-добри твои приятелки. Благодаря ти за поздрава. Хубав и приятен ден. :)

невероятна си!
Приятелски топло те прегръщам!

ето едно много красиво откровение от пространството:
"И хиляди пъти да гледам назад, не съжалявам. Доволна съм от всичко, което съм правила. Дори и да имам грешки някъде, от значение ли е? Най-голямата грешка е да не намериш разбиране, да не познаеш любовта, да изгубиш приятелство. Но погледна ли назад - отличавам истинските хора от клоуните в този живот. Сега си давам сметка, че приятелство може да има само между хора, отдаващи му се... Някои мислят, че то се крие в мили думи и в непрекъснато поддържане на връзка. Но истински приятели са тези, които ги разделят километри, за които да знаеш, че щом им звъннеш по телефона и им кажеш: „Нужен си ми, приятелю!", те ще дойдат, без дори да се замислят... Дори и с години да не са сте чували, веднага ще те разберат и ще дадат обичта си... Те са и хората, с които не те е страх да споделиш мечтите си, тайните си или дори страстите си...
Посвещавам това на най-добрите си приятели, на тези, които открих сред многото подли хора, тези, които никога не ме предадоха. Е, вярно, животът ни раздели с някои от тях, но сърцата ни са заедно, завинаги, навсякъде.
И не напразно, когато сме тъжни, споходи ни нещастие или пък обратното - щастливи сме, тогава вдигаме телефона и звъним точно на около …. човека, които ще ни подадат ръка. Поне трима от тях са били с нас достатъчно, другите трима са доказали, че ще останат с нас цял живот, а един е този, който тепърва ще ни покаже, че е истински човек.
Приятели, не ме е страх да изрека имената ви! Не ме е страх да ви обичам! Не ме е страх да се нуждая от вас! Знам, че завинаги сте с мен. ... Аз ви уверявам, че сте в сърцето ми! И никога няма да изрека отново думите: „Нямам приятели!", защото зная, че „даже и в гроба да съм, някой рови земята да ме измъкне"... Обичам ви,……! Ще кажете, че съм като децата, но нещо се разчувствах и обръщайки се назад си дадох сметка как хората са ме предавали. И това са били хора, които съм се опитвала да обичам повече от вас. И затова се виня. Простете ми! Не ме разочаровайте! Аз вярвам в приятелството, защото вярвам във вас! Обичам ви!"

стихотворение или писмо да го споделите в този постинг за приятелството, както Ради е написала това много красиво стихотворение на своята приятелка!

Ето и още едно:

Приятелко!

От детинство с тебе заедно се смеем,
споделяме си тайнички неща
и плачем от душа, и пак се смеем,
помагаме си в радост и тъга!
Животът ми със теб се слива -
няма ли те, няма ме и мен.
Без теб съм като празна стая,
като часовник несверен...
Часовник, който цифри не показва,
окачен стои на някоя стена
и чака тебе - ти да дойдеш,
ти да го изровиш от прахта!
Приятелко, за мен си злато,
но не брилянт или сапфир,
не си бижу или окраса,
не си награда за турнир!!!!
За мен си друго злато, мила -
блестиш със златна топлина,
сияеш, грееш с всичка сила,
даряваш ми от твойта доброта!
"Приятелка" - това е само дума,
не тя е същността,
същественото в тебе се намира,
в теб и в твоята душа!
С тези редове ти обещавам,
че тук, сега... завинаги ще съм до теб,
дори далеч да сме една от друга,
за мене ще останеш ИСТИНСКИ човек!!!!
И някой ден, когато пак се срещнем,
спомни си щурите ни дни,
спомни си вечерите хладни,
сълзите даже си спомни!!!!
Обичам те, приятелко любима,
прости за грешките ми ти
и знай - за мен си нещо свидно
и завинаги ще бъдеш ТИ!!!!!

10-ти Май 2007 г - Самира (Катерина )
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=50984

и когато си щастлив,да вдигнеш телефона и да се обадиш.Това дори е по-трудно,можеш да го споделиш наистина с приятел.Скоро това се случи и с мен.Вярно,мъж - приятел ми се обади да се похвали,че му се е родила щерка.Знаеш ли колко щастлива бях първо - поради радостното му събитие и после - защото се е сетил за мен в този най-щастлив миг от живота си.
Поздрави,Иле!

http://www.youtube.com/watch?v=R6exGQShnrM

По-късно ще добавя и други неща :)

Песен: Старите приятели
Изпълнител: Богдана Карадочева

Припев:
Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.

Земята под мене лудо се върти,
когато към тях протягам ръце,
не виждам, не чувам
и вие ми се свят.

Минаха дните ми с вятъра,
който ме отвя в четири страни.
Но нали ние сме си същите,
както и сега, както и преди.

Не вярвайте ако Ви кажат пак,
че съм забравила, че съществувате.
Дочакахме някога някъде
пак да се срещнем с вас
без да се сбогуваме,
без да се сбогуваме.

Припев:

Земята под мене лудо се върти,
когато към вас протягам ръце,
не виждам, не чувам
и вие ми се свят.

Припев (x2):

На на на на на на на на, приятели,
на на на на на на на.
На на на на на на на на, мои приятели,
на на на на на на на.

Здравей, как си, приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли вятъра гониш
към някой бряг... Кажи ми!

Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Животът ми, вятърна мелница,
миг подир миг дните троши...

Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю!
Махни с ръка и дай нататък -
злото забрави...

Нали актьори сме в театъра.
Театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.

Здравeй, как си приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми!

Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас...

Уви, така стоят нещата,
стари мой приятелю.
Махни с ръка и дай нататък,
злото забрави!

Щом тази нощ е толкоз нежна,
нежен и добър ще е денят.
За да поемем в две посоки
своя път...

http://www.youtube.com/watch?v=bJ0S5gCXT1A

Приятели

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици - само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън - да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам - от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай боже, веднъж да им кажа -
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен :
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.

http://www.youtube.com/watch?v=F4bH4jIhlcM

Нищо, че мъжете ни упрекват, че не сме разбирали от приятелство.

С приятелките мъкаа се споделя,
с приятелките радост се дели.
Тогава всичко някак се променя
по истинска се чувстваш ти.

Малко нескопосано, ама толкова мога.


Поздрави за постинга!

къде се загуби. Домъчня ми за теб:-(

Много красив стих се е получил. Благодаря ти!!!

Ето какво намерих още:

Велико нещо е приятелството. За истински, добър и верен приятел човек е готов планини да премине, океани да преплува, в огъня да стъпи, света да преобърне, живота си да даде.

Навярно мнозина са слушали приказката за верния приятел.

Един човек мислел, че има много приятели. Той притежавал един единствен скъп предмет, а искал да го даде на всеки един от приятелите си. И тъй като не знаел как да постъпи, отишъл при прочут мъдрец, който да го напъти. Мъдрецът изслушал желанието му и го посъветвал да зарови на тайно място скъпата вещ, да запали къщата си и да извика на помощ всичките си приятели. Когато пожарът бъдел потушен, човекът щял да открие на тайното място толкова скъпи предмети, колкото били неговите приятели.

Очаквайки чудото, този странник изпълнил заръката на мъдреца. От всичките му "добри" приятели обаче се намерил само един, който да му се притече на помощ. А когато човекът отишъл да изрови скъпата вещ, пазена за неговите приятели, той с изненада и разочарование открил, че тя пак била само една и едва сега се досетил, че единствено този, който му помогнал да изгаси пожара, бил негов истински приятел.

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи..."

в живота на всеки има такъв момент, в който разбира, кои са истинските му приятели. Колкото и да ни е неприятно и разочароващо, това се случва в тежки за нас моменти. На собствен гръб съм го изпитала. Но приятелите, които остават, наистина са истински! Малко са хората, които могат да живеят без приятели, те са нещастни.

Невероятна си, Иле!! Красива, нежна душа носиш. Хубава вечер!!