Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2009 06:58 - 23 Март 1991 - в София умира българската поетеса Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева - 1893-1991)
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3606 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2009 07:03


23 Март 1991 - в София умира българската поетеса Елисавета Багряна 

Елисавета Багряна
 
(псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) 
(16.04.1893, София - 23.03.1991, София).
image
Първите й стихове излизат през 1915-а, а през 1927-а се утвърждава с отпечатването на първата й книга "Вечната и святата". Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).


Други псевдоними: Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.

Биографични бележки

Сърце човешко

Вечната и Святата

Звезда на моряка




СЪДБА   През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити -
усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.   Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.   И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.   ЗОВ   Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.   Пролетни са ветрове полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоите заглъхнали.   Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.   И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати, сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ти?  
ВИК   Във тази стая - тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.   А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.   И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.   Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.


Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?





Тагове:   Микаела,   ничия долче,


Гласувай:
1



1. tili - Да,
23.03.2009 07:10
взе я лодкарят във своята ладия лека... , но тя ни остави велико творчество! И нещо забавно: Дари я Господ с дълъг живот и можа да види два пъти Халеевата комета ;-)
цитирай
2. krotalka - До последно,
23.03.2009 10:05
си останаха съперници с Дора Габе...
И двете посветиха най-хубавите си стихове на един и същи мъж!
цитирай
3. avangardi - Да, с нейното име са свързани различни пикантни истории,
23.03.2009 10:37
но въпреки това тя е една от най-талантливите български поетеси.

-------------------------------------
Памет

Имала майка, имала син

"Но възмъжал и хванал Пирин,
тъмното хванал усое."

Никола Вапцаров - "Майка"

Преслав Кършовски - "Пред прага"

Щастлива бе съдбата, че преди повече от половин век ме срещна със семейство Вапцарови и с баба Елена Вапцарова.
Удивителен човек беше баба Елена. Стройна, висока, винаги облечена в черен сарафан и с черна кърпа на главата си. Лице продълговато, високо чело, суховата кожа, сякаш е отшелница в манастир, а не е банскалийка. Но това - само на пръв поглед. Иначе не се отличаваше от жените на Банско. В голямата каменна Вапцарова къща живееше сама, къщата, погледната отвън, повече приличаше на средновековна крепост. Но отвътре беше просторна и удивително подредена и чиста. Подовете, дървените стълби светеха от чистота.

И навсякъде имаше книги.

Така беше удобно на баба Елена - където и да седне, да може да почете - това беше любимото й занимание. Иначе като всички банскалийки беше трудолюбива и почти ежедневно заработваше трудови дни на кооперативното стопанство. Обикновена, но ако общуваш с нея само един ден, ще почувстваш, че тя е океан от мисли и чувства, човек с изключителна лична култура. Вкъщи добра домакиня, обичана майка и уважавана съпруга, но намираща се в бурен семеен водовъртеж. Мъж буен и необуздан - комита на македонското революционно движение, синовете й тихи и скромни, но под силно въздействие на Радоновските и Пицинските фамилии (отявлени комунистически родове в Банско).
И тя с ум и разум е трябвало да обира острите ъгли на тази домашна среда. За местните жители баба Елена беше обикновена и уважавана съгражданка и в същото време бе необикновен човек с широко сърце.
Ще се спра на спомени, разказани ми от нея за сина й - поета Никола Вапцаров.
Наблюдавах го през целият му кратък живот, казваше баба Елена. Като дете беше вглъбен, любознателен, не много буен. Душевният му мир беше дълбок и разнопосочен. Яворов, като македонски революционер, много пъти беше в нашия дом, а Кольо все беше на коленете му, слушаше го в захлас. Все ми се искаше поет да стане, а не да тръгне по хайдушките пътища на баща си, но стана и двете - и поет, и революционер. Общуването с Яворов остави дълбоки следи в юношеската душа на Кольо. Когато получихме вест, че Яворов се е застрелял, Кольо взе негова книжка, седна на вътрешната дървена стълба и в мълчание цял ден не мръдна от мястото си. Уплаших се, започнах да го уговарям, но нищо не възприе от моите доводи, само каза: "Мамо, но той е поет, голям поет". Това бе жестока болка, от която дни наред не се освободи.
В самия край на 30-те и началото на 40-те години на миналия век Никола Вапцаров се изявява като убеден идеен комунист, в литературния кръжок и особено в Соболевата акция за пакт със СССР. С тази мисия отива в Банско и разгръща активна пропагандна дейност. В полицейското му досие за това време пише: "Той (Никола Вапцаров) е

опасен комунистически функционер,

защото е напълно с леви убеждения, другарува изключително с лица комунисти, пише стихове с ляво съдържание, с които много умело осмива днешния строй."
И Никола Вапцаров принудително е изселен в Годеч.
В началото на 1942 г., продължава разказа си баба Елена, получих вестта, че Кольо е арестуван с обвинение за сътрудничество на Централния комитет на комунистическата партия и за действия против царския държавен строй. В тези времена това означаваше смърт. И понеже в нашия дом в Банско многократно са идвали и цар Фердинанд, и цар Борис Трети, за спасяването на живота на Кольо заложих на царската милост. Веднага заминах за София. Всекидневно чаках в комендантството на царския дворец, комендантът все ми обещаваше, че Борис III ще ме приеме, но това не се случваше. Тръгнах да уговарям за свидетели лица, ползващи се с доверие и авторитет пред царя. Посетих художника Щъркела. Той обеща да свидетелства, но след няколко дни ме извика и заяви, че се отказва, защото "измолих от главния прокурор писмо за посещение на Кольо в затворническата килия и когато му казах, че той пред съда трябва да заяви, че се отказва от комунистическите си идеи, той едва не ме изрита от килията си". Не се разсърдих на Щъркела - негово право е. Но скоро след разстрела на Кольо той дойде в Банско и донесе нарисуван портрет - ей го там на стената - посочи баба Елена. След това отидох при поетесата Елисавета Багряна. Попита ме - а какъв е Никола Вапцаров? Отговорих, че е поет. Пишете ме, каза Багряна. Една сутрин отивам на процеса, който се провеждаше в зала на военната казарма зад Софийския централен затвор. Близките на подсъдимите ни слагаха на последната скамейка в залата. За моя изненада на първата редица в залата видях, че седи Елисавета Багряна със спуснат черен воал на лицето си. Изненадах се, защото свидетелите не ги допускат в залата, а ги извикват. След известно време председателят на съда каза да влезе свидетелката Елисавета Багряна. Викачът на съда излезе в коридора и три пъти високо извика името й, върна се в залата и съобщи, че свидетелката отсъства. Тя не стана даже да заяви, че отказва да свидетелства... Някои казват, че тихо нещо казала на съда, но при нас нищо не се чу.
При едно от свижданията Кольо ми каза: "Мамо, не се унижавай да ходиш в царския дворец да молиш за милост, аз съм обикновен комунист и революционер, ако можеш нещо да направиш, стори го за тези двама - и ми посочи Трайчо Костов и Антон Иванов, които бяха на неколко крачки от нас.
Но

надеждицата за царска милост

не ме оставяше и аз продължих да ходя в комендантството. Отидох и в деня на разстрела. Чаках няколко часа, комендантът дойде и ми прочете подписания от цар Борис III указ за разстрел на подсъдимите. Веднага хукнах към гарнизонното стрелбище. Успях да сваря венчавката на осъдения Антон Попов с Росица - и това беше една надеждица за спасяването на живота му. Но не би. Осъдените ги отправиха към тунела за разстрел, а нас, близките, ни натириха от стрелбището. Обезумяла от мъка, не помня къде съм ходила, но вечерта се оказах в Гевгелийската махала и там непознати ме приютиха, а след това се прибрах в Банско. Някои от съгражданите горещо ми съчувстваха, други мълчаха, когато ме срещнеха по улицата.
След победата на социалистическата революция в България на 9 септември 1944 г. името и творчеството на Никола Вапцаров шестваше в България и целия свят. Произведенията му се издаваха у нас и в много държави на света. Зачестиха ежедневните посещения на дома на Вапцарови в Банско. Но баба Елена все така отиваше на работа в кооперативното стопанство. На увещанията ни да се откаже, отговаряше: "Деца, срамота е да не ходя на стопанството,

няма да мога да гледам в очите съгражданите си."

Едвам когато младежкото дружество взе решение да й заработи трудови дни в стопанството, баба Елена остана вкъщи да посреща прииждащите гости: детски и младежки групи, работници и селяни, много чужденци. Славата на поета Никола Вапцаров растеше.
Удостоен бе посмъртно и с Международната награда за мир. Веднъж в нашата страна пристигна великият гръцки поет, носител на международни награди Янис Рицос. Съпровождах го с преводач до Банско. Баба Елена го посрещна, прегърна го и му каза "Ти си мой син". Янис Рицос толкова се развълнува от тази среща, че през нощта написа поема, посветена на Никола Вапцаров. Буквален превод от гръцки направи Ставри Марков, а литературен - поетесата Елисавета Багряна. Творчеството на Никола Вапцаров се четеше от младежите от цялата страна. В Благоевградска област се провеждаха фестивали на вапцаровската поезия. Направен бе и игрален филм. На срещата на артиста, изпълнил ролята на Никола Вапцаров, баба Елена му казала: "Ти ми върна жив Кольо!". Но не обикна никога фигурата на Вапцаров на паметника пред дома си. "Това не е Кольо, той никога не е позирал."
Бях на срещата на баба Елена с чуждестранни студенти в България в една от залите на СУ "Св. Климент Охридски". Всяка чуждестранна група й подари книжка със стихове на Вапцаров на съответния език. Баба Елена излезе на катедрата и каза: "Деца, язека съм протестантка и съм завършила американскио колеж, та ще ви разкажа една притча: "Един учен и рибар тръгнали с лодка в морето. Рибарят размахвал греблата и си мълчал, а ученият скучаел. На трите въпроса от учения - знае ли химия, физика и астрономия, рибарят отговарял - не зная. Ученият на трите отговора казвал: "Бей, ти си изгубил четверт от живото." Но морето се развълнувало и започнало да подхвърля лодката. Тогава рибарят запитал учения: "Ей, човече, знаеш ли да пливаш?" Отговорът бил - не зная. Тогава рибарят му казал: "Ей човече, ти си загубил четири четверти от живото си." И баба Елена завърши. "Вие деца, учете химия, физика, астрономия, математика и други науки, но се учете да пливате у живото." Вълнението в залата от тези думи на баба Елена бе неописуемо.
Елена Вапцарова тихо си отиде от тоя живот, макар в него да беше събрала цяла епоха.

Ценко Варадинов

03.07.2006
http://www.duma.bg/2006/0706/030706/iskam/isk-6.html
цитирай
4. anubhis - винаги съм се вълнувла
23.03.2009 13:09
и т творчеството,и от съдбата на Багряна:)
за мен си остава винаги на първо място:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8306236
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95676
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031