Лисицата, с това е страшна, че тигърът е с нея

Един ден, един тигър огладнял и тръгнал да си търси плячка. Той намерил една лисица и решил да я изяде, но тя му рекла;”Не смей да ме ядеш! Аз съм пратеник на Небесния император. Той ми поръча да стана цар на животните. Ако ме изядеш, ще престъпиш волята на Небесния император.”

   Тигърът не знаел, дали да вярва на думите на лисицата, защото коремът му свирел от глад. Като видяла, че тигърът се чуди, лисицата пак рекла:”Мислиш, че те лъжа? Нека тогава аз да вървя пред теб, а то да ме следваш и да видиш, как всички ще се изпокрият, като ме видят!”

    Тигърът решил, че това е добър начин и тръгнал след лисицата. Разбира се, всички животни по пътя им, само като ги зървали и хуквали да се крият. Тигърът не разбирал, че това е заради него, а си мислил, че това е наистина заради лисицата!

    Тази приказка ни казва да пазим само истинското, а махаме фалшивото, да гледаме не само външността, но и вътрешното, да обмисляме всички подробности, иначе и нас могат да ни заблудят хора като тази лисица.

    Поуката от тази басня е да не се доверяваме на нещо само по една страна, а да видим и други; да не се възгордяваме само от един успех.

които имат зад гърба си тигър.
Аз винаги съм била в ролята на тигъра, но понякога ми се иска да имам нещо наистина силно зад гърба си!
Поздравления за хубавата басня/е, то при теб всичко е хубаво!:)/.
Приятен ден!:)

обикновените хора/ мнозинството/смятат за важна външността , второто най важно нещо, мъдрите / малцинството/ ценят същността

способността да се тълкува смисъла означава, че човек може лесно да разбере казаното от мъдрец по два коренно различни начина

То, май и аз в повечето случай съм тигъра:-)
Но, огладнея ли, не прощавам на лисиците:-)))

старата мъдрост гласи:
"По – дрехите посрещат, по ума изпращат..."
Тази поговорка запазва значението си през поколенията и е вечно актуална, защото човек няма никога втори шанс да направи първо впечатление, което остава като печат в съзнанието на хората, които среща.

Думите са мощно оръжие в ръцете на човека. Чрез тях ние изразяваме чувствата си, мислите си, намеренията си.
Защото езикът е отражение на вътрешната ни същност. Общуването между хората е част от ежедневието на всеки от нас. Ние си взаимодействаме и си влияеме чрез думите.
Лошото е обаче когато говорим не това, което мислиме и създаваме погрешни впечатления в събеседника си. Когато бъдем разкрити ни обвиняват в лъжа. Ето защо понякога се съмняваме в истинноста на думите, защото този, който ги ползва злоупотребява с тяхното значение и нашето доверие. Има един израз: ”Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш”. Думите са нож с две остриета те могат да ни издигнат в лицата на околните или завинаги да оставят негативни впечатления за нас в тях.

ако хората вярват че си тигър , само ти знаеш че си лисица, в момента в който и ти го забравиш вече си се превърнала в тигър.
важи и в обратния смисъл
кое е по важно да бъдеш себе си или да бъдеш приемлив ,харесван от околните.
пък и както казва кърт
в крайна сметка всички се превръщаме в това на което се правим

За писането в блог и коментариите е по-точно да се каже: “по ума посреща, по безумието изпраща”. Тук никой не вижда събеседника си. За повечето хора е добре, че никой си няма визуална представа за тях. Това е едно от многото неща, с които блога ги привлича. И дори да се поставим от другата страна, фактът, че даден човек не вижда събеседниците си ни най-малко не притеснява почти никого. Дори напротив – някои се радват на това. Защото има хора, които влизат в блога единствено да дискутират дадени теми. И те осъзнават, че разговора е много по-освободен и информативен, когато липсва визуалната представа. Откровеността, съчетана с премерена тактичност е хубаво качество. За жалост много хора рядко казват това, което мислят или чувстват. В крайна сметка думите са противоречиви именно поради своята наситеност. Едно и също нещо казано с различен тон може да носи взаимноизключващи се послания. Понякога иронията убива комплимента, а шегата – обидата.

За мен е важно правило, което спазвам! Бъди такъв, какъвто си. Не се стреми да подражаваш на някой. Уважавай себе си, за да те уважават и другите.

такива истински и поучителни басни. За жалост , ушите му са отворени най - вече към медийни полуфабрикати и полит- фалшификати. Горко му тогава!