vanguard - Авангард :: На тази дата

9 Май

2002 г.

Умира Борислав Шаралиев - български режисьор. През 1947 – 1950 г. Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека” (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.).

1997 г.

Умира Марко Ферери - италиански режисьор. Ферери завършва ветеринарна медицина. През 1952 г. взема участие в снимането на “Шинел” (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 - 1960 г. работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, заедно реализират филмите “Гарсониерата” (1957 г.), “Хулиганите” (1959 г.), “Количката” (1960 г.), в които чрез гротеската и черния хумор критикуват обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 г. В своето творчество неуморно и последователно критикува отчуждението, фалша в брака и междуличностните отношения, консумативната стихия, клерикализма. Ферери се влияе силно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава чужд на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите” (“Съвременна история”, 1962 г.), “Жената-маймуна” (1963 г.), “Сватбеният марш” (1966 г.), “Харемът” (1967 г.), “Човешкото семейство” (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв” (1969 г.), “Аудиенцията” (1971 г.), “Лиза” (1972 г.), “Голямото плюскане” (1973 г.), “Не докосвайте жената в бяло” (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър” (1974 г.), “Последната жена” (1976 г.), “Сбогом, самецо” (1978 г.), “Търся убежище” (1979 г.), “Историята на една обикновена лудост” (1982 г.), “Историята на Пиера” (1983 г.), “Тялото божие” (1991 г.), “Дневникът на една мания” (1993 г.).

1993 г.

В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров. Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 г. в Москва. Тя е руска поп-певица, композиторка и киноактриса. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС . В периода 1971 до 1972 г. е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и "Веселите момчета" (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала "Златният Орфей "през 1975 г., когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Е. Димитров. Репертоарът Ј е разнообразен - блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността Ј надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), представяне на фестивала "Сан Ремо", откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите "Жената, която пее" (1970 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са "Арлекино и другите", "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.), "Ще бъде ли…", "Огледало на душата" (1978 г.), "Издигни се над суетата" (1980 г.), "Как тревожен е този свят" (1982 г.), "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на англ. ез.). "Щастието в личния живот" (1987 г.), "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски). Филип Бедрос Киркоров е роден на 30 април 1967 г. Той е руски поппевец от българо-арменски произход, син е на естрадния певец Бедрос Киркоров. От 1974 г. живее в Москва. Завършва музикалното училище (пиано и китара), след което музикалния институт “Гнесини”. През 1988 г. изпълнява в руски вариант българския хит “Телефонна любов” на В. Найденов . Пее в “Театъра на песента” на поп-звездата А. Пугачова, с която по –късно сключва брак. Печели руски и международни награди (включително “Златния Орфей”, 1992 г. ). Издава много албуми в Русия, САЩ и други страни, печели 2 пъти награди на “Световните музикални награди” в Монте Карло (1996 г., 1998 г.); носител на първа награда за латиномузика “Фама”; организира грандиозни концерти за руската емиграция в САЩ, Израел и др.

1985 г.
Ден на Европа: празник на европейските общности "Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност". С тези думи на 9 май 1950 година в Париж тогавашният френски външен министър Робер Шуман се обръща към международните медии. Той прочита
декларация, с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа стъпка към Европейска федерация". "Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват." Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз.

Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейната индустрия, предполага създаване на гаранция за мир на континента. Тя принадлежи на Жан Моне - икономически съветник на френския външен министър. Преди повече от 50 години Моне предлага на Робер Шуман и на германския канцлер Конрад Аденауер следния амбициозен план - създаване на наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла за въглища и стомана. Предложението, обявено от Робер Шуман, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност - Европейската общност за въглища и стомана.

Денят на Европа е обявен е на срещата на високо равнище на ръководителите на страните от Европейския съюз в Милано през 1985 г. Честването му отбелязва речта на министъра на външните работи на Франция - Робер Шуман от 9 май 1950 г. - тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме с 12 златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен и единната валута /еврото/.

В България е бявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май - Деня на Европа. Ще бъде издигнато знамето на Европейския съюз над сградите, в които органите на държавната власт осъществяват своите функции, както и на входните и изходните пунктове на България.

1981 г.

В Хамбург, ФРГ започва Седмицата на България, посветена на 13-вековния й юбилей.

1974 г.

В Париж, в залите на "Пти Пале", се открива българската изложба "Тракийско изкуство в българските земи".

1974 г.

Умира Любомир Панайотов Пипков - български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г., възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 - 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на български филмова музика филмите "Тревога" (1951 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Земя" (1957 г.), "Командирът на отряда" (1959 г.), "Стубленските липи" (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество "Съвременна музика" (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби - малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те год. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема "Сватба" (1934 г.), операта "Янините девет братя" (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни ("Шумете, дебри и балкани", "Химн на българските въстаници" и др.), операта "Момчил" (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), "Оратория за нашето време" (1959 г.), операта "Антигона’43" (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), "Пролетни приумици" (1972 г.), "Приглушени песни" (1972 г.) и др.

1974 г.

В Конгреса на САЩ започват дебатите по откриване на процедура по обвиненията срещу президента Ричард Никсън заради аферата “Уотъргейт”. Аферата “Уотръгейт” представлява разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. (опит да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт” във Вашингтон). Ричърд Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”. Той подава оставка като президент през август 1973 г. По – късно конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването по делото и се забранява Ричърд Никсън да бъде обект на разследване.

1970 г.

Във Вашингтон се провежда най-голямата протестна демонстрация срещу войната във Виетнам, в която участват повече от 100 хиляди души.

1967 г.

Мохамед Али е лишен от световната шампионска титла по професионален бокс в тежка категория поради обвинения за отказ да служи в американската армия.

1965 г.

Роден е Стив Айзерман - канадски състезател по хокей на лед, централен нападател. През 1983 г. е избран в Националната Хокейна Лига в отбора на "Детройт Ред Уингс". Със своя отбор (негов капитан 12-ти сезон) Айзерман е постоянен участник (11 пъти от 13 сезона) в плейофите. През 1997 г. и 1998 г. с отбора на "Детройт" е носител на Купа "Стенли" (неофициално клубно световно първенство). Наред с У. Грецки и М. Лемьо е най-добрият канадски хокеист за края на ХХ и началото на ХХI в.

1964 г.

Роден е Александър Върбанов - български състезател по вдигане на тежести. Трикратен световен шампион (1983 г., 1985 г., 1986 г.), трикратен европейски шампион (1983 г., 1985 г., 1986 г.). Александър Върбанов е деветкратен световен рекордьор.

1963 г.

На тази дата през 1963 г. е подписана търговска спогодба с Кралство Швеция.

Северноевропейската държава заема южната и източната част на Скандинавския полуостров и островите Готланд и Еланд в Балтийско море. Площта й е 449 964 кв. км. Има силно развита металургия (произвежда се специална стомана), машиностроене, автомобилостроене ("Волво" и "Сааб" "Скания"), дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Водеща роля в селското стопанство има животновъдството в млечно и месно направление. Отглежда се едър рогат добитък, свине, домашни птици и овце. Растениевъдството е ориентирано към производството на фуражи;
около 3/4 от обработваемата площ е заета именно с фуражни култури - пшеница, ечемик, овес.

1960 г.

Умира Рене Маран - карибски писател. Рене Маран пише на френски език. Творчеството му е посветено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови произведения са романът “Човек като всички” (1947 г.), историческия труд “Пионерите на империята” (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна награда на Френската академия (1942 г.).

1950 г.

Робърт Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона. Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман”, се смята за началото на Европейския съюз. 9 май се превръща в европейски символ – Денят на Европа, – който заедно с единната европейска валута (евро), знамето и химна идентифицира политическата общност на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с инициативи и тържества, които правят Европа по-близка до нейните граждани и сближават хората в Европейския съюз.

1949 г.

Роден е Били Джоел - американски поп-певец и пианист. Големите му успехи са от края на 70-те години, когато в продължение на 3 години печели 5 награди "Грами". Много от песните и албумите му заемат челни места в световните класации. Някои негови албуми са "Cold Spring Harbor" (1972 г.), "Piano Man" (1973 г.), "Street Life Serenade" (1974 г.), "Turnstiles" (1976 г.), "The Stranger" (1977 г.), "52nd Street" (1978 г.), "Glass Houses" (1980 г.), "Songs in the Attic" (1981 г.), "The Nylon Curtain" (1982 г.), "An Innocent Man" (1983 г.), "Greatest Hits, Vol. I, II" (1985 г.), "The Bridge" (1986 г.), "Konquett" (1987 г.) и др.

1947 г.

Подписана е търговска спогодба с Дания. Северноевропейската държава е разположена на п-в Ютланд, на прилежащите острови - Шеланд, Фюн, Лолан и на остров Борнхолм. Площта й е 43 069 кв. км., населена с около 5 200 000 жители. Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. Развита е машиностроителна, приборостроителна, радиоелектротехническа и хранително-вкусова промишленост. Известни са датските порцелан, бира и мебели. Освен това страната е известна, като една от най-големите производители на млечни продукти.

1945 г.

Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС "Врабча 1" численият състав на БЗНС "Н. П." достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС "Никола Петков" е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Български земеделски народен съюз "Никола Петков" влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. "Народно земеделско знаме". През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

1945 г.

В Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). Няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

1945 г.

Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май. Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Сайт праздника День Победы России в Великой Отечественной войне.

Песни Победы

Стихи о войне

Сърдечно поздравявам уважаемите ветерани
с ДЕНЪТ НА ПОБЕДАТА ВЪВ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА! Честит Ви празник, скъпи Ветерани. Нисък поклон за това, че ние живеем сега. Вашият подвиг е бесмъртен! Вие сте в нашите сърца!
Помним. Ценим. Обичаме.


1941 г.

Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов. С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макадония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия. О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923 – 4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.

1939 г.

Родена е Петя Цолова Стайкова - българска писателка. Завършва българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1962 г. После работи като журналистка във в. “Знаме на комунизма” (Търговище) (1962 – 1965 г.), редактор във в. “Народна младеж” (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 г.. Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, интервюта и др. Превежда стихотворения от руски, унгарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли” (1970 г.), “Художникът от сутерена” (1974 г.), “Завръщане от лятото” (1975 г.), “Вторият ден на годината” (1978 г.) и др.

1937 г.

Роден е Бончо Иванов Урумов - български актьор, режисьор. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). После работи в Драматичния театър - Хасково (1968 г.), в Драматичния театър - Пловдив (1969 г.), в театър “Сълза и смях” (от 1978 г.). Бончо Иванов Урумов ръководи младежка театрална студия към театър “Сълза и смях” (от 1987 г.). Хонорарен преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва ролите на Телериг в “Старчето и стрелата”, Шопенхауер в “Бесни ръце”, д-р Ранг в “Куклен дом” и др. Написва книгата “Елементи на актьорската техника” (1978 г.).

1936 г.

Роден е Албърт Фини – английски актьор и режисьор. Завършва Кралската академия за драматични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален театър в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен театър. В киното е от 1960 г. - “Комедиантът”. Режисьор и изпълнител на главната роля в “Чарли Бабълс” (1966). Филмография: “Събота вечер, неделя сутрин” (1960 г.), “Том Джоунс” (1963 г.), “Нощта трябва да настъпи”, “Убийство в “Ориент експрес” (1974 г.), “Ани” (1982 г.), “Гардеробиерът” (1983 г.), “Незначителен мъж” (1994 г.), “Уошънгтън скуеър” (1997 г.), “Закуска за шампиони” (1999 г.), “Ерин Брокович” (2000 г.), “Хемингуей” (2001 г.), “Big Fish” (2003 г.).

1936 г.

Родена е Гленда Джаксън - английска актриса. Завършва Кралската академия за драматични изкуства, играе в Кралския Шекспиров театър. В киното дебютира през 1965 г. Изгражда драматични и психологически ярки образи в различни жанрове - "Влюбени жени" (1970 г., "Оскар"), "Неделя, проклета неделя" (1971 г.), "Тройно ехо" (1973 г.), "Малко, но от класа" (1973 г.), "Романтичната англичанка" (1975 г.), "Лекарски визити" (1979 г.), "Завръщането на войника" (1982 г.), "Дневникът на костенурката" (1985 г.), "Последният танц на Саломе" (1988 г.), "Кралят на вятъра" (1989 г.), "Домът на Бернарда Алба" (тв, 1991 г.), "Джери Спрингър в неделя" ( док., 1999 г.), "Уилям Шекспир" (2000 г.).

1936 г.

Бенито Мусолини обявява за присъединяването на Етиопия към Италия. Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Той е син на ковач. На 18 години Мусолини става учител. После емигрира в Швейцария, където учи френски език и се занимава със социалистическа дейност. Оттам е изгонен за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в. “Аванти”. Избухването на I св. война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в. “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател (1922-1943 г.). Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерал секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1931 г.

Умира Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис. Майкълсън е член на академията на науките на СССР (1926 г.) и на много други академии и научни дружества. Той е създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др.). Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта Ј от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Майкълсън е носител на Нобелова награда за физика за 1907 г.

1926 г.

Американците Ричард Бърд (на снимката) и Флойд Бенет извършват първия полет над Северния полюс. Ричард Евелин Бърд е американски полярен изследовател, изобретател, пилот, адмирал. Той е ръководител на четири големи американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция с помощта на съвременни средства (механизиран транспорт, радиовръзка) успява да достигне във вътрешността на Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933 – 1935 г.) извършва изследвания над ледника "Рос". Третата експедиция (1939 – 1941 г.) изследва отделни части на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946 – 1947 г.), организирана от амер. морско военно министерство, Ричард Бърд извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида.

1924 г.

Роден е Булат Шалвович Окуджава - руски поет с китара, автор на песни, писател. Булат Окуджава участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Негови стихосбирки са: "Лирика" (1956 г.), "Острови" (1959 г.), "Веселият барабанчик" (1964 г.), "По пътя към Тинатин" (1964 г.), "Великодушният Март" (1967 г.), "Арбат, мой Арбат" (1976 г.), повести: "Бъди здрав, учениче!" (1961 г.), "Фронтът приближава към нас" (1967 г.), "Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил" (1971 г.) и др. Романи: "Пътешествието на дилетантите" (кн. 1-2, 1976-1978 г.), "Среща с Бонапарт" (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите "Белоруската гара", "Капките на датския крал" и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.

1916 г.

Англия и Франция подписват договор, с който разделят сферите си на влияние в Близкия Изток.

1915 г.

Умира Ярослав Франтишек Вешин - български военен художник. По народност Вешин е чех. Той учи живопис в Прага (1880 г.), специализира в Мюнхенската художествена академия (1880 – 1883 г.) при К. Пилои, О. Зайц и Йозеф Бранд. Докато живее в Мюнхен (1897 г.), създава първите си картини - "В мъглата" (1883 г.), "Цигански табор", "Начало на роман" (1885 г.) и др. Идва в България като преподавател в Рисувалното училище в София (1897 – 1904 г.) по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. В България преминава вторият период на творчеството му. Вешин се увлича от общия културен подем след Освобождението и като творец се насочва към битовата живопис и българското село - "Вършитба" (1900 г.), "Орач" (1899 г. ), "Връщане от пазар" (1898 г.), "Пред хана" и др. Той създава значителни произведения на военна тематика - "Маневри край с. Горубляне" (1899 г., "Самарското знаме" (1902-1911 г.), "Маневри на Шипка" (1902 – 1910 г., няколко картини) и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война - "Атака" (1913 г.), "Отстъплението на турците при Люлебургас" (1913 г.), "Пред Одрин" (1913 г.), "Обоз при р. Еркене" (1914 г.). Има големи заслуги за развитието на български реалистично изкуство.

1914 г.

На тази дата през 1914 г. 17-то Обикновено народно събрание избира 30-членна анкетна комисия за периода на Балканските войни.
Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов и на 22 май се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка - с председател Хр. Попов, по военните действия с председател И. Попов, по търговете и военните доставки с председател И. Вълчев и по реквизициите с председател Р. Радев.

1913 г.

Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1881 г

На тази дата, през 1881 година, след държавен преврат, е съставено 5-то правителство на България, начело с Казимир Ернрот.

Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски генерал от шведски произход. Роден във Финландия. Завършил Военната академия в Санкт Петербург. След Освобождението на България, той е военен министър (1880-1881) и министър-председател (1881).
Участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на дивизия. След войната идва в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането на преврата през 1881, след който оглавява правителството. След съставянето на II-ро ВНС и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството и заминава за Русия. Умира през 1913.

1876 г.

След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Семерджиев е роден в Търново на 8 октомври 1854 г. и обесен там на 28 май 1876 г. Той завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. той разгръща активна дейност, като oглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Семерджиев участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на Първи- Търновски революционен окръг. Георги Измирлиев- Македончето (на снимката) е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград). След като е заловен и осъден, на 25 май 1876 г. той увисва на въжето в Горна Оряховица с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Образованието си Македончето получава в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния той се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район. Там изявява организаторските си способности - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана във военно дело.

На тази дата през 1876 г. в сражение с турците загива Георги Обретенов - син на баба Тонка Обретенова.

Георги Обретенов е помощник-апостол в Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов.

На тази дата през 1876 г. в сражение с редовна турска армия е убит Иларион Драгостинов.

Роден в с. Арбанаси, Великотърновско. През 1871 г. основава Русенския революционен комитет и е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
Той е в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен, при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов, Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода.

1873 г.

Роден е Хауард Картър - английски археолог. Участва в разкопки, в района на Тел ал Амарна и в Среден Египет. Ръководи разкопките в Долината на царете (1922 г.), където открива гробницата на фараона от ХVIII династия Тутанкамон (ХV в. пр. Хр.).

1863 г.

Роден е д-р Димитър Янев Станчов - български дипломат. Д-р Димитър Станчов е наследник на богати българи, преселили се от Албания. Той завършва гимназия, а после и право в университета във Виена. От 1887 г. до 1895 г. е на служба в двореца, отначало като частен секретар, а после като началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. Д-р Димитър Станчов е дипломатически агент в Букурещ, Виена, Петербург. Като дипломат във Виена получава съгласието на Ватикана за преминаването на български престолонаследник в лоното на Православната църква. През 1906 г. в кабинета на Д. Петков е министър на външните работи. В периода февруари - март 1907 г. е министър-председател на България. Пълномощен министър в Париж (1908 – 1915 г.), Рим (1915 г.), Лондон (1920 – 1924 г.). Подава оставка (октомври 1924 г.) като се разграничава от политиката на Ал. Цанков. До края на живота си служи безпристрастно като дипломат на България. Женен е за графиня Ана Грено.

1850 г.

Умира Луи Жозеф Гей-Люсак - френски физик и химик. Гей-Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей-Люсак е основател на обемния химически анализ. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.
Хаджи Димитър - четнически войвода

Роден на 9 май 1840 г. в Сливен.

Димитър Николов Асенов (Хаджи Димитър) е виден деец на Българското националноосвободителното движение.

Съратник на Г.С. Раковски. През 1860 г. се включва в четата на Панайот Хитов и става неин знаменосец. През 1864-66 г. е войвода на чети в България. През лятото на 1868 г. преминава заедно със Стефан Караджа с голяма чета през Дунава и се насочва към Стара планина.
След редица битки, четата е разбита и Хаджи Димитър загива на в. Бузлуджа на 18 юли 1868 г.
Героичната му гибел вдъхновява гениалния поет Христо Ботев да напише най-хубавата балада в българската литература - "Хаджи Димитър".

1821 г.

Роден е Николай Христофорович Палаузов - български възрожденски обществен деец. Николай Христофорович учи в родния си град, а след това завършва Ришельовския лицей в Одеса (1842 г.). По това време той приема руско гражданство. Николай Христофорович е един от основателите на Одеското българско настоятелство и негов председател до края на живота си. Спечелва за българската кауза отговорни руски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със статии на "Одески вестник" и "Цариградски вестник". Автор е на преводи от руски език.

1805 г.

Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер - германски поет, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, сред основоположниците на новата немска литература. Той се възпитава в религиозна атмосфера, която се отразява в неговите ранни стихове. Завършва латинското училище в Людвигсбург (1772 г.). Продължава обучението си във военното Карлово училище (по-късно академия), където изучава право и медицина. Там се запознава с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с идеите на английските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с произведенията на поетите от “Буря и натиск”. Върху неговите възгледи оказват влияние и немската антифеодална публицистика и освободителното движение в Америка. След завършване на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови лекар в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници” (1781 г.) изразява своя протест против феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год.”, създава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа” (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер” (впоследствие преименувана “Коварство и любов”) в Бауербах. През 1785 г. пристига в Лайпциг, а след това отива в Дрезден. В периода 1783 – 1787 г. работи над драмата “Дон Карлос” - със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) започва нов етап на неговото творчество. Шилер изучава история, философия и естетика. През 1788 г. редактира поредица книги под названието “История на забележителните въстания и заговори”, написва “История на отбраната на Нидерландия от испанските нашественици” (излиза само I т.). През 1789 г. със съдействието на Гьоте, с когото се запознава през 1788 г., заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 г. публикува “История на тридесетгодишната война”. Шилер е привърженик на философията на Кант, чието влияние се усеща в неговите естетически трудове “За трагическото изкуство” (1792 г.), “За грацията и достойнството” (1793 г.), “Писма за естетическото възпитание на човека” (1795 г.), “За наивната и сантименталната поезия” (1795 – 1796 г.). От 1795 г. до 1798 г. редактира сп. “Ди Орен”, пише баладите “Водолаз”, “Ръкавица”, “Поликратовият пръстен” и др. Публикува трагедията “Валенщайн” (1800), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн”, “Пиколомини”, “Смъртта на Валенщайн” - със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт” (1801 г.), “Орлеанската дева” (1801 г.), “Месинската невеста” (1803 г.), “Вилхелм Тел” (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над трагедията “Дмитрий”, останала незавършена поради внезапната му смърт.

1754 г.

Бенджамин Франклин публикува първата американска карикатура. Бенджамин Франклин е американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. Прекарва детските си години в свещоливницата на баща си и посещава училище само 2 години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива завидни познания в областта на естествените науки, философията, икономиката и литературата. Впоследствие свързва името си с физиката като автор на редица експериментални изследвания върху електричеството, изобретява гръмоотвода, открива електрическата същност на мълнията. По време на 2-годишния си престой в Лондон се запознава с икономическата теория на физиократите (Джон Лок, Шафтсбъри, Пристли, Колинз) и с публицистиката на Стийл и Адисън. Тогава Франклин вече е собственик на типографска фирма. В печатницата си прокарва линията на своята просветителска мисия: проповядва нов морален кодекс за хората от третото съсловие, пропагандира практицизма и рационализма, останал в историята като “Франклиновият здрав смисъл”. Там пише и издава прочутия “Алманах на сиромаха Ричард” (1732 - 1764 г.). Във философските си възгледи е деист - приема, че Бог е творец на природата, но отрича намесата Му в природните и обществените явления и процеси. Заема се с редица граждански проекти: основава първото абонаментно читалище, създава Американското философско дружество, построява първата колониална болница (Пенсилванската), учредява Пенсилванския университет. Издава първия пенсилвански в. “Pennsylvania Gazette” (1729 – 1748 г.). След мисията му при подписване на договора с индианците в Охайо е дипломат. Представлява САЩ в Англия и Франция (1783 г.), пратеник на Пенсилвания, Джорджия, Масачузетс и Ню Джърси в Лондон (1757 – 1775 г.), търсейки пътища за помирение между Англия и колониите. По време на Втория континентален конгрес заедно с Джеферсън е член на комисията, която изготвя проекта за Декларацията за независимостта. Бенджамин Франклин е член на Конституционния съвет. Автор е на “Автобиография” (излиза на френски език, 1791 г.).

1688 г.

Умира Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640 г.), от династията Хохенцолерни. Наричан в немската историография Великият курфюрст. По време на управлението му към Брандербург окончателно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Фридрих Вилхелм поставя основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската държава. Той създава редовна наборна армия. Потушава съпротивата на източно-пруски дворянство и градовете.

1502 г.

Христофор Колумб със 150-членен екипаж се отправя на своето четвърто, последно, пътешествие към Америка. Христофор Колумб е италиански мореплавател. През 1476 – 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492 – 1493 г.) включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (с екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (призната за официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври 1492 г. посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември 1492 г. открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември 1492 г. достига остров Хаити. През нощта на 25 1492 г. флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 –1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември 1493 г. - островите Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. експедицията открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни същата година се завръща в Кастилия. Третата експедиция (1498 – 1500 г.) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и полуостров Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция (1502 – 1504 г.) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. Колумб се завръща в Кастилия на 7 ноември 1504 г.

1204 г.

Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол. Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204-1205 г.) и син на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски организира завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предложението на цар Калоян (1197-1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите срещу латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската битка (1205 г.) войските на Балдуин са напълно разгромени, той е пленен и отведен в Търново, където умира.

44 г.

Племенникът на убития Юлий Цезар - Гай Октавий (Октавиан), поема властта в страната. Опонентът му, Марк Аврелий, организирал убийството на Цезар, е обявен от Сената за враг на Рим. Гай Юлий Цезар Октавиан е римски принцепс и император от 27 пр. Хр. Осиновен е от чичо си Юлий Цезар. По – късно Октавий получава името Гай Цезар Октавиан. След морската победа край Акциум през 31 г. пр. Хр. над флота на Марк Антоний и египетската царица Клеопатра става господар на цялата римска държава и приема името Август. Заедно с Марк Антоний и Марк Лепид създава II триумвират (43 пр. Хр.). През 27 пр. Хр. поставя началото на Принципата, най-бляскавата епоха в римската история, която оставя следи в литературата на всички народи. Заедно с Меценат покровителства писатели и поети. Времето на неговото управление е Златен век за римската литература. Негови съвременници са Хораций, Вергилий, Тит Ливий, Салустий, Овидий и други даровити личности. Наследник на Август е осиновеният му син Тиберий.