2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1886 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2009 11:31
“Аз когато играя, искам да кажа нещо на хората от сцената”
Неизвестният Петър Слабаков –комикът
Владимир Марков
Петър Слабаков в постановка на Бургаския театър. Снимка: слово.бгМедийните жалейки за смъртта на Петър Слабаков (1923-2009) наблегнаха основно на филмовото му присъствие, безспорно сред най-значимите в нашия културен живот, но сведоха театралите му изяви под знака на твърде общото „стотици роли в театъра“. Незаслужено! Защото трупите, с които актьорът създаде не малко роли, по едно или друго време се превръщаха в територия на свободомислие, фокусираха интереса на просветената публика от цялата страна и определяха темпата за развитие на българския театър. В тях – Бургаския, столичния „Трудов фронт“, Народния театър за младежта и др. - той изгради богат спектър от образи, сред които най-малко познати са превъплъщенията му като комедиен актьор. В своето време рефлективната режисьорка Бинка Желязкова долови тази негова енергия и го включи в блестящата актьорска панорама на своя филм „Привързаният балон“. Забранен, сетне забравен, а днес дори неспоменаван!
Малко известен, а в последните две десетилетия умишлено премълчаван факт е т.нар. „театрална реформа“ от 1966 г., направена по личното внушение на Тодор Живков. Официално тя започва с 35-то постановление на Министерския съвет от 01.08.1964 г. „за нормализиране съставите на софийските театри и откриване на нови театри в София“. Задачата е възложена на Комитета за култура и изкуство, чиито председател Павел Матев с доклад по председателя на МС Тодор Живков № М-22 от 17.06.1966 г. рапортува, че нареждането е изпълнено. Ефектът от това грубо вмешателство в деликатната тъкан на културния, в частност театралния, живот бе като бомба със закъснител. И отзвучава до днес, когато многобройните трупи си приличат като две капки вода и дори не възнамеряват да търсят собствен стил. Изключението е театралната работилница „Сфумато“.
По силата на това висшестоящо нареждане театър „Трудов фронт“ бе закрит и актьорите му бяха преназначени в други трупи. Петър Слабаков попадна в Народния театър за младежта при режисьора Вили Цанков, с когото бяха работили още в Бургас. Тук той създаде няколко силно драматични, заредени с огромна вътрешна енергия роли, изградени с изненадващо пестеливи изразни средства. Но се изкуши и от комедията. Става дума за отдавна забравената постановка на пиесата „Дон Жуан“ от Самуел Альошин, която Вили Цанков реши в балаганско-шутова стилистика и позволи на актьорите доста свободни импровизации. Петър Слабаков бе в стихията си, задявайки се с актуалните и налични личности и злободневни тнеми. За радост на зажаднялата публика и за ужас на правоверната критика, която се нахвърли върху спектакъла дори на страниците на в. „Стършел“.
Тази малко позната страна от таланта на Петър Слабаков избухна като фойерверк от хумор и искрен смях в ненормативните прояви на театралната гилдия. Освен Театралната академия ВИТИЗ, днес НАТФИЗ, която възстанови своя студентски празник „Михал Мишкоед“, всяка година Народния театър за младежта си организираше вътрешен празник. В него по предварителна уговорка понякога гостуваха и колеги от другите софийски трупи. Душата на проявата бе покойният Николай Бинев и група негови приятели, които подреждаха сценария, измисляха скечовете и с изискан хумор пародираха различни светски прояви. А върхът на тези купони бе модното дефиле, което по извънредно изобретателен начин шаржираше многобройните ревюта на световните модни корифеи, ехото от които вече достигаше и до нас. Слабаков играеше в тях ролята на разглезено дете-полуидиотче, което с капризите си докарваше околните до полуда и истерия…от смях.
В един от тези празници актьорите от Военния театър пристигнаха със защитно декориран камион, паркираха на бул. „Дондуков“ срещу официалния вход на Младежкия и с прибежки и припълзявания, в пълно бойно снаряжение нахлуха във фоайето му, бурно аплодирани от колегите. Както и днес, командите подаваше Стефан Данаилов-Ламбо, вече известен като „бат,Серги“, но трудно разпознаваем под голямата каска. Като поотмина първоначалната еуфория и залповете от смях се превърнаха в единични прояви, дойде ред на Петър Слабаков. Той си бе наумил „цивилен“ отговор на „военното“ предизвикателство и го приведе в действие. Молбата му да бъдат широко отворени всички врати на театъра се прие с недоумение, но се изпълни. И чак тогава стана ясно какво е намислил. С току-що купеното си ново жигули той влезе през вратите, прекоси елегантното фоайе и паркира току до бара в дъното. За да си поръча някакво питие, което едва ли е било алкохолно. Защото Слабаков не беше почитател на Бакхус. Макар изсеченото му, с дълбоко врязани бръчки лице да подвеждаше към разпознаване на широко разпространения типаж на ракиджията. Но всички, които го познаваха в една или друга степен, нека напълнят чашите си, да отлеят няколко капки в памет на забележителния актьор и граждански ангажиран човек, а сетне да пият на екс за Бог да прости. Амин.
Източник: неизвестен
През подобни партийни терзания е преминал и Слабака. Той е бивш лидер е на политическия клуб Екогласност. Ексдепутат от Великото народносъбрание. Влиза със синя бюлетина, но излиза разочарован. После влиза с червената бюлетина и пак е разочарован. Единствено остава верен на любовта си към сцената и кроткият живот, който води в севлиевското село Бериево. В компанията на три кучета, 20-ина кокошки, 2 петела и котката Бела, Петър Слабаков открива очарованието на простичкото, но изпълнено със съдържание селско ежедневие, защото в планината, животът минава в други измерения.
Ако оставим партийните терзания настрана и направим един бърз преглед на българското кино, ще видим че той е изиграл стотици, все интересни и значими роли. Обяснява го с това, че е попаднал на точното място, в точната епоха. Имаше времена , в които казваха че той е лицето на българското кино и гласът на родната ни демокрация.
Запомнила съм го като генерал Заимов в “Цар и генерал”. Отначало не искал да снима точно този персонаж, но режисьорът Въло Радев му казал, че и да търси няма да намери друг подходящ... Слабаков се тревожел: “Има живи хора, които го помнят. Ами ако не стане? Ще светотатствам срещу тази личност...”
След демократичните промени много често го питали дали се отказва от тази роля... Болно му било и отминавал подобни въпроси с мълчание...
Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия. Въпреки това рекорден е броят на ролите, които е изиграл в киното – над 120, в театъра – не ги е броил. Когато се явил за съществуващото преди години звание Актьор по чл. 9., задали му въпроси за образа, който пресъздавал в момента. Той попитал изпитващия: Вие гледахте ли? Гледах. Хареса ли ви? Хареса ми. Е, какво ме питате мен, какво искате да ви кажа?
Играл е в почти всички театри в страната. Често напускал след скандал – каквото му на сърцето, това и на устата. Обикновено го изключвали и от партията, уволнявали го дисциплинарно, но ефектът бил нулев.
Пиянството на Слабака било весело и шумно, все на песен го избивало. “Здравствуй, моя мурка” от Оптимистическа трагедия било най-любимото му парче. Такъв беше и животът му – оптимистичен, но без да е трагичен...
Актьорът Петър Слабаков: Плюя на тази демокрация!
Какво ще продава догодина Костов – майка си и баща си ли, пита известният артист и бивш дисидент
Кристина Патрашкова, вестник Монитор, 23 ноември 2000
Петър Слабаков е роден през 1923 г. в Лясковец. Той е един от основателите на "Екогласност". Бил е депутат във Великото народно събрание и в 37-то народно събрание. Един от най-добрите български актьори. Участва в десетки филми, най-известните от които са "Пленено ято", "Цар и генерал", "Вечни времена", "Мъртви души". Напоследък актьорът рядко идва в София, живее в габровското село Бериево. |
Интересувате ли се какво правят политиците в София, г-н Слабаков?
Това, че живея в Бериево, не означава, че съм се изолирал. Следя всичко и от село много по-добре се вижда какво се случва в столицата.
Как изглежда от Бериево, ще се отворят ли вратите на Европа за нас?
Шенген за нас няма да падне нито на 30 ноември, нито през май. Европа просто се чуди с какви уговорки да ни откаже. Жал ми е за управниците – те с намордници ли са, с пердета на очите ли са, не мога да разбера. За всички е ясно, че не ни искат, само те се правят, че не виждат. Западните страни, великите демокрации си имат своите интереси. Нас никой не ни бръсне за слива. Борбата е между еврото и долара. Нас дори не ни знаят в кое кьоше на географията се намираме. Ако ни искат обаче за нещо пари, ние винаги ще дадем, дори да няма какво да ядат децата и бедните. Освен това, аз питам, за да влезем в Европейския съюз – колко трябва да платим? За да ни приемат в НАТО, нали трябва да се въоръжим с оръжие от западните страни и пак ще трябват пари. Откъде ще ги вземем? Затова Шенген никога няма да падне. Ние сме излъгани.
Кое е според вас най-голямото безобразие днес?
Демокрацията създаде престъпност. У нас ликвидираха всичко, което произвеждаше, предприятия, които имаха печалба, се разпродадоха. Земеделието е опустошено. Ако дойдете сега в село, ще вървите и ще плачете – там, където е имало живот, разхождали са се животни – сега е пустош. Селскостопанските постройки за нищо не служат. Никой нищо не произвежда. А нашите лакеи и подлизурковци искат и конституцията да променят, за да продават земята ни. Това са престъпници. Съвсем сериозно мисля, че днес трябва да има пак лагери и там да бъдат вкарани нашите управници. Да седят подпрени на мотики и да се пекат цял ден на слънцето. Това е вече ужас!
Какво най-вече ви ужасява?
Чувам например Иван Костов да казва, че трябва да продаде телекомуникационната система, за да се закърпи бюджетът. Какво иска този матов мъж с джуките? Догодина какво ще продава – сигурно майка си, баща си и тези полуживи хора. Вижте какво става – внасяме кенгура от Австралия, луда крава от Англия, пилета от Аржентина. Ние сме за оплакване. Не желая дори да ги слушам политиците. Като чуя Костов или Стоянов, уртикария ме хваща. Егати управниците! Страшно се възмутих, когато президентът ни прави най-голямата реклама, като кани чужди бизнесмени у нас, защото работната ръка в България била евтина. Това е обида към народа. Цинизъм. Дотам сме се докарали, че не трябва да съществуваме като държава.
Вие изненадахте ли се от доходите, които декларира тези дни елитът ни?
Това, което са декларирали, е ясно. Аз питам за това, което не са декларирали. Това е срамота. Как искат да им вярва българинът? Един Жотев, който се прави на божа кравичка, се оказа, че има хиляди долари. Плюя на такава демокрация! Като че ли тези хора са със 100 ануса, а обикновените хора нямат и един. Очаквам търпението на обикновения българин да се изчерпи. От мен да знаете – по-лошо от ликвидацията няма. Бил съм на война – там има разрушения, но остава и нещо незасегнато. А сега ние унищожихме всичко, което имаше в страната. Съсипахме дори образованието и младите бягат. България остава без мозъчен център. Навремето много се ядосвах, след това започнах да се смея, сега вече изпадам в истерия. Как да реагираш иначе? Като знаеха например, че Данчо е "мента", защо го избраха. Агов пък е един полуцирей, който си бърчи челото, за да се прави, че мисли, Костов се държи като мокър плъх и само очичките му играят. Това са кретени. Йордан Соколов пък, макар че ми е бил адвокат при бракоразводното дело, да вземе да каже, че лекарските заплати от 250 лв. били достатъчни. Лошото е, че тези хора са безнаказани. Има една дума "срам", но за тях тя не съществува. Те са пердета.
Какво напоследък ви е натъжило?
Гледах по телевизията репортаж за деца на богати хора, които учат в някакъв колеж. Всички те разказваха, че като пораснат ще си построят палати в чужбина, ще карат скъпи коли. В Бериево, където живея сега пък, има интернат за деца. Питам едно дете оттам какво ще направи ако има много пари и то ми отговаря, че ще помоли една леля да му купи торта. След това да я раздели на парчета за децата и да изядат по една торта с една фанта. Това са желанията на двете крайности. Трябва да има революция. България така хлътна през последните години, че не мога да я позная.
Любопитна ли ви е новата дискусия за досиетата?
Какво искат да докажат с тези досиета? Къде бяха след 10 ноември да решат този въпрос? Тогава всеки бързаше и гледаше да заеме депутатското място. Иначе във всяка партия е имало мърша. Макар че такава, каквато днес ни управлява, никога не съм виждал. Ето, сега станаха толкова много палежи, изгоряха стотици хиляди декари, държавата загуби над един милиард долара. И само чувам, че министрите летят със самолети и гледат пожарите отгоре. Върбанов пък заяви, че загубите не били толкова големи. Мисля, че този човек е най-добре да си отиде при своята манекенка, вместо да управлява.
Лично вие как преживявате като пенсионер?
Като останалите. Най-големият цинизъм беше, когато Муравей Радев каза, че пенсионерите сме като паразити, защото работниците трябвало да ни плащат пенсиите. Че всички хора на моята възраст имат дял в това, което е създадено.
Симпатизирате ли днес на някоя политическа сила?
На кого? На БСП ли и на Овчаров, дето имал апартамент, в който можел да се разхожда с моторетки. Този човек е далеч от лявата идея, той ли ще защитава бедните?
Защитавате ли още екологическите идеи?
Сега искат да водоснабдяват Ловеч и да строят язовир, когато отдавна е ясно, че с него всичко ще се свлече. Вместо да се чудят къде им се губи водата, да вземат да си оправят водоснабдителната система. В противен случай ще правим живи вериги, тук са балканджии хора и пушките могат да хванат. То колко ли разбира Евдокия Манева от екология щом мисли, че с мрежи може да спре радиацията.
За какво се чувствате най-излъган?
Сам се излъгах, но само за 3-4 месеца след 10 ноември. Нещата започнаха да ми се проясняват още на първите митинги. Всеки гледаше да хване депутатско място, всеки гледаше себе си. Въобще не чаках никакви отлюспвания, сам се махнах. И сега спя спокойно, защото никого не съм искал да излъжа. Но не понасям мен да ме лъжат.
Оказва се, че децата нямат никакви положителни примери за подражание?
Така е. Осакатихме децата. Те не са виновни, а ние, възрастните. То вижте и какво гледат по телевизията – само филми за това кой убил баща си, кой е… майка си. Съжалявам, но по друг начин не мога да го кажа. Самият аз бягам от къщи, за да не гледам тези глупости.
Не вярвате ли, че нещата ще тръгнат към по-добро?
Като дойдат другите и те ще започнат да се държат по същия начин. Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.
Няма ли поне един човек, на когото да сваляте шапка?
Имаше такъв и с него бяхме много добри приятели – Георги Парцалев.
Вестник "Монитор", 18 ноември 2000
Той ще остане в сърцата на милиони зрители ,които помнят неговите ярки прояви в театъра и киното!
Поклон
... нямам думи за коментар повече...
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително