Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 06:42 - Атанас ГЮДЖЕНОВ - художник-иконописец 1847- 1936; GYUDGENOV, Atanas
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2166 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 11.02.2010 09:53


   

 

image

Атанас ГЮДЖЕНОВ 1847- 1936

 

      С неговото име са свързани най-ранните художествени събития в Стара Загора след Освобождението. Наследник на стар възрожденски род, самият той е типичен представител на онези ентусиасти, които съдбата е избрала за прехвърляне на духовния мост между две епохи. Създава стотици икони за църквите от Пловдив до Сливен и от Хасково до Казанлък. Поколения християни от старозагорската епархия са кръщавани, венчавани и отправяли молитвите си чрез тях. Изписва сводовете и куполите на десетки храмове. Близък е с Митрополит Методи Кусев. Рисуваните от него декори съпътстват първите крачки на театъра. С неговата благословия се откриват първите изложби в този град. За мнозина обаче това е останало в забрава и най-често името му се споменава предимно като баща на големия майстор на историческата живопис Димитър Гюдженов.         Атанас Гюдженов е роден на 24 октомври 1847 година в Пазарджик. Още като малък започва да помага на братовчедите си Стефан, Тома и Димитър Андонови, които току-що са преминали през школовката на видния възрожденски иконописец и портретист Станислав Доспевски. След задължителните години на чиракуване, в които стрива боите, връзва четките, прави фирнизите, подготвя основата за изписване и т.н., той постепенно навлиза и в същинското тайнство на зографията. Още преди ранната смърт на Тома вече е надежден помощник на Стефан при множеството поръчки, които братовчед му изпълнява за църквите в Пазарджик и Пловдив след 1864 година. Само за пет години те успяват да изпишат стенописите и иконите за пловдивските църкви „Св. Иван Рилски", „Св.Константин и Елена" и „Св. Марина", на храмове в Асеновград, Перущица, Хасково и Чирпанско. Стремежът му към разширяване на възможностите за образно въздействие го отвежда при самия Станислав Доспевски. Едва след двете години, които прекарва при него /1873-74/, той добива самочувствие за самостоятелна работа. Една от първите поръчки, които получава и по достойнство реализира в края на 1874год., е свързана със стенописите на църквата „Св. Константин и Елена" в Пазарджик. Там показва какво е научили на какво самияттой е способен.        Веднага след Освобождението през 1878г. Атанас Гюдженов се заселва в Стара Загора. Църквите на опожарения град и селищата около него имат нужда от зографи. Първата му работа е да изпише куполите с Христос и дванайсетте апостоли на множеството опустошени храмове. Там той, както и през следващите десетилетия, не ще се подписва. Затова и век по-късно за тази част от творческата му дейност откъслечни данни ще могат да се откриват само в някои от съхранените църковни книги. През 1880 год., заедно със зограф Васили от Трън, поделят поръчката за изписване на иконите за църквата „Св. Иван Рилски" в Раднево. През следващата година рисува цикъла от големите олтарни икони, които и заради все още неотзвучалото влияние на Доспевски му носят популярност. Десетки ще бъдат църковните настоятелства, които искат негови творби да попълнят цялостно или частично иконостасите. Най-пристрастни обаче са овчарските съсловия в селата южно от Стара Загора, търсейки единствено него за иконите, посветени на Рождество Христово, които те се чувстват длъжни да подарят на своите църкви. Творческата му продуктивност се оказва недостатъчна, за да отговори на всички поръчки. Само през 1883 год. създава над 40 икони за храмовете на Стара Загора, с.Трояново, с.Коларово и т.н. Вероятно по това време се осъществяват и първите му срещи с известния зограф и революционер Георги Данчов. През същата, тъй динамична година, Гюдженов се отдава и на магията на театъра. Той проектира и изработва, както сам пише, „ костюмировката с ризниците, шлемовете, копията и другите неща: сцената, декорите и главната завеса на пиесата „Иванко" и дегизиране на актьорите..". В това знаменито представление на театралния колектив към „Ученолюбивото дружество" в Стара Загора той се проявява и като актьор. И отново рисуване на стенописи и най-вече на икони - десетки, стотици икони. Всички традиционни иконографски сюжети от „Благовещение" до „Възнесение Господне", изображения на евангелисти и апостоли, светци, старозаветни сцени и т.н. са изписвани многократно. Особено близка е темата за светите братя просветители Кирил и Методий. Една от най-значимите му интерпретации на този сюжет и сега краси дясната част пред иконостаса на катедралната църква в  Стара Загора „Св. Димитър". През 90-те години идват поръчките за храмовете в с.Руда, с. Кирилово, с.Оряховица, с. Калояновец, с.Хрищени, с.Братя Кунчеви и т.н. В началото на 20-я век творческата му дейност продължава, но активността видимо спада. Почти всички църкви от региона са завършили вътрешната си украса. Поръчките за икони и стенописи стават все по-редки. Желанието да бъде близък до въздействието на утвърждаващата се академична живопис очевидно трудно влиза в хармония с усвоените стари канони и образна изразителност. Живописта му е станала доста по-мрачна, а образите са загубили част от своята мистика. През десетте години от новия век той рисува икони за църквите в с.Любеново, с.Ловец, с.Тракия. През 1914 год. завършва стенописите си за църквата „Св. Архангел Михаил" в село Михайлово, едно от последните му докосвания до прясната мазилка. След четиринайсет години ще изживее голямата драма на твореца, видял разрушението на своето произведение - тази църква е почти срутена от т.н. чирпанско земетресение през 1928г. Той е вече на осемдесет години. Художниците го тачат, но за другите е забравен. Изживява растящата популярност на своя син. Вижда окачена завесата си и в новия театър. Останали са му спомените, почитта на старите свещеници и тежестта на годините. Умира тихо на 12 декември 1936 година в Стара Загора.

image
 

Атанас Гюдженов

Св. евангелист Лука. Около 1888г.
М.6., платно, 87 х 53,5 см. ХГ Стара Загора
Atanas Gyudgenov, St. Lukas the Evangelist, Around 1888,
Oil on canvas, 87 x 53,5 cm., Stara Zagora Art Gallery

 

 

 image
 

 

Атанас Гюдженов

Св. Йоан Кръстител. 1881г. Темпера, дърво, 175 х 82 см. ХГ Стара Загора AtanasGyudgenov, St. John the Baptist, 1881, Water colour on wood, 175 x 82 cm, Stara Zagora Art Gallery

GYUDGENOV
, Atanas
AtanasGyudgenov wasbornon 24 Oct. 1847. Between 1862 and 1869 he learned icon-painting by helping his cousins Stefan, Torna and Dimitar Andonovi paint churches in Plovdiv, Assenovgrad, Perushtitza, Haskovo and Chirpan. In 1873-74 he worked alongwith Stanislav Dospevski. His earliest individual work was on the frescos of St. Konstantin and Elena Church in Pazardgik. After Bulgaria"s liberation in 1878, Atanas Gyudgenov settled in Stara Zagora. He worked assiduously and until 1880 painted the domes and apsis of churches in villages near the city. In the course of the following years he painted icons for the churches in Radnevo, Stara Zagora and the villages between them. In 1883 he created the sets and costumes for the play „Ivanko", which was put on stage by the Studious Society in Stara Zagora. Till the end of his life he painted more than 500 icons for various churches in towns and villages around Stara Zagora. He died on 12 Dec. 1936 in Stara Zagora.



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6224451
Постинги: 1845
Коментари: 9955
Гласове: 77443
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031