Laurent Parcelier / 1962 / - съвременен френски художник







Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.







Букетът

 Какво правиш, малко момиченце,
с тези току що набрани цветя ?
Какво правиш, мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя ?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват ?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя ?
- Победителя чакам.








Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.







Paris at night

Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака.
Едната - за да погледна цяло лицето ти.
Втората - за да погледна очите ти.
Третата - за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.

Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...







За теб моя любов

Отидох на пазара за птици
и купих птици
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за цветя
и купих цветя
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за желязо
и купих окови
тежки окови
За теб
Моя Любов
И после отидох на пазара за роби
И теб търсех
Ала не те открих
Моя Любов








Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

толкова красив и вълнуващ постинг отдавана! Поздравления!

Прекрасно съчетано, точно тези като в слънчева дантела garden картини с Превер, подхождат си.
Браво

Някои от преводите са на В. Ханчев, последното е в превод на Валери Петров.

Букетът, За теб моя любов, Песен, това са ми любимите на Превер.
Чудесни платна!

Онемях и притихнала
погледа си в тебе впих
сълзи се стекоха по лицето ми
а ти мълчеше...
но мълчанието ти говореше...
ти си отиде и сега моето сърце мълчи

Роси, най-сърдечни благодарности!!!

Картините са невероятни. Светлина, ярки цветове, листа и дух.