Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2009 08:39 - Мокра тъга - 7 септември - Ден на национален траур
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1825 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 07.09.2009 08:44


Ден на национален траур в памет на загиналите в Македония 15 българи

Смъртта на близък и обичан човек е най-тежкото и най-тъжно нещо, което може да се случи на всеки от нас! Често тя ни изненадва неподготвени и тогава болката от загубата е несравнима... В тези случаи ние, иначе толкова безстрашните хора, се чувстваме слаби и безсилни пред законите на живота, затваряме се в себе си и трупаме болката в тъмните, прашни ъгли на изстрадалите си души!

image





image

Есенна вечер

Небето лазурно се губи, потъва, аз плача...
Аз плача за чуждите сълзи, за чуждия плач,
за чуждите устни измръзнали, бледни аз плача,
за чуждите стъпки, заглъхнали в мразния здрач.

Напразно те чакам, аз вече те чакам отдавна...
По пустия лед на смразеното езеро бедни
три патици ходят и спират, и чакат отдавна,
и гледат отчаяни мене с очите си ледни:

и бледите листи, които с молитва умират,
и болните клони с наведени, тъжни чела,
и жарките сълзи, които безмощни умират,
и пустия лес в безизходна дълбока мъгла.

Гео Милев


Мокра тъга


Денят е облякъл сива премяна
и, измокрен до кости, потръпва от студ -
няма песен на птици и изгреви няма -
в свойте мокри обувки той ходи обут.
Сред дърветата крачи - заслушан и ням,
тъжна приказка в сълзи разказват листата,
а Живота - безсмъртен, суров, но голям,
е разстлал свойте тайни, стаен във тревата.
В наметало зелено неспалия вятър
измива очите си с жива вода,
свойте буйни коси този ден ще размята
да отвей и довява пак нова тъга.
Монотонна, на пръсти, дъждовна и чиста,
част от сивата дреха на мокрия ден,
по лицето ми в краски безцветни изписва
мокри щрихи тъгата и слива се с мен.

Вяра Киркова
------------------
Сълзите

Що за нещо са сълзите?
Защо ги има на света?
Защо зараждат се в очите
и стичат се – сълза, подир сълза...

Ах, колко много са сълзите!
И колко много казват те –
за живота, за мечтите,
за беди и страхове.

Те говорят за човека
по – добре от клевета.
И по – добре от дума мека
изказва се една сълза.

Усещам мократа пътека,
раздира моето лице.
И правейки бразда... полека...
спуска се към моето сърце.

И тупва таз сълза гореща
в отворената моя длан.
И изтръпнала усещам
тихия и, шепнещ стон.

Оглеждам се във светлия и блясък...:
О боже, що за красота!?...
Вслушвам се, и чувам крясък...
Нима е само отражение на светлина...?

И ще ли да е бездушевна...?
Ами тогава как крещи?...
Сълзата моя... непотребна...
и с нея... и без нея пак боли...

А всъщност тя е толкова красива...
Бисер във треперещата длан...
А всъщност от душата тя излива
тъгата що е насъбрана там...

И тъй различни са сълзите...
толкоз много видове!
И всяка се отронва от очите,
но не всяка чиста кат` душата на дете.

Сълзите биват искрени..., невинни...
принадлежат те само на човек!
Дори без път... дори без име...
Но да е истински човек!

Сълзите, щом изпълнени със болка
отронят се от твоето сърце,
запалват там искрица малка –
на вярата, или надеждата поне..

Сълзите могат да са състрадални
и чужда болка да се отразява в тях
и тъй тез бисерчета идеални
да изтрият нечий чужди грях.

Сълзичка малка..., театрална...
спуска се по твоето лице.
Сълзата лицемерна и фалшиво изиграна
не ще да трогне ничие сърце.

Сълза проля за някой спомен.
Сълза проля за любовта.
Сълза проля за чувство долно –
предало твоята душа.

В живота, всеки е поплакал
надвит от долната тъга...
А те зараждат се в очите...
и стичат се... сълза, подир сълза...


* * *

Така е и в живота

Траурно спуска се нощното було
под такта на маршов ветрец.
Светло блести Вечерницата недочула
тъжната, черната вест.

Сега тишината разказва
своята траурна реч.
Но думите и разсича
природата със своя меч.

Листата шумят възмутено.
Тревата поклаща се с стон.
Реката крещи и се пени,
а облак покрива блещукащия небосклон.

Натъжено проплаква небето
и ронят се тежки сълзи.
А някъде там – навътре в морето
бушуват страшни вълни.

В прах се обгръща земята,
охлажда тя свойта кора.
И нищо, че бе напукана, грозновата,
сега там потече река.

Река не, но малко поточе,
пробива земята сега.
Игриво, умело пресича
сивата, тъмна гора.

Небето спира да плаче.
Дори гората спря да шуми.
Но не спира реката да скача,
по наклони и равнини.

Започва тишината смутено,
речта си пак да реди.
Но поточето новородено
не ще и да замълчи.

То подскача игриво,
неуморно напреде върви.
И от ангел по – красива
водата немирна искри.

Сега го огрява луната,
подала плахо глава.
И от небесната стряха
показва свойта снага.

Проблясват лъчи на надежда,
и вяра, и на топлина.
А светлите струйки повеждат
със мрака жестока борба.

Звездите едвам си пробиват
път сред тая тъма.
И копия бели забиват
във сърцето на врага.

Земята гледа безмълвно,
но и в живота е така.
Един щом изчезне напълно –
друг ще запълни таз празнота.

И щом така ще се случи,
че ще загине деня.
На негово място на вместо –
тихо се ражда нощта...

Неизвестен Автор






Гласувай:
12
0



1. iliada3 - Вечна им памет!
07.09.2009 09:08
Колко много тъга има по света господи .................
цитирай
2. avangardi - Дълбок поклон пред светлата им памет!
07.09.2009 09:17
Дълбок поклон пред светлата им памет!
цитирай
3. hel - Дълбок поклон!
07.09.2009 09:26
Невероятни стихове, особено на Вяра Киркова и Гео Милев.
цитирай
4. georgiev - Поклон пред светлата им памет!
07.09.2009 19:23
Поклон пред светлата им памет!
цитирай
5. enige - Да почиват в мир тези души! Мъката ...
07.09.2009 23:04
Да почиват в мир тези души!
Мъката от загубата на близък е несравнима, за останалите да се мъчат на тази земя това е още една безмерна мъка повече!
Утеши , Господи, и душите на живите!
цитирай
6. avangardi - hel, georgiev и enige - Благодаря Ви!
08.09.2009 07:30
Да почиват в мир тези души!
Днес се изправям и пред гробната могила на баща си - 21 години изминаха от неговата ранна кончина, а мъката не стихва и спомените са все същите и ярки в съзнанието ми! Загубих го, когато бях на 32...
В медийното пространство се изприказваха много думи за трагично загиналите - медиите раболепно преекспонираха мъката на хората в услуга на фалшиви напъни за рейтинги.
Възмутена съм от журналисти, правителство и църква с неадекватни предавания, статии и изказвания...
Къде остана мъката на всички, които са в аналогични ситуации и по същото времев нашата държава...
Политиката не е всичко, но всичко е политика...
Исках само чисто по човешки да бъда съпричастна с мъката на близките, колкото и не по канонически църковно да звучат стиховете за възпоменанието ...
Поклон пред светлата им памет!
Утеши , Господи, душите и на нас живите!
цитирай
7. enige - Eдна извечна истина, Авангарди!
08.09.2009 22:06
Трябва да ценим родителите си и да се радваме на всеки миг, в който те са живи при нас. Трябва да ги приемем с всичките им човешки несъвършенства. Отреденото ни време да сме заедно е толкова кратко, че е престъпление да не засвидетелстваме обичта си - космически предопределена - и да поставяме между нас изфабрикувани в мисълта си упреци, несъгласия, претенции и осъждания. Дано не се случва на никой да оцени тези неща, когато е късно. Или да ги знае, но да не ги прилага в живота. Това е просто наказание.
Да се обичаме - това е единствената истина, която знам!
цитирай
8. inel379 - Мъката
10.09.2009 03:27
по загубени близки хора е несравнима с нищо друго.
Нека почиват в мир.
Да помълчим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6410728
Постинги: 1857
Коментари: 10015
Гласове: 79628
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930