Не се оставяй да умираш бавно! Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

 

или никога няма да умра, защото по тези критерии не умирам бавно.

този пост, барабар с Пол Анка отива право в блогрола ми. Право в целта на връх задушница !!!
Спомняме си заминалите и правим равносметка на живота си, нали???
Хубав ден, Илче;-)))

Поздрав от мен :)