Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2009 18:32 - Срам и позор! Забравиха Парцалев!
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3796 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 11.11.2009 18:34


Срам и позор! Забравиха Парцалев!
 

imageНие, българите, винаги забравяме  великите личности, които  по някакъв начин са оставили дълбока диря в историята на страната ни. Такъв велик българин е и комедийният актьор Георги Парцалев. Починал в зората на демокрацията – 10 дни преди 10 ноевмври 1989 г., той днес е забравен от колегите си и народа.
Преди броени дни се навършиха 20 години от смъртта на Парцалев, но колегите му явно увлечени от предстоящите съкращения в театъра или от чиста проба завист, не се сетили за знаменития българин.
Изключение само направили актьорите Латинка Петрова и Васил Драганов – само те изминали пътя от
София до родния град на Парцалев – Левски, където всяка година почитат паметта на актьора.
„Други не ни и трябват, само Латинка не пропуска да спомене с добри думи своя колега, като знаем, че го прави от сърце, защото двамата са били по сцените в последните години от живота на нашия съгражданин“,imageказват местните.
Само в гр. Левски подобаващо са отбелязали годишнината. В местното читалище, което носи неговото име, още през месец юни се провеждат празници на
изкуствата и излъчват култовите филми „С деца на море’ и „Петимата от Моби Дик“.
Друга тъжна новина е, че безследно изчезват десетки ценни лични вещи на Парцалев. Макар част от вещите му да се пазят в музея в родния му град, то за друга голяма част въобще не се знае къде са и кой ги е откраднал.
Срамно е, че не пазим чиста паметта на тези велики българи! Забравяме ги, пробутвайки ги в някое прашно местенце на съзнанието си и никой не ги споменава, поне на важни дати, нито с хубава дума, нито с проронена
сълза.  Жалко!


 

Помните ли Парцалев?


 


А харесвате ли Щурците? Вижте един прекрасен клип като допълнение към една също толкова прекрасна песен Комик №1 умря сам и изоставен!   Личности   image Младите Парцалев и Мутафова Преди 20 години си отиде Георги Парцалев. Смъртта на актьора все още е обвита в мистерия, не позволяват поклонение в Сатирата Георги Парцалев е роден в гр. Левски през 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987). Умира на 64 години в София през 1989 г.

Двайсет години се навършват от кончината на големия Парцалев. Той си отиде от света на 31 октомври 1989 г. в София. Колегите му от Сатирата още шушукат, че е починал от СПИН.

Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.

Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.

Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута.

Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.

Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, лягат на релсите пред тръгващия от гара Димово влак

Машинистът успява да спре в последния момент.

Друг път заради него спира международният влак за Москва на спирка, на която не спира по принцип – Бяла, заради известността на актьора началник влакът склонил.

Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.

По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление

голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва

Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"-
обича да казва той.

Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: “През 1962 г.

репетирахме и играхме заедно в "Свинските опашчици". Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума.

Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е


един голям, незаменим и недостигнат артист

Всеки спектакъл на "Свинските опашчици" беше истински театрален празник. Режисьорът Рангел Вълчанов не пропускаше нито едно представление”.

Това е известният и обичан актьор – това е лицето му, запомнено от благодарната публика.


Другата страна на Парцалев са домашните купони и хомосексуалният му живот

– добре известни само на близките му, той не парадира с него, но не го и крие. Неговият дом е обзаведен с огледала, а златните синджирчета, които обича да носи, също не са на показ. Актьорът става жертва на показен гей процес през 1964 г., когато е обвинен на подготвен от партията съдебен процес срещу 26 хомосексуалисти, предимно хора от артистичните среди. Единствен Парцалев не крие своята ориентация, а дори съчинил стих, който после се помнил: “Коскоджамити съдии, а се занимават с наште дупетии”.

Властта не прощава на актьора и в последните му дни си отмъщава. Отказват му роли в Сатирата, подминава го новогодишното шоу, а когато умира, отказват поклонение в Сатиричния театър.

Погребват го в самия край на алеята на артистите и културните дейци.



Стоянка Мутафова: Той беше неотразим, но сега обичам самотата

Здрава съм, през февруари ще чукна 88

“Когато нямам работа, дните минават мудно” – признава Стоянка Мутафова и се радва на последната постановка в Сатирата “Столовете” на Йонеско.

“Тази роля е сбъдната мечта. Преди време срещнах в театъра директора Атанас Атанасов и му признах, че ще ми е мъчно да си тръгна от сцената с недобра пиеса и дори му признах, че имам една мечта. Казах за “Столовете” и че от години си мечтая за нея. Само след дни той ме извика и ето сега имам роля, която ме зарадва, но и малко изплаши, защото зрителите не са свикнали да ме виждат в сериозни роли”.

Може това да се окаже и последната й роля, въпреки че обича да играе, има много участия.

“Пенсията не ми стига, затова и играя толкова” - признава актрисата и тъгува, че вече няма приятели като неотразимия Георги Парцалев, например.

“Нейчо Попов беше голямата ми любов, откакто си отиде, няма мъж в живота ми”. Стоянка живее с дъщеря си Муки, която дала идея за заглавие на автобиографичната й книга “Госпожа стихийно бедствие”. “И с нея отношенията не са леки, тя ме командори” – признава Стоянка.

Сега примата на българската комедия е без приятели, самоизолирана, не контактува с много хора.
”Самотата ме зарежда, обичам самотата” - казва актрисата.
Но дали това е чистата истина?



Гласувай:
8



1. mileidi46 - Срам за нашата култура!!
11.11.2009 18:48
Срам,срам, срам, срам....
цитирай
2. iliada - Браво за постига!
11.11.2009 18:52
Голям артист беше!
Мир на праха му!
Специфичен глас , маниери , усмивка , невероятно сценично поведение и харизма!
Беше различен и много обичан!
цитирай
3. boliarkabg - помним го и още как? Какво чудно, че ...
11.11.2009 19:01
помним го и още как? Какво чудно,че са го забравили, нали знаем и помним всичси мутри и техните приближени,всички политици, порвалени или напълно провалени в продължение на 20 години, защо да помним "някой си артист на България",та кой е той? Дори не е чалга певец!!!
цитирай
4. ninaantonova - Знаеш ли, това е велик актьор,
11.11.2009 19:30
който всеки носи в душата си. Това е човек, който никога не може да бъде забравен. :)
цитирай
5. cefulesteven - Песента разплаква, а той разсмива ...
11.11.2009 19:41
Песента разплаква, а той разсмива все още, защото на записите е жив и смеха му ще е жив още дълго, за разлика от тщестлавието на "смешниците", които никого не разсмиват и ще си кажат: "кво от туй, някакъв артист, някакъв дядо починал..."

Да почива в мир!
цитирай
6. galinabg - Поклон!
11.11.2009 20:29
С наведена глава!
цитирай
7. bizcocho - Имам познат, с който са се познав...
11.11.2009 22:11
Имам познат, с който са се познавали, покрай театъра.Не са били приятели, а само познати, но са се засичали по кръчмите, имат няколко общи снимки на маси с други хора. В деня на годишнината от смъртта му ми се обади по телефона точно с твоите думи...
За българската култура това е падение! И колкото и да не искам да повярвам, че е така, все повече се убеждавам в противното!
И при проведения с познатия ми разговор, и сега, съм без думи!
цитирай
8. veninski - Бог да му прости греховете! А кой ...
12.11.2009 00:08
Бог да му прости греховете!
А кой ще прости греха на родната култура, че колос от подобна величина тъне в забвение?
цитирай
9. inel379 - Благодаря за чудесния възпоменателен постинг!
23.11.2009 19:58
Тъжната му усмивка е толкова красноречива...
Май и хубавата дума е скъпа...
Дори за великите...
Хубавото е, че той винаги е бил любимец на публиката. Това никой не може да му отнеме. Енергията не изчезва...
Много нежност за теб!
цитирай
10. martiniki - :)разбира се, че го помня
22.04.2010 16:22
често си гледам филми, спектакли и мюзикъли, в които участва
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305274
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95674
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031