Смъртта е утеха, уви! И ни възражда;

Смъртта — надежда сетна в живота изнурен —

със своя еликсир опива и подклажда

в сърцата жар — да крачим към гаснещия ден;

Нас черен хоризонт жестоко ни обгражда,

но трепка лъч в бури, и в сняг, и в дъжд студен;

Смъртта — приютът странен, за всички отреден —

съгрява бързо и засища глад и жажда.

Смъртта е ангел чист и с пръсти магнетични

легло застила за голтаците безлични

и сънища предлага, и дивни чудеса;

Смъртта — божествен химн и житница старинна,

Смъртта — за бедните хазна и прародина,

Смъртта — врата към всички незнайни небеса!


Превод от френски: Кирил Кадийски, 1991(Пълни авторски права)
 

Посвещавам на
Човека, който видя Ангела - 
нашата скъпа, любима и непрежалима майка, Мария!

Eдна звезда стана по-малко на земята.
Една звезда стана повече на небето.  Господи Иисусе Христе, на земята тя имаше Печали и скърби,
дай й на небето радост.    

С много обич и голяма мъка свеждаме пред теб глава!
Дълбок поклон пред теб и твоят живот, който остави светла следа в живота ни, която ще следваме!
Спи в мир и 
Моли Бога за нас!