Православната църква чества паметта на Свети Йоан - последния старозаветен пророк, кръстителя на Иисус в река Йордан.  Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е още "предтеча", защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение, защото предрича идването на Спасителя на земята..

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Днес празнуват повече от 300 хиляди именници, сочат данните на Националния статистически институт за kай-често срещаните имена в страната към края на 2009 г. Това е и най-големият брой именници, които празнуват в един ден.

Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.

На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.

Ивановден е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 годинка. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.

В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже.

Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.