Попитали веднъж един чуден мъдрец,
кое е най важното за Бога творец.
Вярата, приятелството или парите,
от които и до днес произлизали бедите.

 

Замислил се мъдрецът и засиял изведнъж,
погледнал към небето и изсипал се дъжд.
Във сухият пясък набързо се скрил,
като гущер зеленоок нито ял нито пил.



Разровил до себе си най-близката земя
и от нея извадил той грудка една.
Много вкусна, ароматна и красива,
със живот дарена и истински щастлива.

Погледнал за миг към близкото дърво,
с клони тъй изящни свити на кълбо.
Сянката му покривала късчето земя
и с прохлада привличало птици и стада.



Към човека погледнал спокоен, засмян
и тихо му прошепнал – изглеждаш пиян.
Ти нищо ли не зърна и нищо не разбра,
от това което ти показах с ръка.

След това с ведър глас сам продължил,
взирайки се пред себе си в човека унил:

Парите да знаеш са като пролетен дъжд,
идват при някого и изчезват изведнъж.
Ако наяве или в съня си ти ги бленуваш,
докрай във живота на тях ще робуваш.

Грудката да знаеш е символ на живот
и на приятелството искрено вкусния плод.
В земята ти черната с любов я посади,
за да имаш приятели до сетните си дни.



Вярата да знаеш ни е дарена от Бога,
затова и до днес без нея не мога.
Тя е като дървото най-ценно богатство,
под което да живем в мир и във братство.

Попитали веднъж един чуден мъдрец,
кое е най важното за Бога творец.
Вярата, приятелството или парите,
от които и до днес произлизали бедите.

Замислил се мъдрецът и цял засиял,
протегнал ръката си и замълчал.
Ти нищо не виждаш и не разбираш,
щом черни мисли в себе си събираш.

 

poet bez ime
 гр. София
14.10.2006 г.

из стихосбирката "Като песен"
на Поет без име / 2007