2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 11254 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2010 10:32
Въз снега се е подало
ранно цъфнало кокиче.
Зърна цветенцето бяло
миличкото птиче.
- Здравствуй, цвете ранобудно! -
пиленцето му издума; -
пролет иде, време чудно,
радост в нова шума.
- Здравствуй - зайчето му каза, -
мъх в снега от дълго чопля...
Виждам, пролет се показа:
скоро ще се стопля.
- Здравствуй, прелестно кокиче -
близкий сухи храст застена. -
Скоро пак ще ме окичи
шумица зелена.
- Здравствуй - рече му въздуха, -
песен скоро ще да влее
радост в тишина ми глуха,
слънце ще ме сгрее.
- Поздрав! - там от небесата
витошки орел изграка. -
В старо гняздо, на скалата,
любов пак ме чака.
- Здравствуй! - рече му сърцето. -
Тежки ми са зимни бури... -
Рече и замлъкна клето,
нищо не притури!
София, 23 февруари 1900
Кокиченце бяло,
в снежинки е цяло,
с тънко краченце,
звъни със звънченце:
– От сън се будете,
очи отворете!
Баба зима си отива,
пролет слънчева пристига.
Вергиния Генова
Пролет
Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.
Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.
Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.
Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.
Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят
по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.
Бяло кокиче
на двора израсна.
Всички го гледат и му се любуват.
Ах, колко е прекрасно,
бялото кокиче!
Цяла зима
то е спало
под юрган
от бял снежец.
Но задуха ли южнякът,
то подава си главичка
и от студ не се бои,
гордо, гордо то стои.
КОКИЧЕ |
Кокиченце мило, не бъди унило. Децата те обичат и нежно те наричат. Със клюмнало челце като звънче, то ти си като ангелче. През зимата си непробудно, а пролетта си ранобудно |
Кокичета
Попива
зимната градина
в дъжда и свети...
На косъм сякаш се крепи
небето.
И тази крехка белота
все там ме връща ...
Кокичетата никнат в мен,
покриват къщата…
Трептят звънчетата отвън.
В мъглата дива
на късове се разпилях,
но пак съм жива.
И с всеки дъжд,
и с всеки сняг
тук се завръщам
да гребна
шепа сипкав смях
за огън вкъщи.
И само къщата, и аз –
сами във тъмното,
берем кокичета в нощта
с луната пълна.
Където спомените спят,
растат кокичета.
И всеки дъжд,
и всеки сняг
на мен приличат.
Автор: | Дея |
Кокиче
Потънало във пухкава къделя,
едва подало над Света глава,
усмихва ми се, разцъфтяло смело,
със Зимата си прави май шега!
И виждам себе си... е, може би, отдавна,
когато спомням си - нехаех за страха,
а мнението чуждо беше просто... Сянка
- разбира се, на Слънце все стоях!
Удържа тънкото стебло на Вятъра,
на яростния рев наперен господар,
мечти ни носи за милувка пролетна,
измива по Душата лепнещата кал.
Красиво цвете... нежно-безразсъдно,
прилича сякаш на незнаещо дете,
ръчичката си стиска ключ от злато,
дори към най-закоравялото Сърце!
Кокичето за всички е Надежда
и ангелска целувка в мрак дълбок,
прекрасна песен, порив на копнежа,
омайващ полъх на пробудена Любов!
Автор
ivanleko91 (Ангел )
Кокиче в снега
В снега е цъфнало кокиче
под слънчевата благодат.
Орисано е да обича -
безценен от небето дар.
И въпреки студа се радва,
че носи вест за пролетта.
Крепи го истинската жажда
за чист живот и красота.
Обречено е на невинност,
далеч от всяка суета.
Тъй крехко, но пред бури силно
кокиче - цъфнало в снега...
Автор | feia (Вилдан Сефер) |
---|
Картина на ранно кокиче,
наболо в снежец и сухи листа.
Как мило и нежно наднича
в мойта самотна душа...
И иска да вдигне главица,
с дъха си снега да отвей,
а после с зелена ръчица
да ми помаха: „Здравей!”
С разкошни цветя тук е пълно
в тази далечна, чужда страна,
но само кокиче покълнало
ме връща назад у дома.
Където брат ми рисува
кокиче с морна ръка,
където всичко си струва
и на вода не става кръвта.
автор: Danielita
Първото кокиче
Кокиченце мило,
Къде си се родило?
В градинката на мама.
Все още си с пижама?
Отвори очички снежни.
Протегни листенца нежни.
Наметни се с обичта ни.
Дар от нас - за всички мами!
автор: varq2
Даниел Петров, 13 г., Перник
Отново пролетта дойде!
Вълшебна песен се понася
и литва чак до небесата.
Дали цветята си говорят?
Опитвам се да чуя гласове.
Може би, но езика
е странен, потаен.
Едва ли ще го разбера.
Май големи са хитруши,
и прикриват срамежливо
ароматния си цвят.
Ето бялото кокиче
усмихва се
като момиче.
И запленен от чар,
бързам да откъсна
този дар.
МОЙ ПЛАНИНСКИ СВИДЕН КЪТ
Духна вече топъл юг.
Снеговете се топят.
Аз съм пак при тебе тук,
мой планински свиден кът!
Светят утринни пожари!
Никне първата трева.
Къпят се брезите стари
във небесна синева.
Още дремят бук и бор
по замръзналия скат.
Но в спокойния простор
вече ей мухи летят.
Виж, тук цъфнало кокиче!
А онуй какво е там?
Из тревичката наднича
минзухар едвам — едвам.
Татък хе, между скали
скача весело поток.
Любопитните ели
гледат буйния му скок.
Първа птичка пей в гората.
Горе в сняг върхът блести.
А над него в небесата
Пролетта лети, лети!…
архивандрит Серафим
нежно кат дете!
Снеговете разтопява
надеждата раздава!
Благодаря ти от сърце!
02.03.2010 10:54
имаш ли си татко?
Имах, но почина,
скоро, таз година,
Сечко се зовеше,
много лошав беше.
Минзухарко братко,
имаш ли си майка,
за теб да се вайка?
Мащеха ми майка,
тя за мен не вайка,
Марта се нарича
и не ме обича.
Минзухарко братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,
за теб да се вайка,
имаш ли сестриче,
тебе да обича?
Бялото кокиче,
мене е сестриче,
с него си дружиме,
с него се тешиме.
Минзухарко мили,
имаш ли си братче,
на рамо да ти плаче?
Нарцис се нарича,
сам себе си обича.
Минзухарко братко,
имаш ли другари
в горските дъбрави?
Кукуряци и зюмбюли
са приятели добри
в радост, болка и беди,
а пък мои верни дружки
са грижливи теменужки.
Весело си ний живеем
и до тъмно във гората пеем.
Минзухарко братко,
имаш ли любима
в твоята градина?
Жълтата иглика,
мене е прилика,
с ласки ме дарява,
цял ме разтопява,
нежно ме обича,
сал на мен се врича.
Чудесни снимки и стихове, слагам го в моята блог-вълна "Магия за пролет"
Много красота и настроение има тук.
Предизвика усмивка у мен:))
Красив ден,Илка!
НА Дея, Нези и Христо Фотев са най-любимите посветени му. А това на Димитрина Баева ще оставя и при теб :
Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.
И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.
Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.
02.03.2010 17:11
05.03.2010 08:38
Колко много красота и сила има в бялото кокиче - предвестника на пролетта!
Благодаря ти за този подарък!
Ведър ден за теб!:)
08.02.2011 21:11
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително