Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 07:35 - In memoriam - 6 тъжни месеца
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2500 Коментари: 9 Гласове:
15

Последна промяна: 13.05.2010 10:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Нa 13.05.2010 г. изминаха 6 тъжни месеца oт загубата нa  нашата скъпа и непрежалима майка и баба

image
МАРИЯ ИЛИЕВА ИСКРОВА

От живота, мила майко, си отиде мигновенно,
А болката остана завинаги.
Отивайки си от живота, все още живееш.
Ти си в нашите мисли, мечти.
В сърцата на хората ти остави следа.
Колко много наше си отиде с теб.
Колко много твое остана с нас.
Топлината от твоята душа остана завинаги в нас.
Дървета тихо, листа не шумете, нашата майка не будете!
Прости!
Ние отново ще се видим!
Светлият ти образ е завинаги в нашите сърца!





Гласувай:
15



1. veninski - Вечна й памет!
13.05.2010 08:24
Вечна й памет!
цитирай
2. ninaantonova - Поклон пред светлата й памет!
13.05.2010 09:31
Страданието трябва да ти даде сили, Иле! Все пак живота продължава. Всеки прибивава на земята толкова колкото му е определил Бог, и когато неговата мисия свърши, той отива при своя Създател. През живота си човек оставя много на своите близки, оставя след себе си, себе си, раздавайки се безрезевно. Затова тъжим, защото искаме да се докосваме и да общуваме с най-обичаните от нас хора, да виждаме тяхната усмивка и радостни очи. Убедена съм, че духът на майка ти е с теб, но едва ли се радва, като те гледа колко много тъжиш за нея. Може би иска да продължиш напред, да се усмихваш, да се радваш на живота. Прегръщам те, опитвам се да стопля душата ти, не тъжи.
цитирай
3. inel379 - !!!
13.05.2010 18:04
Поклон пред паметта на скъпата ти майка!
цитирай
4. анонимен - Илка, в памет на скъпата ти майчица и на моята...
13.05.2010 19:17
МАЙКО

Шю Тинг

Прокарай бледи пръсти
в косата ми немирна.
Аз съм дете отново,
сграбчило полата ти.

С очи затворени
отчаяно се вкопчвам
в лика ти избледняващ,
но утрото нарязва
на ивици съня ми.

Прибрала съм
червения ти шал.
Ако го изпера, ще се изгуби
и леката следа от аромата
на твоята коса.

Майко,
безмилостен е пясъкът на времето,
и спомените също тъй засипва.
Дали ще смея да отворя някога
на раклата ти дървена капака?

Когато някога
убождах се на трънче,
аз можех да ти се изплача.
Сега не мога
даже да въздъхна,
макар и носейки
венец от тръни.

Едничка снимката ти ми остана.
Дори да можеше плачът ми
земята черна да пробие,
не може тебе да събуди.

Страхувам се тук да напиша
познати думи на любов,
при все че писах много оди
за изгреви, морета и звезди.

Тъгата ми по тебе
е тиха и дълбока,
не като водопад,
не като бързей,
но е като забравен кладенец,
удавен в храсти и цветя,
където всеки звук
отеква във мълчание.

1 август 1975 г.


Лина Бакалова,
превод от английски
цитирай
5. avangardi - Вени, благодаря!
13.05.2010 19:22
veninski написа:
Вечна й памет!

Бог да й даде покой и мир на праха й!
цитирай
6. avangardi - Мила, Нинка!
13.05.2010 19:54
ninaantonova написа:
Поклон пред светлата й памет! Страданието трябва да ти даде сили, Иле! Все пак живота продължава. Всеки прибивава на земята толкова колкото му е определил Бог, и когато неговата мисия свърши, той отива при своя Създател. През живота си човек оставя много на своите близки, оставя след себе си, себе си, раздавайки се безрезевно. Затова тъжим, защото искаме да се докосваме и да общуваме с най-обичаните от нас хора, да виждаме тяхната усмивка и радостни очи. Убедена съм, че духът на майка ти е с теб, но едва ли се радва, като те гледа колко много тъжиш за нея. Може би иска да продължиш напред, да се усмихваш, да се радваш на живота. Прегръщам те, опитвам се да стопля душата ти, не тъжи.


Думите на стигат да ти благодаря за грижите и топлите думи, които сгряваха сърцето ми през тези дълги и тягостни дни, дни на неутешима мъка от загубата на майка ми. В дълг съм към теб и към всички приятели, на които не намерих сили и думи да благодаря за съпричастието и подкрепата ви. Просто изпаднах в едно безтегловно и безпомощно състояние на изгубен човек. Задълженията си вървят автоматично, но душата ми я няма. Знам, че ако майка можеше да ме види такава би плакала, че ми причинява страдание. А тя милата ми даде знак в неделя 9 май - мисля за теб и ти изпращам четирилистна детелина и то не една, а цели десет!!! Намерих ги в една туфичка израснала до пътеката на гроба й, точно над главата й. Десет, при наличието, че през живота си не съм намирала нито една. А, тя милата ми е казала - "Честит рожден дъще, утре е 10 май, най-щастливият ден в живота ми!"
Лили-Тили ми беше казала, оглеждай се, ще ти изпрати знак! Те са до нас и се грижат за нас! Сега вече знам, че наистина са до нас и съм по-спокойна и щастлива, че не съм загубила връзката с нея! Просто трябва да се оглеждаме за знаците...
Благодаря ви мили приятели от сърце за споделените мисли и чувства, за топлите и мъдри съвети!
Топли прегръдки, мила Нинче!
Бог да прости милата ми майка!
цитирай
7. avangardi - Благодаря ти!
13.05.2010 19:57
inel379 написа:
Поклон пред паметта на скъпата ти майка!

Мир на праха й!
цитирай
8. avangardi - Мила, Лина Бакалова,
13.05.2010 20:06
анонимен написа:
МАЙКО

Шю Тинг

...

Прибрала съм
червения ти шал.
Ако го изпера, ще се изгуби
и леката следа от аромата
на твоята коса.

Майко,
безмилостен е пясъкът на времето,
и спомените също тъй засипва.
Дали ще смея да отворя някога
на раклата ти дървена капака?

......

Едничка снимката ти ми остана.
Дори да можеше плачът ми
земята черна да пробие,
не може тебе да събуди.

Страхувам се тук да напиша
познати думи на любов,
при все че писах много оди
за изгреви, морета и звезди.

Тъгата ми по тебе
е тиха и дълбока,
не като водопад,
не като бързей,
но е като забравен кладенец,
удавен в храсти и цветя,
където всеки звук
отеква във мълчание.

1 август 1975 г.

Лина Бакалова
превод от английски


Загубих дъх, занемях, защото видях себе си...
Поклон пред Вас, че ми дадохте възможност да прочета тези стихове във Ваш великолепен превод!

Поклон пред светлата памет на нашите майки!
За милите родители - забрава няма!

Благодаря Ви, мила Лина Бакалова - http://www.bglibrary.net/, от цялото си сърце!
С уважение - ваша Илка Искрова

цитирай
9. анонимен - Да, винаги е същото
13.05.2010 22:41
Мила Илка,

Благодаря Ви за топлите думи. И за мен тези стихове са много лични, по-добре не бих се изразила и ако аз ги бях писала. Те са от една китайска поетеса.

Да, винаги е същото, защото връзката между майка и дъщеря е уникална, навсякъде по света.

Мислите ми са с Вас на този ден.

Лина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8306351
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95676
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031