2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ТИ ПРОСТО СИ ДЛЪЖЕН
В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
/Г. Константинов/
Има и такава музика, която като слушаш, душата ти на нишка ще извади... И никаква възможност нямаш да спреш, дори ще ти е приятно... Когато тъжиш, то... милостиво ви моля да послушате тази прекрасна музика на японска флейта...
"...Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!"...
Благодаря на една силна жена! Благодаря за надеждата, която даваш!
Имаше една мечта,
която все си ходеше сама
и търсеше чиста душа,
в която да се приюти,
която да озари
и вдъхнови…
…
Всяко дете се ражда чисто като сълза
и лека-полека започва да открива света,
започва да търси,
започва да намира,
започва мечтите свои да избира.
Едно дете,
когато беше на пет,
искаше да стане поет.
Друго дете,
още като беше на три
искаше в небето да лети.
Поне всеки сто на милион
искат да карат камион.
И още сто техни връстници
искат да бъдат войници.
Всяко дете нещо си пожелава,
но като порасне бързо забравя…
За да останеш вечно дете,
мечтата трябва да е винаги с теб
и вечер когато затвориш очи,
да виждаш света както преди,
както когато на пет,
искаше да ставаш поет.
Но вместо това човекът затваря очи
и нищо не вижда, не диша дори.
Няма ли кой да му обясни,
че колкото по-широко затваря очи,
толкова по-малко е жив отпреди,
че ако само за миг погледне назад,
ще види как срещу него идва целия свят,
готов да му подаде ръка
и да му върне забравената детска мечта,
онази, дето ви казах, че ходи сама
и си търси чиста човешка душа…
Posted by LeeAnn as
Мисли и чувства в рими
Далеч от делничния бит
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда…
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина…
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително