Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2010 15:28 - ПЛАЧ ПО МАМА
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 10194 Коментари: 25 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПЛАЧ ПО МАМА

 

Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.

Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

 

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?

След петдесет години баща ми те дочака.

 

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,

но петдесет години ти му остана вярна.

 

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?

Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

 

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.

И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

 

Парите за ковчега в найлонова торбичка...

Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

 

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!

С годините сърцата ни уж стават по-корави...

 

С годините сърцата ни уж стават по-студени.

Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

 

Не е възможна всъщност нашата раздяла.

Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

 

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам

и също като тебе се уча да обичам.

 

      Недялко Йорданов   

   
 
image

Майко наша, ние сбогом ти казахме,
но спомени идват един подир друг,
тихите спомени все ни спохождат.
късат по малко от нашите души.
От болка се свиват сърцата ни,
по тебе те все ще тъгуват,
за тебе си струват всички сълзи!
Душите ни, Боже, ти постели й,
със нашата тъга я стопли,
от сърцата ни свещ направи й,
що вечно да свети й от обичта ни!
И просто не можем, дори се отказахме,
да мислим, че няма те, майчице!
Ти си винаги с нас, в нашите сърца!

От вечноскърбящите: дъщеря, зет и внуци  
Джузеппе Верди "ТРАВИАТА"
image


Виолетта Валери .........................................МАРИЯ КАЛЛАС (MARIA CALLAS)
Альфред Жермон ..........................................АЛЬФРЕДО КРАУС (ALFREDO KRAUS)
Жорж Жермон .............................................МАРИО СЕРЕНИ (MARIO SERENI)
Флора Бервуа ...........................................ЛАУРА ЗАНИНИ (LAURA ZANINI)
Аннина .....................................................МАРИЯ КРИСТИНА ДЕ КАСТРО (MARIA CRISTINA DE CASTRO)
Гастон ...................................................ПЬЕРО ДЕ ПАЛЬМА (PIERO DE PALMA)
Барон Дюфаль ..........................................АЛЬВАРО МАЛЬТА (ALVARO MALTA)
Маркиз д"Обиньи ......................................ВИТО СУСКА (VITO SUSCA)
Доктор Гренвиль ......................................АЛЕССАНДРО МАДДАЛЕНА (ALESSANDRO MADDALENA)

Хор и оркестр театра Сан-Карлуш, Лиссабон. Хормейстеры Марио Пеллегрини (Mario Pellegrini) и Карло Паскуале (Carlo Pasquale), дирижёр Франко Гионе (Franco Ghione)
Запись "live" 27 III.1958, театр "Сан-Карлуш", Лиссабон.

 

 



Тагове:   мама,


Гласувай:
38



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Светла им Памет!
12.08.2010 15:49
Светла им Памет!
цитирай
2. alexiev63 - ПОКЛОН!
12.08.2010 18:26
Бог да изпълни с мир сърцето ти.
цитирай
3. erato7 - Мир на праха й! Майчицата е едн...
12.08.2010 18:48
Мир на праха й!
Майчицата е едничка!
цитирай
4. veninski - Да я споменем с добро. Светла й па...
12.08.2010 19:19
Да я споменем с добро. Светла й памет!
цитирай
5. ninaantonova - Бог сили да ти даде, да се справиш с болката!
12.08.2010 22:15
Живота трябва да продължи, трябва да даваме на останалите живи и да им помагаме. А спомена за твоята майчица носи дълбоко в сърцето си, тя бди над теб и семайството ти. Мир над праха Й! Амин! :)
цитирай
6. harvi - Мир на праха й!
12.08.2010 23:39
За теб - мир в душата ти! Болката е голяма, мъката те връхлита като вълни, но истината е, че животът продължава и твоят дълг е да го живееш пълноценно. Моят баща почина съвсем млад (на 68 години - което си е още средна възраст) преди три години и мога да ти съчувствам искрено! Утехата ни е, че ще се срещнем горе някой ден. Прегръщам те!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Мъката по майката не стихва, поклон ...
12.08.2010 23:42
Мъката по майката не стихва, поклон пред паметта й.
цитирай
8. inel379 - Поклон!
13.08.2010 03:07
Сълзи, които душата пресушават...
но майчината обич сили дава
и в нас завинаги остава!

Душите ни, боже, ти постели й...
цитирай
9. demonwind - Бог да ги прости!
13.08.2010 09:21
И моите родители си отидоха без време (макар и на по 69), но аз знам, че те просто са се прибрали у дома. А ние, живите, трябвада продължим - нашето време все още не е свършило. Тук не е нашия дом, тук е нашата работа...
цитирай
10. tanelia - Светла й памет!
13.08.2010 09:29
Светла й памет!
цитирай
11. cchery - Няма утеха за тези загуби. Да почива ...
13.08.2010 10:01
Няма утеха за тези загуби. Да почива в мир!
цитирай
12. lion1234 - Нека почива в мир!
13.08.2010 10:54
Тежка е загубата на близък човек, тя е едно велико изпитание на нашата духовност. В такива мигове по обясними причини всички ставаме ,,материалисти'' - нормално е всеки да желае живото, ,,материално'' присъствие на починалия близък. Трудна е дилемата между тялото и духа, но неумолимите закони ни подсказват, че трябва да приемем алтернативата на поета:,,Ти продължаваш в мене - ти съществуваш цяла''. Хубавото е все пак, че Всевишният е благосклонен към нас, жалеещите, и ни препраща и ,,материални'' знаци от починалите - било чрез счупена чаша, яйце, било чрез забравен ключ/ като при мен/, с едничката цел да съхраним жива паметта за починалия, да проумеем, че макар и по-различно, той, тя продължават да съществуват и в нас, и извън нас.
цитирай
13. avangardi - Благодаря ви, приятели, за изказаните съболезнования! Прегръщам ви всичките....
13.08.2010 13:04
Всъщност, животът й, вече отминал, все пак си има свойта цена и след смъртта си тя възкръсва в хиляди спомени и в нашите сърца. ... О, ако можех, ако можех само през сълзи да простя и да прошепна "Сбогом мамо"... За майките животът продължава, дори, когато те не са сред нас!
Господи Иисусе Христе, бъди утеха на верната Си рабиня и сега, и в края на времената при Последния Твой съд и й отреди блажена вечност с Твоите светии! Мир на праха й! Поклон пред светлата й памет!

цитирай
14. katan - Те не си отиват завинаги ...
13.08.2010 13:16
Остават с нас и в нас, защото ги обичаме!
Бог да ги прости и те да ни простят!
Споделям мъката ти, Илче!
цитирай
15. iliada - Поклон пред паметта на човек ,които е могъл да заслужи толкова обич преживе..
14.08.2010 16:47
Прегръдка приятелче и не тъжи,тя винаги ще е в сърцето ти мила....
цитирай
16. tili - Не мога да кажа
15.08.2010 00:39
Честит имен ден. Но казвам - Божията майка да бди над душата й, над душите на всички отлетяли горе майки, на моята включително. Погребахме я на този ден преди 6 години, а още е край мен. Дано така да бъде докато съм жива!
Господ ще помилва и утеши нашите скъпи, Илче!
Прегръщам те!!!
цитирай
17. mileidi46 - :(((((
15.08.2010 05:14
6te pomul4a do teb,pregurnala bolkata ti ,mila....:((((
цитирай
18. avangardi - Мили, приятели, днес отново е трудно за мен да чествам първи празник на Богородица без майка ми Мария...
15.08.2010 08:12
Като земен човек и с егоистични дребни човешки чувства, изпитвам огромна мъка от липсата до мен на най-милото и нежно божие творение за всеки от един нас - милата ми майка. Едва на празника Успение (заспиване) Богородично - осъзнавам че се чества като щастливо заминаване на Мария от този живот на небето.

И да произнеса молитва към Пресвета Богородица

Пресвятая Богородице, спаси нас!

Пресвета Дево, Майко на нашия Господ Исус Христос, всемилостива защитнице на всички, които с вяра прибягват към Тебе! Погледни на мене и на всички нас от висините на Твоята небесна слава, послушай моята и на всички смирена молитва и я пренеси пред Твоя възлюбен Син. О,преблагословена Богородице! Ти си скоропослушница на всички и радост на скърбящите; послушай и нас, и мене наскърбените. Ти си уталожителка на тъгите: уталожи и нашите тъги и изцери душевните ти и телесни болести! На Тебе, подир Бога, възлагаме всичката си надежда. Бъди ни ходатайка и силна застъпница пред Твоя Син Господ наш Иисус Христос. Укрепи вярата ни в Него. Утвърди ни в Неговата любов и ни научи да Те обичаме, пресвета Майко Божия, преблагословена Мария! На Твоя всесилен покров, пречиста Богородице, връчваме себе си. Амин.

Честит имен ден на всички, които носят благочестивото и свято име Мария.
Мир на праха на всички наши майки и нека душите им бъдат в светлото царство небесно!
Лили, нека Господ и Пресветата Дева - най-голямата застъпница пред него и небесните съдии, да бдят над душите на близките ни!

Пресвятая Богородице, спаси нас!
цитирай
19. priqtel12 - Илка, тя е там горе и
15.08.2010 22:30
не иска да плачеш, а да си щастлива.
Затова избърши сълзите си и се усмихни-заради нея и заради себе си!
Поздрави!
цитирай
20. tota - Мир на праха й!!
16.08.2010 07:49
И поклон, че е отгледала и възпитала такава прекрасна дъщеря!
цитирай
21. panazea - За майките няма възраст!
16.08.2010 14:08
Оставаме сиротни !
Мир на душите им!
цитирай
22. анонимен - Всеки има само една майка
16.08.2010 16:27
Скъпа Илка,

Всеки има само една майка. Тя е единственият човек в света, който те кара да се чувстваш дете, на каквато и възраст да си. Когато я загубим, загубваме голяма част от детето в себе си.

Поклон пред нашите майки!

Искрено Ваша:
Лина Бакалова


Девойката Ладо (приказка на северните народи)

Това се случило много отдавна. Толкова много време изминало оттогава, че където е текла река - сега върхове се издигат, където камъни са лежали - сега гори растат.

На ловеца Чумдага му се родила дъщеря. Той и жена му дълго време нямали деца и много им се искало да си имат син, за да ходи на лов и да им носи месо, когато остареят. Но когато им се родила дъщеря, двамата толкова се зарадвали, че не знаели къде да се дянат от радост.

Нарекли девойката Ладо. Родителите й я гледали като писано яйце, косъм не давали да падне от нея. Първата година не я наричали по име, за да не научат злите дяволи за нейното рождение. Над люлката й сложили магически предмети - мечи зъб, да прогонва дяволите, кокоши крак - да я пази от лоши сънища. Къпели я с мляко, обличали я с дрехи от най-меки и тънки кожи.

Пораснала Ладо и станала чудна красавица - лицето й било като пълна бяла луна, очите - като черни боровинки, устните - като узрели малини. Само едно й било лошото - нищо не умеела да върши. Майка й не й давала да нацепи дърва и да напали огън, за да не й загрубеят ръцете. Не я карала да сготви тлъста тюленова чорба, за да не й се омазни кожата на лицето. Не й позволявала да шие кожени дрехи или да бродира с еленова козина, за да не й се зачервят очите. И Ладо израснала хубава, но ленива и разглезена девойка.

Започнали да идват момци от селото да я искат за жена. Дошъл един момък, нямало по-добър ловец в селото от него. Като преследвал зверовете, те плачели, защото знаели, че от него не могат да избягат. А Ладо не искала и да чуе за него:

- Махни се от мен, миришеш на диви зверове. Не мога да живея с тебе. От твоите кожи ръцете ще си разраня!

Дошъл друг момък. Нямало в селото рибар като него - на едно копие десет риби нанизвал, през пет метров лед накъде плуват ги виждал.

А Ладо си запушила носа:

- Махни се от мен, на риба миришеш. Не мога с теб да живея. Вечно мокра ли да ходя?

Дошъл трети момък. Никой нямал такъв впряг като него - кучетата му вятъра надбягвали. А Ладо му викнала:

- Махни се от мене - на кучета миришеш! Не мога с теб да живея, кучетата ти да храня, краката си да цапам.

Започнали да я отбягват момците. Защо им е такава сприхава жена? Вече никой не идвал да я иска. Майка й взела да я гълчи:

- Лошо е така да обиждаш хората, всички ще те намразят.

А Ладо се ядосала и закрещяла:

- И вие ли сте против мене, искате да се отървете от мене.

И от този ден станала още по-раздразнителна и проклета. Нищо вече в къщи не харесвала, с нищо не можело да й се угоди. Ту дрехата неудобна, ту кашата твърда, ту месото жилаво. Опекла майка й сладки, сложила ги на масата, а Ладо й крещи:

- Махни ги, много са горещи!

Майката дала сладките на съседските деца. Изяли го децата и не спирали да хвалят сладките:

- Ау, какви са вкусни, ау какви са меки!

Тука вече Ладо не могла да издържи. Скочила, затропала с крака, блъснала майка си и изхвръкнала от къщи. Огледала се наоколо - всичко й се струвало грозно и мръсно и хората некрасиви. Погледнала нагоре, гледа - летят лебеди, на юг отлитат. Бели като сняг, а перата им блестят на слънцето нато сребро.

Закрещяла Ладо:

- През глава ще се преметна, на бял лебед ще се превърна - с лебедите ще отлетя, чисти хора да потърся, друга майка да си намеря!

И като казала това, преметнала се през глава. Изведнъж се покрила цялата с белоснежни пера, ръцете й се размахали и превърнали в криле, тя се вдигнала високо във въздуха и полетяла към ятото лебеди.

Заплакала майката, замолила я да се върне. Ладо даже не се и обърнала да я погледне.

Долетяло Ладо до ятото лебеди. Казала им:

- Вземете ме с вас, лебеди, искам по света да полетя, чисти хора, които не миришат на риба да търся, нова майка да си намеря!

Загракали лебедите неодобрително:

- Не можеш друга майка да си намериш! Всеки има само една майка. Не те искаме с нас.

Отлетели лебедите. Полетяла Ладо сама, на майка си сърдита, на лебедите сърдита. Тръгнала да търси друго място, където хората не миришат на кучета и на риба, друга майка да си намери.

Дълго летяла Ладо, много страни видяла, но никъде друг дом и друга майка не намерила. Когато дошла отново пролетта, долетели лебедите от топлите страни. Долетяла и Ладо и започнала да кръжи над селото и над родния си дом, майка си да зове.

- През глава ще се преметна, отново девойка ще стана, майка си ще прегърна - завикала тя. Но никой не се показал от къщата, а и дим не се виждал от комина. Заплакала от безсилие Ладо, не можела вече да се превърне в девойка.

Цялото лято летяла над селото Ладо. Все чакала кога ще излезе майка й и ще вдигне поглед да я види, да й се зарадва. Но напразно призовавала Ладо майка си, напразно се виела над къщата и крещяла. Не можела да излезе майка й, защото била умряла от мъка по загубеното си дете.

Когато от Амур повял студения вятър, Ладо отлетяла с лебедите на юг.

Оттогава всяка пролет тя долита, кръжи над селото и кряка, майка си зове.

Превод: Лина Бакалова

цитирай
23. elpidaa - Поклон!
18.08.2010 17:47
Поклон!
цитирай
24. avangardi - Благодаря ви, мили момичета и момчета! За всички хубави думи...
19.08.2010 10:02
Страшно съжалявам и за вашите загуби!!! Преживях кошмар. Брояхме с дъщеря ми последните вдишвания и издишвания... Да установиш последния дъх на човека, когото обичаш най-много е....... меко казано почти непосилно! Не знам как останах толкова нормална. Яд ме е на мен! Бях бясна на съдбата, на тези, на които се молех, на себе си... На света, на всички останали щастливи хора.. И колко малко значение има дали са минали месец, два, години - все боли... Моята майчица си си отиде внезапно и отнесе част от душата ми с нея - се чувствах изгубена и много самотна. Живеех с мисълта, че един ден ще оздравее и някакси не бях подготвена за това, което се случи. Не мога и не искам да си представя, че никога вече няма да изляза с най-добрата ми приятелка - мама. Тя беше най-нежният, честен и добър човек, който познавам. Умееше да придаде уют, да те разсмее, да види красивото в дребните неща. Тя беше най-добрата ми приятелка, не само моята любима мама. Няма ден, в който да не ми липсва. Няма ден, в който да не чувствам празнотата, която остана в сърцето ми и живота ми без нея. Няма ден, в който да не мисля колко различно би било всичко, ако тя беше жива и здрава и как би се радвала на дъщеря ми и на сина ми, които тя отгледа и си даваше живота за тях. Много пъти съм плакала, но зная че тя няма да се върне, както и зная че няма сила и човек, който може да ме накара да я забравя, че няма начин да се притъпи болката от липсата на любим човек и че времето не лекува. Единственото е, че след загубата живота продължава. Не успях да се отдам на болката, живота трябваше да продължи веднага. Не мога да плача пред другите , а не оставам сама. Времето ми в мисли за нея през деня е няколкото минути насаме с цигара на двора. Депресията е вътре в мен, направи ме различна. Другото което ми тежи много е силно запечатаните спомени от тези последни 10 дни, от последните мъчителни седмици в много болка, и усещането че нищо не мога да направя..
Бог да прости скъпите покойници! Да почиват в мир!
цитирай
25. avangardi - Не си отиват мъртвите от нас...
19.08.2010 10:04
Не си отиват мъртвите от нас,
когато ги оставим под земята.
Едвам тогава истинската власт
на чувствата им врязва се в сърцата.

Защото тихата несъпротива
на дланите им, легнали в цветя,
огромна, страшна сила придобива,
опровергавайки смъртта.

Божидар Божилов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8304843
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031