Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2018 10:32 - Тициан – Блестящият диамант на венецианския ренесанс
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 5194 Коментари: 6 Гласове:
24

Последна промяна: 13.04.2018 10:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Закрилян и подпомаган от великите князе на своето време, Тициано Вечелио, наречен още Тициан, е един от най-великите художници, които са се раждали някога. Също както при Леонардо и Микеланджело, с неговото творчество живопистта отгръща нова страница.

Роден е в малкото селце Пиеве до Кадоре, близо до Венеция през 1488 или 1489 г. На деветгодишна възраст пристига във Венеция. Там изучава живопис, като е повлиян от творчеството на Леонардо Да Винчи и братята Джентиле и Джовани Белини. Това е било бурно време, времето на Великите географски открития (през 1492 г. Христофор Кулумб открива Америка). Тициан е рожба на своята епоха. Той е ученик на Джорджоне да Кастелфранко, дванайсет години по-възрастен от него. Учителят и ученикът изрисуват заедно през 1505 г  Немския склад, реконструиран след пожар. От Джорджоне Тициан научава свободата на тонирането и техниката на маслената боя, наследство от фламандските художници. Стенописът „Юдита” разнася славата на младия художник. Пет години по-късно Джорджоне умира през голямата чумна епидемия.

По това време Венеция е била вторият по големина град на Италийския полуостров след Рим и наброявала около 105 000 жители, от които 11 654 куртизанки. Градът бил богат на църкви, дворци, манастири и най-вече на стени, тавани и зали за изрисуване. На двадесетгодишна възраст  Тициан вече е утвърден художник, без учители, без наставници, дори малко арогантен според историците. Разбира се, че успехът ще му завърти главата – той е търсен дори в Рим!

От стенописът “Юдита”, донесъл известност на Тициан, днес е останала съвсем малка част.

Папа Лъв X го наема, наравно с утвърдени майстори като Микеланджело и Рафаел. Тогава Тициан разиграва известната сцена пред Съвета на Десетте във Венеция, като казва: ”Задръжте ме или ще си тръгна”. Той предлага да изрисува приемната зала на Великия съвет, но „не за пари, а за слава”. Фреската представлява битката при Сполето и е завършена двадесет и пет години по-късно. За съжаление през 1574 г. е унищожена при голям пожар в двореца.

Така Тициан се превръща в официален художник на Венеция. През 1530 г. се среща  с Карлос V (това е  годината, в която  Карлос V е провъзгласен за император на Свещенната Римска Империя). Художникът и императорът се сближават и императорът не желае никой друг художник да го портретува. За всеки портрет той се отплаща по царски на Тициан – 1000 златни екю. Освен това го номинира кавалер на Еперон и му дава  графска титла и рента от 200 екю. В манастира, където Тициан завършва дните си, императорът му позира за последния си портрет. Известна е случката, когато Тициан рисува императора и една четка му се изплъзва от ръката.  Императорът я вдига, а художникът скромно му казва: „Ваше Величество, аз не заслужавам такава чест”. Владетелят му отвръща: „Тициан е достоен да бъде обслужван от император”.  Известен е и друг епизод, в който, след пренасяне на картини на Тициан, една от тях е повредена, но императорът забранява да бъде ретуширана, казвайки: „Там където е пипала ръката на Тициан, никой друг не трябва да рисува.”

Според известния историк Лудовико Долче, не е имало кардинал или известна личност, която, пристигайки във Венеция, да не е посетила ателието на майстора и да не си е поръчала портрет при него. Посланици от различни страни редовно са носили съобщения за Тициан.image

Портрет на папа Лъв X

Тициан портретува най-могъщите монарси на своето време, без да се поколебае да ги изобрази правдиво, с всичките им недостатъци и отличителни черти. За самите царе е било въпрос на чест да имат портрет от великия майстор. Но неговата сила не е само в правдивостта на изображението, а в това че той успява да предаде вътрешното състояние на своите модели, да „открадне” душите им. Той не само предава верните черти на своите модели, но и тяхната психология, техните чувства прозират от платното.  За него Джорджоне казва: ”Той е художник от дъното на душата си”. Но Тициан е рисувал не само великите личности на своето време. Нежност и мекота струят от дамските му портрети – на куртизанки, селянки  и т.н. Той рисува еднакво гениално както великите си модели, така и никому неизвестни майка с дете, полегнала дама и т.н.  Красотата на голото женско тяло за първи път в историята на изкуството се разкрива изцяло, като един триумфиращ химн на младостта и прелестта на жената (”Венера и Амур” 1555 г.). Следвайки съветите на своя учител – великия Джорджоне, той обогатява палитрата си като придава невиждани до тогава във венецианската живопис отсенки и колоратури.
image

Един от най-известните портрети на Карлос V, дело на Тициан.

Тициан е всепризнат майстор на всички живописни жанрове: религиозен, библейски, епичен, лиричен и еротичен. Изобразените от него вакханалии, Диани, Венери, нимфи и сатири са като истински!

През 1546 г, когато в римското си ателие Тициан рисува една от поредните си Данаи,  двамата гения на века се срещат – Тициан на 56 години и Микеланджело – на 71. Тициан не се задържа дълго в Рим, а се връща във Венеция, откъдето по-късно заминава при любимия си приятел – германския император.

Тициан ръководи ателие, чиито ученици се наричат Тинторето, Веронезе, Якопо Басано и Ел Греко. Всички те му се възхищават и копират ненадминатата му живописна техника. „С четири удара на четка – казва един тях – той успява да предаде движеща се фигура… А накрая рисува и с пръстите си!”

По това време Венеция е в апогея си – времето на Тициан е златната епоха на Венеция.

Тициан умира на 27 август 1576 година, завещавайки ни колосално по обем, ценност и красота творчество, достойно за най-великите майстори на живописта. И до сега живопистната му техника остава ненадмината.

image

Венера и Амур (1555 г.)

галерия: https://gallerix.ru/album/Titian

https://blog.rual-travel.com/2015/11/16/%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/










Гласувай:
24



1. bezistena - Поздрави, жрице Исусова!
13.04.2018 13:05
ТИЦИАН=Диана и Иса

ТИЦИАНО ВЕЧЕЛИО от=ТИЦИАНО ВЕТШЕЛИО от=от Дуло на Богиня Диана и Ешус –

феноменен Български жречески потомък на Исус и Мария Магдалена на цивилизационна служба сред тракийското племе етруски, култивирани и цивилизовани с Любов от Българските жреци на Българските Богове Демиурзи Господ Бог Отец Исус и Великата Богиня Майка Диана, познати от последните им аватарни проявления преди 2000 години в Тракия пред Българите като Христос и Мария Магдалена, Родоначалниците на новоепохалната генерация на Българския жречески род Дуло, от Които сме ние и ти и всички ония Българи, които се познаят че са Техни!

ЕТРУСКИ от=Иса от Тракия

ЕТРУСКИ=Траки на Иса

Бъди благословена, Приятелко и Родственица наша!
цитирай
2. avangardi - Здравей, bezistena!
13.04.2018 15:07
bezistena написа:
ТИЦИАН=Диана и Иса

ТИЦИАНО ВЕЧЕЛИО от=ТИЦИАНО ВЕТШЕЛИО от=от Дуло на Богиня Диана и Ешус –

феноменен Български жречески потомък на Исус и Мария Магдалена на цивилизационна служба сред тракийското племе етруски, култивирани и цивилизовани с Любов от Българските жреци на Българските Богове Демиурзи Господ Бог Отец Исус и Великата Богиня Майка Диана, познати от последните им аватарни проявления преди 2000 години в Тракия пред Българите като Христос и Мария Магдалена, Родоначалниците на новоепохалната генерация на Българския жречески род Дуло, от Които сме ние и ти и всички ония Българи, които се познаят че са Техни!

ЕТРУСКИ от=Иса от Тракия

ЕТРУСКИ=Траки на Иса

Бъди благословена, Приятелко и Родственица наша!

Трудно мога да коментирам подобно описание, но благодаря. Това са някакви връзки, които не са понятни за мен.
Благодаря още веднъж!
цитирай
3. inel379 - Наистина велик!
13.04.2018 16:27
Творил в едно забележително, бурно
и разтърсващо с правдивостта си
време на духовна пробуда!
Всичко най-важно за Тициан е казано
и чудесно онагледено.
Прекрасни клипове!
Много хубав постинг, avangardi!
Благодаря ти!
цитирай
4. avangardi - Благодаря, inel379!
13.04.2018 17:14
inel379 написа:
Наистина велик! Творил в едно забележително, бурно
и разтърсващо с правдивостта си
време на духовна пробуда!
Всичко най-важно за Тициан е казано
и чудесно онагледено.
Прекрасни клипове!
Много хубав постинг, avangardi!
Благодаря ти!

Пожелавам ти обич и музика в сърцето, радост
и никога безсилие в моменти, когато някой някъде разчита на теб.
Пожелавам ти да не се уморяваш да вършиш добро!
Благодаря ти!
цитирай
5. donchevav - Исках още снощи да коментирам, но ...
14.04.2018 22:01
Исках още снощи да коментирам, но четох, разглеждах, четох, разглеждах - не ми остана време:))) Извинявай, Или!
Наистина е диамант! Изящен, светлоструен, нежен - и благороден. Помня, като дете получих от родителите си за Нова година един огромен албум с репродукции, първия в моя живот. На корицата беше изобразена Света Богородица с малкия Исус на фона на разкошен залез - а отдолу с големи червени букви пишеше само "Тициан”. Асоциирах тази странна дума с тичинка на цвете – и май тъй си и остана:))) Обичах да прелиствам албума привечер - тогава всяка картина изглеждаше като жива - фигурите сякаш фосфоресцираха, попили меката вечерна светлина. Още помня как прелиствах смутено страниците с "Даная", "Флора", "Венера" и пр. - някак притесняващо ми действаха:))), и дълго гледах Христос, носещ своя кръст - струваше ми се, че сълзата по бузата му бавно се стича надолу... Магия! Никога не забравих тази Мадона и този Христос.
Благодаря ти за интересния и богато онагледен постинг, Или! Прегръдка!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Вени!
15.04.2018 18:31
donchevav написа:
Исках още снощи да коментирам, но четох, разглеждах, четох, разглеждах - не ми остана време:))) Извинявай, Или!
Наистина е диамант! Изящен, светлоструен, нежен - и благороден. Помня, като дете получих от родителите си за Нова година един огромен албум с репродукции, първия в моя живот. На корицата беше изобразена Света Богородица с малкия Исус на фона на разкошен залез - а отдолу с големи червени букви пишеше само "Тициан”. Асоциирах тази странна дума с тичинка на цвете – и май тъй си и остана:))) Обичах да прелиствам албума привечер - тогава всяка картина изглеждаше като жива - фигурите сякаш фосфоресцираха, попили меката вечерна светлина. Още помня как прелиствах смутено страниците с "Даная", "Флора", "Венера" и пр. - някак притесняващо ми действаха:))), и дълго гледах Христос, носещ своя кръст - струваше ми се, че сълзата по бузата му бавно се стича надолу... Магия! Никога не забравих тази Мадона и този Христос.
Благодаря ти за интересния и богато онагледен постинг, Или! Прегръдка!

Прекрасен спомен ти е останало от детството. Магията е станало действителност - да видиш сълзите на Христос!
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. В галерията, която съм посочила, има много негови работи и се вижда как се променя рисуването му. Късните му платна са мрачни и тъмни, изчезват яркостта и блясъкът на ранния Тициан, но като цяло работата му с четката и финеса на тона са невероятни. Живописният му подход, особено при полагането и използването на цветовете, оказват огромно влияние не само върху художниците от ХVІ век, но и върху цялото западно изкуство.
Благодаря ти, Вени! Прегръдка!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305285
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95674
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031