Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2020 13:53 - ВАСКО ВАСИЛЕВ
Автор: kazandjiev Категория: Изкуство   
Прочетен: 672 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ВАСКО ВАСИЛЕВ

 

-Аз обичам да обичам. По-лесно ми е да раздавам любов. Това ме прави щастлив. Чувствам се пълноценен, без значение дали съм дал усмивка, пари или подарък. Когато свиря, давам част от най-съкровената си емоция на хората. Всеки човек има предначертана съдба, но тя не прави подаръци. За да се случи най-добрата версия на живота ти, трябва да се стараеш, да се бориш...(Васко Василев)

На осем години е избран да играе във филм. Изпълнява ролята на малкия Леонардо да Винчи, заедно с Невена Коканова, която е негова филмова „майка”. Впечатлена от находчивостта на хлапака, тя го завежда при една жена да погледне ръката му. Циганката предрекла: „Винаги ще си беден, но ще живееш царски (като милионер)”. В най-общ план, така изглежда днес живота на световноизвестният цигулар Васко Василев.

Роден е на 14 октомври 1970 г. в София. От петте деца на Красимира и Петър Василеви, Васко е най-голям. Твърди, че неговото идване на бял свят е грешка. Майка му била 18-годишна, баща му – на 19, палави студенти в Консерваторията, които нямали никакви сериозни намерения помежду си, камо ли за брак и деца. Направили го без да искат. Но това не им пречи да го обичат истински. На пет години, когато започва да се заглежда в пианото на мама и в цигулката на тати, Петър го пита, какъв иска да стане, когато порасне: „Цигулар като теб!”

Изкуството идва при него чрез гена. Дядо му Васил, родопчанин от Смолян, е певец, а прадядо му Бечо Василев – гайдар, участник в оркестър „Сто каба гайди”. По майчина линия другият дядо е от Силистра, завършил Сорбоната в Париж. Двете му баби са учителки. Най-силно влияние върху ранното му съзряване, оказва прабаба му по майчина линия – Маруда, преселница от солунските села. (Маруда на македонски означава Мария). Родителите й се установяват в София. Когато е на дванайсет години, умира майка й. За да припечелва за хляб, става слугиня в дома на Иван Вазов. На шеснайсет среща любовта на живота си и идва в Пловдив, в македонската махала, Кършака. Известна е като „лютата” македонка. На 70 години се научава да чете и пише. Всички близки около Васко са комунисти и много набожни. Никой не ги закача през социализма, нито по време на демокрацията.

Бабите-учителки, нямат особена роля във възпитанието му, защото когато той се ражда, са твърде млади да гледат внук. Тази, от бащина страна, е баба Вера, кръстена на героиня от романа „Мъртвите сибирски полета” на Виктор фон Фалк. Изключително добра филибелийка и постигала всичко с добро. Другата – баба Дора е в Силистра – жена с военен характер. Васко я нарича „лошата” баба, но знае перфектно френски език. До четвъртата си година той расте при баба Маруда. Тогава Краси и Петър завършват Консерваторията и го вземат в София. Радостта на детето е кратка, защото е даден на седмична детска градина.

Когато става на пет, баща му го води в Музикалното училище. Записва го в детския оркестър на Емил Янев. След три години Васко става солист цигулар. Родителите му са част от столичния музикален елит. Приятели са им цигуларите Минчо Минчев и Стойка Миланова, оперната певица Гена Димитрова, братът на Панчо Владигеров – Лулу... Красимира свири в Софийската опера, а Петър във Филхармонията. Много дни, нямайки кой да го гледа, Васко прекарва в тези две институции, седнал сам в залата или препускащ из коридорите. Знае репертоара им наизуст.

Първата проява на голямата сцена е в края на петата му година – зала „България”. Свири Вивалди на почти семеен концерт. Баща му е на цигулка, а майка му – на чембало. На диригентския пулт е голямата Дина Шнайдерман. Васко се прочува като „дете-чудо”. Канят го да участва в Детската асамблея „Знаме на мира”, а две години по-късно свири на официалното откриване на Националния дворец на културата по личната покана на Людмила Живкова. На осем има две роли в киното: на младия Леонардо от „Мъдростта идва с опита” и Сашко в „Слънце над детството” на режисьора Илко Дундаков.

Колкото му върви в музиката, дваж по-добър е в пакостите. Независим е, ходи сам на училище с трамвая, а живее в ж.к. „Люлин” (края на София). Другарува с Наю Тицин, Александрина Пендачанска, Илия Лингорски и няколко циганчета от Филиповци. Често ходи с тях в другия край на столицата – Аерогарата да събира и пуши фасове от вносни цигари, които изхвърлят чужденците. Като музикант-вундеркинд, Централния комитет на БКП го наблюдава отблизо. Канят го да свири при посещение на държавни и правителствени глави, участва в откриването на детска изложба в Дома на техниката на ул. „Шипка”, на която присъства Тодор Живков. Васко се представя блестящо. След концерта Живков го взима на колене и го пита, какво да му подари. Отзад баща му суфлира: „Апартамент, апартамент!”, но Васко иска сладолед. На мига му донасят една кофа.

На девет години, когато е в III клас на Музикалното училище, записва първата си дългосвиреща плоча в „Балкантон” с оркестъра на Софийската филхармония, под ръководството на диригента Константин Илиев. Изпълнява Моцарт, Бах и Вивалди. Людмила Живкова, председател на Комитета за култура и Георги Йорданов, първи секретар на Градския комитет на БКП в София, лично следят неговото развитие. На десет години Васко получава правителствена стипендия за Джулиърд Скул в Ню Йорк, но за зла участ, лятото докато той и семейството му са на море, умира Людмила. Когато се връщат в София, Александър Лилов извиква Петър Василев и го уведомява: „Няма Америка. Или тука, или в Москва!” Васко е разочарован от обрата на нещата, но баща му го убеждава, че е невъзможно да изпълнява руска музика добре, ако не учи и живее в СССР. След конкурс е приет в Централното музикално училище към Московската държавна консерватория (за даровити деца).

-Мисля, че съм късметлия. Старая се всеки ден да оценявам това, което имам. Животът ми е дал много и се опитвам да го запазя и да се грижа за него. Той е прекалрено красив, за да сме мрачни. Усмихвайте се, трябва да се усмихваме...

В Русия Васко Василев отглежда познатата ни глобална широта на своя характера, съпроводена с личностна независимост и необуздана амбиция. В Московското музикално училище за надарени деца, го приемат като звезда. Той е актьор, концертиращ музикант, автор на дългосвиреща плоча... Предлагат му да избере сам в класа на кой от професорите да се запише. Възможностите са две – „добра” и „лоша”. Той избира Мая Самуиловна Глезарова, известна на учениците като „желязната лейди”. След като го прослушала и одобрила, тя го предупреждава: „Много си даровит Васко, затова ще забравим всичко, което си научил досега! Започваме от нулата. Изпратен си тук да се подготвиш да представяш България!”

Много скоро десетгодишният хлапак превзема Москва. При едно от скитанията си приятели по безкрайните проспекти на града, виждат афиш за концерт на легендарния пианист Владимир Хоровиц, който идва в Русия след 60 годишно изгнание. Това не бива да се изпусне, но няма билети. Васко и двамата му приятели влизат в концертната зала, скриват се в тоалетните и пренощуват там, за да гледат концерта на другия ден без пари. След музикалния празник, Хоровиц се качва на кадилак, осигурен от американския посланик в Москва. Студентите, ентусиазирани от срещата с великия пианист, вдигат колата на ръце и я носят до посолството. Такова обожание на музиката, Васко вижда за първи път. Сред множеството има група матрони, облечени в зелено, които са слушали Хоровиц преди революцията и сега, след шест десетилетия, отново са на негов концерт. Българчето си мечтае един ден да има такива любов и към него и фенове, които да го следват 60 години.

Освен строгата полувоенна дисциплина и целодневното свирене в клас и у дома, наложено от проф. Глезарова, тя му внушава непрекъснато: „За да успееш, трябда да си три пъти по-добър от другите! Не два, не един, а три пъти!” Когато е на четиринайсет, тя вписва в ученическата му характеристиката: „Васко е вече артист, който разбира, какво е стил – може да свири Моцарт, какъвто е Моцарт и Бах, какъвто е Бах”. Той продължава да се налага като дете чудо. Свири на Лариса и Михаил Горбачови, на всички официални празници в българското посолство в Москва, а Георги Йорданов, вече като председател на Съвета за духовно развитие при МС на НРБ, го включва в държавната делегация, която пътува за Индия. Младият цигулар представя музикална България.

И точно, когато всичко се нарежда като „по ноти”, Васко избягва от вкъщи. Запознал се случайно с момче от улицата (Едик), склонно към авантюри, обикалят града, спят в подлези и театри, а когато милицията ги проследява, заминават за Казан, на 2500 км от Москва. След месец скитания, бели, скандали и побоища, двамата идват в Санкт Петербург. Васко е тръгнал с 3 копейки в джоба и кутия цигари „Марлборо”. След два месеца се прибира вкъщи и при своя професор. Глезарова му прощава, но баща му не. Дълго след инцидента „желязната лейди” му натяква, че може да свири добре, може да прави каквото си иска технически на инструмента, но не може най-важното – да е добър човек.

Първият международен конкурс, в който Васко участва, е „Жак Тибо” в Париж. Заминава на разноски на Комитета за култура. Във Франция се представя отлично. На четвъртия кръг от конкурса, участниците свирят с фрак. А той няма. Завеждат го в магазин за бездомни и там изравя от кошовете с парцали фрака на английския посланик в Париж от 1905 г., заедно с ордените му. Изтупва го от праха, облича го и колкото неестествено да му стои, печели Международния конкурс „Жак Тибо”.

Десет години учи при Мая Глезарова. За да не го вземат в казармата, баща му урежда да завърши последните две години от Музикалното училище за една и да кандидатства в Консерваторията. Тогава, приетите студенти във ВУЗ, са освободени със закон от военна служба. Но за да стане това, трябва да кандидатства в Българската държавна консерватория „Панчо Владигеров” и след това да се прехвърли в Московската. През 1987-а Васко Василев е студент първи курс в Москва. Но само в първи. Защото заради отсъствия от занятия, е изгонен от Консерваторията.

-Цената на съвършенството е висока, когато е самоцел. Аз правя това, което обичам. Когато бях малък, никога не съм съжалявал, че свиря повече, отколкото играя футбол. Ако исках да стана футболист, щях да тренирам футбол...

През 1988 г. заминава за Лондон да продължи образованието си в Guildhall School Music, като ученик на проф. Ифра Нейман. Смята, че няма какво повече да научи в Москва. В ситито среща големия наш диригент Емил Чакъров, който го кани за два концерта в София да свири руски песни с фестивалния оркестър на НДК. Там са още Александрина Пендачанска и Веско Ешкенази – негови съученици и приятели от София. В Лондон обаче започва най-трудното. Няма работа, няма квартира, често няма пари за храна и бедства заедно със своите приятели Ара Маликян (днес световно известен музикант), Лоран Корсия (един от най-добрите цигулари на Франция) и Саша Рождественски – негов съученик от Москва. Родителите му също напускат руската столица и се връщат в София, без планове и никакви предложения. След три месеца непрекъснато свирене, баща му влиза във форма и заминава за Германия да търси работа. Намира я в град Хоф – явява се на конкурс и започва да свири в градската филхармония. След месец към него поема останалата част от семейството.

В Лондон Васко Василев води със себе си и Даниела, приятелка от Москва, германка, десетина години по-стара от него, с която разделят незгодите. Баща му е луд заради новата му любов. В този момент Бруно Мембре, колега на Васко, го кани на концерт в гр. Лил, Франция. Тръгва с германката и нередовната й кола. По пътя, час преди да пристигнат в Лил, катастрофират. Арестуват ги. Налага му се да свири пред полицаите, за да докаже, че не са автокрадци и хулигани. Две полицейски коли го екскортират в оставащия му път и така пристига навреме. Същата година се явява на Международния конкурс „Паганини” в Генуа, Италия и го печели безапелационно. Част от наградата е да свири с цигулката на великия маестро. Това е незабравим миг, разказва Васко. Според предание, в цигулката е душата на Паганини. „Невероятен инструмент, но и страшно мръсен. Не е почистван от смъртта на Паганини, за да носи неговата пот и следи от ръцете му”.

Следващата стъпка към музикалния Еверест на Европа, е конкурсът „Карл Флеш“ в Лондон. Заедно с дипломата за първото място, Васко получава и 4 000 лири стерлинги, с които плаща част от дълговете си и сменя Ифра Нейман с друг професор – Феликс Андреевски, руски евреин. Още на прослушването старият музикант констатира: „Васко, ти си добър цигулар, но си прекалено съветски! Това трябва да се преодолее!”

Макар че няма висше образование (никъде не му искат диплома, всички оценяват, какво може), той се явява на конкурс, организиран от четирите музикални университета в Англия: Кралския Колеж, Кралската Академия, Тринити Колидж ъф Мюзик и Гилдхол. Предполагате, какъв е резултатът – печели го без забележки. Славата му набъбва и заедно с английската столица, започва да завладява Европа. В Лондон среща изключителния виолончелист и диригент Мстислав Ростропович, с когото се сприятелява и от когото получава още един урок – да разшири репертоара си. Трябва да включи в него най-ярките композитори от XVII век насам.

След поредния си успех, Васко получава покана за концерт в Париж. Сами по себе си, тези ангажименти са изключително важни, но недостатъчни да го изведат от зоната на номадството, да го спасят от глада и бездомството. През първите три месеца, след пристигането в Лондон, музикантът живее в мазето на българското посолство, но след като уволнява Даниела от живота си, намира приятелка с квартира и излиза от там. Все по-често прибягва до квартирата на Ара Маликян, докато той е при гаджето си в Германия или на турне.

Във френската столица го настаняват в петзвезден хотел на Шанз-Елизе, в стаята, в която предната вечер е нощувала Маргарет Тачър, министър председател на Англия, пристигнала на официално посещение в Париж. И докато в музикално отношение животът му се подрежда в по-добра светлина, то в битово – не. Продължава да няма пари за храна, изминава всеки ден по десет километра пеша до училището, където са неговите занимания, няма своя квартира, а всичко, което изкарва, се изяжда и изпива. За две години при проф. Феликс Андреевски, изсвирва всичко написано за цигулка от XVII до XX век. Научава се да мисли и да свири в образи, и изграждайки ги на сцената, да ги разказва на публиката. Феликс е надарен с неизчерпаемо въображение. Учи го да фантазира представяйки си различни приключения, рискове, необмислена смелост, да експериментира. Точно това, което най-много му се отдава, но как, когато няма пари дори за хляб! Усетил, че „дивият” кон е опитомен, руският евреин му предлага асистентско място срещу заплащане. Васко приема веднага.

-Най-доброто оръжие срещу бедността, материална или духовна, е културата. Когато един човек е захранен с нея още от малък, тя ще бъде с него винаги. Външно може да си беден, но отвътре – богат и щастлив...

От този момент животът му тръгва в по-продуктивна посока. На хоризонта изгрява любовта – истинската, изпепеляващата, блаогодарствената... Един следобед, на поредния урок при професор Андреевски, вижда и чува едно сладко китайче, което свири страхотно концер за цигулка на Кабалевски, а на пианото много красива жена. Това е 10-годишната Ванеса Мей и майка й Памела Никълсън. „Влюбих се в майката – разказва одухотворен Васко. – Влюбването ми бе неспасяемо, безрезервно и очевидно за всички. Тогава Феликс ми даде съвет за подхода към нея – да е добре нахранена и всичко ще е наред”.

Памела е красива но трудна жена – омъжена, с гадже и две баби, които я дебнат двайсет и четири часа къде е и какво прави. И понеже за влюбеният няма прегради, той решава да я покани на вечеря, заедно с бабата, която е „караул”, Ванеса и приятелят Саша Рождественски. Идеята се оказна непродуктивна. Желанието му да напие бабата и я приспи заедно с Ванеса, се изпарява с цигарения дишм и алкохола на масата. Старата азиатка пиела, колкото пият двамата със Саша. Останала до края на мухабета, тя се включвала във всяка тема със завидна компетентност и музикални познания. Идеята пропада, но „заварката” става. Музиката се оказва по-силна от алкохола, хляба и бабите.

Васко, освен учител на Ванеса, става и нейн по-голям „брат”. Това дава кураж и на Памела и тя го обгръща с цялата си любов. Обогатява живота му. Васко спира гуляите, безразборното пилеене на енергия, случайните връзки, започва да пести пари за себе си. Идва и първото турне на Ванеса в Далечния Изток по повод 200-годишнината от рождението на Моцарт Тръгват и тримата, следва ваканция в Латинска Америка, а по-късно снимки на Памела във Флорида (САЩ). „Памела е най-сериозната ми любов... Усещането, че си принадлежим, е най-истинското чувство, което някога съм изпитвал – признава Васко Василев”.

Понеже приятелите му най-добре знаят неубозданата му влюбчивост, непрекъснато го съветват, преди да се хвърли в Темза, да си сложи спасителен пояс. Заради Криси – норвежката си любов, прави серенада в лондонско такси и пред Бъкингамския дворец (имал концерт и вътре), за да я увери, колко много я обича, подобни жестове поднася на Даниела, на Памела Никълсън, дори на случайно срещаните момичета, неустояли на чара и дарованието му. „Не мога да степенувам любовта – категоричен е Васко – или я има, или я няма. Дали съм бил влюбен в една жена два дни или двайсет години, тежестта е еднаква”.

В часове на размисъл, открива, че проф.Глезарова го е учила десет години да бъде отличен солист, но за да има постоянна работа, трябва да свири в оркестър. Вече на двайсет години, решава да позвъни в „Лондон Симфони” с молба да го прослушат за концерт майстор. Успява и след проведеното турне из целия остров, тръгва мълвата, че има някакъв двайсетгодишен, който свири добре. Това му донася още известност и нови покани от трите най-популярни оркестри в страната. Всякъде го приемат с прегръдка, но никой не рискува да го назначи без виза.

Един ден, докато обядва в най-скъпия ресторант в Лион, Франция, получава съобщение, че е назначен за „супер солист” на Лионската опера. Това предизвикателство го научава да сврири Доницети, Росини, Пучини, Верди... Трупа опит. Като музикант на заплата, първото което му хрумва е да си купи „Порше”. Дават му златна карта за храна. Памела и Ванеса са при него всеки уикенд, но той е неудовлетворен. Лион е провинциален град. След година и половина се връща в Лондон.

Неговият приятел Джордж Айвс му съобщава, че Кралската Опера „Ковънт Гардън” обявява конкурс за концерт майстор и е готов да го препоръча. В Англия системата е такава, спечелването на даден конкурс е недостатъчно, трябва и някой да те препоръча. След прослушването, Сър Бърнър Хайтинк, един от най-великите диригенти на нашето време, пренебрегва правилата в „Ковънт” и предлага Василев да бъде назначен веднага. Без изпитателен срок. Така през 1994 г. двайсет и три годишният Васко Василев става концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон. Най-младият в нейната история. Стартира с „Травиата” под диригентството на друг колос – Сър Дьорд (Джордж) Шолти – велик унгарец. Следва „Спящата красавица”, балет на Чайковски и прочее.

Изведнъж на тялото му изниква мастно образование – доброкачествено, Слава Богу, заради което постъпва в болница. Неотлъчно до него е Памела. Тя спи на пода в болничната стая, понеже няма легло за придружител. Окуражава го, дава му сили, надъхва го. С несвалени конци от операцията, Васко отива на репетиция в Ковънт Гардън. 80-годишният диригент Сър Шолти, почувствал силата на таланта му, иска да изпита нервната му устойчивост. Два часа дирижира с палката пред очите му, все едно ще ги вади. „Англосаксонецът” от унгарски произход не подозира, че концерт майсторът е руски възпитаник. Васко не трепва, през цялото време е съсредоточен в своето свирене. Изпълнява безупречно партиите на първа цигулка. В почивката унгарецът, който е на върха на своята световна слава, го прегръща с цялата си любов и признава: „Васко, ти си прекрасно момче!”

През това време той се води на работа в Лионската опера. Диригентът на оркестъра Кент Нагано изпраща няколко писма, с които настоява Васко да се върне, но когато разбира за триумфа му, започва да разказва, „колко бил бавен и неорганизиран българинът като музикант”. Най-обикновена проява на завист. По този повод Гена Димитрова споделя пред майката на свиреца Красимира Василева: „Ако ме хвалят, значи ми се подмазват, ако ме критикуват, значи завиждат, аз вярвам само на себе си и на много тесен кръг приятели”.

В Кралската опера Васко Василев свиква да работи с оркестър. Научава се как да свири Доницети и Росини след Мадам Бътерфлай, как да подхожда към Пучини, Верди, Моцарт. „Трябваше да свиря големи опери, по пет-шест часа, да ги знам добре не само като солист, но и да казвам на колегите си музиканти, повечето с опит над 40 години, как да го правят – споделя Васко. – Научих се да слушам интуицията си. Всеки път, когато не го правех, грешах. Умея да внимавам, когато ми дават съвети или ме критикуват, не съм инат, давам си сметка, каква ще е първосигналната ми реакция. „Ковънт Гардън” ми даде свобода да правя свои проекти и най-важното – да работя с велики певци – Карерас, Павароти, Доминго, с английските артисти Хелън Мирън и Питър Устинов, с много други, между които поне десет българи – Анна Томова-Синтова, Светла, Василева, Александрина Пендачанска...”. Няколко години след заемане мястото на първа цигулка в оркестъра, Васко е назначен за творчески продуцент на Кралската опера.

Той е работохолик. Най-добре го показва новата му позиция. Освен в операта, Василев е двигател на проектите на Ванеса Мей, създава група „Лауреат” и обикаля с нея света, прави солови концерти в Европа, Азия и Америка, продължава образованието си в All-UK Inter-College Music Competition и в Кралския музикален колеж, често е гост-изпълнител на най-добрите оркестри в Лондон. Заедно с това свири саундтраците на филма „Междузвездни войни”, завършва четиримесечен курс по дирижиране в Санкт Петербург... Работа в двете крайности: първа цигулка в най-консервативната институция на класическата музика („Ковънт Гардън”) и в същото време – в революционния, разбиващ всякакви стереотипи проект с Ванеса Мей – „Super Girls Orchestra” – красива формация от талантливи музикантки.

„Казват, че Найджъл Кенеди е бил пръв, но той просто си сложи дънки и тъмни очила, и продължи да свири класика. Съгласен съм с него – казва Васко, – че не трябва да свирим само отдавна умрели композитори, важно е да има и нови неща, които да са достъпни за публиката”. За да успееш днес в музикалния бизнес, е необходимо да си комплексен, креативен, актуален, изпълнител. Различен. Той изпълнява еднакво добре, както класически, така и модерни произведения. Свири на традиционна, но и на електрическа цигулка, покорил е 40 страни по света, преподава, професор е в Лондон и Валенсия (Испания).

Васко е наясно, че въпреки технологиите, не са те, които предлагат голямото опиянение от изкуството. Нищо няма да замени спектаклите на живо. За да вълнува своята публика, да й дарява неповторими емоции и той като най-добрите, трябва да владее рецептата на успеха и да го контролира. Мнозина твърдят, че Мадона е лоша певица, че не е добра танцьорка, че... Сигурно имат някакво основание, но че Мадона държи ключа на успеха и контролира този успех, никой не може да го оспори. Тя е изключителен промотър-мениджър в съвременния шоубизнес. Новите композитори, към които Васко Василев се отнася с респект, са Енио Мориконе, Ниено Рота, Джон Уилямс...

От едно признание става ясно, че до двайстата си година той е свирил на инструменти „бракми”. Чак, когато тръгва на конкурса „Карл Флеш”, решава да потърси истински инструмент. Цигулката е най-важното нещо за един музикант и винаги е един от най-сериозните проблеми за разрешаване. Отива в магазина на Питър Бидалф, един от най-големите дилъри на цигулки в света. Моли служителите да го свържат с него. Когато Питър го чува, за една минута му намира инструмент и лък, без дори да му поиска паспорта, нито никакъв наем. Пожелава му късмет и го изпраща да свири. След този жест Васко става приятел с него за цял живот.

-Най-високо в ценностната ми система седи лоялността към хората, които са ми близки. Приятелската преданост и доверието ги поставям много над таланта, интелекта или физическата красота. Давам голям кредит на доверие към хората, които срещам. Разбира се, ако някой го наруши, няма връщане назад...

Интересен е фактът как успява да купи това съкровище, което струва не по-малко от един до три милион лири. Цигулката е изработена от Хиеронимус Амати през 1705 г. и в света има само десет такива. Майката на Памела ипотекира къщата си в Лондон, взема заем от банка и дава парите на своя несъстоял се зет, но пък състоял се велик музикант, за да сбъдне мечтата му. Когато Давид Ойстрах, световно известен изпълнител, си избирал цигулка, му казали: тя е като жената – важно е на теб да ти хареса. Васко допълва: „Аз съм влюбен в своята! Цигулката е духовен инструмент, тя приема душата на човека, който свири на нея. Преди да погалиш струните с лъка, я слагаш пред сърцето си. От този момент ставаш едно цяло с нея.”

Васко Василев си спомня, че някога Людмила Живкова е купила две цигулки „Страдивариус” за по 300 000 долара едната, днес цената им е поне 10 милиона долара. Дава ги на Минчо Минчев и Стойка Миланова да прославят България. Сега инструментите са „пенсионирани” и заключени като безценен атрибут от спомена за тяхната слава. А той трябва да свири, за да е жив. Да е в ръцете на младия музикант, който има възможност да развива изкуството, но няма как да купи скъп инструмент. И да прославя България.

Васко е свирил с Мадона, Стинг, Пако Пеня, „Ирейджър”, „Ролинг стоун”, Лили Иванова, Ванеса Мей... Но никога няма да забрави участието си в два благотворителни концерта на Краля на попа „Майкъл Дежсън и приятели” в Сеул и Мюнхен. Васко е поканен като диригент на оркестъра на Ванеса Мей „Super Girls Orchestra”. Ето как си го спомня: „Когато Майкъл излезе на сцената на олимпийския стадион в Сеул, всички онемяхме. Той направи репетиция, каквато не бях виждал никога. Контролираше и режисираше всеки детайл по спектакъла. Беше изумителен като присъствие. Чувството да си на една сцена с него, да го виждаш как работи, бе невероятно. Той беше професионалист до мозъка костите си. На вратата на гримьорната му пишеше: „Светът на Майккъл Джексън”. Пътувахме с неговия самолет за Мюнхен. И понеже полетът закъсня, още със слизането на летището, той замина на стадиона и репетира осем часа. Това бе страхотен урок по професионализъм”.

Виртуозът храни изключителна любов към фламенкото. Когато е на 15, гледа филма „Кармен” и от тогава е запленен. Според него, само то може да те накара да се усмихнеш, още преди си започнал да свириш и да се размечтаеш, когато го слушаш. Фламенкото носи в себе си определена топлина, нещо от Средиземноморието, от Изтока. Васко е работил с много фламенко музиканти, освен това направи европейско турне през 2019 г. с испанска музика. Всяка година има по 40 концерта в Испания. Не на шега там го наричат „Васко де Лусия”. А къщата, която купи неотдавна, е в циганския квартал на Валенсия.  „Разтапям се, когато вървя по улиците или си почивам у дома, да слушам фламенко. Това е разкош! Веднъж доведох в къщата колегите от „Чамбао”, които са страхотни звезди на Иберийския полуостров, и оттогава съгражданите ми гледат на мен като на божество. Симпатични хора са моите съседи, със силно изразен бунтарски характер. Все едно, че живеем в голяма филмова продукция”, разказва с усмивка Васко Василев.

Първият концерт на Васко в Смолян бе на 20 май 2005 г. Тогава той дойде с дядо си Васил, чието име носи, с родителите и трите си сестри. Концертът му в зала № 1 на театъра беше феноменален. Когато свиреше, оставяше впечатление, че сърцето му е стъпило на грифта на цигулката и се надпява с нея. На финала извика на сцената своя дядо, майка си и баща си, за да напомни на родопчани кои са те. Той беше отказал концерт на „Евровизия” в Украйна, за да е в Родопите. „Това е и моя край. Тук се чувствам щастлив. Родопите са най-красивото място на света. Повярвайте ми, бил съм къде ли не, но това тука е рай. Осъзнайте го и ще бъдете по-щастливи от мен!” Тогава, освен аплодисментите, цветята, гайдата, овчарската гега и кенарен аглок, освен с искрената си и голяма любов, смолянчани го закичиха и с най-високото отличие – Почетен гражданин на Смолян. А през 2016-а, Републиката го удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“.

-Аз в голяма степен съм това, което е известно за мен и не ме е страх, нито срам да бъда искрен и истински. Не очаквам да ме обича целия свят. Много държа на приятелите си и съм убеден, че мога да разчитам на тях... Аз съм и ще си остана цигане, което пътува от град на град, заради музиката – най-великото нещо за мен.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

ВАСИЛЕВ, Васко на 40, Васко на 40+5, Пинг Понг Инвест, С., 2011 и 2016

РАЙЧЕВА, М. Правя турне в България с фламенко, интервю, 24 часа, С., 3.11.2019

ЛЮБЕНОВ, Г. Властелинът на цигулката, интервю, БНТ, С., 1.03.2020

ГЕНОВА, Кр., Васко Василев – марсианецът от България, интервю, Атракция, С., 5.11.2019

АНГЕЛОВА, П., Васко Василев заживя сред цигани, България днес, С., 26.11.2019

БТВ – LADYZONE.bg, Разкош! Васко Василев и Ара Маликян свирят заедно криво хоро, С., 9.04.2020

КОСТАДИНОВ, Б., Откровено интервю с Васко Василев, С., H!News, 10.01.2018

GLOBUL, Васко Василев и Памела Никълсън пристигат в България, ВО, С.,17.09.2004




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Така, така,
27.11.2020 18:26
голям смях е мързеливото инфантилно Васе от Филиповци. Менка си цигулката, премята майки и дъщери и отговорности не поема за нищо. За по- елегантно се е самоназовал, че гони съвършенството.
Искрено поне си казва Васето, че не става за нищо, освен за цигулка. Ще го видим коя от метресите ще го гледа на стари години.
цитирай
2. zaw12929 - ТОВА Е ЕДИН НАДАРЕН ОТ БОГ ТАЛАНТ, ...
27.11.2020 19:25
ТОВА Е ЕДИН НАДАРЕН ОТ БОГ ТАЛАНТ, КОЙТО С МНОГО ТРУД Е НАЙ ДОБРИЯТ МУЗИКАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ- ВИРТУОЗ, КОЙТО РАДВА!
ДА СЕ РАДВА НА ЗДРАВЕ И ДЪЛЪГ ЖИВОТ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kazandjiev
Категория: Изкуство
Прочетен: 152943
Постинги: 83
Коментари: 24
Гласове: 186
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031